Нека ви разкажа кратката, но изпълнена със съдържание история, която преживях в тази провинциална фирмичка, имаща себе си за корпоративен гигант с 7-мината си човека персонал. Всичко започна с едно телефонно интервю, явно от агенция за подбор на персонал, където компетентната служителка трябваше да провери нивото ми на английски и за целта ми задаваше въпроси на български, на които аз трябваше да отговарям на езика на Шекспир, което е меко казано редикюлъс... как да е – преминах този първи тур! Вторият кръг представляваше едно голямо събиране и хвалене. Нареди ни ЙорДАН Йорданов в офиса си и започва да ни обяснява колко невероятна била фирмата му, какви успехи имала и колко неповторим и безупречен е софтуерният им продукт, как ние като започнем да го прадаваме ще вземаме комисионна от хиляди левове върху чистите 500лв заплата. Изтекоха ми очите по тия лъжи и по луксозния им офис и реших, че искам да започна там. Не ми направи кой знае какво впечатление и факта, че ДАН грижливо ни снима с фотоапарат всичките (за толкова пари щях и гол да му позирам). Затова яко залегнах над домашната работа, която ни възложиха. След като им изпратих материалите, ми се обадиха за 3-ти тур, където ми обясниха, че са харесали всичко, което съм написал от възложените неща и до няколко дни ще ме викнат за окончателен отговор. Обясниха ми на ново цялата ситуация, че фирмата тепърва се развива, че Сименс са искали да я купят за милиони евро, но тя не се продава, че маркетинговия отдел се сформира за сефте и до сега е нямало такива служители, че един от одобрените един ден ще оглави отдела, а след време той ще се отдели в самостоятелно юридическо лице и маркетинг мениджърът ще стане мениджър на новата фирма. От небето изпопадаха толкова звезди, че се стреснах как същата вечер няма да е останало нищо да свети... На 4-тия тур вече ми бе казано категорично, че съм одобрен, както и ми бяха разкрити някои тънкости в естеството на работата. Заплата не била чисто 500, а бруто, но ще ми бъде доплащано под масата до 500, комисионната от 10% за всяка сделка е толкова общо за целия отдел и реално се пада по някаква част на човек, но то всеки като продадял по нещо и те пак се получавали 10%! По бизнес срещи се ходи с автобус или личен автомобил (както каза ДАН – няма да събира прах я!) Даден ми бе договор, на който бяха написани обаче вместо 500, 455 – минимумът по код за професията. Както и да е - все пак подписах и започнах, но няколко дни по-късно при нещастен случай ДАН почина и всичко премина в ръцете на Стефан – неговият син, счетоводителката Надя – жена му и шефката на „софийския офис“(разбирайте къщата в Драгалевци/Бояна/Симеоново) Виктория – неговата дъщеря. Започнаха едни забрани: да не се влиза в стаята с 3-мата програмиста, за да не им се пречи, да оставяме дръжката на прозореца под определен ъгъл, да седим в офиса с домашни пантофи, да не ползваме прекалено много кухненската ролка. Разговорите ни бяха подслушвани и ни се даваше акъл за търговски похвати, от които тези хора нямат никаква идея. Всяко наше предложение за подобряване на работата беше отхвърляно категорично. Държаха се с нас все едно сме за малко там и ни нямаха никакво доверие. Започнаха да ни възлагат задачи, от които не вземахме никаква допълнителна комисионна, при положение, че предшествениците ни (поредната лъжа, че ние сме първи в този отдел – от години хора са минавали и заминавали) са взимали, не дадоха на останалите колеги ежегодния им бонус и повишиха цените на услугите си. Тези хора нямат грам идея как се управлява персонал, като дори се е стигна до кражба на сделка от дъщерята на ДАН спрямо колегата, който я сключи благодарение на личните си усилия и връзки. С такива похвати текучеството въобще не ги бърка. Фирмата няма клонове в Щатите и Германия, както пише в сайта й - просто ДАН имал по 1 приятел там. Той е постигнал нещо благодарение на многото си червени връзки и покрай лъжите си със сигурност е бил по-далновиден от тези, които управляват фирмата му сега. Чак на 4-я месец получихме цяла заплата, тъй като след няколко седмици във фирмичката ни пуснаха 20 дни в принудителен неплатен отпуск (такава била политиката им с новоназначените) и в същия ден, в който дадоха първата цяла заплата, ни освободиха без да дадат никакъв знак за това, като няколко часа по-рано дори продължаваха да ни дават задачи и наставления. И всичко това след 4 кръга от интервюта и разпити за родителите и имотите ми...