Работих във фирмата и напуснах, поради великата шуробаджанащина царяща там. Никакво уважение към служителите, никакво поле за развитие. Единственото което спасява тази фирма е, че е богата, но за сметка на това не дават на хората си. Жалко, че изгубих ценно време там.

Съвсем скоро бях на интервю за работа като кандидат за работа като електротехник и по време на интервюто въпросите,които ми зададоха колегите ми дадоха да разбера,че там се търсят не просто електротехници,ами съвкупност от електротехник,електрончик и електроконструктор!Отделно не се обяснява на кандидатите при какви условия ще се работи,освен че било мръсно ит.н.!Факт е обаче,че се обличат специални термоустойчиви облекла,тъй като температурата на шистовата горелка е от порядъка на 1300 градуса, а по време на топенето на медния концентрат се отделят и доста вредни газове,които неминуемо оказват влияние върху човешкото здраве!Естествено пробите които се вземат биват манипулирани,така че да отговарят на трудовото законодателство!От познати хора които работят там разбрах макар и доста късно ,че заплащането е ниско и затова има голямо текучество както на опитни кадри,така и на стажанти!Като цяло голямо име но с Българско управление,защото ни смятат за хора трета ръка!Това мнение го пиша за да знаят хората за какво става въпрос и къде отиват да работят на практика!А когато частният работодател се научи да цени кадрите и да плаща подобаващо,тогава ще има и качествени и дългогодишни кадри!

В България всяка година се извлича средно по 100 тона злато. Което ни прави втората държава в Европа по добив на злато. Нашето правителство обаче има сключени концесионни сделки с Америка ,от които 98% от това злато или иначе казано 98 тона отиват в Америка и само 2% тоест 2 тона остават за нас Българите. Трябва да се развалят концесионните сделки с Америка и българското злато да си остане тук при нас. По този начин ще започне да се развива икономиката и България стъпваме една голяма крачка напред!!! Само за справка - днес в държави като Германия държавата получава около 30% от добитото злато, а България получава символичния 1%. Когато бяхме с Русия, преди 1989г. руснаците проучват няколко десетки златни находища и получавахме 50% от добито. Германий е рядък елемент и много скъп - 1 920 000 $ за тон. "Дънди прешъс металс" са добили само от мина "Челопеч" за 2011г. и 2012г. 146,8 тона германий.Това количество е почти равно на добива на германий за целия свят, който е към 85 тона за една година, а "Дънди прешъс металс" цялото това количество добива само в мина "Челопеч" без да платят нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още 18 скъпи елемента!До кога ще газим вода и ще ходим гладни?! Учените подчертават, че споделят откритията си не за да укоряват правителствената политика, а за да помогнат на правителството да намери изход от икономическата криза. Предложението им за държавен контрол на стратегическите ресурси, макар и практика в страни като Бразилия и Франция, противоречи на българския икономически модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, свикнали да чуват, че държавата е лош стопанин и чуждестранният инвеститор е благодетел. Но в същото време обещанията са внушителни: според Гергелчев златните залежи в България като стойност надхвърлят 1 000 милиарда лева. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските полезни изкопаеми? Каква е стратегията на държавата за тях? По време на тоталитарния режим българските подземни богатства са подценявани заради концепцията за национална специализация в рамките на СИВ, както и поради използваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като секретен въпрос; това днес продължава да пречи на обществото да си състави картина за златното ни богатство. Междувременно наследената тайнственост улеснява получаването на апетитни концесии на безценица. Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – „Дънди“ плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.
Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
1640 пъти по-ниска концесионна такса обявяват канадците. За десетилетие България е загубила около 50 млрд. лв. от неизгодни договори за концесии на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали. Чл 18 от Българската конституция гласи: Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Всички правителства след 1989 година погазват конституцията като раздават на безценица ресурси който принадлежат на всички! Време е това да се прекрати! Ако вие от Шоуто на Слави сте на същото мнение повдигайте темата във всяко едно предаване защото мотивите за не разкриване на концесионните договори от страна на държавата са недостатъчен обществен интерес! Истината както може да предположите е съвсем друга. Платените медии крият умишлено тази информация от десетилетия по този начин българския народ се държи в неведение и контролирана бедност при положение че в недрата ни има ресурси за милиарди който са наши!

Страхотно място за работа, условия за труд са много добри за металургично производство. Инвестира се много в посока екология, безопасност на труда и обогатяване на длъжностната характеристика на работниците чрез провеждане на обучения, семинари. Заплащането и наистина добро и винаги на време + бонусна система. Множество социални придобивки + безплатен транспорт до работното място. До тук с позитивните неща. Ако искате да работите там ще Ви трябват доста връзки - богата автобиография не помага. Според мен голяма част от резултатите при годишните медицински прегледи на работниците се подправят с цел прикриване на опасна информация за здравето на работниците. При желание за издигане в йерархията трябва да се подмазвате на по-висшестоящите - не разчитайте, че с много работа и себераздаване ще дръпнете напред. Ако не сте любимец на прекия си ръководител е много вероятно да се често на прицел за "мръсните дейности" (работи които други не биха свършили) и когато има дупка за запълване на смените Вие да сте най-търсения човек. Имайки впредвид, че категорията на труд е 2-ра и 1-ва в различните цехове, мисля че отпуските трябва да са по-големи. 
Като цяло завода е добро място за работа, ако сте лоялен и съвестен работник, няма да има нужда да се притеснявате за работното си място. Ако желаете обаче кариерно развитие Ви предлагам все пак да се пробвате, но недейте да си губите времето безкрайно с опити - откажат ли Ви 2-3 пъти да Ви повишат по-добре погледнете в друга посока.

дше интервюта, много приказки, търсчт бачкатори и полсушковци. обратна връзка няма.
мари не дават
ако не сте с връзки не си правете туда да кандидатствате

Голяма фирма- ниско заплащане!Работим 8 часа, а отпуската ни се брои на 7.затова се принуждаваме да хабим още дни без да ги ползваме-приравняваме се с редовната смяна, а това че сме ангажирани почти 10 часа никой не го интересува. за някои да си на работа от 8:00 означава,че в този час трябва да мине през входа на завода, а ние от смените влизаме час по-рано, станали сме още по-рано и т.н. същото е и при напускане на работното място- почивка не ползваме, защото имаме непрекъснат процес.Назначаването в предприятието става с "конкурс", син/дъщеря, братовчет, зет и т.н.Германците са доволни, че имат евтина работна ръка, а българските "мениджъри" лъжат и мажат колко добре върви работата. .... иначе сме четвърти в света по производство и последни по заплащане.....

Компанията Аурубис е уникален работодател за българските стандарти. Просто фирми с подобни условия за работа са рядкост. Компанията е акционерно дружество, а повечето акции са на немци. Аурубис има подразделения в още 6 европейски страни. Заводът в Пирдоп има няколко подразделения - Металургия, Електролитен цех, Обогатителна фабрика, Пречиствателна станция за отппадни води, Цех за производство на сярна киселина, Инженерен отдел и администрация. Продукцията е медни катоди.
Заплащането е най-високото в региона и е над средното ниво за София. Предполагам че е в границите 600 - 10000 лв.
Уважението не е нещо непознато във фирмата. Достатъчно трябва да ви говори факта, че ако сте служител в завода, без никакъв проблем ще можете да влезете в административната сграда и да почукате на вратата на някой голям началник.
Привилегиите не са малко: Заводска каса, от която може да се теглят до 7000 лв на нисла лихва; преференциални условия за кредит/кредитна карта в ОББ; застраховка в ДЗИ, чрез която се изплащат закупени лекарства; всяка година се минават медицински изследвания в здравната служба на завода; осигурен е стол за хранене, като в зависимост от длъжността сумата до която не се плаща е от 3 до 7 лв; преференциални условия при gsm операторите; пари за Коледа и за море; транспорт, кафе, чай, вода и кисело мляко.
Работният график за работниците в производството е 3 дни работа на 2 дни почивка - 3 смени (нощна сутрешна и следобедна), като в зависимост от подразделението се дават доработки, за да се натрупа 40 чаова работна седмица.
Потенциал за развитие - това е относително понятие. За да има такъв трябва висше образование в ХТИ, МГУ, ТУ, УНСС и др. Ръководните постове са "бетонирани" и ще трябва да се чака някой да се пенсионира или издигне, а това може да продължи с години.
Местоположението за местните не е проблем, но за хората от другите населени места има известно неудобство. И все пак има хора, които са на хубави длъжности и пътуват със служебни коли от София например.
За колегите от производството в едно от подразделенията/цехове мога да кажа, че са стабилни и на повечето от тях може да се разчита, но все пак зависи как ще се държиш с тях. Голяма част от тях имат силно развит черен хумор, който не всеки ще може да понесе :) 
Работната среда е всевъзможна. Обикновенните работници на места са изложени на вредни въздействия като шум, прах/газ и вибрации, но за това са осигурени маски (газови и прахови), антифони, каски, очила, работни дрехи и обувки. А ако сте служител на по високо ниво ще можете да се радвате на почти домащен уют.
Това е от мен. Фирмата наистина си заслужава, но не претендирам за обективност, защото зависи дали ще попаднете на мястото си.