Като човек завършил училището отдавна - през 1995, го помня кото разхлопано, позахабено, но пък най-хубавото и забавно даскало в Подуене и Сухата река. Имахме прекрасно детство на това место, свалям шапка на педагозите, защото тогава ТЕ бяха педагози, след това учители... Директорката Котова беше, и надявам се все още е прекрасен човек, Любка Белева - строга но страшно печена, имахме и страхотна учителка по литература - Мария Кутиева която беше и учител и приятел в известна степен... За съжаление класната ми Тончева си отиде, но други прекрасни учители като Караджова по География, Снежана Петкова по биология - са си все още сред нас. Много се надявам някой от тях да прочете това мнение - с много години закъснение ви свалям шапка, и благодаря за подкрепата и знанията, които сте ни дали, съжалявам за изпочупените прозорци, запалените пощенски кутиии и побелелите ви коси! Относно негативните коментари - някой ден на човек му остава време и осъзнава, че да сочи с пръст и да обвинява, не е много градивно и не помага с нищо. Учителската работа не е лека, и се върши в колектив, така че ако не можете да помогнете, не пречете. Усмехвайте се, докато все още имяте зъби, и помнете, че негативните емоции разболяват.
Аз лично наминах да благодаря на хората, които са се грижили да ме направят грамотна, на останалите - бъдете здрави, и дано успеете в професионален план, поне толкова, колкото учителите, които изброих.
Богдана

Подкрепям негативните коментари. Нивото на ръководството е с две нули. Отношението е арогантно и обиждащо. Директорката обижда, заплашва и повишава тон. Истерична е, отнася се меко казано грубо с учителите. Фамилиарничи с родителите. Заплащането е минимално-заслуженото, а останалите бонуси-в пари и отношение се полагат по симпатии. Администрацията е под всякаква критика, не знаят нито къде се намират, нито по каква причина са там.

Мнението ми за училището е негативно, защото заплащането е малко, а натовареността и ангажименти са огромни.Текучеството на учители е показател за лошите условия на труд и некомпетентноста на ръководството.
На лъжата краката са къси....

Ако обмисляте да кандидатствате за работа в това училище Ви съветвам да не го правите - текучеството на персонал говори само по себе си. Уважението е на нулево ниво - арогантно и некоректно - многократно служители са излизали разплакани от кабинетите на ръководството. Администрацията е под всякаква критика - служителите не само си позволяват да държат тон, а и няма никаква изрядност в документите - ще Ви се наложи да се превърнете в повече от счетоводител и консултант по КТ. Колкото до заплащането - минимално, без лекторски /а заместванията не са рядкост/. И дума не може да става за адекватна бонусна система - заплащането в този случай е в пъти по-малко в сравнение с други училища.
По времето, когато аз работех там имаше свестни колеги, с желание да се развиват и работят с учениците си - за съжаление голяма част от тях в момента също не са там.

Пиша тук от позицията на бивш служител в това училище! 44 СОУ е училище с богата история и голямо минало - въпросът е голямо ли е неговото бъдеще. Съмнявам се, лично аз. Причините за това с много и се коренят в начина на управление. Как така от училище с над 1000 ученика преди сега се е свило до няма и 500? Историята показва, че случаен крах няма, така е и тук. По-важното обаче е, че аз лично съм доволен от това, което съм работил в 44 СОУ - учител по история. Но две години там ми бяха достатъчни, за да разбера колко е недъгава нашата образователна система. Радвам се, че съм бил учител в 44 СОУ, защото това си беше една откровена школовка - където и да отида и по-зле да е, ще съм подготвен психически. Сега, относно нивото на персонала, ръководството и учениците. Започвам подред:
1 Персонала, с малки изключения, имам предвид педагогическия, е адекватен със съвременните образователни изисквания, макар, че има колеги, които не знаят за какво са там, и създават усещането, че са назначени по-скоро на длъжността "царедворец" или "доносник", отколкото  учител. Масово не се взимат часове и вината в това е колкото в самите учители, толкова и в ръководството. Самият аз съм пропускал понякога час и затова не искам да съдя останалите от позцията на висша морална инстанция. Колективът е разделен на групички, чиито инстинкти са примитивни и които гледат по-скоро да навредят едни на други, отколкото да се действа колективно. Това обрича училището на абсолютен и необратим залез. Ръководството не взима никакви мерки в това отношение, а дори, струва ми се, поощрява тези действия.
Ръководството е адекватно по отношение на документацията, но за учебния процес - да не говорим. Самият факт, че се пропускат часове, че има избирателен подход в отношението към определени учители не говори добро само по себе си за него. За ръководството може да се напише цял том, но не мисля, че тук е мястото да давам по-генерални оценки. Трябва да се отиде на място и да се види или усети по-точно.
Учениците са под всякаква критика - лоша дисциплина, масово невлизане в часовете, арогантно поведение и лиспа на всякакво уважение към институцията. Самият факт, че при директора влизат между 6-8 човека в час е достатъчен пример, за да се даде една, макар и бегла представа за учебния процес. На тях им се поставят задачи, които не се изпълняват, а да се говори за задълбочена подготовка е просто смехотворно. За тях средн 3 или добър 3.50/4 си е истински титаничен успех. Затова и акламациите при взети матури с 3 или 4 са огромни, като че ли са влезли в Оксфорд. Жалкото е, че картината се променя и има развитие - но към по-лошо.
И последно, залащането - то е в общи линии неадекватно! Извършва се на принципа кой ми е по-драг ( има предвид допълнителните премии ), инак заплатите няма как да се пипат!
ПС: Уважение, понеже трябва да дам оценка и за него - за такова не може да се говори. Уважението е до време, след което, и то много бързо преминава в типа : "Появява се маршал Жуков с черната Волга и генералите се разбягват като кокошки" В това училище се гледа преди всичко дали си пъдар, отколкото учител!

Здравейте! Това лято се обадих в 44 СОУ по обява за учител по испански език. Попаднах на директорката, която с хистерично- невротична интонация и крясъци започна да ми обяснява, че нямам право да питам за подробности относно броя на часове, класовете, в които ще се преподава и т.н., защото съм  била в позицията на търсеща работа. Като жена на години и видяла свят, останах в недоумение от тъпизмите, които чух. Разбира се, че не се явих на интервю при тази неуравновесена госпожа. Жалкото е, че такива "специалисти" унищожават родното ни училище!
 

Звършила съм  през 1988.Благодарна съм на всички учители,които са ми преподавали.Тогава найстина имаше такива.Влъчка Кулинска,Тошка Петрова,Любка Белева,Веселина Караджова,Надежда Михайлова,Димитранов,Филчева,Горнишка,директорката Снежана Котова и Кралева...А сега ....и двете ми деца учиха там.ПЪЛНА,ПЪЛНА ТРАГЕДИЯ!!! ЖАЛКО!!!

Скъпи колеги, работих над 25 години в това прекрасно училище, и всеки път когато тръгнех от вкъщи към класната стая, сърцето ми трепкаше. Хората казват, че да работиш дълго и продължително с деца е трудно- безспорен факт, но грешат. Тази професия е благодат.
Защо Ви казвам всичко това? Като се позачетох в сайта видях доста разнопосочни мнения и реших , че момента не е за изпускане, трябваше да се намеся!
Това учебно заведение е добро място за работа, казват имало текучество на преподаватели- да , разбира се , та нали 80% от учителите към момента са на над 55 годишна възраст.... Замислете се колко млади хора се захващат с педагогика- Трябва да си почти луд ако знаеш език, компютърно грамотен си , и си с висше образование да се бъхтиш 8 часа на ден с класове от по 25/26 викащи "неграмотника"...
Но оказа се, все още има хора с призвание! Такъв се оказа случея с мой колега, когото ще помня винаги!!! Децата често го наричаха ЛУДИЯ , защото той бе почти на тяхната възраст , а работеше с истински хъс, устрем и желание . Така колегата Чакмаков прекара цял едни срок- Винаги идваше усмихнат, държеше се топло и приветливо. Беше добре възпитан, колегиален , не бе натрапчив. Бързо целият колектив го хареса и скоро станахме приятели. Дори за краткото време което прекарваше в учителската стая той, вярвам, придоби истински знания за живота. Скоро лятото дойде, учениците се разпуснаха а неговият договор изтече. Всеки пое по своя път. Не след дълго дойде и моят ред да прекрача за последен път училищния праг, но знайте , че спомените и приятелството са за цял живот! Така не минава и ден, седмица, месец в който аз да не се сещам за младия ентусиаст поел по пътя на знанието- Дай боже да се е реализирал успешно!
- Чакмаков , Най-искерни поздрави!
Д. Радева

 20 години работих в 44 СОУ, до м.октомври 2009 г. Коментара на господина, пуснал три еднакви мнения изключително ме засегна. Като учител по история в училище съм работила през тези години по над 15 проекта, като и в момента училището работи по 4 по линията на Европейския социален фонд. Това не може да стане без усилието на ръководство, учители и ученици. Що се отнася до професионалното израстване на бъдещите учители - ако имате такива амбиции - 44 СОУ е вашето място. Може да експериментирате, да преподавате, да ползвате свободни мултимедии, лаптопи... В момента всичко това ми липсва, но по време на преподаването си в училище съм била и базов учител към СУ, а в момента съм и редовен докторант, която е и причината да напусна... :) за кратко учителската професия.

Завършил съм основното си образование в 44-то училище "Неофит Бозвели". Това беше през далечната 1967 г. Благодарен съм за знанията, които получих в основното училище.
Много съм огорчен, че нивото на училището е силно спаднало и предизвиква негативни коментари. Жалко!