Обичам високото ниво на БГ скалъпистиката. Статия с непроверени данни, предназначена за хора с основно образование, ниско грамотни и без всякакво критично мислене:
https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2023/09/04/4556187_profilink_ot_vnos_na_shtori_do_visokotehnologichno_i/
Сами може да откриете противоречията:
В поредната платена публикация са записали, че пловдивската „семейна“ компания, закупила комунистическия завод през 2006. При какви условия, как и кой от Агенцията по приватизация го е продал не се знае.
На страницата на фирмата е публикувана по-различна хронология:
https://www.profilink.bg/bg/pages/profilink_history

Покъртителна извадка от статията и изказ:
„Собственик и създател на "Профилинк“ , който още докато е студент в зората на демокрацията знае, че ще се занимава с бизнес. Първо отваря магазин за телевизори с негов приятел, но скоро след това се оттегля и се захваща с внос и дистрибуция на външни ролетни щори“

Мечтата ми е да съм студент (няма значение в каква специалност) в зората на демокрацията. Кеф ти стартъп за телевизори, кеф ти за щори. Докато народът гладува, стои без ток и се реди на опашки с купони, някои „студенти“ в зората на демокрацията демонстрират завидни предприемачески умения. От къде са ги придобили на възраст от 20г. също не се знае.
Но по-голямата ми мечта е винаги, като ходя на интервюта за работа да нося луканки, за да ме вземат. Имаше и една статия за луканковия завод от село Радиново …
Най-голямата ми мечта обаче е да чета подобни статии и да им вярвам. Тогава спокойно ще си ям луканките и всичко ще е наред.
Да живее предприемача от зората на демокрацията и неговите родови реплики!
А на нас шизофрениците и злоради кукумявки, не ни обръщайте внимание.

Теодорчо днес ходил до полицията във връзка с написаното тук.
Утре отивай направо в прокуратурата, приятелю. Там можеш да им разкажеш за съпругата си и великата фамилия Къртеви, която за съжаление им е добре позната. Най-вече им разкажи за нейните две приятелки от по-долните постове, също печално известни в града. Но не заради роклите от „бутиците“ на дон Гергов, с които едната се катери по небостъргачите на Дубай, а другата влачи служители на пода да събират гайки. А с други… прояви. Достойни за прокуратурата!

Страх ни е.
Затова ще издадем книга, за да не пишем тук :)

Последната рекламна статия във вестник Капитал относно „умните“ инвестиции на цар Киро и царица Костадинка е платена и струва около 70-100 лв.

И аз благодаря за бързия прием. Обикновено с мама имаме практика да се обадим лично и да благодарим. Ще го направим и при вас, разбира се. Поздрави от надземното царство.
Беше ни приятно да творим и благотворим!
https://drive.google.com/file/d/1EUn5FP2EAX48ihA6wsfV4XxKTP0AezdP/view?usp=sharing

Получихме сумата. 100 лв. Благодарим!

Намерихте ти писмото, мила кандидатке. Поискахме препоръки и те потвърдиха, че мама била добър платец. Оказа се, че е платила на няколко други фирми и агенции за подбор на персонал. Затова ще те вземем, харесваме такива съвестни хора. За съжаление не приемаме директни плащания. Всичко минава през една фондация. От там издават протокол за дарение. И си при нас. Да броим звездите заедно!

Чета този форум от няколко години. Защото харесвам най-колоритните фирми в града. Специално кандидатствах при вас преди около месец. Изпратих ви личен имейл. Получихте ли го? Как да ме познаете ли? Имам три бащи, а мъжът ми има три жени. Но Слава Богу мама е една. Но каква мама. Златна кокошка. Вечният платец. Ако трябва ще си платим, за да работя при вас. Може ли?

Отдавна не бяхме идвали на тази страница. Още по-забавна е станала. Ето това видео например – https://www.facebook.com/watch/?v=244040554798302
За какви космически термини се говори - ефтина димокрация, още по-ефтина интиграция на процесите (демек чичо ти Иван от склада или чичо ти Гошо подизпълнителя да взимат по 2 лв/час) и най-вече изкуствените интелекти. Представяме си го как AI с едната ръка програмира опаковъчната машина, а с другата дарява на фондация „Леля Бойка“, екологично. Т.е. без следа.
Да го бъде това състейнабилити, брат!

Свързани сме с „надземния“ свят. С една дума, богопомазани сме. В Пловдив сме 4 фирми от това „семейство“. Искаме, не искаме, си разменяме кадри. По нареждане. От надземното царство. Имаме поддържащи бизнеси. С дрехи, обувки, бижута. Все пак сме божества. Трябва да сме красиви. Пътуваме най-често до Дубай и Швейцария. По работа. Ползваме държавни стипендии, за да учим на Запад. Обикновено не се дипломираме, не защото сме глупави, а защото избираме грешни специалности като програмиране, инженерство и политология. А ние сме родени само за едно - Luxury Management. Но пък след това ни отпускат втора стипендия под формата на имот, за да поправим грешката.
Разбира се, всичко това идва от устойчивото мислене на нашите истински собственици. Така са възпитани. По време на комунизма са живеели от стипендии, на порцион, в общежитие. Златни медалисти.

Не се колебайте. Елате в нашето златно семейство!

Мен пък ме взеха от първото кандидатстване. Сигурно са харесали снимката ми.