Крас плюс - доста повече от 10 години минаха, откакто напуснах, но все още сетя ли се за това място, ме побиват тръпки. Крайно потискащи, крайно негативни са спомените ми оттам. Причина за напускане? Не се примирих с отказа им в 23 ч. (ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА - в подготовка на каталог) - да се даде възможност на колежка да звънне на децата си, които имаха нужда от нея, а в същото време тъпия Торолов водеше разговори с жена си, която беше вкъщи при децата им... Побърках се. На другия ден подадох молба. Заплашваха ме с техните адвокати (?!?!?), а на втория ден от предизвестието казаха, че взели решение да не се чака едномесечният срок за предизвестието и под конвой от още по-тъпия Караджов трябваше да се кача до втория етаж, за да си взема чантата и кафето. Ужасно унизително, ужасно обидно, погледнато от една страна, и безкрайно жалко и смешно, от друга. Вървях след това по улиците и плачех. Не бях заслужила това, но и чувствах облекчение, че този ужас и ад приключиха. Случвало ли ви се е да отивате в 3 ч. през  нощта на работа??? На мен там - да! Ще попитате защо. - Защото съм отговорен човек и мислех, че правя всичко възможно да съм полезна на мястото си. Толкова сили на вятъра... за хора, за които си кръгла нула.

Казвам се Йоана Калинова и отдавна ми се искаше да напиша нещо за тази фирмичка, но все си казвах "няма смисъл, то ще им се върне". Но като четох всички мнения и спомените от преди 8 години нахлуха в главата ми със страшна сила. Надявам се, че след написаното ще се чувствам малко по-разтоварена от всички негативни емоции, натрупани през времето в което работех там. А това време не беше много - точно месец и десет дни. В началото сутрин идвах с десет минути по-рано, но ми се направи забележка, че трябва да идвам с половин час по-рано и да си тръгвам с половин час по-късно от работното ми време. Ако си тръгнех навреме, ме гледаха много злобно и заплашително. Задължително сутрин всеки трябваше да се обажда на Иванова като дойде и задължително вечер като си тръгва.Говоренето по телефона беше абсолютно забранено, дори с мъжа ми, дори за кратко - "Ние ти плащаме за да работиш, а не за да говориш по телефона". Комуникацията с колеги - ходене на обяд, пиене на кафе и др. беше абсолютно забранена.
Това за което ме бяха наели е работа с ГИС. Имаше голям зор по подготовката и разпечатванаето на нов каталог на фирмата в който трябваше да се добавят тематични географски карти. Работихме много, денонощно. Мисля, че свърших много добра работа. Но след като приключи работата и нямаше нужда от мен ми казаха, че не са доволни от мен, че пробния ми период е изтекъл и т.н. Всичко ми стана ясно, бяха ме наели за да свърша работата.
Почувствах такова облекчение като се разделихме! Аз съм доста свободолюбива - и им казвах всичко в очите, дори веднъж с Торолов щяхме да се бием :) Но явно всичко си зависи от самия човек. Там имаше един колега, който работеше от 5 години, много безхарактерен ми изглеждаше, не смееше глава да вдигне, да ме погледне в очите.
И до ден днешен(след 8 години) като минавам край офиса им и ме побиват тръпки. Само на някой  мазохист и неуважаващ себе си човек бих препоръчал тази фирма. Да се чудиш как съществува още, ама нали живеем в Абсурдистан!

Напълно спооделям негативните мненя за това противно място.Рааботех там не дълго. Да започна със комуникацията и взаимоотошенията в офиса... ами такова животно няма. С иванова е безсмислено да се опитваш да разговаряш, тя чува само себеси. По-добре говори със стената. Държи авторитарен тон подплърен със себична ирония. Без право на реплика мнение или отговор.  торолов - същия крив х. Имаше един караджов, който слагайки се на  гореспоменатите и опитвайки се да дава жалък пример за сервилност бе преекспонирал този тип работни взаимоотношения (гнида сред бълхи) в надменна, мазна, противна и лицемерна форма. Бързо разбираш, че не трябва да комуникраш с другите колеги - да си кажеш и 2 изречения с някой в офиса е ЗАБРАНЕНО. А дори опит да завържеш и познантво с някои е изключено.  Все пак се чуваха подшушвания "не им се врзвай" , "тука е така ама кво да се прави" и подобни... Заплащането.... не се връзвайте на глупостите от интервюто! Добре, че свърших много работа и гледах да е изпипана та да няма за кво да се хванат та си взех ЧАСТ от мизерните пари с 330  зора. Отделно получаваш първа заплата едва след като си изработил втората т.е на втория месец си вземаш заплатата за първия и рашиш ли да се махаш увисваш. Възможностите за рзвитие преминават през вратата с надпис ИЗХОД. С две думи НЕ СИ ГО ПРИЧИНЯВАЙТЕ! Теглете им една майна и шут на вратата.

Работих в Крас Плюс няколко години.Сега съм в чужбина по-скоро заради работата на жена ми.До сега съм имал около десетина работодатели,както българи така и чужденци.По-големи пичове от управителите на Крас аз не съм имал.Имах добро заплащане през всичките години и премии при повече и добре свършена работа.Верно- имах доста работа ,която си харесвах и отговорности, но никога както при тях, така и при другите места не съм се притеснявал от бачкане. За разлика от колеги които и по мое време имаха за цел всичко друго, но не и да си вършат работата. Не се учудвам и на помиите на които сега случайно се натъквам. Някои от тези лекенца ги познавам , и не искам да си спомням за тях. За чужбина са те - да се научат как се работи ! Ако се върна в България ( имам такива намерения ) първата фирма в която ще потърся работа е КРАС ПЛЮС

Всичко написано от бившите ми колеги е вярно. Не мога да се съглася с отношението на управляващото семейство към персонала и с това, че тяхните взаимоотношения се пренасяха от дома им в работната среда. Почти всеки ден, вместо "Добро утро", чувахме ругатни, псувни или обидни думи, които трябваше да понасяме като резултат от недоразуменията помежду им. По отношение на заплащането мога да кажа, че то вървеше с много месеци назад и когато беше деня за заплати или закъснаваха много след края на работното време, или те извикват и ти казват, че в момента нямат средства и могат да дадат само някакъв малък аванс и така до безкрай. Друг любим израз беше: "Не сте донесли достатъчно пари, за да Ви платим, когато донесете тогава ще ги получите " /тук искам да отбележа, че заплащането се формираше като процент от личния финансов приход към фирмата и по преценка на ръководството ни се удържаха 30% за неопределен период от време/. Нямахме право на разговори през работно време с близките ни /съпруг, съпруга, деца/. Израза, който винаги ме е дразнел, цитирам: "Ние сме Ви дали възможност да изкарате много пари, а Вие не мислите за фирмата", както и "Вие сте служители на Крас и семействата Ви, както и Вашето свободно време трябва са подчинени единствено и само на фирмата". Друг момент, който беше много тягостен е опита за разделение на служителите, какво искам да кажа, нямахме право да разговаряме по между си, нито в офиса, нито извън него т.е. извън работно време. Не се плащаха осигуровките и ако се наложеше на някои да излезе в болничен, което не се приемаше по никакъв начин от семейството собственик на тази фирма, то тази лъжа излизаше на яве. Искам да предупредя всички, които кандидатстват там за работа, хора ако искате да се почувствате като отрепки независимо от провесионализма и трудолюбието Ви, то само тогава можете да постъпите на работа там. Спестете си една невероятна психическа травма. Не мога да Ви опиша какво облекчение изпитах, когато напуснах тази фирма и колко време ми беше необходимо, когато минавах от там да не ме побиват тръпки и да не се разтрепервам. Изключвам проблема с парите, които продължаваха да ми дължат и някои от тях, които така и не получих. На всички бивши колеги благодаря за тяхната компетентност, както и за отношението им към мен. Колкото и да ни дебнеха да не контактуваме, все пак успяхме да изградим както колегиални взаимоотношения, така и приятелски. Благодаря за поздравите, ще се радвам да възстановя връзка с тези, с които я загубих.

Работих в Крас преди доста време- 2002 година. За времето ,което се задържах(след 7 месеца напуснах,след станалата нетърпимост в микроклимата там) там персоналът (около 20 човека беше тогава на двата етажа) се промени наполовина. За да се утвърдиш там е най-важното да си в страхотни отношения с властната г-жа Иванова, а не доколко си способен. Е-важно е да си способен, но пък парите бяха крайно незадоволителни-поне за стартиращ служител като мен-бях на 22години. Наистина беше странно,как се толерираха интригите, а приятелства и разговори между колегите не! Съпругът -гн Торолов, е свестен, както и не може да се отрече на него и съпругата му ,че са предприемчиви, но успехите им са подплатени с некоректно,неуважително и неадекватно поведение към персонала си. Не знам колко по ред агенции за персонал са се отказали вече от тях..? От времето в Крас останаха много приятни спомени от приятелски познаства-колеги,които напуснаха и преди и няколко месеца след мен тази фирма.
На всеки отишъл там-желая успех и по-приятни спомени от моите и на колегите,които аз познавах...
By the way:
Поздрави на Вики, Мария, Данчо, Пацо, Веси, Ники...-Бяхте готини....)

Имаше една мисъл на Юлиус Фучик: "Хора, бдете!".
И именно затова пиша по тази тема, която иначе не предизвиква в мен нищо, освен отвращение и спомени за нещо гадно... "Крас плюс" е една семейна фирмичка на самовлюбени нещастници. Които, с "конспиративна" цел дори не смеят да покчжат, че са съпрузи, а се наричат един друг "г-н Торолов" и "г-жа Иванова" пред служителите си. Безкрайно, неподплатено с нищо его, заченки на лудост у мъжа, няколко доверени гъзолизци (при това и те на същия хал - смачквани от семейството, но вече загубили всякакво чувство за достойнство, които тровят живота на персонала, който обикновено е от свестни и компетентни хора. Такива, които като се отзоват в тази среда не могат да повярват, че има такъв тип фирмени взаимоотношения... И борейки се въпреки усилията на фамилийката Торолови (уфф, направо ми звучи като ругатня това име)да защитят професионализма си, биват докарани до грасницата на търпимостта... И естествено - напускат! Или по-точно, когато разберат, че служителят им е на светлинни години по-компетентен от тях те всячески се опитват да го накарат или да напусне сами, или да намерят претекст да го унижат и уволнят. Само, че - не знаят какво облекчение е напускането на такова гнездо на простотия, гавра и некомпетентност! Така, че - бдете и не се доближавайт близко до тях! Ще се почувствате омърсени много скоро!

Горещо препоръчвам на всички мислещи, интелигентни и с цели в живота хора да избягват това отвратително място...

Работих точно 2 месеца в тази фирма като ПР на кампания Българските символи. Гордея се с това, което направих, защото като се влезе в рубриката медиите за кампанията може да се видят множеството публикации, които излязоха през този период. Разбира се, шефовете не бяха доволни и когато не споделях мнението им по даден въпрос от моята компетентност избухваха скандали. Уволниха ме! Никога не съм работила в среда с подобен микроклимат. Колегата е напълно прав за всичко, което пише. Моля, колеги,търсете предварителна информация за фирмите, в които ви предлагат работа, за да не попаднете на тези "хора". Опазил ви Господ!

edin priqtel e rabotil tam i mi e spodelql gore-doly su6tite ne6ta