Мисля,че е крайно време и тази фирма да излезе на светло след 18 години дейност в кетъринговата сфера.Тя не фигурира в черния списък на работодателите(макар,че напълно заслужено може да се нареди на челното място)защото който е имал вземане-даване с нея след като приключи взаимотношенията си отдъхва с облекчение и бърза да забрави този абсурд от професионалния си живот.
Във фирмата има постоянно текучество на готвачи(каърни,некадърни,можещи и неможещи).Това е и политиката на фирмата.Обещанията при започване на работа са големи,приказките-велики.Но хванеш ли се на хорото,бързо разбираш,че си прецакан жестоко.Първоначално те зарибяват с 2-3 заплати според уговорката и след това се започва-няма пари(не били преведени).Стискаш зъби и продължаваш с надеждата-може би днес,може би утре,е хайде-ще си взема заплатата в края на седмицата(поне ще са на куп).Смяташ си дните,умножаваш ги по надницата и си казваш-добри пари-ще почакам.Но когато все пак ги дочакаш се оказва,че ще ти дадат 1/10 част от нея,защото толкова са ти достатъчни,защото фирмата била затънала в дългове,защото ти не си единствения който си чака парите от месеци.Пък ако много знаеш-никой не те задържа на сила-можеш да напуснеш веднага!А остатъка от заплатата ще си я вземеш когато искаме(ако въобще поискаме).Сценария нататък е ясен.Или напускаш с пълното съзнание,че повече няма да получиш нищо,махваш с ръка,пиеш чаша студена вода и се опитваш да забравиш,или продължаваш да работиш,защото все пак имаш неизплатени пари от фирмата и не ти се вярва и не ти се иска да останеш с пръст в уста.Избереш ли втория вариант всеки ден ти се превръща в "ходене по мъките".Работния ти ден започва в 3-4 часа през нощта след като си се прибрал от работа към 22-23 часа предния ден.Напрежението се покачва към 8-9 часа сутринта,когато на обекта се появява госпожа работодателката и като надзирател в затвор почва да сипе хули и обиди на най-циничен език.
Всеки ден с повод или без повод се критикуват работата и способностите ти с всевъзможни обидни епитети и ако имаш неблагоразумието да се защитиш по някакъв начин истрията ескалира в тропане с крак,крясъци и вулгарни обиди.Да предположим,че изтърпиш всички тези изстъпления и въпреки цялата лудост продължиш да работиш във фирмата в един красив момент,когато работата спадне се озоваваш нежелан неплатен отпуск незнайно за колко време.Седиш си вкъщи и чакаш да те извикат(все пак ти си назначен на работа във фирмата,а същевременно си без работа,без доходи).Чудиш се и умуваш какво да правиш.Имаш някакви пари вързани там-не искаш да ги оставиш!!!И чакаш,и чакаш,и чакаш и докато чакаш затъваш все повече в дългове и заеми от близки,познати,банки и институции
След всичко казано до тук всеки би си задал въпроса-как тази фирма е останала в сянка толкова време,защо никой до сега не е подал сигнал за нея,как хората продължават да работят в нея.Отговора е-защото в тази фирма се назначават хора от провинцията(някои пребиваващи в София нелегално,други-временно,трети-без друг избор.)Другия тип служители са хора от ромски произход.Не на последно място трябва да се отбележи,че въпросната работодателка има начини и възможности да излезе суха от тинята,дори и да има някой смелостта да сезира съответните органи.
Ще попитате за моя сценарий в ситуацията.Години наред се вкарах в този луд филм с втория вариант(глупаво нали!!!).Накрая се принудих да пия една студена вода и сега се опитвам да забравя.Но все пак не бива да оставаме безучастни,защото докато някои се опитват с труд да си изкарват прехраната,други трупат милиони на техен гръб.Но това си го знаем всички.