Кандидатствах за позиция - маркетинг и комуникации.Още с обявата направиха лошо впечатление с това, че трябвало да побързаме защото избирали по реда на кандидатстване или нещо от сорта...
Интервюто беше онлайн с доста надменно момче което четеше въпроси по шаблон и задаваше банални и изтъркани въпроси..Интервюто беше много скучно и дълго. Накрая каза,че имало и втори етап, изпращал задачи на одобрените кандидати. Задачите бяха абсолютна наглост - искаше да се правят стратегии и планове за дигитален маркетинг за цяла година, с подробни данни и какво ли още не. Пълен абсурд.
От интервюто и разговора с момчето останах с усещане,че на това място се симулира дейност и хората дори не ходят в офиса. Въртят се едни пари и големи заплати...
Погледнах и кого са избрали,оказа се жена която така или иначе вече работи във фондацията. С две думи, за мен подбора е бил фиктивен и е имало човек за позицията. Използвали са задачите от подбора за да може някой друг да им свърши работата и да вземат идеи. Радвам се,че не ме взеха и оставам с лошо впечатление от тази "фондация". Пълна пародия!

Тази година кандидатствах по програмата на фондация "Заедно в час" Искам да предупредя другите кандидати да не очакват нищо и особено ако се паднат на интервю със М. Христова или В.Брождина. Въпросните дами няма да се посвенят да не ви изпратят предварително линк за срещата в зуум където ще се проведе третият кръг и най нагло ще ви звънят след уречения час за оценяването, да ви обесняват колко сте слепи и как поканата за въпросното оценяване сигурно е отишло в папка спам, но няма да си признаят ,че те не са пратили нищо , но вие сигурно не сте видели. На третият кръг очаквайте урок, ролева игра, тест по български и обсъждане на представянето Ви. Очаквайте да няма обратна връзка нито защо сте одобрени , нито защо не сте след успешно минат трети кръг. Най- много може да получите ймейл с благодарности за участието и най -нагла молба да препоръчате ваш приятел на когото програмата би била интересна и те ще се свържат с него. Като цяло ако можете си спестете изгубеното време , не се занимавайте с тях!

Минах на интервю за работа към Заедно в час. Само първи кръг! Има и втори - с практическа задача! Не могат да предложат трудов договор, но пък правят интервю, все едно че предлагат постоянна работа. Първият въпрос е : Защо искате да работите за Заедно в час? Следват въпроси от типа - най-голямо постижение в работата до сега? Най-труден момент? Как се отнасяте към критика? Вашите слаби места? И т.н. и т.н до какво заплащане очаквате. В последствие се разбра, че не са посочили коректно в обявата за работа за какво точно става въпрос...Като цяло останах с впечатлението, че правят подбор за "астронавти" с някакви полицейски методи! Не бих работила за подобна организация! Ако не друго добих ясна представа за организация, която се финансира от Америка за България в какво може да превърне хората!

нещата в тази "фондация" са общо взето на герберския принцип "дайте да източим някакви пари от програмите на ЕС".
Няма никакво значение какви специалисти сте. На никой не му пука за вашите качества, стига да сте съгласни да работите в отдалечени райони.
Има някакви места в околностите на София, Пловдив, Варна , но те са за "наши хора" и се "пазят".
Обикновеният кандидатстващ може да се бори за места като Вълчедръм, Хайредин, Попово, Дулово. Ако си от там- добре, ще вземаш 1200 лв заплата, които за онези региони са направо приказка.
Ако не си от там- приготви се за ходене по мъките относно квартира.
Отношението в самото училище към теб е по-скоро положително, това са места където нямат кадри и директорите по-скоро биха искали да те задържат. До колкото ще се разбираш с колегите на предпенсионна възраст зависи от теб.
На интервюто- показвайте екзалтация от възможността да работите в Хайредин и бъдете по-силно либерални от "Либерала от квартала". не просто обичайте ромите- обожавайте ги и мечтайте да преподавате в ромско училище.
В никакъв случай не си и помисляйте да споменавате, че искате да комбинирате с някакъв друг вид работа или учене- ще отпаднете от програмата моментално.

Здравейте,

Бях участник в програма "Заедно в час" в периода 2015-2017 година. Имах възможността да работя в малък град с ученици в 3 и 4 клас. Моят опит в програмата е преобладаващо положителен. Получих изключителна подкрепа в посока развитие на педагогическия си опит, личностното и професионално развитие, както и различни обучения според моите нужди и контекст. Колегите с които се срещаме са високо мотивирани, уважителни, отворени за обратна връзка и те предизвикват ежедневно да се подобряваш. Определено времето, което се инвестира по време на участието е много и наситено с преживявания, но в края отчитам, че всяко усилие от моя страна си е струвало.

Много интересно какви "ОПРЕДЕЛЕНИ" качества у кандидатите се търсят? Доста неясна, заблуждаваща и направо подвеждаща формулировка за учител... А работата с ЦИГАНИТЕ е основната дейност на тази организация. Девизите "ПРЕПОДАВАЙ КАТО ЛИДЕР" и подобните алабалистики само са маскировъчна стена, зад която се крие истинската същност на занятието. Обявите им за учители из различни региони на България от месец октомври 2019 година вече текат 4 или 5 път в сайта jobs. bg. Значи на месец - месец и половина пуската една и съща обява за всичките изброени региони на България. Нищо ли не ви говори това - имаме 10 000 кандидата (изявлението в медиите), ама ние все още си търсим... Какво ли - "под вола теле". Такаче, помислете реално върху това, което се говори по медиите и действителността, до която може да се докоснете преди да кандидатствате.

На мен ми прави впечатление, че негативните коментари са основно от хора, които НЕ са били одобрени за работа в програмата.
Как в такъв случай могат да изразяват мнение за качеството на програмата!
Очаквах мнения от учители преминали двугодишния период на работа. Всичко останало е злоба, породена от неуспеха.

А що се отнася до методите и периода на обучение - не е важна продължителността на обучението, важно е качеството на изхода на обучението. А то не е функция от броя на годините в университета. Аз съм педагог и зная, как се подаряват неподплатени със знания педагогически дипломи, с единствената идея - специалноста да не остане без бройки към съответната година! И още по-зле - виждам, какви "педагози", обучават децата. Ненавиждат това, което правят. И на въпроса: "Защо избра да си учител?", отговорът е: "Не ме приеха в Право и записах История". Тоест: педагогиката е "резервна гума" за придобиване на диплома за висше образование!

"Заедно в час" имат претенции без покритие. Това, което се прави там, е лишено от професионализъм и компетентност. Докато бях на трети кръг на подбора, ми направи впечатление как "оценяването" се извършва от участнички в програмата, които сами си казаха, че са придобили педагогическа правоспособност за 2 месеца. Уважаващите себе си фирми имат отдел за подбор на кадри-HR-специалисти, които правят избора професионално. В случая или им ставаш симпатичен, или не. Не може така да се подиграват със специалисти, завършили педагогически специалности за 5 години в университет, а не като тях-във фондация с противоречив имидж. Просто подигравка с хората.

Имах неблагоразумието, въпреки негативните коментари, да кандидатствам по програмата. Стигнах до трети кръг на оценяване и това беше най-безсмислено пропиления ми ден, а и обвързан с излишни разходи по пътуване, таксита и т.н. С какво се сблъсках? Първо за организаторите не е важно дали кандидатът се представя добре на теста по български език.Той не влизал в оценките. Второ- кандидатите трябвало да бъдат в делово облекло, а самите оценяващи се явяват във вехти пуловерчета и нелицеприятни на вид. Трето-оценяването се извършва от някакви девойки с неясни професионални умения и по неясни критерии. Самите девойки пишат през цялото време и очевидно отегчени, вероятно описват каквото им дойде на ума, докато провеждат т.нар. интервюта. Не им се сърдя, че не съм сред одобрените, защото нямаше да изтърпя още една среща с тях. Въпросните девойки си живеят в измисления си свят в стъкления инкубатор, където ходят на работа. Дано поне парите си заслужават. Критериите за подбор са "ясни"-който ти е симпатичен. Интересът към програмата се дължи най-вече на безработицата в по-малките градове, нека не се заблуждават от програмата. Не им се сърдя, че не ме избраха. Признавам си-от следващата година започвам работа като учителка и без тяхното "обучение" и съм щастлива, че ще работя с български деца, които от поколения са възпитавани в честности трудолюбие. А що се отнася до хорицата, които ще работят по програмата- дано поне им плащат транспорта, че се чува и това-как не им поемали разходите за път. Е, за мен остава само едно-да си пожелая никога повече да не се срещнем. Оставам без уважение към лицемерието и неясните цели на организацията.

Може ли повече информация за интервюто, защо беше унизително за вас. Предстои ми такова и негативните настроения ме разколебават.