Защо от цялото ИБМ само Сиско трябва да са в офиса? За да може кухите лейки aka мениджъри да оправдават съществуването си и космическите си заплати? За да могат "да ни monitor-ват по-добре", докато пият кафенце и количка на бейкърито? Поради една или друга причина статистиките се увеличиха по време на пандемията, а на всичкото отгоре и фирмата правеше пари, защото ние не бяхме в офиса, но за да се отчита дейност - сега единствени от IT фирмите ще се връщаме on-site. И вместо да спестявам пари от наеми, сметки, пътни, амортизация на колата и пари за закуски от тъпото кафе - сега ще трябва да гледам мутрите и празните погледи на колегите, които до вчера са спали и пърдяли по време на смяна. Де па на ако не си намерим работа, която да си я бачкотя от село и да не ми се налага да се занимавам с псевдолидери и пъпчиви пубери. Офиса е за меринджейчетата и новите им коли, за да си ги разхождат до там и за да могат колежките да ги обслужват орално в тях.

Тая фирма ме накара да посегна на спестяванията ми от детската градина, а с новото си увеличение мога да ям по един пакет солети на ден, всякаш отново се върнах в нея.

Поредната американска побългарена фирма. За мениджърите са изписани достатъчно истини. Колегите са 50/50, като тенденцията е те да са
нагли и амбициозни натегачи, а на останалите просто не им пука, защото знаят, че са тук за малко и че ще си намерят нещо по-добро.
Масовите заплати са около 2к (+-300) в зависимост от опита, който кандидатът има. Тенденция за увеличения няма, като извиненията за това
са пандемията, временни фриизове, извънземните, Русия, Гаргамел и ретроградния Меркурий. Дори и да има увеличение то ще е от типа на 100лв.,
но след това се гответе за тройно повече работа. Първоначалните обучения са жалки, ако изобщо има такива, като често пъти самите обучаващи
не знаят какво да показват и правят. На интервюто обясняват как всичко е розово и прекрасно, а още на първия ден се сблъскваш с грозната
истина и реалност - поредният западнал и експлоатиращ кол център. Гледат се някакви измислени статистики, които често нямат нищо общо с
реалността, но върху тях се гради цялата политика на работа, която може да бъде категоризирана като да Преливаш от пусто в празно.
В договора пише, че след като си преминал дадено обучение се задължаваш да работиш минимум 2 години за компанията, иначе ще искат да им
върнеш парите при евентуално напускане. Други бенефити освен заплатата няма. Здравното се плаща допълнително, картите за фитнес се плащат
допълнително, а за ваучери или намаления даже не може да става и дума. Поради горните причини текучеството е меко казано огромно и именно
за това не препоръчвам на никого да започва, защото просто ще бъдете смазани от работа и напрежение. Отворете jobs.bg и вижте колко
отворени позиции има за Мениджъри и се замислете какво ли означава това за обикновените хора като нас. Не бих съветвал никой да кандидатства,
освен ако не му трябват спешно пари или просто да си закърпи положението за известно време или докато не си намери нещо по-добро. Лично аз
започнах месец преди пандемията и съжалявам горчиво, че се излъгах по прехвалените хвалби на HR-ите. Чакам да мине лятото и започвам да
търся нещо адекватно или поне по-хуманна компания, в която ще ми бъде предложено базово допълнително здравно. Дерзайте!

цялата схема е много объркана , фирмата е шуробаджанащина и братовчедство дори на високите нива

„12 август, 1986

Здравей, Джон:

Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл (поздрави на селският мениджмънт). Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.

Наричат го „от 9 до 5“. Никога (НИКОГА!) не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд (в ИБМ също), и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.

Знаеш, че все казвам „Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.

И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези (мениджъри), които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те? (бедни хора продали душите си)

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: „Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?“

Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им. (ако изобщо имаха умове)

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (budget cuts) (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:

„Вложих 35 години…“

„Не е правилно така…“

„Не знам какво да правя…“

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа (дори и толкова не е). Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.

Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: „Никога няма да бъда свободен!“.

Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот. (явно Мори е бащата на мендижърите в ИБМ)

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа. И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и л*йна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.

Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.

Твойто момче,

Х.

Ч.Б.

IBM започна да върви и да копае надолу, защото реши да наема кадри от 60К, Консетрикс, Телъс и други подобни заведения за душевноболни. За бонус решиха да наемат и цялата шлака от "кадърни" хора, които бяха "освободени" покрай пандемията. Технически кадри почти няма, а хората с опит се броят на пръсти. Заплатите на последните не се пипат с години, но от тях се очаква да работят за четирима и да носят екипите на гърбовете си. Както беше написано по-долу, ако някой тръгне да напуска, евентуално се сещат да му предложат някакво увеличение, но хората рядко приемат, защото знаят, че след това ще им вдигнат мерника. Бонуси и бенефити няма, разчитат само на голото си вече име. Мениджърите до един са смотани галоши, но това не им пречи да лъжат и мажат подчинените си в очите за бонуси, заплати и "по-добрите времена", които се чакат от години. По договор пише, че заплатите са фиксирани с курса на еврото, но няма месец, в която заплатата да е еднаква с тази от предишния месец. Всичко, което е изписано по-долу е вярно не на 99%, а на 199%.
Може би малкото "положителни" страни на ИБМ е, че не уволняват хора, колкото и некадърни да са и че заплатата е редовна. Ок е за хора без опит или за такива, които искат да изкарат пари за лятото, но рядко може да се намери някой, който е над 2 години във фирмата. Някаква част от колегите са ок, лошото е, че на всеки 3-4 месеца се мени по 85% от staff-а, заради текучеството. А текучеството е голямо, защото на интервютата говорят приказки от 1001 нощ, но в действителност реалността горчи. Няма обучения, защото най-"старшите" са на по 6 месеца в екипите, а в повечето случай дори и мениджърите не знаят какво съпортват. За жалост, последните ще са последните, които ще си тръгнат от фирмата, защото няма къде другаде да се реализират. За това и проповядват, че ИБМ е Религия, но забравят, че повечето млади хора са атеисти. Не е място на което бихте научили нещо повече oт боравене със SalesForce и какво е Storage или ping. А ако случайно работите нощни смени в ИБМ, то бих ви препоръчал да си намерите работа като гробар в UK или някъде на Запад. Така и така ще се превърнете в зомби и ще работите с мъртъвци, та поне да ви се плаща за това.

Фирма без кариерно развитие. Какъв то те наемат такъв си напускаш.

Хвалят ти че има вътрешни позиции видими само в компанията, че по лесно е да смениш позиция в компанията в която си и тн. До в момента в който искаш да го направиш после се оказва че не е чак толкова лесно че има лимити че вътрешните позиции са само ако от същото бизнес разпределение. От съпорт не можело програмист и тн.

В крайна сметка се оказва че парадоксално е по-лесно да напуснеш да работиш за друга фирма за желаната позиция и пак да се върнеш в IBM ако искаш.

За заплатите е средна работа...каквото ще получиш в IBM това и на всякъде другаде. В по-малките фирми даже предлагат повече. Очаквах повече от име като IBM.

ИБМ Никога повече!!! Първо държа да кажа, че изчетох последните 10 мнения, които бяха супер обективни и съм напълно съгласен с тях - важат за 99% от позициите в компанията.
Работа по извратен американски стандарт, огромна корпорация, в която никой няма никаква идея какво се случва, дори и хора , които са 5-10 години във фирмата не знаят елементарни неща ако ги питаш, ИБМ България е като една черна дупка. Заплатата е добре, но колкото и да се стараеш и да покоряваш върхове, те никога "нямат бюджет" , което само по себе си е немислимо за една от най-големите корпорации в света с мръсни милиарди...За 2 години никакви бонуси, никакво увеличение, дори и да си на светлинни години напред спрямо началото ти. Доброто, е че имаш възможности за доста полезни за кариерата ти обучения и изпити (платени от ИБМ), но дори и там, нещата се случват адски бавно, понеже никой не знае кога аджеба ще има бюджет и т.н. Не съм си и представял, че може да съществува толкова противна бюрокрация, при постъпване ,трябва да попълниш цяла книга с документи, а по време на работа във фирмата работата, което реално вършиш за позицията си е около 20%, останалото е едно вечно репортване на време работа, ровене из 10те им еднакво неадекватни стари системи и т.н. Тук не се върши работа, тук наемат всякакви хора, които си създават илюзиоята ,че вършат някаква важна работа, а реално просто правят безсмислени неща, възложени от корпорацията като метод на работа. Мястото също е без коментар - офисът е на летището...реално няма квартал в софия, до който да се намира близо, освен може би дружа, но дори и тогава е трудно да стигнеш до там,. а какво остава до всеки останал квартал...Около мястото няма един адекватен магазин или ресторат, ако мислиш, че можеш да се наобядваш за под 15 лева...успех, всичко е монопол на 1 човек с американски цени, НО български заплати! За нищо на света не бих работил в голяма корпорация повече.

Здравейте

Работих за IBM до 2013 година, още по времето, когато за тази фирма имаше все още имаше добро име. Но не в офисите и в България, а в чужбина.
Поводът да се включа в този разговор е да ви уверя, че положението е същото , както вие го описвате тук.
Имам пред вид последното написано мнение, което е доста точно, но се нуждае от малко допъление.
Текучеството - то е добре програмирано, а не е инцидент. Фирмата няма нужда от служители които се задържат много, защото знае че трябва да увеличава заплати. Ако все пак някой остане, увеличението на заплатата е незначително, но добавят още работа към тази длъжност.Обикновено още едно FTE.
Но не предвидиха един фактор, а той се нарича "естествен подбор". Кадърните хора не се задържаха много, а оставаха тези които нямаха друга алтернатива. По този начин се концентрираха тип хора с ниска култура и лоши умения и знания.Това направи работната среда "отровна". IBM е известна с това че не държи на човешия фактор, а само на приходите си. За тях смяната на един човек с друг е само един клик с мишката.Качеството е без значение.
Мениджмънт - кой умен мениджър ще се съгласи да постави хората си в подобно положение, да бъдат лъгани всеки ден, унижавани и експлоатирани. Това може да е човек само с ниска култура. Малкото изключения само потвърждават правилото.
Заплащане - Един от моите шефове бе достатъчно откровен за да ми каже, че ако трябва да се увеличи заплащането то няма никакъв смисъл IBM да бъде на тази територия/ държава. IBM е подобно на парзит фирма , която кръстосва света търсейки евтин човешки ресурс. И забележете, че тя печели не с технологиите си, а с ниското си заплащане.
Не е случайно е че те затварят поддръжката си в богатите държави, а отварят в бедните. И не само цената има значение. Хората в по бедните държави по принцип не са и добре защитени, освен ниското заплащане. Това позволява на фирмата да прилага вътрешни правила понякога напълно в разрез с официалния договор който подписват със служителте си. Фактически се подписва формален договор , където умишлено не се дефинират задълженията на служителя. Това им позволява да ви мотаят като парцал, и да запушват всякакви дупки с нас.
Това е типично за колониалните държави , и България не е единствена.
Не на последно място е това, че хората в по бедните държави не са толкова взискателни. Не е възможно подобен договор да мине в Германия, Швеция , Дания и др. Макар че не спират да опитват. Подобни фирми НЕ инвестират на територията върху която паразитират. Всичко им е под наем , и това им позволява да се изнесат , пак с един клик, ако средата се опомни и им покаже среден пръст.
От всичко това следва, че не трябва да имате големи очаквания от подобни фирми. Това не е само IBM, а повечето аутсорсинг фирми. За това съветвам новите кандидати да искат заплащане не само заради това което е обявено в офертата , а би следвало да включат и още :
- Работа в отровна среда
- Работа с некадърен / в повечето случаи/ мениджмънт.
- Цената на лекарствата за стрес , които ще трябва да взимате на по късен етап.
- Вреди на личността ви, от постоянните им опити да ви промиват мозъка.
- Цената на неизпълнените им обещания.
- Допълнителната работа която със сигурност ще ви добавят на по късен етап.
- Цената за липсата на уважение и разбиране.

Не забравяйте че подобни фирми "осакатяват" вашата личност. Те се опитват да създадат роботи , с промити мозъци. Това сериозно може да снижи вашите качества и възможности , ако един ден решите да работите в нормална фирма.

Компанията е във вечният си "freeze", но това не пречи да има близо 50 отворени позиции във вътрешния портал и да се наемат хора от кол и въже всекидневно, за да се попълни нарастващото текучество. Не стига, че няма никакви social benefits, ами на всичкото отгоре не искат, просто не искат да вдигат парите. Изключително лицемерие от страна на мениджърите и HR-ите е да говорят как няма пари, как е "freeze", как е глобална пандемия и прочие и прочие, как заради това трябва да сме търпеливи, защото в момента няма бюджети за бонуси, заплати и така нататък, НО в следващия момент - бум, наемат се нови хора и о, изненада, те взимат повече пари от "старшите" на дадената позиция. И на всичкото отгоре "великите лидери" имат наглостта да искат от Senior хората да обучават тези new hires. IBM е типичната outsourcing компания, с бай ганъовски мениджмънт и манталитет. Но при положение, че огромна част от ръководителите са бивши кадри на HPE от преди 5-10 години - не мисля, че това е изненада за никого. Компанията е "ок" за хора, които са без опит, за студенти търсещи си допълнителни доходи, за такива, на които спешно им трябва работа (всеки, който е кандидатствал е взет) и за хора, които искат да научат "що е то корпоративната среда и има ли почва у нас". Хората идват за да научат каквото могат, да направят връзките с този и онзи и след около година и половина (ако издържат толкова) се махат. Потенциал за развитие няма, защото предварително се намеква кой и как ще заема дадена позиция. Преди увеличаваха заплатите веднъж годишно, но в момента само си мият ръцете с пандемията и се правят на глухи. Пари се намират "магически", ако ключов човек за екипа реши да напуска, демек му се прави контра-оферта. "Умниците" не разбраха, че щом се е стигнало дотам хората ще продължат да си тръгват, защото вече им е предложено нещо по-добро. Мениджърите не искат да чуят и разберат, че парите не са всичко и продължават да си мислят, че като дадат едни 200лв. увеличение и трябва да им се лази в краката. После обаче гледат умно и казват пред US Management-а, че нямат и представа защо хората напускат. В компанията, в която отидох предлагат повече отпуска, 13та заплата, обвързани с успеха бонуси на месечна база (кеф ти работиш, кеф не), допълнително здравно и спорт (фирмата ги поема на 100%, а не ги плащаме ние), ваучери храна и таксита, купони за отстъпки от куп магазини и куп други благини. А, да - за разлика от ИБМ, тук Recruitment bonus-a са го увеличили (в ИБМ го намалиха), защото има глад за кадри и защото искат да привлекат читави хора. Звучи логично, нали ?