Управителите са некомпетентни хора, представящи се за архитекти. Както във всяка семейна фирма, всичко зависи от настроенията и одобрението на съпругата. Иска им се да са шефове на хора с опит и квалификация над тяхната, само защото имат познати тук и там и финансовата възможност, да не се налага да работят.

Първоначално всичко беше добре. Започна прословутата криза. Първи етап: преминахме на 6 часов работен ден. Втори етап: започнаха да бавят заплатите, но се взимаха. Трети етап: започнаха да правят скандали и да освобождават персонал. Последен етап: всеки нарочен не получава пари. Само го лъжат или си измислят оправдания, не отговарят на позвъняването от служители и т.н.
В заключение: когато имат полза от теб ще ти свалят звезди, когато вече не си им нужен ще те излъжат без да им мигне окото. Ако след време се срещнете с тях, помислете добре преди да имате вземане- даване.

Колегите бяха добри, но това явно не е от значение за управителите. Работната среда е следната: част от бюрата са направени от плоскости с завити крачета (от Бриколаж), друга част са от кофражни платна, мониторите са предимно стари, има само няколко LSD монитора.