Стряскаща неадекватност от страна на директора Станислава Армутлиева. Некомпетентност, психическо разстройство съчетано с несигурност, комплекси, адски много пари в банковата ѝ сметка и монопол. Стара техническа база, неизправни компютри, които са необходими за извъшрване на задълженията, а не са способни. Тотален хаос и никаква организация на труда. Един човек трябва да върши 1000 неща, заплащането е трагично, но обещанията големи. Когато колега напусне, следва преназначаване на други хора, тотално неквалифицирани разбира се. Т.е... ако сте работили в публишинг отдел ви преназначават, като ПР.. само си представете що за малоумност. Интриги, изключително висок тон от Станислава (разбираемо, спрямо заболяването ѝ) Нито кариера може да направите, нито ще получите пари за строшените нерви. Бягайте далеч!

Нещастницата Армутлиева има нарцистично разстройство. Разберете го най-накрая и бягайте надалече.

Нещата са същите. Всеки ден ми се е налагало да се боря с остаряла техника, наследена от безброй колеги преди мен самата. Пестеше се от всичко, което означава, че на компютрите липсваше и елементарен набор от необходимия за нормална работа софтуер. Всякакви специализирани неща се изготвяха на лични лаптопи. Работила съм на различна места, но тук липсаше каквото и да е нормално отношение към всички подчинени от страна на собственичката. Без да преувеличавам, но сцените на плач и стрес у колегите се приемаха за нещо нормално и новите служители бяха успокоявани от по-старите, че това е в реда на нещата и нищо още не са видели. Психическото смачкване е точката на пречупване. Или се махаш или свикваш и търпиш. Демотивиращо заплащане, като поне се заплащаше на отредената за това дата. Колежките (основно) бяха разбрани хора. Обедните почивки са тотален мираж, почти всички бяха приели съдбата си и ядяха на бюрата си.

Като бивш служител мога да кажа и положителни и отрицателни неща. 
Положителните:
1. Работата е интересна, увлекателна и може много да се научи за музикалния бизне в България;
2. Аз лично имам само добри впечатления от управителя и от отношението ѝ - по никакъв начин не се е държала унизително, дори напротив, виждала съм прояви на грижовност към служителите;
3. Заплащането е приемливо, ако живеете с родителите си или имате собствено жилище. Ако сте под наем, обаче, няма никакви шансове да се издържате. 
Отрицателните: 
Изцяло потвърждавам мненията по - долу за лицемерието и злобата. Липсват елементарни форми на колегиалност и работа в екип. Дамското представителство в офиса ти се усмихва и ти се подмазва и едновременно действа зад гърба ти в стремеж да се самоизтъкне пред управителя. Омаловажава се работата на едни, като други обират "лаврите", приписвайки си твоите заслуги. На голяма част от служителите не им се работи, а си вършат лична работа на компютите с офиса, докато ти им вършиш работата. После представят нещата така, все едно се е случило обратното. 
Мъжкото представителство (което е малцинство) е на ниво. Момчетата винаги гледат да помогнат, не лицемерничат, не злобеят и не говорят зад гърба, но предвид, че са 1% от целия офис, няма особена полза.
Изводът: Ако управителят си подмени по - голямата част от служителите и ги замести с честни и принципни хора, които имат желание за работа, този офис би бил едно много приятно място за работа.

Досега не съ била на много интервюта за работа, но това ако се нарича интервю, не знам.. Общо взето ако сте объркали някой от термините при превода, ви се казва, че знаете само елементарен английски, а познанията ви за авторското право са измислени... Думи нямам за отношението на така сериозно взелата се шефка! Яд ме е, че изчетох оментарите тук и все пак отидох, за да ми бъде развалено настроението за остатъка от деня.

И аз се чудя как толкова хора търпят унижения, за да получат накрая мижавата си заплата. Ами нямат избор, ще кажат някои. Нямат, щото в България няма синдикати, всеки се спасява поединично...И наглите работодатели(тази фирма е само един пример) се възползват от положението, щото знаят, че ако не ти или аз, все някой ще се навие да го тъпчат за почти без пари.
Затова и все повече хора стават фрийланс и работят за чужди клиенти/работодатели, та поне знаят за какво работят.

  Добре, при всички тези отрицателни коментари аз се чудя как изобщо тази фирма продължава живота си… Пуснах CV за една обява, която преди няколко месеца пак беше активна и затова реших да видя как е положението. Сега не се изненадвам. Но при всички тези коментари, защо хората изобщо стоят и работят там, какво друго получават от работата си там освен заплата (която доколкото разбирам дори не е задоволителна) и много нерви?!

Ако бях прочела мненията за тази фирма по-рано, нямаше да си пускам СВ-то. Но понеже търсих с латински букви, не намерих нищо и реших, че не е добавена.
Била съм на немалко интервюта доесга, но за първи път се сблъсквам с толкова надменно отношение! Жената, която ме интервюираше(доколкото разбирам шефката), се държеше изключително надменно, на моменти почти се караше. След всеки мой отговор тази женица си изливаше собствената фрустрация и негативизъм, апострофирайки ме с фрази от рода на: "Вие какво си мислите, че ще правите като офис асистент", "интересува ме само как да функционира фирмата, така че да има приходи", "да не мислите, че ще влезете в джаза(?!?!) що за непрофесионално отношение, що за подход, питам се аз?? Ти щом от вратата подхождаш с потенциалните си служители така, какво остава за по-нататък? Горките хора, дето са и подчинени. Между другото, самата тя си призна, че не харесва работата си...Е няма какво повече да коментирам тук. Правете си изводите и стойте далеч от тази фирма!!
ПС Не слушам джаз.

За мое огромно съжаление съм все още тук. Търся работа, но все не излиза, мамка му. Прикована съм за този стол и се чудя къде да избягам.
Всичко казано по-долу е напълно вярно. В целия офис, най-вече горе, цари лицемерно спокойствие, хахо хихи, хора идват и си отиват като едното нищо. Някой от тях объркани, питат се, що за фирма е това, а други съвсем съзнателно разбират за каква пародия става въпрос и дим да ги няма. Адски враждебно, и вкопчено в нечестно изкараните пари положение. Дори бих казала пране... но модерните хора не използваме такива думи. Чудя се, ако някой ден напиша едно дълго писмо, и го разпространя по медийте... какво ли ще се случи. Но няма да го направя, нали уж съм добър човек.
Чуете ли за оферта от Вирджиния, искрено ви моля НЕ ХОДЕТЕ, колкото и да няма къде да отидете за момента. Ще си навлечете само неприятности... 

Това е една изключително смешна фирма, достатъчно е да напишете в google името й или името на шефката, за да разберете за какво става въпрос. На първо място на въпросната госпожа й липсват каквито и да било обноски, професионализъм и възпитание. Поведението й е изключително нагло и арогантно, непрекъснато изпада в нервни кризи, крещи, обижда и унижава служителите си. Самата тя плете интриги в офиса, плюейки по даден служители пред останалите. Във фирмата никога не се правят общи оперативки или събирания. Шефката привиква хората един по един, дава им противоречиви задачи, говори срещу другите, позволява си да обижда колеги и партньори. Лицемерието е пълно. Заплатите са замразени вече повече от 3 години. Новите служители започват работа на 600 лв, по този начин се получава така, че много по-ниско квалифицирани служители взимат по-високи заплати. На хората непрекъснато се повтаря, че трябва да са благодарни, че си взимат заплатите и не са им намалени и как на улицата имало достатъчно кандидати за тяхното място, които са готови да работят за много по-малко пари. В последните години има голямо текучество на кадри. В повечето случаи на мястото на напуснал служител не се взима заместник, а неговата работа се прехвърля на някой от останалите. Следователно има хора, които непрекъснато поемат допълнителна работа без това да им се заплаща, като ако не смогнат да свършат всичко им се крещи, правят се скандали и непрекъснати забележки, издребнява се за малки грешки и запетайки, а се омаловажава огромното количество свършена работа. Естествено има и такива, които не работят нищо, но се ползват с протекции. Любимо нещо на шефката е 5 мин. преди края на работното време да започне да раздава „спешни” задачки, които държи да бъдат свършени на деня. Оставането на работа след работно време се счита за нормално. Излизането в обедна почивка не се толерира. Всички си ядат по бюрата, като в същото време работят. С изключение на двамата шофьори във фирмата умишлено работят само жени, атмосферата е изнервена, почти няма човек, който да не иска да напусне, всеки говори зад гърба на другите, плетат се интриги. Няма никаква екипност, всеки гледа да оцелява по единично. Във фирмата почти няма млади хора, пълно е със стари моми. Шефката си има две любимки, които имат задачата да й докладват всичко, което се случва в офиса, всеки разговор. Няма никаква възможност за развитие, всеки си остава на същата длъжност, на която е започнал. Майката на шефката също работи в офиса. Служителите са принудени да стават свидетели на семейните им скандали. Доста често на служителите се възлагат задачи от личен характер, свързани със семейството или странични бизнес начинания на шефката. Няма тийм билдинги, допълнителни бонуси или привилегии. Работи се с остаряла офис техника, от всичко се правят икономии. Моят съвет е - стойте далеч от Вирджиния Рекърдс!