втрещена съм от тези. минали са няколко години от прословутото интервю-гавра с тях и вече над 20 пъти се отписват от бюлетина им. е как още получавам имейли да кандидатствам за даскал! мн се дразня!
благородни им били целите! тогава защо проявяват дискриминация по разни признаци - интервюто наистина беше унизително. а уж са млади хора! съжалих 1000 пъти, че не се вслушах в негативните коментари за тях по разни форуми.

Направих глупостта да кандидатствам два пъти за участие в програмата. Мисията и целите на организацията наистина зааслужават уважение и в този смисъл няма как подборът да не бъде строг. Не знам защо, обаче аз се представих под техните очаквания. Не мисля, че ми липсват качествата или уменията за учител, освен това имам съмнения спрямо правилния оптимален избор на участниците, особено като се има впредвид, че познавам такива преминали програмата. Проблемът е в последния етап при асесмънта. Струва ми се, че тогава започват да се подават на лични впечатления и решават ти ставаш, ти не... Определено компетентностният модел включва надъхани хора, с неособено трезва преценка на факти и ситуации, които притежават повече самочувствие отколкото умения и качества. Може би колкото повече играеш и колкото повече се биеш в гърдите че си велик, се приближаваш към успешния прием в програмата. Познавам хора приключили програмата които сега работят в самата организация, но нямам категорично позитивно мнение за тях и особено за това колко и какво могат. Чувствам се изумен и обиден от това, че някой е оценил умението ми за работа в предизвикателна среда и организационни качества под три точки. Най-малкото една такава оценка влиза в силен контраст с опита ми и с трудовата ми биография до момента. По време на примерния урок забелязах (и при двата случая), че целта е не просто да те провокират, а да провалят урока ти. В такъв случай единственото решение е да импровизираш за да овладееш ситуацията. И в двата случая на примерен урок забелязах едни и същи реакции - "Нищо не разбирам, може би защото съм тъпа", хвърляне на химикали и спонтанното им отлитане в някакъв ученически разговор. Дисциплината в час, справянето с предизвикателната среда и по-лесното и интересно учене са един вид психологически договор, който се изгражда между учител и ученци и не е толкова релевантен на личностните ни умения, колкото на подхода и се изгражда за месец-два, дори и средата да е враждебна. След двата неуспешни опита приключих всичко с мнението, че не съм техният човек, а той трябва да говори много, но да бъде повърхностен и самонадеян. За всеки случай се надявам, че има начин пробемите в образованието да намират своите решения, по-малко деца да отпадат от системата и държавата активно да участва в това, за да може българското училище да се превърне в притегателен център откъдето тръгват иницативи, идеи и по-светло бъдеще. Аз ще се опитам също да участвам в това, но добро мнение и дума за Заедно в час нямам и може би няма да имам.

Бях учител по програмата през 2011-2013 г и успях да приключа участието си успешно. Преживяването ми бе противоречиво, но в крайна сметка го оценявам положително.
Заплащането бе на ниво над средното за длъжността "младши учител". По време на обучението и двугодишната програма, успях да се запозная с интелигентни, мотивирани, индоктринирани и добре организирани млади хора -- колеги учители, служители на Фондацията. Предоставя се възможността за създаване на външни контакти с хора от бизнеса, администрацията, неправителствения сектор.
Натовареността е съществен момент, изисква пълна отдаденост на служебните ангажименти и надхвърля средното усещане за натовареност на местата, на които съм работил.
Държа да отбележа, че съм завъшрил Педагогика и в тази връзка квалификацията, по отношение на теоретична подготовка, която предостави Фондацията се припокри частично с образованието ми.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАКТИКАТА: фактултетът по Педагогика към Софийски университет предостави слаба практическа подогтовка и много ниска степен на осъзнаване, ДОКАТО ЗАЕДНО В ЧАС ми предостави възможност за месец да практикувам и осъзная реални умения с висока практическа стойност.

Да, Заедно в час се стремят да прокарат определена докртрина, но целите им са благородни. Участието в програмата изисква отдаденост както на работата, така и на идеята. Подборът е доста строг. Кандидатствайте, ако търсите предизвикателства, възможности промяна и приемате идеите и подхода, който прилагат.

Про цигански ориентирана сектантска организация.

За 1 месец се преквалифицират бармани и всякакви подобни и им се намират места, но хората учили 4-5 години педагогика остават извън системата.
В много от българските училища се назначавт само хора с връзки, местата се обявяват фиктивно, назначават се хора без необходимата квалификация или с 1 семестър преквалификация...
Младите учители ако въобще успеят да си намерят място е за периода от 9 месеца. След края на учебната година биват уволнявани и трябва пак да преминат през ада на търсенето на работа за поредна година ...

Като настоящ служител мога да кажа, че натоварването наистина е много, но всичко друго е добре - страхотни колеги, които ти остават приятели и след програмата. Ако някой не иска да си дава много зор - не е за него, но ако вярва в мисията и иска да работи за децата е правилното място!

МНОГО РАЗО4АРОВАНА ,СОЛИДАРНА С МНЕНИЕТО НА ИЗПАТИЛ СИ КОЛЕГА,ЛИНК http://www.transmedia.bg/2015/11/27/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D1%85-%D0%B2-%D1%87%D0%B0%D1%81/
ИЛИ КАТО ЦЯЛО:https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&q=%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE+%D0%B2+%D1%87%D0%B0%D1%81&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwjJ2e2ot4XaAhWQL1AKHXczBvAQBQglKAA&biw=683&bih=415

Супер е!

Интервюто е пълна пародия, най-лошо изгубения ми 1 час. А качествата, които трябва да притежаваш, за да работиш при тях, са доста неясни.

"Смятам ,че децата имат нужда от различно и по-интересно предоставяне на учебният материал ,учителите трябва да използват повече интерактивни методи на обучение ,нужно е и да се насочи и вниманието на родителите ,да се правят по често срещи между тях и учителите ."

Това са абсолютни глупости. Децата отпадат от училище защото не им пука дали ще останат необразовани.