Здравейте,
Момичето и хората от предишните коментари са абсолютно прави за компанията Ейсис Фуудс ЕООД. Аз напуснах много трудно на 24.02.2021 г. след 50 дни от подаването ми на предизвестието преди нова година. Започнах работа през юли месец 2020 г. с много обещания за светло и цветно бъдеще - сътрудник внос, специалист "Ключови клиенти", началник на хладилен склад и др., но още на около 3-ия месец се разбра, че нищо няма как да стане след като управителя няма желание да развива компанията (повярвайте има много възможности). Дотук от една страна няма лошо, важното е, че си получавах обещаното финансово възнаграждение, но в някакъв момент управителя започна да използва ужасно груби и нецензурни думи, изрази и подигравателни реплики, когато той знае нещо, а аз не го знам (все пак бях на 3-4 месеца). Култовата реплика беше - "Какво се криеш като мишка зад този компютър?", а аз си се виждах много ясно, все пак съм висок около 183 см. По телефона беше още по-голям тормоз, обиди, заплахи за глоби и унизителни коментари за всичко, дори си позволих да го включа един път на високоговорител в офиса за да го чуят всички този "симпатяга" какви ги говори - абсолютни простотии. "Любимото ми беше", когато писах мейли на английски и той ми диктуваше, като на български не можеше да се изкаже и сменяше ежеминутно своята мисъл. Казвах му, "Моля те, измисли го, напиши го на лист и само ми го продиктувай и аз ще го преведа и изпратя на английски", но отговора беше - "Не, аз не мога така" и сме писали 1 мейл близо 40-50 минути, ужас за мен. Аз, както и другите от фирмата си го знаехме или разбрахме какъв е и не му обръщахме много внимание, но той изпитваше удоволствие да тъпче и тъпче самочувствието на хората и в случая на мен. Разбира се няколко пъти се вбесявах и исках да си тръгна след вербален скандал и той променяше тона веднага, но по принцип не се търпеше - няма нищо общо с нормален ръководител, лидер - мениджър. Най-любимото ми беше като каже - "Ти кой беше, че не си спомням, взех те от улицата" - хаха, казваше ми го човека, който не знае от къде се пуска компютъра. В тази връзка забравих тогава да му отговоря с "Аз бях онзи, който дойде на интервю с панталон, риза и обувки, а ме посрещна управител по джапанки, къси гащи и тениска с които работя на вилата", но се опитвах да не слизам тогава на неговото ниво на мислене. Управителя има прекрасни деца, които му помагат, както и на мен помагаха много, но отношението му към всички е просто грутесно. Не знам кой накрая се скри като мишка, ама на 50-ия ден когато напусках, не ми вдигаше телефона (затваряше ми няколко пъти) и дори правеше всичко за да се разминем в офиса, когато трябваше да дойда за оправяне на документите - жалка история. 20 дена преди напускането ми той беше озарен спонтанно (като светкавица в тъмнината), че аз съм се справял с всичко много добре, как вече не ми повишава тон вече 30 дни, как съм много ценен за компанията, защото съм запознат в детайли с всички процеси и т.н. Това се случва 30 дена след подадената ми молба за напускане, като аз бях силно притеснен за състоянието на човека, но не съм доктор и не мога да поставям диагноза. Затова му отказах 2 предложения за светло бъдеще в негови проекти, добре финансово обезпечени (вече се познавахме, знаем, кой колко струва в думите и действията си), но трябваше да си тръгна възможно най-бързо, дори и да не си бях намерил работа. Дано колегите, които сега работят го издържат или по-точно той да не се държи с тях като злобен човек, защото наистина не знам кой ще му работи за каквито и пари да става на въпрос. Сега съм изключително спокоен в новата компания, където е на светлинни години напред с разлика в цялостен аспект - професионален, организационен и личностен и като се досетя през какво унижение преминах си мисля, че всичко на този свят се връща под някаква форма и затова съм на максимата - прави добро за да ти се връща добро. Иначе управителя не е лош човек - наистина, само където ангелите са му дяволи и не го изпускат за миг да го ръководят и напътстват. Стана малко дълго, но исках да обрисувам на 100% работата в компанията с абсолютно истински думи, факти и чувства, защото съм сериозен, грамотен и средно интелигентен човек и за мен беше шок това през което преминах - не го пожелавам дори и на враговете си. Беше грешка, че започнах работа там, коствала ми 7 месеца от живота, но от всичко негативно трябва да се извлича дори и най-малкото положително. 90 минути писане, но си струваше да информирам общността какво се случва в нашата БГ действителност и какви управители на компании има - друг такъв няма, бъдете сигурни.

Изключително демотивираща обстановка. Изключително демотивиращо отношение. Изключително нелепо възпитание, придружено от доминиращо его.
Ежедневието е изпълнено с псувни, обиди, заплахи и куп други нелепи истории, често нямащи нищо общо със същинската работа.

Ако можех, щях да си спестя времето, прекарано във фирмата и изобщо нямаше да започна работа в тази атмосфера и условия. Не препоръчвам да бъдете назначавани.

Фирма Ейсис е търговска фирма с управител и собственик на име Ангел Христов. Няма нужда влизам в подробности само ще кажа, че никъде другаде в досегашната ми 23 год. трудова практика на счетоводител не съм срещала по неморално, агресивно, арогантно и непрофесионално отношение на управителя към служителите си. Заплахи с глоби и всекидневни обиди от сорта на "шанаджии", "инвалиди", "охлюви". Психически тормоз и натиск, всичко трябва де е свършено за вчера и ако не е "защо не е свършено - ти си виновен, ще те глобявам". Това е само част няма да продължавам. Смятам отношението му за ненормално. И още по ненормално е, че всички бивши колеги си мълчат за този тормоз. Е аз няма да мълча.