Това са  7 важни жеста на работодателя, които карат хората да идват с желание на работа:( според сп. Мениджър)
1. Дайте на всеки дял от успеха на компанията, под формата на разпределяне на печалбата или бонуси, обвързани с резултатите от дейността. Ако компанията се справя добре, всички служители трябва да споделят успеха й като усетят материалните му измерения.
2. Осигурете работна среда, която е безопасна, удобна и привлекателна за работа – това включва физически пространства, които дават възможност за личен живот и сътрудничество.
 3. Насърчавайте работниците си да почиват. Осигурете им удобни места за отдих.
 4. Погрижете се да осигурите начин служителите ви да се поддържат в добра физическа форма като едновременно с това се чувстват по-свързани с офиса. Най-доброто решение разбира се, е фитнес зала в самата компания - вече има много добри решения, включително за оборудване, което не отнема много място, но позволява пълноценно спортуване. Ако външното пространство позволява, защо да не направите спортно игрище?! Най-малкото, можете да осигурите абонаментни карти за близка до офиса спортна зала.
5. Дефинирайте ясни и конкретни очаквания за работата и успеха.
 6. Създайте политики, които насърчават служителите да се съсредоточат върху приоритетите си.
 7. Засвидетелствайте често вашето признание към екипа си - било то чрез похвала или малки жестове към хората.
Искам да споделя, че около 50 % от т.н. важни жестове са предоставят от  работодателя и се надявам да става все по-добре!!!

Аз съм бивш служител в Провентусс офис Бургас отговарях за доставките три години и половина бяхме колеги със Стефан за това време цялата фирма можеше да ни завижда за организацията която си бяхме направили с минимум условия максимален ефект нямаше шест,пет каквото се изискваше се постигаше.Но във фирмата така се процедираше че ена промоция на каквото и да било не е минала без интриги и разни марули да ти образуват нерви и всячески да ти пречат да си свършиш работата .И въпреки това когато цифрите говорят и боговете мълчат.Тази фирма разполага с достатъчно добър софтуер и всеки може да чукне на бутон 12 както Стефко е написал и да се види кой колко струва.В холдинга има хора които и срещу офис Бургас (и в частност Стефан тъй като той отговаряше за продажбите )да бягат няма да го стигнат.Преките ми ръководители г-н Илиев и Радулов според мен са шефове на които рядко можеш да попаднеш от тях нищо лошо не съм чул или видял но във фирмата има разни индивиди които мога да ги сравня само с иначе полезните за природата червей В белите държави (каквато претендираме да сме и ние)когато човек работи в дадена фирма се научава да уважава работодателя и работата която върши защото благодарение на нея той изхранва семейството си НО и работодателя се е научил да цени,уважава и разбира кадърните и заслужилите си служители защото именно те са причината неговия бизнес да се развива а в случая когато тези хора се уморят да плуват срещу течението се получава това един потъващ ВАРНЕНСКИ КОРАБ.

пак пиша ,но просто забравих:) Мишо,като споненаваш правила ги спазвай.Имаш преки ръкводители..не си забравил нали?Знам,че си бил по корабите и офиса във Варна те кара да се чувстваш все едно си на рейс в средисемно море,но тук не е бардак Мишо..трябва да имаш резултати и тогава идва самочувствието да коментираш.Истината е една :Преди 2009 когато нещата бяха добре на пазара всеки може не може си живуркаше на чужд гръб,но като дойде кризата и шефовете разгледаха свойте разходи и на кой какво плащат и за какво хора като теб обърнаха летвата и тактиката.КОГАТО МЕЧКАТА ИГРАЕ В СЪСЕДНИЯ ДВОР,СКОРО Я ОЧАКВАЙ В ТВОЯ.1/2 век си живял дано си чувал тази поговорка

Благодаря Мишо за съветите,мился че ще ми бъдат в полза,НО..прочети внимателно какво съм писал аз..нищо лошо за фирмата,нищо лошо за бившите шефове.Не разбирам защо ми отговаряш на нещо,което не съм казал.ПАК КАЗВАМ МНОГО СЪМ ДОВОЛЕН ОТ РАБОТАТА СИ В ХОЛДИНГА,НАУЧИЛ СЪМ ДОСТА НЕЩА В ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН И МИСЛЯ,ЧЕ СЕ СПРАВЯХ ГОРЕ-ДОЛУ ДОБРЕ.И ако ти си се примерил да си ниско долу не ми давай акъл и аз да се примерявам.И лично ти беше човека,който 10 пъти на ден ми звънеше и беше потресен от условията ,който отказах и сега изведнъж пиешеш различно мнение.И сега един съвет от мен...размърдай се малко,покажи релултати,бъди благодарен на този,който те взе на работа и докажи,че си търговец,защото нещата са супер зле от към теб и някой други колеги и съвсем скоро дори по цял ден да пишеш тук ще лъснеш,защото ти никога няма да бъдеш фактор в този бизнес.Отностно банкети и тн само нисичък човек може да каже това.Жалко,че по този начин искате да си запазите заплатката..жалко...Влез на 12 бутон в програмата и виж през годините какво съм правил..там са само резултати не банкети и тогава ми говори ти.Ще се радвам фирмата да е ок,защото се гордея ,че Липчев,Гьочлиев,Илиев Радулов са ми били преки ръководители ...сега стани и направи вече една продажба и пак ми отговаряй

Скъпи Стефчо,
 
Позволявам си да се обърна така към теб, защото мисля, че имам това право след почти 4 години съвместна работа. Отдавам огорчението ти на младостта ти и на привързаността към фирмата, в която си започнал съзнателния си трудов живот, особено, че беше добре приет от колеги и ръководство и беше един ценен служител
/това не можеш да го отречеш/. Не можеш да отречеш и факта, че ти бяха предложени нелоши алтернативи на работа, но ти не преглътна гордостта и самолюбието си и не ги прие. Рано или късно ще се наложи да приемеш факта, че всички ние сме наети да работим за някого и да се съобразяваме с определени правила, за да съвместим интересите на работодателите си с нашите собствени. Това, впрочем ще го разбереш и колкото по-рано, толкова по-добре. Изявите по подобни форуми няма да върнат миналото, искаш ли да ти го припомня? Коледни партита с всички екстри, фирмени обучения със съответните му банкети, безотчетно ползване на служебната кола, ненормираното работно време, заплатата, която получавахме на 1-во и 15-то число и т.н. Е, безплатния обяд свърши и дойде кризата и се наложи да затегнем коланите.
На всеки в момента му е тежко, но ако си забелязал в предишните коментари, много хора вече съжаляват, че са се махнали. Колкото и да е лошо и тежко, аз съм уверен, че ти знаеш дълбоко в себе си, че нашата фирма ще се въздигне от пепелта и тогава ще ти е криво, ама много криво за поведението ти и за „истините”, написани тук.
Оттук идва и неудовлетворението ти, не е хубаво човек да затваря вратите след себе си. Оставам твой приятел в добри и лоши моменти, защото само един приятел може да
ти каже всичко това.
 

Интересно...въпреки нормалният ми тон в коментара ми беше изтрит.Аз пак казвам доволен съм от работата ми в Холдинга,радвам се,че съм работил с такива шефове,който знаят как се прави бизнес и определено съм научил доста неща.Нали за това е този сайт да си кажеш мнението,друг да коментира и тн..Интересно ,че доста време никой не беше писал за Бросс и изведнъж три коментара,обачеееее пак анонимни.Ето за това говоря..за онзи отдел във фирмата и начина му на действие.Да си мъж и да кажеш това което мислиш е начин на възпитание.

Някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!
 
Тук има едно голямо неразбиране. Българинът има фирмата за някакво абстрактно понятие – нещо като Партията – майка и кърмилница в недалечното минало. Истината е, че фирмата се състои от конкретни хора, а нейната политика и решенията за конкретни действия се вземат от съвсем конкретни личности, които могат да бъдат назовани поименно. Така че, щом някой е назначил някого за шеф, то това е направено с цел утвърждаване на фирмената политика. Ако твоят шеф е тъп и некадърен или пък постоянно те тормози, значи всички нагоре по управленската верига са некадърни. Как можеш тогава да харесваш такава фирма?
 
Проблемът е, че ние нямаме ясна представа за трудовите отношения и живеем с разни илюзии и заблуждения. И това е естествено, като се има предвид, че у нас самият капитализъм е все още твърде млад и твърде грозен, а нашите родители са бачкали търпеливо по 40 години в едно и също предприятие, защото такава е била повелята на Партията и нямат качествен опит, от който да се поучим, защото трудът се продава както всяка друга стока, а у нас такъв пазар не е имало. (Спорен е въпросът доколко го има сега.)
 
Младите хора днес се интересуват само от материалните облаги. Когато кандидатстват за работа, единственият фактор да изберат една или друга оферта са заплатата и социалните придобивки. Едва по-късно осъзнават, че има хора – колеги и шефове – с които не могат да се погодят и сработят и това се превръща в причина за напускане. Затова в цитираното изследване няма нищо изненадващо. Всъщност, изненадващото е може би това, че и на запад хората избират работата си заради парите, а напускат заради шефовете. А ние си мислим, че сме уникални…
 
Решението е просто. За да си щастлив, трябва да намериш тази работа, която ти предлага не само добро възнаграждение, а и добра компания – хора, с които да ти бъде приятно да работиш. Това, разбира се, никак не е лесно за изпълнение, особено ако единствената ти възможност да опознаеш бъдещите си шефове е само по време на интервюто, но проблемът е в това, че има много хора, които дори не се сещат за това. Мисълта “аз за тези пари съм готов и на *** да ме въртят” е дълбоко погрешна. Много скоро тези, които са приели тази игра, разбират, че никакви пари не могат да оправдаят унижението и тормоза, на който са подлагани. И тогава упражнението с търсенето на нова работа се повтаря, но травмите, останали в душата, са неизлечими.

Когато ви се случи някой ден да си го помислите - АЗ МРАЗЯ РАБОТАТА СИ -задължително специалистите психолози и гастроентеролози препоръчват - ТОВА: След работа на път за дома - минете през близката аптека и си купете анален термометър, но задължително на фирмата "Johnson and Johnson" -ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!!!!
След това се приберете у дома си и заключете вратата, дръпнете щорите и заемете поза Лотус - ако не сте йога - айде нема нужда. Така - вече сте се успокоили и концентрирали - разопаковайте аналното термометърче и го поставете - НЕ в дупенцето си, а на нощното шкафче.
Сега извадете внимателно указанията за ползване от опаковката и започнете да ги четете внимателно и не пропускайте дори и ред. Да, вече го забелязахте, нали - на листчето има малък надпис, който гласи: "Every rectal thermometer made by Johnson and Johnson is personally tested."
Е, сега видяхте ли, че има и по - гадна работа от вашата!!!! А я сега си помислете ако работихте за Johnson and Johnson Company, а? Представете си - да стоиш цял ден надупен в някакъв завод и да си тикаш анални термометърчета в дупето - от 08,00 до 17,00, а? Smiley
Не, това със сигурност не е вашата работа - каквато и да е тя! Затова затворете очи и мислено повторете 5 пъти - Радвам се, че не работя за качествения контрол на Johnson and Johnson Company!!!!! - казах 5 пъти!!!!!!

У нас мнозина са чували за т.нар. “Принцип на Питър”. В случай, че не сте сред тях, ето какво гласи оригиналната версия на принципа:
“Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност.”
Принципът е формулиран за първи път от проф. Лоурънс Питър и има следната логика:
В началото на своето кариерно развитие, младите служители обикновено стартират от ниско ниво в йерархията на своята организация. Ако успеят да демонстрират, че са компетентни в работата си, обикновено те биват повишавани.
Този процес на повишение може да продължи неопределено време, докато най-накрая служителите достигат до такава длъжност, за която не са компетентни. Просто не им достигат знания, умения, качества или от всичко по малко/много.
В този момент процесът на повишение обикновено спира. Некомпетентният служител най-често не бива понижен обратно на по-ниска длъжност, дори и ако на нея той би се чувствал по-добре. Същевременно неговата работа нерядко може да бъде изпълнявана по-удачно от друг служител, но това не се случва, тъй като като цяло в бюрократичните системи не е прието да се понижава в длъжност.
В крайна сметка, резултатът е, че по високите етажи на властта в една организация се разполагат некомпетентни хора, които са стигнали дотам, защото са компетентни да вършат нещо друго (обикновено по-лесно), но не и онова, което се очаква от тях.

Последния коментар беше много точен.Също обаче мога да добавя,че фирмата като цяло и неините дъщерни фирми имат понтинициал,но за съжаление някой мениджърски отношения и решения водят до всичко това.Много често вече се наблюдава качествени служители ,който и два лева не дават какво се случва и са пред напускане.В същия момент други служители( някой и на отговорна позиция),който за исвестни,че абсолютно не работят,а просто се водят на работа си стоят и никой нищо не йм казва.Това е още по демотивиращо.