Мили бивши служители, похвално е, че сте споделили публично проблемите и некоректността на този работодател.
Но за да се случи нещо е необходимо да защитите правата си по каналния ред. Съществуват административни служби в България, чиято роля е да защитават правата на работника.
Такива са регионалните Инспекции по труда и Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда". Към нея има и горещ телефон, на който може да се направи жалба срещу некоректните условия, или незаконните действия на работодателя.
За да бъдете полезни на себе си и може би на други бъдещи/бивши колеги, най-гражданското нещо, което можете да направите, е да потърсите отговорност от работодателя за неговата непочтенност.
 
 

Най-смешното място, на което съм работил. Пълен абсурд. Ако въобще цените времето си, стой далеч от На тъмно. Друго освен експлоатация, снизхождение, лъжи и орязана минимална заплата няма да намерите!

Хахах защо ли това не го прочетох по-рано :П

Напълно се съгласявам с последното мнение. Все едно е писано от мен, докато го четох се усмихвах тъжно...толкова си обичах работата, а се принудих да се разделя с нея поради всички тези безумия.

Заплащане: Който както се уговори с шефа (шега няма, наистина трябва да се уговориш за парите, иначе ще те прецака със заплатата). Запалата се дава, след като си я поискаш. Не си ли я поискаш, никой няма да ти я даде!?
Отделно стои въпроса, че стоиш месеци без трудов договор (1-3 или и повече), защото си нов и си на изпитателен срок (за да се провери дали можеш да си вършеш работата). И когато идва времето да се подпише заветния трудов договор, или ти казват че засега няма да се подпише такъв и ще продължиш да работиш без договор още изшестно време, или те уволняват или подписваш, но те прецаква ако не със осигуровките, то със заплатата.
Уважение: Каквото каже шефа, разбирай НИК, това е заповед и трябва да стане не на момента, а за вчера. Дори и когато не е прав, и се опиташ да му го обясниш по най-човешкият начин, ти излизаш кривият, а той винаги трябва да е правият. А когато Ник отсъства от офиса (Централният офис) шефското място заема жена му. Освен, че и тя самата незнае какво прави там, основната й работа е да клюкари на НИК, какво е ставало в офиса му, когато е отсъствал. За друго нейно задължение не се сещам, освен да прави значки по цял ден.
Фирмена сигурност: Всеки ден се назначават и наемат нови хора. Един ден работиш с един колега, на другия ден го няма, а на третия идва някой нов. И така е всяка седмица, месец, година...
Има една малка подробност, винаги се наемат на работа, току-що завършили младежи и девойки, който много много не разбират от трудово-правни отношения. И това е много удобно за Ник, понеже може да ги манипулира от всякъде и по всяко време.
Най-абсурдното нещо, което са ми разправяли, че годишната платена отпуска на продавачите в магазините е 10 дена, а не 20??? И ако някой иска да говори за осигоровки, болнични и т.н., да не го прави със счетоводството, а директно с НИК!
Иначе, колегите с които съм работила са били много свестни, поне някои от тях.
Ангажираност: По време на 8 часовия работен ден, НИК или ти стои на гвавата и следи какво правиш и как го правиш и когато е при теб и стане време да си ползваш обедната почивка те пита "Не си ли излизал вече?" или "Ще ходиш ли да обядваш"?
Когато наближи края на работния ден и вече се приготвяш да си тръгваш, идва Господин шефа и ти казва "Ела за малко да си поговорим"! Понеже той цял ден няма време да си поговори с теб, за да не те разсейва от работата ти, решава да го прави след работно време! Искаш, не искаш - оставаш 2,3 часа извън работно време, които естествено не се заплащат. А това за него е нещо нормално и му е станало навик да го прави постоянно!
Има още какво да се говори за тази фирма, но предпочитам да спра до тук.

Заплащане: Минимална твърда заплата плюс бонусна система, която звучи прекрасно на теория, но на практика бива орязвана по всевъзможни начини, оставяща ви с комични приходи.
Уважение: Третират ви като предмети. Чувал съм в прав текст изрази от рода на "Щом си подписал договор, задникът ти е мой!" по посока на служителите.
Привилегии: Почти никакви. Правилникът на магазина забранява всякакви лични контакти, телефонни обаждания, ядене и пушене в работно време в и извън обекта. Забранявано ми е било да стоя седнал дори при липса на клиенти.
Фирмена сигурност: Текучеството е толкова голямо, че уволнения няма, без значение от представянето ти като служител. Крайният резултат е, че всички свесни кадри се спасяват при първа възможност, а остават всички останали.
Ангажираност: На 100%. Работа винаги има, ако няма - се измисля. За малкото време прекарано там са ми били налагани десетки задължения извън тези, за които ми се плаща, като разбира се, такова нещо като заплащане за извънреден труд не съществува. Всеки ден се стои по минимум половин час отгоре, докато се свърши всичко по самото затваряне на магазина, а редовно се случва да те викат да работиш допълнително (голямо текучество = преманентна липса на персонал), като в крайна сметка работната ти седмица не пада под 50 часа.
Потенциал за развитие: Отрицателен. В цялата фирма цари див български парашутизъм - на всички ръководни постове биват слагани близки и роднини и единствения ви начин да станете нещо повече от продавач консултант е ако наистина вземате присърце комичните нелогични шефски решения или ако владеете лицемерието до съвършенство.
Местоположение: Идеалният център на града, в близост до метро, трамвайна, автобусна и тролейбусна спирки, както и половин дозина страхотни места за хапване.
Колеги: Както казах - цари огромно текучество, така че колеги има много, но за по кратко време и съответно - най-различни типове хора - някои свесни, някои не толкова.
Работна среда: Под всякаква критика. Удобства за служителите се осигоряват само в краен случай, ако се види, че иначе страда имиджа на магазина. Виждал съм крайности, в които служители са плащали за използване на служебният принтер цена по 10 стотинки на страница.

В началото бях очарована от работата и от отношението,въпреки че има правилник,който е безумен.Като напусках пак си обичах работата повече и от преди(супер забавно е да работиш с ученици,много са освежаващи като настроение),но отношението към нас работниците беше станало нетърпимо.Нещата стигнаха до там,че бяхме третирани като бели роби,или подписваш новите безумни правилници и се съобразяваш с тях, или си заминаваш.Биваш глобяван за щяло и нещяло.Накрая за период от 1 седмица напуснахме 4 човека и 1 беше освободен,никой от нас не си получи парите които беше изработил,освен минималната заплата върху която ни осигуряваха(нищо общо с реалната заплата),на всеки един от нас беше дадено различно обяснение(една глоба от 100лв,друга от 200лв,двойни удръжки за осигуровките...)Имаше много причини да напусна това място,където човек си взима почивния ден на късмет:ако няма пак някой фест,колежка която заместваш...Шест дневна работна седмица на седмия почиваш?!?дали?!Хора 5 години съм работила като продавачка преди да почна в На тъмно,никога не съм била третирана по този начин.За да бъда честна ще кажа ,че на интервюто бях предупредена за тежките условия от самия собственик,но когато започвах работа правилата и отговорностите бяха едни,а след 2-години този човек се самозабрави.Той се опитва да ти наложи накакво мислене в стил:"Ние сме едно семейство",което се оказва сектантска манипулация.Сега благодарение на двегодишния си опит в магазин На тъмно,повече никога не искам да бъда продавачка,аз не съм войник или сектантка.

Желая да сложа началото на коментарите за верига магазини „На тъмно”
Споделете какво ви харесва, какво ви дразни и как, според Вас, могат да се променят нещата така, че магазините и стоките който се продават в тях да станат по-добри.