Заплащане - прилично като за начало, после започват безкрайните обещания за увеличаване на заплатата. "Аз искам да ви давам повече пари, но няма откъде!". С това оправдание се пресичат всякакви мераци и желания за дори и малка индексация. С каквато заплата се почва, с такава се и напуска. Осигуровките са на много по-малка сума от реалната, останалите пари се дават на ръка, с големи закъснения. Интересното е, че за всякакви инициативи и събития, организирани от зам.-управителката пари винаги се намират и то сериозни суми.
Уважение - "Има стотици хора, които чакат за твоето място!", "Ако не си съгласен с нас, ако не искаш да правиш това, което ти се казва - взимай си шапката и се махай!". Това чува всеки, който дръзне да противоречи или да не се съгласи с мнението на ръководството. За тях служителите са "индианци", чиято роля е единствено да им изкарат определена сума на ден.
Привилегии - това е мръсна и забранена дума в ИУПП. Дори, когато някой отиде в командировка, не му се дават командировъчни!!! Да се оправя както знае...При пътуване в рамките на града, билетите отново се плащат от джоба на служителя.
Фирмена сигурност - докато си вършиш работата и не роптаеш, т. е. си удобен, всичко е наред. В момента, в който изразиш различно мнение от това на ръководството - очаквай неочакваното...Особено ако не се съгласиш да участваш във фалшификациите, които се извършват почти ежедневно.
Ангажираност - работата е много, но най-често безмислена. "Планирането" се върши според това, какво е хрумнало на зам. - управителката, дори и то да се вижда безмислено на всички останали. Хвърлят се кански усилия за предварително обречени начинания, за чийто провал после се обвиняват служителите. Обикновено те не са свършили работата както трябва. Никога предварителната преценка на ръководството не е била грешна.
Потенциал за развитие - колкото по-бързо човек се махне от това място, толкова повече се увеличава потенциалът му за развитие. От ръководството няма какво да се научи - професионалният им капацитет е в пъти по-малък от този на всеки един от служителите. Да се дадат пари за курсове за повишаване на квалификацията е еретизъм. "Трябва да се самоусъвършенствате! На тези курсове няма какво да научите!". Но това не пречи зам. - управителката да ходи на какви ли не семинари.
Местоположение - добро място в центъра на София. За "удобствата' в офиса е казано всичко по-долу.
Колеги - свестни хора, които си разбират от работата, но по една или друга причина са били подлъгани (а това началниците го владеят почти до съвършенство) да започнат в ИУПП.
Работна среда - обстановката е отровна, напрежението може да се реже с нож. Всички се радват, когато началниците са извън офиса, защото тогава могат най-лесно и бързо да си свършат работата.
В обобщение - типичния пример за фирма, в която комунист, преквалифицирал се в "модерен капиталист" се опитва да работи според разбиранията си отпреди 20 години. И типичният пример за това, как една безскрупулна жена, сложена на ръководен пост може да влияе върху развитието на цяла една организация, без да се интересува от нищо, освен от собственото си благо. Работата в ИУПП може да даде на всеки безценен опит как не трябва да се вършат нещата, как се търпят унижения, как се работи без пари, как се лъжат хора и защо човек трябва много внимателно да преценява къде да започне работа!!!

Частна фирма, управлявана от пишман инженер, който преди 10 год. вероятни е ставал за нещо, но политическите му възгледи в момента тотално затварят вратите му навсякъде - няма елементарно възпитание, фирмено поведение, усет или уважение към когото и да било. Дори в случи, когато има интерес. Влюбен като ученик в т.нра. Зам.-управител, която няма никакви договорни отношения с "Института" и поради способността й да го върти на малкия си пръст той затъва все повече и влачи кадърните си служители надолу. На приказки дава заплати на хората, реално-бави ги без обяснение, крие се и наметва парите в дейността на въпросната дама. Поради липса на каквито и да било организаторски качества служителите често са пренатоварени с на пръв поглед много работа, която обаче не носи доходи. Защото ... преценката на гореспоменатото ръководство е извратено нерелна - заемат се с "проекти", з акоито се твърди, че са на "наши" хора, а се оставят настрани запитвания от потенциални страни, за които обаче не знае нищо. Омагьосан кръг - бачкаш много, а пари няма. И! Тези, "наши" хота, точно защото са "наши" бавят плащания и прочее. Колективът се сработва бързо, защото интелигентни хора се лъжат по интервютата, но и ското рабират как реално стоят нещата. Осигуровките са на мин. праг, за което се водят специални разговори с работещите, току-виж да не се разприказват някъде. Ако си болен - трябва да умираш за да го приемат, във всички други случи - можеш да работи (от вас, от болница - няма значение). Нямаш право на лично време - не су важава почиваш ли, спиш ли, къпеш ли се, в тоалетна ли си - звъни се постоянно, до откат. Има Система з акачество и информационна сигурност, което се тръби където трябва и където не трябва ... Ама тя е на хартия и реално е поредното изопачаване на идеята з аподобна система - само когато си вътре има как да разбереш. Офисът е на чудесно и удобно място, НО! Пълен е с хлебарки, които лазят по бюрото, принтери, стени, в чашите ... Тоалетната хартия се крие да не я открадне някой. Ръцете се бършат със същата толетна хартия, закачена на дръжка от стар чадър ... (това са част от гениалните идея на Ръководството). Има едно кошче, тъй като Фън-Шуй "религията" казва, че е на лошо ако имаш до бюрото. Ничие мнение, което по някакъв начин противоречи на това на Зам. управителката не се приема и ако все пак решиш да си откровен тряба да си готов или да работиш под постоянни обиди и унижение или да се разделиш с работата си в момента, в който се прецени, че няма нужда от теб (приключиш си започнатото). Ежечасно и ежеминутно се твърди, че Ръководството се грижи за пресонала и държи на образованието и развитието, но в действителност се спират всякакви желания за участие в семинар, обучение (платено или безплатно) защото конкретното лице няма да е в офиса?!?!? Дума да не ства за студенти, докторанти или подобни ... Прадоксално се изисква да не се обсъждат лични проблеми, а се разпитва постоянно за живота на хората и се настоява да се "носи" работа у дома ...
Та, предивд честите обяви за работни места ... Кандидати - помислете доколко умеете да лицемрничите, да пренебрегвате себе си и семейството си за позиция, която нито ще Ви обогати кариерно, нищо ще ви даде спокойна и осигурена работна среда, преди да дойдете и да се запознаете с описаните по-горе елементи!