Управителя и на 2-е фирми е един и същ и се казва Боян Георгиев. Първата е регистрирана в Мюнхен и упражнява дейност там. Втората е в Пловдив. Аз работих в Мюнхен. В продължение на 6 месеца говорихме и обсъждахме идеята за моята работа там и той ме уверяваше, че ще ме вземе на работа само когато има достатъчно такава. След като се съгласих и напуснах настоящата си работа, заминах за Мюнхен с уверението, че всичко е уредено и легално. Подписах трудов договор и ми издадоха разрешително за работа. Всичко, което направи този човек за мен, беше това. Общежитието, в което бях настанен, не предлагаше услугата \"Адресна регистрация\", което е от изключителна важност за издаването на всички необходими документи за легално пребиваване в Германия. Наложи се сам да си правя регистрация в Здравната каса (което е задължение на работодателя). За самата работа - не разполагах с никакви инструменти, за да си върша нормално работата. Оказа се, че колегите работят със собствени такива, а аз трябваше да си искам от тях, за да мога да работя. Инструменти така и не ми се купиха. Никаква заинтересован ост от страна на управителя за работата на обекта - кое къде се намира, каква работа се извършва, от кой и в последствия проблеми със заплащането поради това. Налагаше се сам да описвам какво съм правил, при това прекалено подробно. Правеше впечатление работата на другите фирми на обекта - такива проблеми липсваха, хората имаха всички необходими инструменти, шефовете им бяха на обекта и знаеха във всеки един момент кой от техните служители каква работа извършва. В крайна сметка се оказа, че работата приключва (след около месец работа) и но ви обекти няма. Не се и очертаваше да има. Обвинения, че ние, работниците сме виновни, че никой не му дава работа и заплахи за намаляване на заплатите. Отказах да работя повече при тези условия, но ходенето по мъките не спря. Колегите се прибраха в България в неплатена отпуска и в очакване на нови обекти и очаквайки изплащане на целите им заплати. Аз все още нямах адресна регистрация и законното превеждане на заплатата ми по банков път беше под въпрос. След доста трудности, ми направиха такава в един град на 80 км от Мюнхен (бившето седалище на фирмата). Нещо, което можеше да се случи още в самото начало. И така, след месец проблеми с издаването на всички документи, имах всичко необходимо и чаках превеждането на заплатата си, за да се прибера в България и отново да си търся работа. Естествено не ми преведоха всички пари, да не говорим за извънредните часове. В крайна сметка всичко приключи. Човека остана в Германия с надеждата да прави бизнес и да наеме други хора от България, поставени при същите условия. В резюме – след 6 месеца разговори за работа в Германия напуснах работа и заминах. След 1 месец работа се оказва, че нови обекти няма и аз съм поставен пред дилемата да се върна в България в неплатен отпуск и да чакам нови обекти или да напусна. Затова бягайте далече от Боян Георгиев, фирмите Elektropraktika или Elektroanlagenbau.

 
 
Първо искам да уточня, че лицето Боян Емилов Георгиев оперира в България с фирмите ЕТ „Електропрактика – Боян Георгиев“ и „Електромонтажи„ ЕООД, а в Германия с фирмата Електроанлагенбау зюд/EAS Elektroanlagenbau Sued, в която от скоро е едноличен собственик. Аз се подлъгах да работя в немската му фирма, като разбира се напуснах работата си в България, за да замина за Мюнхен.
 
Заплащане: Според предварителните уговорки и договора е добре (договор ще имате, само ако си го пискате много настоятелно, защото г-н Георгиев много добре отлага във времето), НО още на първия месец ще ви бъдат наложени глоби, а извънредните часове ги забравяте. Основните доводи са, че не се работи достатъчно добре, достатъчно бързо, и че не изкарвате достатъчно пари на ден, а както г-н Георгиев сам казва: „Аз съм дошъл тук за да печеля аз, не да си давам парите на такива като вас“. За да няма съмнения ще спомена, че глобява и най-стария си работник, който е „много по- добър от всички останали“ и работи за него от 7-8 години. Сами си преценете, колко повече трябва да работите от най-добрия му работник, за да си получавате цялата заплата. Пак казвам, забравете за плащане на извънредни часове, за които предварително е договорено да се заплащат.
 
Уважение: Уважение няма, принципа на работа е, цитирам: „Тук аз съм шефа и ти ще ме слушаш, когато си направиш фирма слушай когото искаш“, „На мен това германците ми го казаха и аз вярвам на тях не на вас.“
 
Привилегии: Такива няма. Всъщност както казва г-н Георгиев: „Аз ви докарах тук и съм ви осигурил покрив над главата, за да не сте на улицата“. Това е така, настанява в едно нелегално общежитие, където не можете да си направите адресна регистрация, без която не можете да си изкарате всички документи нужни за легална работа в Германия. Ако някой си мисли, че е лесно да се премести в друго общежитие, споменавам че това струва между 600-700 евро първоначално, на повечето места се сключва договор за 3 месеца и отнема между една и две седмици.
 
Фирмена сигурност: Няма сигурност, въпреки че в продължение на месеци ме убеждаваше, че няма да ме извика без да е сигурен, че ще има обект и възможност, да ми плаща, точно след един месец там се оказа, че обекти няма повече и трябва да излизаме в неплатен отпуск за неопределен период от време. Двамата работника които му останаха сега са в неплатен отпуск с орязани и въпреки това недоизплатени заплати за последния изработен от тях месец.
 
Ангажираност: Абсолютно никаква ангажираност няма по отношение на самия работен процес (двата обекта на които работихме бяха посетени от него не повече от 2 пъти, за сравнение собственика на фирмата главен изпълнител беше през ден на обекта, а шефовете на други емигрантски фирми подизпълнители бяха там по цел ден и координираха работата на хората си, точно една от тези фирми му измъкна чакания обект под носа, обект за който бях уверяван, че вече е спечелен от него и който чаках да спечели, за да замина), няма какво да говорим за ангажираност към хората.
 
Потенциал за развитие: Собственик напълно незаинтересован от работата с лоша репутация на обекта и германци неуважаващи собственика(лично съм виждал пренебрежителни жестове по негов адрес от тях), двама работника които работят със собствени инструменти и преводач, който трябва да търси обекти, но най-близката работа до електрото му е била тенекеджия по покривите = потенциала за развитие според мен няма.
 
Местоположение: Мястото на нелегалното общежитие е добро, но така или иначе обектите са на различни места, а се пътува с градски транспорт.
 
Колеги: Колектив няма.
 
Работна среда: По принцип на обектите всичко е добре организирано, работи се само с качествени инструменти и точно тук е контраста с Електроанлагенбау, никаква организация, никакви инструменти освен вашите лични евентуално, постоянно си напрегнат и изнервен, дали си свършил достатъчно работа, въпреки че си изпълнил всички задачи които са ти били поставени.
 
Като цяло бях излъган, че фирмата там има много работа, ползва се с уважението на немските фирми и води преговори за нови обекти. Оказа се, че фирмата няма организация, няма нормални условия за работа, не се отнася коректно с работниците, а изисква от тях да работят много часове, които не се плащат, да си намират сами начини, как да се снабдят с инструменти, да си искат сами работа от германците, да си описват всичко каквото са свършили през деня, но не само като дейност и задачи, а дори и като описание на пейзажа - буквално. Преговори не се водят, а то няма и как, тъй като собственика не говори немски, а преводача не разбира нито от търговия, нито от преговори, нито от електро бранша. Впечатлението с което останах е че работниците сами трябва да въртят фирмата, сами да се организират и да взимат решения, кой какво да прави, а г-н Боян Георгиев, само да е шеф.