Работя с фирмата от нейното регистриране!Тогава работех в друга фирма и направих кройките за стартирането на фирмата(шивашка ,за работно облекло),изработих и първите бройки от всяка кройка!За всичко това ми бе платено,естествено!Ноември,реших да напусна старото си работно място,за да кандидатствам в друга и не бях одобрена,и реших,че мога да ида във фирма Елад-и-88,тъй като ,често ме канеха!Декември и януари използвах по един месец неплатен отпуск от старата фирма и ходех да работя в Елад-И-88!Плащането беше със закуснение,но аз търпеливо влизах в положението на работодателя,с надеждата поне февруари ,да се реши проблема,тъй като имахме огромна поръчка!Февруари назначиха нова колежка,кроячка,март -иличарка,а ние с колежката на оверлога бивахме подлагани на еждневнпровокации и "фишеци",като все се говореше ,че фирмата е пред затваряне,че парите от картата на фирмата са източени и т.н.!А междувременно,работата се даваше на други по-големи фирми,за които ни се казваше,че правят едва ли не -тройно повече ушити бройки!Качеството,на другите фирми ,не се следи,и ако ние кажем,че с нещо са по-различни от ушитот от нас,се вземаше за заяждане от наша страна!На 4 март,сутринта ни посрещнаха с думите,че вече не им трябват шивачки,че сме бавни и мудни,че сме претенциозни и капризни,че по другите фирми имат колектив и се работи здраво,а при нас само интриги се създавали!Бяхме предупредени от съпруга на ръководещата г-жа Елка Николова-Красимир Николов(служител в полицията,и "никой във фирмата"),че нямаме право да говорим по телефона когато сме на работа!И въпреки това,ние останахме с уговорката,да ни се даде чисто нова партида и да се засече,за какво време я шием!Разбира се нова нямаше и ние започнахме довършване на старата!И така до вчера(17.03)когато шефката ,от малоумие зададе въпрос,който предизвика обида в колежката и естествено шефката си помисли че и правим скандал!Повика мъжа си за подкреплание!Но ,идвайки,започна почивката в 10.00 часа и ние си излязохме!
Аз от 14.03. съм в постоянно очакване да чуя лоша вест,защото баща ми е в безсъзнание в болницата и ми е важно телефона да е до мен!Върнахме се от почивка и започнахме работа,телефона ми звъннна,аз го вдигнахи сестра ми съобщи ,че няма нищо ново в състоянието на баща ми,но майка ми е зле и са повикали АСБ,тогава съпруга на г-жата ми каза :Много те моля,нагло е ,прекаляваш!Не усещаш ли,че вече минаваш всякакви граници,това не е поща,все пак си на работа!Като си имаш проблеми ,излизай да си ги решаваш!

Честно казано,не знам как се сдържах,идеше ми да стана и да си тръгна,но се спрях,така или иначе и да си тръгнех ,нищо не променям,просто щяха да не ми платят за този ден!
И продължих да шия,но отказвах разговорите,и подлудих сестра си!В обедната почивка и обясних,и след почивката работихме само 45 минути,защото ушихме всичко останало!В 13,30 часа,шефката каза,че няма друго за шиене,че сме свободни,и ще се обади когато пак има работа!За какво трябваше да си опъваме нервите,като така ,или иначе,за деня не ни беше подсигурена работа и не провалях нищо с моя разговор!

Това е мнението ми,иначе за фирмата ,не бих могла да кажа нищо интересно-откак съм там няма работещо тоалетно казанче-наливаме вода в тоалетната с кофа,защото те били само наематели,а хазяина не можал да оправи повредата!За апарат за вода или кафе -няма такава екстра-ходим на 5 минути-в един магазин за кафе!

Пази боже от работодатели ,които са се взели за велики,а иначе нямат и представа от работата ,с която са се захванали и не им е ясно, какво искат от работника!