Кажете за заплащането!

Здравейте,Много се изненадах от прочетеното по-горе. Работех в ББГ АД и наистина не знам какво поведение би могло да доведе до подобна реакция на Г-н Димитров, който по моите предстви (а съм жена с опит) е един от най-еродираните хора, с които съм работила.
Смятам за крайно невъзпитано да нападаш някого лично и да го обиждаш като човек без да му дадеш правото той също да изкаже мнение за теб - като човек и професионалист.
Напускането на работа бе свързано с мои лични проблеми и по никакъв начин не съм получила отношение излизащо извън рамките на нормалното.Осигуряваха ме на заплатата , която получавах.Никога не е имало забавяне на заплатата ми.Имаше случаи , в които се налагаше да излизам извън офиса.Забележки по работата ми е имало (допусках грешки), но не смятам че анализирането на работата ми от страна на ръководителя е нещо, което да ме засяга.Никога е нямало лични нападки.А и който не работи - той не прави грешки.Относно екипа- много са готини и мили всички.Хубав и усмихнат ден от мен! 

Здравейте,
 
Правя си труда да коментирам бившата си фирма работодател, не защото съм вече бивш служител и ме тресе злобата, напротив много съм щастлива,че не съм част от тази фирма, а поради причините, които сега ще споделя с вас, с идеята да Ви "предпазя" от грешката да започнете работа на това място, защото найстина ще си загубите времето.
 
Та по същество. Бях на две интервюта, които траеха по 2 часа, провеждаха се от изпълнителния директор Людмил Димитров. На интервютата фирмата бе описана , като просперираща, такава, която за една година е заела сериозни позиции на пазара, което не оспорвам, имаше истина в това което каза. Г-на имаше познания в сферата, в която развиваше бизнеса си и си помислих, че от него мога да науча много, от тези интервюта се бях нахъсала много & макар,че отивах на длъжност специалист , се виждах скоро и като мениджър, така ми бе промил мозъка. Та одобри ме този Господин и започнах работа в "Българска Бизнес Група"АД. Оказа се,че тази просперираща фирма се помещава в едно малко офисче, а в нея работят три момичета. От начало / първия и втория ден / се биеше в гърдите и казваше как занаят се краде, но много бързо думите му не струваха и цент, тк когато имах въпрос към него , той не заставаше зад думите си, не искаше да ми покаже нищо, да ме насочи , научи. Аз започнах на позиция , на която нямах стаж , нямах познания, имах нужда от съвети поне или напътствия. Но се оказа, че освен помощ от момичетата , от онзи не получих. Първото ми задание бе да въведа всички продукти, които предлагат в сайта им, за да може да се правят поръчки през сайта, имах поставен срок за изпълнение. Заех се с тази работа, която , ако трябва да съм честна ми бе приятна. В един момент този господин обаче , започна да се заяжда , да пита защо докато работя по сайта не работя и по брандирането за обектите. Ок, нямам нищо на против , бих правила и това, както и започнах , ако все пак някой ми бе казал. Аз отивам да работя някъде & на третия ден от работата си там, не мога сама да си задавам задания, още повече , че грам не бях запозната с така нареченото брандиране, като цяло какво представлява и какъв е принципа на работа. С помощтта на едно от момичетата във прословутата фирма, започнах да работя и по брандирането, което също ми бе приятно, като работа.
 
СЕга ще попитате за какъв проблем става на въпрос, ами проблема идва от г-н Димитров . Той се оказа един доста зъл,стар комунист,който бил бивш военен, възпитаник на руската школа,протеже на Луканов,такъв , който бил участвал по някакви мисии в Афганистан и този същия се държеше с нас - момичетата в офиса, като с роби. Този индивид всяваще небивало напрежение. Той идвайки в офиса по цял ден крещеше, все беше недоволен от никоя от нас.Една от девойките пише успокойтелни капки всеки ден, заради него, работата с такъв човек бе АД. И ако от началото си мислех , че можех да науча нещо от него, тк го смятах за еродиран, то в последвствие разбрах, че той си има някакви заучени фрази & освен да си ги повтаря, няма на какво да се научиш от него. Та всеки понеделник имахме оперативка по 2 часа, на която крещеще , викаше и шашкаше колежките. НЕ и мен, обаче, тк още на 3-я ми работен ден го разбрах , що за гад е и сама за себе си реших, че ще изчакам да мине месеца, да си взема заплатката и кой от къде е, нямах намерение да стигам до успокойтелни и аз. Та нямаше път, в който да е доволен, постоянно се чудеше как да се заяде с теб, да те сравни със земята, да ти докаже, че не знаеш нещо. Това явно му доставяше удоволствие, да мачка хората. Всъщност думата"МАЧКАМ" му бе любимата, казваше , че трябва да ни мачка, да ни промива мозъците и се гордееше с тази си способност. При него нямаше усмивка или блага дума или похвала, той те гледа с пренебрежение , с присвитите си от зоба утснички & почервенява, от злоба , когато вижда , че не поддаваш на неговото мачкане. Той не доумяваше как ще ми крещи, а аз ще седя с/у него уравновесена, спокойна, на ум теглеща му една сосна и така един ден започна да ме пита какво съм направила за фирмата му,минавайки вече месец и аз започнах да изреждам, а той съответно да недоволства и когато аз му казах да ме омаловажава работата ми , започнах да се защитавам , не да му мълча, той избухна и ми показа вратата, което бе супер, тк така си го и бях запланувала. Яд ме е само за момичетата там, тк найстина работната обстановка бе повече от тягостна. Относно работното време, каза , че е от 9 до 18 часа, а се оказа, че ако си тръгнеш в 18часа му бъркаш нз къде и ако той е там , те връща от вратата, ако пък не е в офиса и разбере, на следващия ден определено ще ти го натрапи.За почивки или болничен , не трябва и да си помисляте, няма такива екстри, момичетата болни се влачеха на работа, а за лятната отпуска може да ползваш само 5 дни, след октомври остатъка. Заплатата да речем, че бе задоволителна. За малко да забравя, освен задълженията по позицийката , на която си назначен, ще трябва да вършиш и работата на колегите,тк както казах са само 3 момичета и ако отсъства някоя , трябва да я заместиш, оделно трябва да си и чистачка на офиса,тк тази просперираща фирма няма 200 лв за чистач. Другото интересно бе, че този Г-н биещ се в гърдите, че има толкова пари , колкото нито детето му, нито внуците да изхарчат нямаше лап топ, и по цял ден си стоеше в празния кабинет, зяпащ мухите, но това са някакви допълнителни странични факти, който някак се разминаваха с историите му за голямото му богатство и просперираща фирма.
 
Надявам се да съм Ви била полезна, това бе целта на откровението ми :) Спестила съм да напиша доста неща, написала съм само най-стряскащото за мен. МОже и да има хора, които да търпят подобно поведение, но аз не съм от тях. Надявам се и вие да направите правилния избор.