Не съм злопаметна, но не обичам и да ме правят на идиот. Ако бях прочела коментарите по-долу навреме щях да си спестя доста главоболия.Жалко, че е трябвало всеки един да се сблъска с наглостта, безочието и ироничното отношение на Людмила Нацкова. С доста хора се е подиграла, а ние като служители сме искали само да работим и малко човешко отношение към себе си. Явно не сме го поискали от точния човек или сме попаднали на грешното място. Едва ли някой е искал да чуе за себе си , че е глупав, неграмотен , тъп и т.н.Държанието ви Людмила с хората, които ви изкарват парите не отива на възрастта ви. Толкова е зле положението, че вече обявите за набиране на хора се пускат през фейсбук профила й. Изплашила се е от коментарите по адрес на фирмата и за пръв път е останала безмълвна. Нещо неприсъщо за нея. Така е когато се подиграваш с хората, после нямаш очи за нищо. Крайно време е пазара ни на труда да се прочисти от такива работодатели.А вие ако уважавате себе си не подценявайте труда си и не позволявайте да сте обект на подигравки.

И аз като всички хора тук попаднах по неприятен повод, а именно некоректността на този работодател.При интервюто ми бе дадена една информация за условията, а малко по-късно разбрах, че нямат нищо общо с действителността.Идвах пробно за по 2 часа без договор, а след това разбрах, че откъм заплащане няма да получа повече от 650лв, тъй като твърдото заплащане е 600лв+ %, който г-жа Нацкова дава според симпатия.А в обявите заплащането е от650-1200лв хубава цифра , но почти е невъзможно да се достигне може би само по новогодишните празници, но и това е под въпрос.Наскоро четях нейни обяви за забележете Бижутер и Оператор онлайн магазин, не се лъжете. Такива работни места няма разкрити и тя няма как по договор да ви води така. Единствено може да се водите продавач-консултант в Скай-сити и тя да ви ползва както й харесва без да може да ви преназначи като такива. Фирмата няма офис г-жата командва всичко от вкъщи–някакво село близо до гр Сливница - Алдомировци дори не е в София. Така, че си направете сами изводите. Този бижутер или администратор, които тя търси реално с какво работно място ще бъдат, това няма как да е в мола, а ако е на село тя няма как да го води на работа.Г-жо Нацкова не мислете хората за толкова глупави и не си играйте с никого. Нямате това право.Помежду другото проверих днес тези обяви са вече изтрити и сега търси само продавач-консултант за Скай сити и за Несебър.Може би нещо я е стреснало или е била посъветвана да оттегли обявите.

Позволявам си макар и със закъснение не само да се съглася с бившите си колежки, но и в допълнение ще кажа, че към днешна дата нищо не се е променило към по-добро в тази фирма.Жалко, че има толкова малко мнения при положение че от там са минали доста хора, немалко от тях разочаровани от напразни обещания или убидно отношение от страна на г-жа Нацкова. Аз съм бивш служител на фирмата чиито стаж не бе дълъг, но достатъчен да разбера къде не биваше да попадам. Въпросната Г-жа Нацкова доста често си служи с хаплив език и използва убидни епитети, държи се с подчинените си така всякаш са глупави низши същества.Има свои симпатии към определени служители, но доста често и това се мени с времето. Не прави чест и това, че зад гърба си от нея може да чуете какво ли не, защото тя си позволява да говори пред колежките, да украсява нещата, както на нея й е угодно и да се надсмива високомерно. Иначе и до ден днешен могат да се срещнат нейни обяви за работа в знайни и незнайни сайтове, за измислени от нея длъжности.Заплащането е все така ниско, а често има разминаване между периода в който сте работили и стажа нанесен в трудовата книжка.Това е материал за една друга институция. Не позволявайте на никой да се подиграва с труда ви в края на крайщата тези минимални пари ще ги вземете навсякъде, а човешкото отношение не го търсете от евтини хора.

Нека да има повечко мнения за тази НЕКОРЕКТНА фирма. Бивш служител съм, работила съм там пред 2010 година. Шефката на фирмата Людмила наистина е некоректна. Условията са както следва:
- наемат те на работа по схемата 2 работни дни, 2 почивни (работните дни са по 12 часа смяна, от 10 сутрин до 10 вечер) в мола. Впоследствие, работиш както дойде, 5 на 2 или както те сложат. Така започнах да пропускам изключително много лекции, защото и аз бях работещ студент. 
- време за обяд - няма, време за тоалетна - няма. А, да горко ви, ако все пак шефката ви види, че се храните, защото не сте на слънчеви батерии, а и да бяхте, в мола слънчева светлина почти не влиза.
- заплащане около 500 лв.
Работих там месец и половина, след което шефката ми искаше да ходя да работя в магазина й на морето. Трябвали хора за там, не можело да остана в София да работя на някой от обектите й. Целия този цирк за мен приключи, когато интервюираха друг човек, който да е през лятото в София. Просто реших, че не ми се занимава да ходя по морето да живея с некоректни хора и сега като гледам мнението на г-ца Ризова, май съм взела правилното решение.
Накрая казах, че напускам, отговорът беше "Как така?" Обясних че "ами така". След като вече не можеха да направят друга гадория, единственото, което направиха за последно е да впишат в трудовата ми книжка, че съм работила за тях не месец и половина, а една седмица. Мога да кажа само МНОГО НЕКОРЕКТНИ хора. И бонуси - наистина няма.
Да са живи и здрави, но на България не й трябват такива работодатели, които се подиграват с хората и не могат да дадат в замяна нищо повече от пари, изкарани с огорчение.

Здравейте! Казвам се Десислава Ризова и по неприятни причини ми се наложи да намеря този сайт. Не съм злопаметен човек, но почитам справедливостта. Това, което ще напиша по - долу, искам да бъде като предупреждение за всеки, който реши да работи като продавач - консултант в Кристина Арт ООД.
На 20 години съм и съм студентка по фармация вече втора година. Обучението е скъпо платено и като дете на всяко средностатистическо семейство от провинцията ми трябваха допълнителни финанси, за да подпомагам семейството си, а и някакси да преживявам. В края на втората сесия започнах да търся работа. Пратих около 120 CV-та на работодатели в jobs.bg, някои ми се обадиха, някои не. От горепосочената фирма ми се обадиха и приех поканата за интервю. Съответно, отидох на интервюто, казаха ми, че заплащането е добро, давали и проценти всеки месец, че ще работя по 7 часа /междинна смяна/ , като почивам събота и неделя. Попитаха ме дали ще бъде проблем да работя, докато уча. Вече бях обмислила този неизбежен за ситуацията си вариант и категорично се съгласих . Започнах работата, но на 12 - часов работен ден, защото една от колежките ми (бяхме 3 в магазина в София) замина да работи в магазина в Несебър и някой трябваше да я замества. Подписах трудов договор, приех условията за работа, които не бяха леки - за 12-часов работен ден, нямаш и минутка почивка да отидеш до тоалетна или просто да излезеш да подишаш въздух. Казах си: "Какво пък, аз съм мъжко момиче, ще се справя". Да, не беше леко да седиш по 12 часа на крива табуретка в МОЛ, но пък и не беше болка за умиране. Започнах работа с умивка и надежда, че най - накрая ще имам собствени финанси и ще облекча родителите си, но уви...
Първият месец мина добре, вървеше ми да работя с хора, да разговарям с тях и да ги изпращам с усмивка. Доставяше ми удоволствие. Дойде краят на месеца и очаквах процент от продажби. Е, за мое съжаление не ги получих, но предположих, че причината е в това, че съм нова. Мина и вторият месец, пак не получих процент. Наложи се да спра да се надявам на процент, така или иначе заплатата ми беше достатъчна. Но поне да не го бяха обещали!
В средата на Септември се наложи да замина за Несебър. Полурускиня съм и говоря руски свободно, продажбите не бяха проблем. Единственият проблем беше, че бившата ми шефка - Людмила Нацкова, се държеше с мен, сякаш съм по - низш биологичен индивид - присмиваше ми се в очите, говореше зад гърба ми, подхвърляше на другата ми колежка хапливи коментари по мой адрес, докато стоя до нея и темподобни детски театри, неприсъщи за човек, който вече гледа внуци. Изкарах 10 поредни кошмарни дни! Хубавото беше, че се запознах с нови хора, работещи в магазините до нашия.
Две седмици по - късно си писах с едно момиче, с което се запознахме в Несебър и тя ми спомена, че дочула шефката ми да казва, че съм до 15-ти (отнасящо се за Октомври). Помислих си, че говори за колежката в Несебър и не обърнах особено внимание. Мина 15-ти и аз се успокоих. Втората ми колежка се върна от отпуск и на 16-ти ми се обади от служебния. Разговорът беше следният:
 - Деско, има един плик за теб тук.
 - Добре, Криси, аз ще мина довечера да си го взема. Имаш ли представа каква смяна ще почна - по 7 часа ли съм вече?
 - Мисля, че вече не работиш...
 - Как така?
 - Мисля, че това писмо е за прекратяване на трудовия ти договор. 
 - Ъм... как така? Защо? Нали трябва да ми пратят предупредително писмо един месец преди това?! Отвори писмото и ми го прочети!
 Следва отваряне на писмо, в което пише,че прекратяват трудовия ми договор след изтичане на 3-тия месец, т.е на изпитателния ми срок, т.е ловко са пресметнали кога да ме уволнят, за да не се налага да спазват законите относно работа след 3-тия месец, как да ме използват като рускоговорящ за магазина им на морето, как да работя, за да може другите ми две колежки да си вземат отпуските. Не знаех как да реагирам... Първото, което почувствах беше предателство. Веднага се обадих на шефката си и я попитах какво се случва. Тя ми отговори: "Вчера го реших, не ми трябват студенти". Затвори... Е, поне в плика беше заплатата ми. Поне в това бяха точни, признавам.
И ей ме на сега, пращам CV-та по цял ден, главата ми е каша, но някак успявам да се държа. Написах целия този роман, за да предотвратя подобна случка с някой, който има двойно по - голяма нужда от финанси - някой с дечица, заеми и т.н.
Благодаря на всички, които отделиха от времето си да прочетат.
С уважение
Десислава Руменова Ризова