Тези другари са пуснали заявка в Бюрото по труда за няколко позиции, но и там вече се носят легенди сред служителите, че не се плащат заплатите с месеци, а хората бързо напускат оттам. В jobs.bg през 2-3 месеца има техни обяви за едни и същи длъжности явно текучеството е голямо в тази фирма и добре, че имам навик да проверявам работодателя преди да кандидатствам за работа.
 Мерси, трябва да съм много отчаян, за да ида там.

Никога не съм виждал по-измамна фирма от тази. Собственици са белгиец и бившата му жена-българка. Много лошо!
Двамата са в постоянен конфликт за пари, решения и други неща. Единият казва едно, другият-друго, а служителите да се чудят кое е реалното нареждане.
Понеже е птицекланница, контингента от работници са от малцинствата, в по-голямата си част, а специалистите се призовават от по-големите градове, в случая Стара Загора. Оттам се пътува със служебен транспорт... Оказа се ГОЛЯМА грешка.
Района, където се намира кланницата, е един от най-студените през зимата и с най-бедствени ситуации.
Не съм имал нормален работен ден, когато да се прибера от работа, без закъснения. Затъвал съм в снежни преспи с часове, служебните автомобили често закъсват, заради повреди, а управата не хае да даде и лев за отремонтирането или обезопасяването им.
Работното време бе уговорено в началото като „ненормирано“ сумарно... уж! Като в конкретния случай ненормирано означаваше да нямаш регламентиран работен ден... Или, хич да нямаш!!!
Няма събота, няма неделя, аз съм бил там, седем дни в седмицата, 24-25 дни в месеца!
Нямам проблеми с това, но след като повдигнах въпроса със заплащането на извънредния труд, ми бе отговорено, че „се пресмятало доста трудно“, затова просто липсва такова, ами видиш ли, като съм направел повечко отработени дни, да съм „спирал да идвам на работа“. Така и не се случи.
Тъй като бях поддръжка, а аварии и повреди по техниката се получаваха постоянно, от мен и колегите ми имаше нужда буквално денонощно, дори и да нямаше производство.
От инженер-механик се преквалифицирах на водопроводчик, заварчик, общ работник, па ако можело и на електотехник и какво ли още не...
Длъжностна характеристика никога не ми бе показана. Но все пак, такава ми бе връчена едва на последния ми работен ден, може би, за да се застрахова от издънки някой.
Всичката техника и машини в производството са на изживяване, а не се инвестира и лев в модернизиране или качествено ремонтиране.
Пари просто няма! Нямаше за техника и материали, нямаше за ремонти, нямаше за служители и работници, нямаше за клиенти и други контрагенти...
Собствениците просто упорито отказваха да дадат това, което дължат на никого!
Който се излъжеше и се хванеше на тяхното хоро, ги изтрайваше не повече от две седмици до месец и се отказваше, а който нямаше избор, търпеше.
Работниците чакат част от заплатите си с месеци, подхвърлят им се трохи под формата на „аванси“ или мизерни суми, уж като бонуси. Въпрос на психология от тяхна страна, докога ще ги изтраеш.
Аз лично, след като приключих с тях, успях буквално да ИЗМЪКНА дължимото ми възнаграждение със минимални загуби, след няколко часово висене пред портала на фирмата, както и заплахи под различна форма.
Управленското тяло.... аххх... Много вожд, малко индианец! Началници от всякакъв вид (един от които брат на собственик, друг приятел, трети не знам какъв си подлизурник!), които доста хлъзгаво се измъкват от отговорност, прехвърлят я на когото им падне, само за да излязат сухи от водата, а в крайна сметка работата не върви!
Работа има доста и може да бъде вършена коректно, бързо и точно, но не би! Там всичко се случва адски бавно...
Огромно текучество на кадри, взимат се хора за щяло и не щяло, без някой да има идея точно каква работа ще вършат.
От нас лично, като поддръжка се очакваха буквално чудеса, дори в сфери, в които е позволено да участват единствено тесни специалисти, иначе е забранено и опасно. Но пари за такива просто не се даваха и всичко трябваше да бъде отреагирано от наличния състав и „инструмент“.
Израза „с трици маймуни ловим“ важи тук с пълна сила.
Мога изключително много да говоря, но просто съм огорчен и нямам желание.
Все пак, ако някой държи да се почувства неоценен и в крайна сметка, унижен и измамен с пари, които сам е изработил, нека пробва възможностите си в тази фирма.