Работя в крайно стресираща среда дължащо се на лошо отношение на прякия ми началник .Нямам никакви права и привилегии т.к. не мога да пречупя своя характер :да се подмазвам на шефа ,да доноснича срещу колегите си , просто не са ме възпитавали така моите родители .Заплщането е според симпатии ,не колко работиш ,а нашия колектив /вече бивш т.к.напуснаха всички от стария персонал/работихме здраво, за да се харесаме на новия шеф ,но той вечно е недоволен от работата ни дори ни събра на спешно събрание да ни попита :Кой му е изпил Кока-колата от хладилника?Събранието беше задължително иначе ,ще има санкции .Постоянно се купува нова техника ,обзавеждат се нови кабинети за часните пациенти, които не минават през касата на болницата ,а всичко се дава в кеш . Един път се казва ,че тези неща са закупени от дарители на благодарни пациенти ,след това се казва,че са закупени с парите които здравната каса отпуска за клинични пътеки.Къде го има това? Сигурно навсякъде затова и здравеопазването ни под всякаква критика. Искат се пари от близките на пациенти в тежко състояние с аргумента ,че ще бъдат дадени на обслужващия персонал /по 120 лв. на ден /,и те са принудени ,защото той коли той беси .Персонала който се опита да изкаже свое собствено мнение или да се защити е принуден чрез системен психически тормоз да си подаде молбата за напускане .Дали така се отнасят в ЕС с подчинените си ? Защото все пак след нова година се присъединяваме към тях,дано да сме живи и здрави да отидем да поработим като бели хора ,защото в собствената ми държава където сам израснала се чуствам като бял роб.И все пак сам оптимист ,че ще успея въпреки всичко .