Ходих на интервю миналата седмица и нещата, които ми казаха не бяха никак добре. Заплата започваш на 800 и пада всеки месец до 500 лева. Покрива се 1/7 от България за 500 лева-това не е никак добре. Иначе интервюто беше интересно и странно според мен. Който се интересува да го има това впредвид.

Искаше ми се да прочета повече мнения от клиенти на фирмата. Моля помогнете да направя избор, защото това което чета не ми вдъхва доверие. Поне за сега.

Ако искате да се наслушате на празни приказки, безсмислени въпроси и голи обещания трябва да отидете на тяхно интервю. Но това не е всичко. Може да ви извикат няколко пъти неизвестно защо, но поне накрая става ясно едно. Заплатата първия път е 800, а последния става 400. Както и зле прикрити намеци, че до два месеца, ако не са доволни от теб си вън. Колегата Алекс е абсолютно прав! Нека да уважаваме малко повече себе си и ценим труда си, въпреки че притиснати от различни обстоястелства понякога мислим, че нямаме избор, но такива фирми точно на това разчитат и го използват за да унижават и се подиграват с хората. До голяма степен от нас зависи нещата да се променят, тогава и те ще обърнат другия край. 

Здравейте, поканиха ме на интервю в тази фирма, на мен лично нищо не ми говори името и, макар че мизвузи някак познато. Може ли някой, да ми каже какво заплащане евентуално да очаквам от тях? То иначе простотиите са навсякъде в Бг. Плащат ли редовно? ако плащат добре ще му изтърпя тъпите въпроси от личен характер. да се надявам все пак че не минал на ония бряг. Моля, който има отговор на тези въпроси да сподели спешно да знам дали да ходя изобщо.

За съжаление всичко написано е вярно...
Продават хиляди продукти и се сещате на какво ниво е сервиза след време, от тях купуват само заблудени.
Продават и забравят, така се случи и с нас. 
Идват ръчкат нещо, питат нас как се работи с апарата. Нормално - как може 1 човек сервизен инженер да разбира от всичките хиляди продукти, които продават?
 

Работих почти 3 години в тази фирма - т.е. с това ще започна, за да е ясно, че не говоря празни приказки... а всичко казно се базира на 3 годишния ми опит в тази фирма.
Преминах през същия този ад с въпросите на интервютата... със всички лични въпроси, които трябваше да изтърпя. Учудих се как изтърпях отношението в тази фирма цели 3 години...
Много мога да говоря по въпроса касаещ крайно некадърното ръководство на въпросния "Управител" и неговите протежета. Останалите от екипа бяха приятни и лъчезарни хора. Но текучеството в тази фирма бе толкова голямо, че едва успявах да опозная някои от колегите си. Някои биваха отпращани бързо-бързо, а други - сблъскали се с невежеството и арогантното поведение на ръководството на фирмата, сами си подаваха молбите за напускане.
Относно организацията на работа - пълен хаос! Стресът е ежедневие. Оцених това чак след като напуснах  от ЕЛПАК и започнах работа в друга търговска фирма. Наслаждавах се на нормална работна атмосфера. Е... понякога ми липсваше динамиката и пълната лудница в офиса на ЕЛПАК-а :))) Липсват ми и някои от добрите колеги оттам.
Управителят на фирмата на пръв поглед изглежда приветлив и приятен човек, но не след дълго ще прозрете колко добре умее "тънките сметки", заради които проваля много от сделките на търговските представители (които винаго са набедени за некадърни), а в много случаи всичко става за сметка на наивните клиенти. Но той самият е неспособен да прозре, че това същото негативно отношение се връща обратно към фирмата му. Тоест, 'прецакването' на клиентите (и търговските предтсвители) бе нормална практика. Изобщо - пълен непрофесионализъм.
Съвет към всички кандидати - започнете в тази фирма само и единствено ако си търсите отчаяно работа. И ако започнете - не спирайте да си търсите друга работа. Не че хората са зверове :)). Просто - ще дойде ден и или те ще Ви принудят или Вие сам ще си подадете молбата за напускане.
И все пак - за финал ще отбележа, че вече в мен няма негативизъм. Там научих нещо много ценно - оцеляването в обстановка на ежедневно напрежение, интриги, хаос и абсурден стрес. Придобитият опит в ЕЛПАК бе безценен за бъдещата ми трудова кариера. Искрено и сърдечно (без да влагам ирония) благодаря на Г-н Калайджиев.
П.С. И пак казвам - хората не са лоши. Лош е изграденият цялостен модел в тази фирма. Успех :)

Преди 3-4 месеца кандидатствах за работа в тази фирма. Ходих на първо и второ интервю. Като цяло добре организирано, без напрежение, интервюиращата дама беше любезна и културна. Управителят малко се поизложи с множеството лични въпроси, които ми зададе.Да кажем, че е леко странно да ме питат какво е завършил съпругът ми ??? :))) Като изключим въпросите от личен характер, управителят е доста ведър и усмихнат господин. Но това, което ми направи впечатление докато чакам за интервютата е, че служителите работят в доста стресова среда. Едни такива игрижени, напрегнати физиономии....вероятно едва смогват с работата. Но така е, в България най-лесно се пести от персонала. Товарят един човек с работа за поне двама, а заплащането е спорно доколко е адекватно. Май е по-добре, че не започнах работа там.

Всичко, което е написано до тук щеше да е изключително забавно, ако не беше самата истина!
Бях поканен на интервю и разговаряхме около 15-20мин с жената. Питаше ме разни пълни глупусти, които изобщо нямаха никаква връзка. Направи ми впечатление, че нещо не беше на кеф ама викам "случва се". Както и да е.. поканиха ме на второ интервю, където се запознах с така наречения управител, на когото първия му въпрос беше "Стреснах ли те?" хD Започнаха да ми задават всевъзможни супер лични въпроси, както и да се опитват да събират всякаква информация за мен моите роднини. Че си и записваха - да не изпуснат нещо! След което ми викат "Питай". Моите въпроси се изчерпаха за около 6-7 минути, а те пак: "питай". То нямаше вече за питане ама "управителя" настоява: "ние не се срамуваме да питаме" - да, това и сам го разбрах. Все си мислех, че не аз ще им правя интервю а те на мен... Накрая преди да си тръгна ми викат "Ти сега да не се разплачеш...", а аз щях ама от смях да се разплача.
Започвам да се убеждавам, че за да успееш в трябва да си прост, да не го криеш и да се гордееш с това или да си голям късметлия, връзкар и т.н. (тези които са наистина добри в нещо отдавна са напуснали държавата, което мисля и аз да направя в най-скоро време).

Загубиха ми 2 почивни дни да си дрънкаме:аз по същество,господина само глупости:))) стигам до абсурдната мисъл,че някои плащта на такива фирми да генерират търсене и да се трупа болна мисъл че видиш ли ето в " България работа много ама всички са некадърни" а интересното е че от няколко месеца ходя по интерюта за работа и на повечето отговарям на 110 % от изискванията ама... всеки да си вади изводите но за мен спасението е ДАЛЕЧ ОТ ТАЗИ ДАРЖАВИЦА  :((((

Бях на второ, I-во интервю с тази фирма след година и половина. Те не ме помниха и на знам защо отново ме бяха поканили без медицинско образование.
Приеха ме въпреки закъснението от няколко часа, поради пътуване.
Пускат обяви периодично, канили са и мои приятели, които не са ходили. Миналия път си говорихме за парламентарните избори, този път искаха аз да говоря, след което госпожата търпеливо търсеща дупки в монолога заключи, че не ставам, защото празнословя.
Нямаха идея за опита и способностите ми, не знам защо бяха дошли, но аз отидох за да се убедя, че първоначалната ми преценка за тях е била правилна. Но положението в нашата страна е такова. Имаме избор да работим за глупаци или да търсим възможности навън.
Бизнеса е свит, нормалните структури са в застой, при подобни фирми с текучество се отварят възможности за временна заетост и трябва да ги използваме за оцеляване или за да отидем на интервю и да се изплюем в лицето на едни бизнес дилетанти, които в нормалната ситуация на пазара на труда от преди 2-3 години щяха да се молят да ги удостоя с възможността да развия пазара им. 
Госпожата учила психология, а иначе е морски офицер продаващ инженерни продукти, а подозирам, че единствено вярно е любовница на бившия преподавател от ТУ - Варна.
Ако ви поканят вървете и се дръжте като тях. Провокирайте ги на ниско ниво, обиждайте ги, оплюй те ги и счупете нещо - така може и да ви вземат. 
Какво за кажа още, България 2010. Ще трябва да го преживеем.