Едно пояснение, което пропуснах в коментара си - ЕТ "Инфофлекс" е идентична с "Инфопринт" ЕООД, печатница "Инфопринт" и т.н. И други подобни имена да се появят, собственикът е един и същ - Галин НАЙДЕНОВ. И съответно, всичко казано за едната фирма важи и за другата. Просто персоналът е в едната фирма, сделките - и в двете... Мисля, че е ясно.

Едно пояснение, което пропуснах в коментара си - ЕТ "Инфофлекс" е идентична с "Инфопринт" ЕООД, печатница "Инфопринт" и т.н. И други подобни имена да се появят, собственикът е един и същ - Галин НАЙДЕНОВ. И съответно, всичко казано за едната фирма важи и за другата. Просто персоналът е в едната фирма, сделките - и в двете... Мисля, че е ясно.

Едно пояснение, което пропуснах в коментара си - ЕТ "Инфофлекс" е идентична с "Инфопринт" ЕООД, печатница "Инфопринт" и т.н. И други подобни имена да се появят, собственикът е един и същ - Галин НАЙДЕНОВ. И съответно, всичко казано за едната фирма важи и за другата. Просто персоналът е в едната фирма, сделките - и в двете... Мисля, че е ясно.

Повечето неща за фирмата за казани по горе.
Хора не си губете нервите и времедо да сте дори минутка в тази фирма.
За времето което бях там, буквално видях унижаване на работниците, налагане на всевъзможни неизпълними задачи, смазване на самочувствието на работниците.
Никакво човешко отношение.
НЕ ХОДЕТЕ ТАМ НА РАБОТА КОЛКОТО И ДА НЯМАТЕ ДРУГ ИЗБОР

Човека просто е отразил изключително точно цялостното положение и отношения във т.н. фирмичка.Длъжен съм да добавя пропуските,за да може евентуалните бъдещи работници да знаят,за какво става на въпрос.Трябва да се знае,че лицемерието е огромно,първоначалните мили думи са една голяма лъжа.Надявам се да не разберете от опит,но в последствие се оказва,че обещанията и перспективите се изпаряват.Уважението към работниците е нещо,което няма никакво значение.Грубо погазване на личността.Никаква материална база,безобразно занемарени машини,никаква инвестиция и иноваций.Работи се на принципа от нищо-нещо.
Това мога да изразя като допълнение.Може би има и хубави неща в цялата катрина,но няма да могат да се видят на общия фон.Всеки сам си преценява положението и състоянието,но винаги е добре да има някаква първоначална представа какво са изпитали хората преди него.

   Отдавна имах желание да публикувам мнението си тук за тази фирма и нейния собственик. Аз съм един от многото „дисциплинарно уволнени”, и по-точно – първият, който се осмели да търси правата си по съдебен път и първият, който осъди Галин Найденов на две инстанции. Шест години работих за него като организатор производство и търговски мениджър. През цялото време търпях недоверие, унижения, парични санкции и абсолютно неуважение. Което е почти прекрасно, защото други колеги понасяха и директни обиди с думи, далеч не свързвани с елементарното възпитание.
   Първият коментар тук, макар и писан отдавна, е много точен, но непълен. А нещата оттогава до днес не са се променили в положителна посока, точно обратното. Атмосферата в тази фирма е повече от отвратителна. Царуват страх, интригантство, доносничество, несигурност. Нежният пол трябва да се справя и с други претенции. Текучеството е невероятно за мащабите на такава мижава фирмичка. Найденов не търпи чуждо мнение, той е винаги прав, дори в области и дейности от които няма никакво понятие. А те са много. Повечето от решенията, които взима и налага са грешни и вредят дори на собствения му бизнес. Не търпи каквато и да е инициатива. Винаги за безбройните му грешки някой друг е виновен и съответно – наказан. В тази фирма винаги нещо е сбъркано, нещо се търси, няма отработени технологии и не се спазват нито срокове, нито качество. Няма ред и организация, няма необходимите инструменти и пособия, купуват се най-евтините, негодни материали, лъжат се клиенти. За всяка рекламирана поръчка се наказва някой от персонала, най-често без никаква вина. За безопасност на труда и изобщо за условия не може да се говори. Повечето машини, съоръжения и приспособления са остарели морално и физически, купени като старо желязо, не се влагат средства за поддръжка. Работата с тях е геройство.
   Никой не знае кога ще бъде охулен, обвинен в нещо и санкциониран. За Найденов работниците и служителите са нещо като крепостни. Всички се водят на минимална заплата, останалото – по негова преценка. Но и за тези възнаграждения някой може да чака месец, два или повече. Дата не се спазва. А работно време просто няма – има час на започване работа и … никой не знае какво ще му хрумне и колко часа ще се работи извънредно, дори и в почивните дни – разбира се без полагащото се допълнително възнаграждение. Все пак има и изключения от описаното дотук. Найденов си нарочва любимци, които с неимоверна радост дават всичко от себе си да му угодят. С цената на специално отношение и допълнителни унижения спрямо останалите колеги. Но всичко е временно. Много често мачканите стават след време любимци, а привилегированите изпадат в немилост. „Разделяй и владей” с пълна сила се прилага в тази фирма.
   И понеже се разпространяват откровени лъжи по мой адрес за делото, което водих и спечелих, всеки може сам да види истината в интернет – решение № 154/14.08.2012 на Червенобрежкия районен съд и решение № 592/18.12.2012 на Плевенския окръжен съд,, постановени по гражданско дело № 1159/12 г. на Червенобрежкия районен съд. С две думи – съдът признава за незаконно уволнението ми, отменя незаконосъобразната заповед, разпорежда на Г. Найденов да извърши поправка в трудовата ми книжка и го осъжда да ми заплати обезщетение заедно с лихвите, адвокатските хонорари и държавните такси.

Никъкъв шанс за реализация. Лошо и арогантно отношение спрямо дамския и не само, персонал във фирмата. Системно забавяне на трудовото възнаграждение. Безумна организация на работния процес, водеща до загуба на клиенти. Голямо текучество на персонал в повечето случаи уволнени дисциплинарно.