Работя в НАП от 7 години. И по онова правило, че човек трябва да си меня работата на всеки 7 години, ми се случи да искам да я сменя. Но къде да отида? Системата така е обезоръжила тези които работят, че ги е направила некадърни за изява на друго поприще. За съвестните и отговорни хора/такива има много сред 8000 колеги/, натоварването е огромно, а за други - въпросните дълги почивки с кафето и цигарите, безкрайни обеди и куп други действия и бездействия по повод работата са начин на живот и те също не могат да напуснат ....защото къде ще намерят такъв рахатлък. Какво излиза, че малкото работещи носят на гърба си многото галеници на системата. Не е нормално да имаш 3 началника, при положение че един е достатъчен, не е нормално да увеличаваш изискванията и обема на работа, без да създаваш условия за реализация. Иначе българската данъчна администрация е реформирана "успешно" - доклади към ЕС.
За млад икономист без опит и силна психика с добра амбиция професионална, системата може да даде опит, който ния друга сфера не дава - поглед в различни бизнеси и за да си свършиш добре работата трябва да го разчовъркаш до най-малката подробност /но за това трябва време да се подготвиш, а такова нямаш защото си натоварен с писане на безумни доклади, отчети и какво ли още не... Работа стана на 90 % техническа и много малко аналитична, т.е. затъпяването е гарантирано.

Ами още работят с дискети - какво повече да се каже! фирмите се чудят откъде да намерят флопита и дискети, за да си подадат декларациите - а иначе ИТ отдела от 30 човека само дебелее и не си мърдат пръста!!!

Положението в НАП е трагично, но това е държавна политика.
Добрите заплати идват от реално работещата икономика. Именно тя трябва да се насърчава. Трябва да се подпомагат местните фирми и да се привличат чужди инвестиции, т.е. трябва да се включим в глобалния оборот на капитала.
Това обаче не е възможно в държава в тотално чиновническо и рентиерско мислене, която тласка и хората да не работят и произвеждат. В момента огромен брой от млади и трудоспособни хора работят в държавната администрация. Работа там обикновено означава в 90% от времето са се пушат цигари и да се пият кафета. Ефективността е много ниска и обществото прахосва огромни средства за да издържа ненужен апарат. Средства, изстискани от работещите. По-голямата загуба обаче от това е фактът, че въпросните чиновници са такива, вместо да се хванат да работят нещо и да заемат незаетите добре платени работни места. Човек като седне на една чиновническа длъжност и не му се мърда от там. Свиква с нея и пропилява целия си живот по подобен начин. През цялото време чака държавата да му вдигне заплатата, или си я вдига сам чрез корупция.
Ако въпросните хора бъдат освободени от сигурното държавно поприще, те ще бъдат стимулирани да влязат в реалната икономика. Дори по някакви причини 9 от 10 да емигрират, последният 1 от 10 ще е в нашия бизнес и ще произвежда повече. Голямата полза ще е от него – че ще създаде нещо. А заедно с нея ще дойде и по-малката полза – че ще се икономиса нещо от бюджета и ще се облекчат като цяло работещите.
Погрешната държавна политика не е само в администрацията. Тя е и в образованието. Неразбираемо е защо то не се насочи към областите, където има търсене на добре платени кадри, а се пазят всевъзможни техникумчета и гимназии, подготвящи нетърсени специалности. Защо например продължаваме да имаме обучение по шивачество, след като се вижда какъв робски труд е това? И той няма как да е такъв, при положение, че в Китай точно с роби произвеждат всичко почти без пари. Нашите заплати на шивачките тук дори са високи, сравнени с китайските. Те могат да вървят само в една посока, и тя не е нагоре. Как може от такива работници да дойде висок стандарт? Тези техникуми трябва незабавно да се закрият и децата да се насочат към компютри или например биотехнологии – където е бъдещето и където са големите пари.
Неразбираемо е как може да има такова нещо като „езикова гимназия”. Което отглежда осакатени кадри, които знаят само някакъв език. Но езикът днес е задължително условие към всичко друго, а не нещо самодостатъчно. Какво може да прави един завършил елитната английска гимназия, освен да говори английски? Тези училища са остатък от социализма, когато западните езици бяха разрешени само за избрани, които след това щяха да наследят номенклатурните си родители. На тях друго, освен език не им трябваше. С него ставаха посланици и директори. Между елитните отрочета нямаше инженери и супер високо квалифицирани. Английските, и всякакви други гимназии, би било разумно да се преобразуват и да се вкарат някакви търсени специалности. А самият английски да се учи във всички училища. Ако има някакви перспективни езици, които сами по себе си са стойност, това са източните. Китайски, японски, корейски… Но някой да е видял държавата да разкрие „китайска гимназия”. Може и екзотично да звучи, но това е истината.
Политиката на държавата е погрешна и в цялостното развитие на бизнеса. За администрацията инвеститорите са врагове, които „като са много богати”, трябва да им се създават всякакви пречки и да се доят. Един данъчен приема за нормално да изнудва фирмите, защото били нарушили някакъв параграф. Но този параграф умишлено – от същите данъчни, е направен така че да не може да не се наруши. Т.е. някакви паразити са си създали закон, с който да паразитират. Простата истина е, че законите се изпълняват от администрацията, която ги пише за себе си. Конкретно при данъчните, схемата е следната – те наблюдават бизнеса и виждат къде има пари, виждат начините, по които тези пари избягват текущото данъчно облагане. И започват да пробутват нагоре по йерархията предложения за промени. Част от тях минават, и на ниско ниво настава поголовен рекет. Всъщност текущото неплащане на данъци в рамките на закона е изпълнение на самия закон. Законодателят е предвидил за какво да се плаща и за какво не. И тези пари – които данъчните гледат, са замислени точно да останат у бизнеса. Но по силата на бюрократичните интриги, те се източват. Така в момента не само в данъчните закони, но и в много други са предвидени всякакви паразитни задължения и разходи, които трябва да хранят привилегировани прослойки. Такива са всевъзможни задължителни застраховки, задължителни прегледи при лекари, нотариални такси, разходи за охрана и пр., които просто висят на шията на работещите и на инвеститорите. Така просто се прогонват инвеститорите.
Средната класа в България съществува, но тя не е активна. Изключена е. Умишлено дадох няколко примера от различни области. Програмистите са в класически експортен отрасъл. Адвокатите и счетоводителите са местен бизнес. Зъболекарите са бизнес в областта на много оплакваното здравеопазване… Навсякъде има възможност за средна класа и високи доходи. Но вместо те да се реализират, хората са или чиновници, губейки си времето, или ниско платени шивачи, конкуриращи се неуспешно с китайците. А държавната система продължава да бълва подобни кадри, формира им подобно мислене и осакатява живота им, обричайки ги никога да не бъдат средна класа.
Ето това е което може да се промени. И за това не са нужни пари. От подобна политика ще се изкарат пари, а няма да се загубят. Трябва само обществото да я избере и издигнатите от самото него за елит, да я изпълнят…

В дивото време, в което живеем се чевствам сигурна, както за заплатата си, така и за спазване на правата ми по Кодекса на труда. Удовлетворена съм от работот си, тъй като със знанията и професионализма си давам моят принос в издигане авторитета ни пред клиентите на НАП и пред европейските институции. Вечер заспивам спокойно, радвам се на близките и приятелите си, защото не се чувствам като крепостен селянин при работодател с основно образование и с манталитет на самадоволен простак.

ненавиждам НАП омръзна ми да съм от лошата и мразена страна, мразя отношениеята вътре и заплащането мизерия пълна-духовна и материална, среда за дребни душички без достойнство

Браво Лили!

Работя в НАП от 1995 г. Постоянно напускат колеги.Какво повече да кажа!!

Работя от дълго време в НАП - Благоевград.Много от колегите които бяха мошенници , рушветчии и далавераджии напуснаха , останахме само тези които работим за слава! Работа много , заплащане мизерно около 400 лв. Началниците взимат големите заплати и ДМС /допълнително материално стимулиране/ , а на нас трохите.

Като бивш служител на НОИ след това на НАП, мога да дам един съвет на младите хора които са се подлъгали да започнат там работа условията са ужасни меко казано нямаш абсолютно никаква перспектива не зависимо колко си способен и колко даваш от себе си, просто те мразят когато работиш. Работила съм там пет години и през цялото време договора ми е бил по 66 ПМС, което ще рече , че преподписваш договор почти на всеки три или шест месеца никога не знаеш дали на някой братовчед му и съседа му няма да те изместят. Абсолютна некомпетенция и необразоване на персонала тук искам да вмъкна да не обвинявате служителите просто такава е системата ако се направи промяна в някой закон или нещо друго ние сме последните които го научават и то го научаваме понякога дори от клиентите. Никакви условия за работа, абсолютно е вярно, че сме се карали за телчета за телбод и сме си купували химикалки и всякакви канцеларски материали имали сме случай в който клиент ни е подарявал тонер за принтера. За отношенията към служителите мисля , че няма какво да коментирам успяват раядко хора с много връзки или колежки с креватни умения. Абсолютна порнография. Заплатата в НАП в един от централните офиси на старши експерт работещ с клиенти беше през 2006 година 180 лева и на всичко отгоре ти казват, че не ги заслужаваш, защото един клиент трябва да се обслужва за 3 мин. , но ако може и да си любезен и да му оправиш и цялата бумащина. Интригите са абсолютно всекидневие, а бездарниците които не знаят как се пъха дискета във флопи-то взимат повече пари от теб. Почти всички колеги са от провинцията сменят се само регионите в зависимост от това от кой регион на България е шефа на отдела. Имала съм много способни възрастни колежки, които напуснаха няколко години преди пенсия сами си вадете изводите, един човек на 50-55 години колко трябва да му е дошло до гуша, за да вземе такова решение. Мога да разказвам безкрайно за тези институции, но мисля , че на един разумен човек и това би му било достатъчно. Никога няма да съжалявам за решението което взех да напусна, но и никога няма да мога да си върна 5-те загубени години, просто се радвам, че не са повече.

И аз бях там! И израствах! И получавах една от високите заплати там!
И ме държеше кучешкия синдром-не ми харесваше особено, ама търпях от страх какво е навън!
А не ме мързеше и имам потенциал!
Много мръсотия, бълвоч и простотия - от системата и от някои стари кадри.
Но слава богу решиха да ми подливат вода!
И вместо да извадят очи-изписаха вежди!
Напуснах, и понеже не съм тъпа и мързелива започнах работа веднага. Оказа се, че за моята специалност има голямо търсене и няма предлагане. Сега работя за шест пъти по-висока заплата, вярно-с 20-30% повече часове, но аз и там оставах след работа за да свърша нещо спешно.
Горе главата можещи колеги от НАП, само имайте самочувствие.
Има живот и след НАП! И то по-добър живот. Без интриги и страх от съкращения.