Здравейте,
1. Въпросната управителка е Роберта Райкова, синът и е Райко а въпросната служителка с най-дълъг стаж е Петя - нещата трябва да са назовавани с имената им.
2.Бях подготвил едно експозе по темата- но в крайна сметка реших, че за умрелите трябва да се пише или добро или нищо.
3. А да се прикриват собствените неудачи в управлението зад поведението на подчинените е недостойно и слабохарактерно.
 

Бих искал да разкажа моята история в Инк Арт.
Работата е изключително интересна и наистина дава възможност човек да бъде въвлечен постоянно в нови материи и да се развие професионално. Естествено, зависи откъде идвате. Като всяка рекламна агенция и тази работи в много различни области, което дава възможност за научаване постоянно на нови неща.
Има практика във фирмата да се сменят служителите на определено време, по един доста грозен начин, очеваден за всички и най-страшното, не притесняващ никой! Дали има качествени работници или не няма да коментирам, защото не съм аз човека, който трябва да се изказва по този въпрос. Хората, с които ми беше приятно да работя бяха съкратени или принудени да напуснат.
Атмосферата в офиса обикновено е привидно приятелска и спокойна, но всичко зависи от личните настроения на управителката. Във връзка с проблеми от личен характер, госпожата е в състояние да предизвика пълен хаос и смут в офиса, което е доста изнервящо на моменти. Когато това се случи служителите са „длъжни” да търпят крясъци и често пъти се случваше да не издържат емоционално. Сещате се!
Работата е свързана с един куп документация и вътрешни оперативки, които са напълно излишни и единственото, до което водят са излишни разходи за фирмата и губене на време /за справка в настоящото ми работно място документацията е сведена до минимум, а оперативките са фиксирани 2 пъти в седмицата по половин час и съм доста по-ефективен/.
Все пак ще разкажа и как се разделихме с компанията. Един ден бях привикан от управителката, която беше събрала адвокат, HR, счетоводителка и най-старата служителка на фирмата. Обясниха ми, че трябва да си подпиша молбата за напускане и "да не му мисля много-много, а да подписвам". Подписах единствено защото бях толкова обиден и изненадан от този факт, че не исках да имам нищо общо повече с тази компания. В следствие на подписа трябваше да си тръгна след .... 1 час!
И още нещо ще допълня. Разделихме се "доброволно" след като синът на управителката постъпи на работа във компанията, а след това се завърна гореспоменатата най-стара служителка на фирмата. След доста сплетни и заговори се случи въпросното "доброволно" разделяне.
Уважаемата управителка ми обясни, че "нямало повече какво да си дадем един на друг и сме се изчерпали". Всъщност беше недоволна, че си тръгвам в 18:00. А аз си тръгвах в 18:00, защото преди половин година давах душа и сърце за тази фирма, а на няколко пъти ми се налагаше да слушам, че съм отклонявал бюджети на фирми в собствения си джоб! Абсолютно неоснователно. Освен това...работното ми време е до 18:00, не е нужно да оставам след това. Мнението беше формирано вследствие на финансовата криза и монетизирането на всички предложения беше трудно, както във всички останали компании. Бях обвиняван за това, което за мен може да е теза само на човек, който няма нищо общо с бизнес мислене и съотвено анализ на настоящето.
Все пак позитивен финал. По отношение на финансите, никога не съм имал проблеми, което само по себе си е ОК. Жалко, че наистина си харесвах работата, което не само не беше оценено, ами и подкрепено с обиди. Всичко, обаче, беше за добро, т.к. в момента работя в доста по-голяма фирма, заплащането ми е по-добро, бонусите са адекватни а атмосферата е приятелска, но все пак и професионална.