писачът под моето мнение за Заедно в час,
да твърдиш, че учиш Педагогика и да пишеш с елементарни правописни грешки, не знам на какво прилича. ако умееш и да подлизурстваш, давай, че те вземат в този "интересен проект" горко и тежко на дечурлигата!

Много интересен проект ,аз изучавам социална педагогика в Филиала на Великотърноският Университет ,проблемът с отпадането на децата от училище е много разпространен последните години ,децата отсъстват от учебни занаятия поради финансови проблеми ,родителска незайнтересованост ,липса на мотивация от страна на учителите .Смятам ,че децата имат нужда от различно и по-интересно предоставяне на учебният материал ,учителите трябва да използват повече интерактивни методи на обучение ,нужно е и да се насочи и вниманието на родителите ,да се правят по често срещи между тях и учителите .Много е хубаво проекти ,като този да се развиват и разширяват .

Искам и аз да споделя своето мнение за "Заедно в час". На сайта имаше информация, която уверяваше, че не се прави разграничение между пол, възраст... и т.н. Лицермерната прословута толерантност на американците. Понеже не съм прясно завършила, тоест на години и с трудов стаж, различен от педагогическия, реших да кандидатствам. Ако някъде беше упоменато някакво възрастово разграничение, разбира се нямаше да го направя. По време на интервюто, момичето, което ме интерюираше ме попита: "А какво мислите за твърдението, че хора над определена вързаст по-трудно възприемат... ето Вие както сте на 38 години?". Имаше и други подобни въпроси. Аз реших да не се чувствам унизена, по-скоро те себе си унижиха. В края на интервюто вече се усещаше как на момичето не й издържаха нервите, няколко пъти намекна, че най-вероятно няма да бъда одобрена, а когато зададох въпрос, взе да въздиша отекчено, докато отговаряше.
След негативния отговор гледах предаване в репортаж за тях. Главен герой на репортажа беше момче, което е завършило фотография, но цял живот е работило като барман. Дадоха интервю с него - носеше огроомна обица на ухото ( ама нали работодателите му са толерантни хора). Тогава се зачудих какъв лидер в обществото е било и е това момче? Не казвам, че мен е трябвало да ме назначат, но по време на интервюто имах през цялото време чувството, че се изгавриха с мен. така че като цяло може и да са читава организация, но в частност - нещо куца. Явно там, където пипне бг ръчичка всичко е гнилоч.

Кастинг
КАК НЕ ВЛЯЗОХ В ЧАС
Използва ли фондация „Заедно в час“ бедните български ученици като опитно поле за създаване на кадри?
КИН СТОЯНОВ
26.11.2015

http://www.transmedia.bg/1044

---

Има нещо, събркано из основни в "Заедно в час". Какво сподели един директор за фондацията:

"Още при първото ми съприкосновение с тях усетих 'задни помисли'
в тяхната идея. На три пъти организираха тридневни семинари за директори в луксозни хотели, в курортни места - Банско, Боровец .... на техни разноски, за да ни запознаят с целите и идеите си. Само като показаха за една карта на света къде се разпростират пипалата им - ми светна лампата."

---

Личните ми впечатления за кадри, произлези от "Заедно в час" са свързани с крайна некомпетентност, липса дори на елементарни организационни навици, а за лидерски качества въобще и не може да се говори. Въпреки изключително слабите резултати, които показаха младежите, самочувствието им бе, че все едно по-добре разбират проблевмите в системата от директори с 10+ години опит на постовете си. Не се свеняха да демонстрират наглост, аругантност и липса на уважение.

Не веднъж чувам определението "сектата" за социалната група на "Заедно в час". Не веднъж познати са споделяли, че фондацията, стояща зад инициативата "Заедно в час" не е нищо повече от един успешен инструмент за финансово разузнаване на ЦРУ. На практика, тази фондация ще я видите и в много други инициативи, все така с неясни помисли, които едва ли са за доброто на българската национална сигурност. Различни сателитни фондации (като Тръст за социална алтернатива) ще повдигат темата за социална справедливост на малцинствени групи. Най-стряскащото е, че всичко това е облечено в една крайно алтруистична опаковка, в която наивни младежи лесно биват увлечени и допускат да бъдат използвани за преследването на цели, които едва ли са в интерес на българската национална сигурност.

И нещо последно, пряко за "Заедно в час" - тези хора не търсят лидери и не въпзитават лидери. Тези хора търсят единствено "овце", които да вършат мръсната работа и по никакъв начин да не проявяват "вълчи" характер.

Още в първото изречение на коментара има правописна грешка.На какво всъщност учите децата?

Става въпрос за професионална организация призната като ключов партнйор от министерството на образованието и други организации в сферата на бизнеса и образованието. Бях две години учител по програмата на заедно в час и мога да изкажа само добри впечатления. Като изключим огромното натоварване с класни и извънкласни дейности, с организиране на летни лагери и други събития, работата става. Важните в случая са децата и това, да дадем равен достъп на всяко дете до образование, като акцента тук е върху малцинствените групи и с тях работим основно, като основно ни разпределят в малки населени места, кадето да сме в помощ на тези ученици. Заплащането е много добро, защото 500лв вземаш от училището и 500 от програмата, което за някой, който е бил на минимална си е направо супер. Подкрепата от другите учители, които са преподават е голяма, разчитах много на тях. Готини са и са много точни, събираме се често и сега. Имаме си голям уважение. Основната привилегия е че участието ти в тази програма след това ти отваря много врати за хубава работа в частния сектор. Все пак най-големите спонсори на фондацията са Америка за България, Кокакола, Виваком. Така, че аз се възползвах имено от това и сега работя на престижна работа благодарение на Заедно в час. Не е в сферата на образованието, но истината е че малко от нас остават след програмата, след две години договор с тях, ако останеш да преподаваш само за 500лв е кофти. Сигурност във организацията има, парите си ги получаваш редовно, някои координатори малко се заяждат, но аз имах късмет да попадна при най-добрата Бояна. Тя е перфекционист и от нея можеш да научиш много, за няколко седмици ни направи най-яките учители, а много от нас не знаеха къде се намират. На мен ми беше по-лесно, защото имам опит. Работната среда мога да опиша като щура, защото все пак работим с деца и затова ми беше много забавно. Има моменти, в които се сблъскваш с проблем и си казваш край, не мога да продължа, но каузата е велика и тогава всичко друго е на заден план. Това е.