Ето как стоят нещата в PSG - по мнение на горките работещи там..Да започнем с интервюто за работа. На него шефката Пенка Георгиева-Хигинс дава вид на кротка и тиха женица и се опитва да ви заблуди в привидно спокойния си гласец. Изкарва нещата лесни и прости - предлага уж добра заплата, работно време от 9.00 до 18.00, като забележете никъде не споменава обедна почивка! Не, защото такава всъщност няма. Никой не може да излиза извън офиса и да използва иначе регламентираната в договора и по закон почивка. Какво се случва ли? Ами, стоиш на бюрото, забоден в компютъра и колкото да залъжеш глада, ръфаш я солети, я няколко лъжици кисело мляко, я в добрия случай някой домашен сандвич - и то единствено, ако успееш да си откраднеш няколко минути за това удоволствие. Смешното и жалкото е, че не можеш даже до магазина отсреща да слезнеш, когато ти се прииска или наложи. Традиция по отношение на "обедите" е, когато застърже нечий стомах, осмелилият се да каже на шефката, че слиза до магазина за 5 миути, минава по всички бюра, носейки лист и  химикал със себе си и прави списък с поръчки за блажения и дългочакан обяд. Поръчките обикновено включват гореспоменатите солети и кисело мляко - просто за нещо повече нямаш време пък и шефката ще те изгледа накриво, ако отделиш "прекалено мното време" в друго освен работа. Тук визирам и ходенето до тоалетна, и необходимостта да си налееш чаша вода, както и лукса да изпушиш една цигара на необитаемия и непосещаем балкон. Рядкост е да излезнеш там за глътка свеж въздух и отмора от компютъра, на който седиш по цял ден без да мръднеш. А когато шефката те спипа там, макар и стоял не повече от 5 минути и то за целия ден, тя ти казва: "не можеш да излизаш, когато си поискаш". В някои случаи, най-верните и подчинени те издирват и ти правят тази забележка. След тази случка, която се случва на всеки есин от работещите там, и балконът се превръща в мираж, подобно на обедната почивка и илюзията за комуникация с колегите на работното място. Тук няма какво толкова да се описва надълго и на широко, защото колегите не си говорят, не и в присъствието на шефката (а нейното бюро е при всички други). Всеки седи, цъкайки с мишката, вторачил поглед в клавиатурата и в най-добрия случай изшепва нещо на колегата до себе си, но предпазливо да не го чуе шефката. С други думи, не очаквайте в PSG веселие и закачки с колегите. Това единствено си позволява "мениджърката", която ако е в добро настроение идва да се мазни, разправяйки ти уж смешни неща, които си длъжен да уважиш поне с една усмивка. Да, всеки е длъжен да се преструва, всеки знае, че другите го правят..Колежките си говорят по между си - за всичко това - но какво могат да направят, споделят ли го пред който трябва - изхвърчат...Затова търпят..на никого не му харесва, но всички търпят!
Много интересен е и друг факт - а именно, че в PSG работят само жени - и то тихи, скромни и най-вече покорни девойки, които не смеят да нададат глас. Че мъж би ли издържал на експлоатация от такъв род!?
Друго нещо, което може да вбеси шефката, освен излизането за няколко минути на балкона (в случаите, когато това нещо е присъствало в 10-12-14 и повече- часовия ви работен ден) е това да си тръгнеп навреме от работа. Посмееш ли да напуснеш работното си място към 18-18.30, макар че си си свършил цялата работа за деня и то без да се обадиш, на следващия ден те очаква жестоко конско, включващо и любимата на Пенка Хигинс и добре позната реплика: "не можеш да си тръгваш, когато си поискаш", т.е. без да си я информирал за това и без да си попитал дали случайно няма нещо друго, което можеш да свършиш, макар и да не е спешно. А такова винаги ще ти се намери..
Такава е обстановката  и микроклиматът в PSG - стрес, примирение, потъпкване на достойнството ти, абсолютен шефски произвол!!!
Този коментар изразява мнението на всички работещи за Пенка Георгиева-Хигинс. Жалко е това, че всички говорят зад гърба и, под носа и тези неща, а тя дори и не забелязва или се прави, че не забелязва..Какво я кара да има такова нечовешко отношение - тя си знае - но това, което изгражда и налага като атмосфера и отношение към хората е ненорнално, даже престъпно .. !!!
Помислете хубаво заслужава ли си да работите за PSG или на място като това - защото после връщане за вашите нерви и здраве може и да няма!
 

Работих във фирмата няколко месеца и това, което ми направи впечатление са следните неща:
1. Нивото на заплащане е нормално, но за 8 часов работен ден. В тази фирма за съжаление работният ден може да стигне до 12-14 часа, а тръгването на време е мираж. 
2. Отношението на ръководството към служителите е ужасно. Първите няколко седмици всичко е наред, но след това се започват викове, истерии, обиди, неприятни коментари от страна на шефката и непрекъснат стрес. Обедната почивка също е мираж. Хората там работят от 09.00 до 21.00ч.-22.00ч. всеки ден и не им се дава право дори да обядват. Ако решиш да излезнеш да обядваш или да си вземеш нещо за хапване, като се върнеш веднага има коментар от шефката, че нямаш право да обядваш когато поискаш, а само когато и ако има възможност за това! Също така, ако решиш да си тръгнеш навреме, на другия ден ти се казва, че тук не се работи така и нямаш право да си тръгваш, когато поискаш.
Във фирмата има голямо текучество, което е съвсем нормално имайки предвид обстановката.
Въпреки, че като свои клиенти Пи Ес Джи имат доста големи и известни български и международни компании, нивото на фирмата относно отношение към хората и условия на работа е много ниско и по никакъв начин не отговаря на претенциите, които компанията има за "лидер в предоставянето на услуги относно обработката  администрирането на възнагражденията". 
Единственото хубаво нещо е местоположението на офиса - в самия център на града, близо до метрото. 
С няколко думи, за да обобщя ще кажа, че ако не искате да се сдобиете с разбита психика и неприятни "следи" за цял живот, както и да си загубите времето, по-добре не пробвайте в тази фирма. 
 

Фирмата е наистина отлична и е едно от най-добрите места в тази сфера в България. Не искам да пиша дълго, за да не повтарям мненията, но фактите са, че - работата, обстановката, колегите, шефката, парите, мястото - всичко е на много високо ниво... 
Останалото звучи странно за всеки, който има предвид точно тая компания, повярвайте ми.
Пожелавам на всеки успех в намирането на работа и не губете надежда, защото тези, които са добри, винаги си намират добри възможности! И в крайна сметка се реализират на страхотни позиции, защото най-важното е да харесваш това, с което се занимаваш и всеки ден да намираш по нещо, което да те амбицира да продължиш да се развиваш в тази посока. Ако не - смени посоката и опитай отново!
Поздрави на всички

Само незнам кой е изтрил това което бях написла преди време, но това не може да промени мнението ми за тази фирма и по-точно за собственичката. Аз работех там няколко месеца и мога категорично да заявя, че единственото което ме крепеше през този период, бяха прекрасните ми колежки. Те бяха наистина единственото което запазих като прекрасен спомен от там, но мога да кажа, че човека който не можех да разбера и да понеса лошото му отношение беше собственичката. Там се работеше постоянно и трябваше да седиш до 8-9 часа вечер и ако си тръгнеш по-рано ставаше голям проблем. Да не говорим, освен че работиш като луд, а пък и само ти се правят забележки. Обедната почивка там е мираж, а отношението на Пепи в повечето случаи е отвратително. Много пъти са се чували какви ли не коментари за кого ли не. Най-лошото е, че колкото и да се трудиш не уморно, никога ама никога няма да ти се каже, се справяш. Момичета, които работите там сега мога само да ви съчуствам и да се надявам най-скоро да си намерите друга работа. Успех!!!!

Работехме заедно и сега ми е мъчно за колегите и за Пепи........Симпатична компания и им пожелавам услех!!!! Оценките ми са долу!!!

Работата е много и ако не си на "ти" с финансите, няма да ти хареса. Парите идват с работата, както и доверието. Понякога се налага да си довършвам нещо и след 8-часовия работен ден, обаче само на заетите в публичния сектор не им се налага. Колективът е дружелюбен, работната обстановка е нормална. Офисът е на 2 минути от спирка на метрото и е в топ-центъра на София.
 

да - за парите нямам представа, на нас са ни достатъчно

приятелката ми работи там и май че е много доволна... отиваме сутрин заедно на работа и вечер я взимам след като свърша.. така че тва долното май не важи за всички служителки.... не е казвала да има проблем с който и да е, само говори за работа и ми надува главата ;)) жени ;))) 
 

Много доверен, да не кажа - стратегически партньор на моята компания. Имам огромно доверие на PSG, защото мисля, че това е ключово за този бизнес. Пожелавам им успех

Подписваш  договор за  8 часов работен ден, а те карат да работиш 10, понякога и 11ч. Първоначално анти мениджъра / директор Пенка Георгиева- Хигинс ти се мазни, а минат ли 3 седмици почва да  крещи така, както не може да си представите!!! Не дава на никой от нещастните 12 човека персонал да излиза в обедна почивка - толкова те затрупва с работа, че няма как да си позволиш да излезеш да хапнеш нещо - тя после ще ти повтаря, докато не те разреве, че не се справяш изобщо с работата и за това да не си и помисляш за ползване на почивката. Но това го прави с всеки, колкото и да си усърден в работата си е избрала да пести от това да не наема нови хора и експлатира служителите си направо незаконно. Дори се прави забележка, че тоалетната хартия  трябвало да се харчи по-умерено.Обстановката в офиса е толкова  напрегната и изнервяща, че с нож може да я разрежеш. Отношението на Пепи е ужасно както и заплащането. Не се лъжете - мазненето в началото е 100% - во. Накрая след като напуснах дори не бми еше платено? Безобразие!!! Мъчно ми е за момичетата, които още са там и смачкани не се борят за правата си. Не обядват! Не пушат - елементарни неща...