Здравейте!

Искам да попитам относно позицията Организатор/Мениджър работа с клиенти, по специално за гр. Варна, но и като цяло.
През две седмици има обяви. Някой може ли да даде някаква информация?

Здравей,
Бих искала да изкажа своето съжаление, за това, че не е станала ясна истинската причина за това, да не работим заедно. Взетото от мен решение е свързано изцяло с
прогреса и резултатите по време на твоето обучение във филиал Пловдив, което протече в рамките на 5 пълни седмици.
Нов колега без съдействие от стар колега от администрация не е оставян в офиса в Пловдив като лично съм се грижила за това да имаш постоянна подкрепа от екипа.
Ефективността от обучението е налице когато теоретичната подготовка е обвързана с практическата реализируемост на знания и умения, което е от изключително важно значение в грижата ни за клиента.
Благодаря ти за споделената обратна връзка

Като току що освободен служител от работа съм наясно, че мнението ми може да бъде по-скоро емоционално, отколкото рационално. Но все пак искам да го изкажа. Преди да постъпя бях чувала и чела лоши неща, почти нищо добро, но реших да не подхождам с предразсъдък и да дам шанс и на себе си, и на фирмата. Шанс обаче аз не получих. Почвам от там - казват ти, че ще имаш обучение 4 седмици, точно и ясно разграфени през какъв "материал" трябва да минеш, на който в последствие правиш и тестове. Интересен подход, казах си, дано е печеливш. Усетих, че не е, когато още на третата седмица обучението ми, по стечение на обстоятелствата, бе прекъснато и в офиса имаха спешна нужда от някой да помага. Разбрала, не доразбрала (за всеки, който е минал от там, знае, че обучението се състои в едни безсмислени клипчета, в които ти се обяснява кой е главния герой в учебника и как децата учат граматиката и новите думи ) сядам в офиса и от мен се очаква едва ли не чудо. Да, ама клиента не го вълнува, че Тими и Били са главните герои, а го вълнува, това, че не може да си влезе в профила, че иска код за плащане, който трябва да му съдействаш да получи, вълнува го дали Иванчо ще се запише в еди-си коя програма, за да знае и той дали да запише Марийка там и куп други неща. Които, факир да си, трябва ти време да отреагираш, да знаеш кое къде да потърсиш и кое как и защо се прави. Случих на добра обучаваща. Момичето наистина се вълнуваше от мен и моя напредък и въпреки че бе до болка критична в коментарите си, приемах критиката й като градивна и наистина, ама наистина се стараех да оправдая фирмените очаквания. Но тук явно е настъпил разрива. Днес, едва започваща шеста седмица, бях освободена. Връщам отново лентата, за да припомня, че обучението трябваше да е 4 седмици, аз на практика получих само 2 от тях и накрая - от Централен офис смятали били, че не се справям. Ок. Може и така да е. Аз също не се чувствах твърде в свои води. И знам, че работата в офис, не е нещото, което ми идва отръки. Но що за работодател си ти, ако не цениш своето време и това на работниците си. Защо наемаш някой, в който инвестираш, който тепърва ще разгръща потенциала си и ще се учи от грешките си, в стремежа си да стане добър и да се превърне в това, което ти трябва? Абсолютно безскрупулни са. Това ми стана ясно. Исках да бъда по-гневна, исках да напиша лоши неща, да си излея яда, едва ли не. Но си дадох сметка. За добро е. Правят ми услуга. Не си заслужава да работите там. Няма да ви уважават като личност, нито вас, нито опитите ви да им следвате безумната фирмена политика. Ще се очаква да спите в офиса, на сън да ви бутнат да рецитирате шаблонни реплики и да покривате невъзможни таргети. Ако аз бях критикувана, защото съм нова и още нищо не ми е ясно, то колегите, които са с години там, са критикувани, ей така, да не отвикват. Дерзайте. Но далеч от тях.

Искам да споделя огромното си разочарование от тази "фирмичка". Кандидатствах по тяхна обява за асистент мениджър и ми се обадиха. Представиха се, че се обаждат от човешки ресурси и ме попитаха дали имам време за 5-10 минути да направим интервю. Направи ми много странно впечатление и още тогава трябваше да им тегля една майна. Ама от къде да знам, съгласих се. Последваха типични тъпанарски въпроси. А интервюиращата се беше взела много на сериозно и на всеки мой отговор имаше едно умряло "мхм". Както и да е, най-лошото беше накрая: "Благодаря за отделеното време. Ще прегледам документите ви и при всички случаи ще ви се обадим. Всичко хубаво." И интервюто приключи. Изобщо не ме попита дали имам въпроси! Изобщо не ми обясни неща, които го интересуват един кандидат за работа! Нито работно време, нито заплащане. Абе беше си събиране на информация. И след повече от седмица и половина изобщо нямам обаждане. Тотална проява на липса на уважение към кандидатите, а какво ли отношение имат към служителите си...

-

Привет мили хора!
Зачетох се в коментарите и реших да се вкюча. Работих в Британика почти две години. В момента оценявам решението да се разделим с тази фирма. Докато си погълнат в Британика ежедневие не осъзнаваш, че има живот и извън филиала. Колегите са страхотни( в по- големия процент), но дотук. В ЦО е такъв змиярник, че мениджмънта не осъзнава, че във филиала може да има екипност. Хора, бягайте от там. Работа има извън Британика, живот има извън Британика, ежедневие има извън Британика. Радвайте се на малките неща и живейте за себе си, а не за Деси Якимова. Повярвайте, тя го прави. Хайде със здраве!

В много коментари чета, че прави впечатление текучеството на персонала и в администрация, и при преподавателите. Защо във всеки филиал нямало мениджър или Head Teacher, който да управлява останалите и т.н.

Работата в Британика наистина е много и това се разбира, когато я смениш и отидеш във фирма, в която служителите се чудят по цял ден къде да се подпрат, а ти искаш да отидеш във всеки отдел и да им свършиш работата, просто защото можеш и защото до момента си бил всички-отдели-в-едно. Отчитал си каса, приключвал си месец, броил си склад, писал си справка заетост, раздавал си заплати, купувал си консумативи, преподавал си, записвал си курсисти, организирал си дни на отворените врати, висял си по Инфо дескове в училища и градини, раздавал си флаери, участвал си в презентации на фирмата, организирал си шоу, бил си хореограф, бил си отговорен за осветление, музика, декори, отделно си бил на English weekend club, квесторирал си на изпити и още мноoого, много други. Да, това си е добра школовка и могат да се извлекат само плюсове. Но ето го и минусът - дори и да си успял да се премоделираш и да се превърнеш в Britanica Person, дори да работиш там от 5 години и да познаваш голяма част от децата, възрастните курсисти или родителите, в момента, в който не си удобен, всичко приключва и за тях си НИКОЙ. Кадрите не се ценят изобщо! А това е неразбираемо, тъй като има наистина голямо текучество, което се дължи на огромното натоварване. И въпреки, че има хора, които издържат и се справят с всичко, те никога няма да бъдат похвалени, толерирани, дори потупани по рамото. Дори напротив, хората, които въпреки всичко някак си успяват да се справят с всички поставени задачи, са натоварени ооооще повече. Имам чувството, че от ръководството по цял ден се чудят колко още таблици да измислят и на колко още места да се описва всеки поет дъх във филиалите, при все, че навсякъде има камери. Това е абсурдно!

Заплата е ще годе добра, но напълно недостатъчна за свършената или изискваната работа, още по-малко пък за водене на нормален живот в градове като Варна и София. Няма бонусна система, няма ваучери (освен по празници и то не за всички, а за който шефките решат), няма и израстване във фирмата. Заплатите уж започват да се увеличават, но след като направиш година, това спира, освен, разбира се, ако не пооблизваш задниците на ръководството.

Работното време е абсурдно! Постоянно повтарят, че ако си свършиш работата можеш да си тръгнеш на време, но това не е така! Шефките и колежките започват да те гледат на криво, да си гледат часовниците, да си шушукат и да те карат да се чувстваш като най-големия малоумник затова, че имаш дом, или съпруг, или деца и изобщо някакъв друг живот извън работа. Някои колеги от администрация са задължени да работят през уикенда, което първоначално не се споменава. Тези, които работят от понеделник до петък пък поне веднъж-дваж в месеца работят и през уикенда, ей така, в знак на добра воля и разбира се, без допълнително заплащане. Извънреден труд не се заплаща НИКОГА, но всяко закъснение се записва в таблици и се описва причината за него... WTF?!

Хора с личен живот или остават без такъв, или си хвърлят децата по баби за да могат шефките да забележат колко много работят, или просто напускат.

Колегите са готини, работата в млад и амбициозен екип е страхотна, но в един момент под цялото това напрежение се събужда някакво злобно отношение и съревнование. Никой не иска да помага на другия или и да го прави, то е по задължение. Хората се превръщат в някакви хищници, направо е абсурдно, нали трябва да сме екип?!

Ръководството по никакъв начин не се интересува от персонала, а само от презаписваемостта и таблиците си, както и от това кой филиал ще е най-добрия (голямо състезание за нищо). Шефките си имат любимки и при преподавателите, и при администраторите, и говорят нормално само с тях. Всички останали се гледат с пренебрежение, сякаш са по-ниски или по-недостойни. И пак казвам, от които и да си, дали от любимците или от простолюдието, в момента, в който кажеш, че напускаш, никой няма да се застъпи за теб. Ще ти дадат чантичката и чао-чао.

Договорите - безумие. Подписваш срочни договори - 6-месечни, за да могат по всяко време да те освободят. Една колежка забременя и излезе в майчински. В момента в който договора й изтече, получила мейл, че вече не работи в Британика... Доста колегиално :) Освен това в договора е включена клауза, която е напълно абсурдна и се изразява в това, че можеш да ползваш платен годишен отпуск само и единствено август месец. Има и още - има определени месеци, в които имаш ПРАВО НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК! Не можеш да си излизаш от работа ей така, я без такива :) За болничен да не говорим. Или ходиш суууупер болен и работиш с курсистите и колегите, като тъй като не можеш да се излекуваш както трябва, едно боледуване се точи с месеци, или излизаш в болничен, като през цялото време ти звънят от администрация за да питат кога ще се върнеш, а шефките те карат да се чувстваш все едно си взривил бомба в центъра на града.

Моята препоръка е към ръководството - ценете персонала си, щадете ги когато е възможно и ги толерирайте. И не говорим само за пари, въпреки, че това е много важно, а за едно хуманно и нормално отношение към работещите за вас! Всички сме хора, всички имаме личен живот, всички боледуваме, всички имаме добри и лоши дни, но това е защото всички сме хора, а не роботи. Ценете времето за почивка на служителите си, защото без него времето за работа се превръща в непълноценно! Ако вашето отношение се промени и работата се върши с удоволствие и без страх, че може всеки момент да уволните някого, то Британика ще се превърне в едно хармонично и прекрасно работно място, с амбициозен млад екип от готини и различни хора, а именно това ще доведе и доволни и постоянни клиенти! Не искайте всички да са моделирани по някакъв ваш прототип, а ценете индивидуалността!

Хм. От къде да започна? Малко за мен - преподавах в Британика .. към година и половина. Британика ме направиха преподавател и ме научиха на много неща, които дори не подозирах.. Евалата! А колегите .. колегите, с които се запознах (голяма част) станахме брутален колектив в и извън работното място. Близки приятели сме до ден днешен.

Трудно ми е да напиша това "ревю", защото именно в Британика развих това избягващо качество наречено обективност.

За преподавателите споменах горе, нека да подметна няколко думи за администрация - хората с които започнах бяха брилянтни, но след няколко коментара сигурно вече сте разбрали, че са се сменили няколко пъти. Е, не беше толкова бързо, поне не в началото.

To cut a long story short - във въпросния офис (който далеч не е малък), в момента работят само по малко от четирима човека от колектива, с който започнах. От въпросните четирима, трима ще напускат (възможно е вече да са го сторили). Не искам да говоря в прекалено много детайли понеже бившите колеги (ЦО) са сякаш излезли от "1984".

Когато започнах работа там - бях убеден, че започвам в най-добрата, най-реномирана частна езикова школа в България. Btw, евала на маркетинг отдела, че и ако другите не мислеха така да са фалирали отдавна. Сега? След като се поразходих из други школи научих, че макар и да са хипер зле в много отношения - просто вижте предишните коментари, имат някои много ценни неща.
Методиката - student based classroom, супер идея.
Натовареността - колкото часове искаш, толкова ще имаш - че и отгоре. За същото натоварване трябваше да работя в три школи след като напуснах. Там поне осъзнаха какъв кадър имат, но това друг въпрос.

Напуснах. Разделих се с Британика, а съвсем скоро след Британика и с България. След известно време се прибрах в родното градче и местната школа на "Училища Европа". Там ме познават от малък. Знаят с какво съм се занимавал, та беше интересно да видим кой какви ги върши. Обменихме опит, дадох няколко съвета. Управителката ми отправи оферта за работа - да обучавам персонала - и то не само във въпросното градче.

Усмихнах се. Казах й, че не могат да си позволят парите, които заслужавам. Голяма част от тези умения дойдоха и се развиха в Британика. НО, заради Британика се отказах и от България. Защото от подобно места свикваме да търпим. Да ни газят. Никога да не сме достатъчно добри. Винаги да трябва развитие. И за какво? 800 лева? на месец?

Сега тези пари (конвертирани в лева) ги изкарвам за два дни.

Само едно ми е интересно. Британика толкова ли не осъзнават, че английска филология (в София) завършват едно 40-50-60 човека всяка година. И всеки от тях познава поне 2 човека, които са работили и са били опарени от Британика. Но пък и за това чета, че наемат ученички.

Здравейте,
Прекарах 5 години работейки за Британика. Научих много за професията, за която съм и учила - начален учител. Имах възможност да използвам да развия умения, които не съм подозирала че имам, като това да правя декори, филмчета за мултимедийно шоу, танцувам :) пея заедно с децата и колегите. Супер! :) Или поне така беше докато не се "смени властта". Изведнъж стана комунистическо (не съм живяла "онези години", но съм чувала от родителите си). Трябва всичко да казваш по определен начин, "да се уеднакви езика на всички служители" (смятай), да се прави всичко по template (който никой не ти го обяснява, а има нужда понеже са написани...ми объркващо, to say the least), творчеството което се изисква за сценарий-изкуство е сложено в някви рамки. Не може това или онова на сцената. Сигурно и за това ще напишат template, ако вече няма :) С едни други хора в ръководството се осъзнаваше нуждата преподавателите да се събират и да споделят идеи, без значение от колко време са във корпорацията. Сега едни хора, които по едно или друга причина са станали senior teachers, се събират два пъти годишно и им се дават невъзможни задачи, като поддържане на позитивна работна среда. Как? Как се пита в задачата, като си грохнал от умора, когато се прибереш от работа и често се чудиш дали да не влезеш в банята с чинията с храна и директно една възглавница там и да си отспиш до сутринта когато пак си на въртележката.
Професията учител, не е професия. Призвание е. И човек си казва това са необходимите жертви, които трябва да правиш за призванието си. Какво се случва когато ти се каже че не е хубаво да си взимаш болнични, нищо че в 3 часа през ноща е започнала бъбречната ти криза. Нищо. Отиваш. Назобан с всякакви обезболяващи.
Имаш 39 градуса температура и след малко ще започнеш да бълнуваш. Нищо. Идвай. Ама ден на отворените врати. Ела та бъдещите клиенти да видят ъъъ зомби :)
Хората работещи там са минали през толкова нека, че и в космоса да ги пуснеш на друго планета, ще се справят. НАСА ли? В Британика да ходят бъдещите космонавти. И в събота че и неделя ще боцкат за "каузата"- шефа да си сменя джипа всяка година, а децата и да посещават училище с 15000 евро такса.
За учебните системи не знам има ли смисъл да влизам в подробности. Всеки малко по-интелигентен човек и с достъп до Google може да види че нещо не е така. Учебника на детето ми е за ниво А1 по Европейската езикова рамка, а ще го пращат да го изпитват за А2. А най-смешно става, като от ЦО (гигантските глави) започнат да се чудят защо децата имат ниски резултати на изпитите :) Кажи често? Това е последните 3 години.
Самите учебни пособия са с 200% надценка заради Некви шуро простащини.
29ти въпрос е че като напуснах ми се съобщи, че ще ми платят само 9 дни от годишната отпуска. Брааат?
Много научих. Какво искам. Какво не искам. И много хора така ми става ясно от това което попрочетох тук.
Най се радвам че се запознах с някои много готини хора там.
Понеже предполагам, че освен във Facebook, следят какво се пише и тук искам да ги поздравя четящите от ЦО. Пожелавам им успешно завършване на учебната година. Не заради Вас, а заради децата. Дааа. Децата. Разбрах че според вас нещо не съм свършила както трябва. Ми, оправете си template-а :) Или изкривеното огледало от стената.
Thanks for the memories, thanks for the lessons. :)

До предходния пост: имам 2 въпроса към Вас. 1. Щом е толкова яка тази фирма, защо сте напуснал, не е ли логично човек като си намери фирма с повече готини отколкото кофти моменти, да си работи за нея? 2. Как бихте обяснил огромното текучество на всякакви кадри в тази фирма и имате ли представа колко хиляди служители са започвали и напускали от създаването на фирмата досега? Аз лично в моята фирма ако имах такова огромно петно на реномето си, бих я фалирал веднага, защото е логично с такава печална слава при мен да започват работа само некадърници, отритнати от нормалните фирми. Благодаря Ви за вниманието.