Моите изживявания с престижното и успешно издателство "Егмонт България" започнаха в средата на януари, 2015 година. Като автор на статии с опит, изпратих до тях едно подробно съобщение, в което се представих и разказах за себе си и опита си. Известих за желанието си да пиша за едно от изданията им, които определено се нуждаят от подобрение - списание "Браво". Въпросното списание е ориентирано към тийнейджърската аудитория, която в момента затъва напълно в родината ни и се нуждае между глупавите материали за One Direction и Justin Bieber и от по-стойностни текстове, които да повдигнат нивото на езикова и обща култура - нещо, което списанието и до днес не прави. За моя изненада, получих отговор на имейла, който дори се оказа и положителен. Поканиха ме на среща, накараха ме да изпратя някои от написаните си статии. Срещата се състоя с голямо закъснение, заради "неочакваната заетост" около издаването на книга, но все пак се състоя - в началото на февруари. Срещата мина приятно. Стигнахме до уговорка, че ще ми дадат да напиша една пробна статия за списание "Браво" и в случай, че тя бъде харесана от екипа им, ще си сътрудничим оттам насетне и ще подпишем договор. Служителката, която отговаря за въпросното списание ми даде визитката си, с имейл и личен телефон за връзка. Написах статията, вложих вдъхновението, старанието и времето си и я изпратих до издателството. Последва дълга тишина... продължила 2 седмици. Нито мнение за качеството на статията, нито отговор за бъдещите планове. Аз подходих сериозно, очаквайки сътрудничество, даващо ми шанс в кариерата и реализацията. В крайна сметка, за да разбера, дали статията е харесана, трябваше да си купя списание "Браво". И за моя изненада, статията ми беше там! Публикувана! С името ми - изписано отстрани! Тогава защо не получих отговор? Когато това е нещо, което очакваш и заради което се притесняваш, един прост отговор има значение. Щастлив, че статията ми е публикувана и съм одобрен, продължих да звъня, да пиша писма на имейл, но не получих отговор. Един съдбоносен ден се реших и отидох до централния им офис. Посрещнаха ме доста неподготвено - въпросната отговорничка за моята ситуация ме видя отдалече и реагира с поглед от типа "кой беше тоя?". След което каза на една от колежките си да ми докладва, че имала среща и не може да говори в момента, а за финал бях помолен учтиво да напусна сградата. По-късно, неочаквано за мен, получих обаждане, с което жената ми извести, че са харесали статията, публикували са я, и ако има нещо занапред през месеците, ще ми се обаждат за да пиша за тях. Също ми каза, че ми се полага някакъв хонорар, който трябва да отида и да си взема, когато колежките и ми се обадят. Настана отново голямото чакане. Продължи около 3 седмици. Няма вдигания на телефон, няма връщане на обаждания, няма отговори на имейл. Тъй като започнах да подозирам, че нарочно не вдигат на моя телефонен номер, накарах майка ми да звънне от нейния. Веднага отговориха. "Ние вече сме се свързали с него и сме му платили" Потрес! Последваха заплахи с Господари на Ефира (колкото и комично да звучи), които явно си свършиха работата, защото моментално след това, една служителка ми се обади и ме покани да си взема заплатата - "в сряда - между 10 и 12 или в четвъртък - между 11 и 14". Отидох в сряда - служителката, отговаряща за заплатите се оказа, че не била в офиса им. Наложи се да отида отново в четвъртък, чувствайки се като жертва на една лоша подигравка. Отидох в 11. Реакциите на повечето служителки беше особено "учтива" и "дружелюбна", а една заплашително-изглеждаща дама ми се скара, защо съм отишъл в 11, след като заплатите се раздавали между 14 и 16 часа. Моля? Заключенията може да си ги правите сами.
3 месеца след началото на войната, която от война за признание постепенно се превърна във война за права, успях да надделея, а триумфа ми придоби материално въплащение във формата на сума, която е дори смешно да вземеш от бюрото им. Особено след всичко, което се случи. Битката завърши с моя символична победа и сериозна щета и загуба, нанесена върху желанието за развитие и таланта ми. Останах с лошия вкус от изумителната ситуация, до която нямаше да се стигне, ако съществуваше някаква елементарна комуникация. Искрено се надявам другите автори да не получават същото отношение, защото когато си творец и влагаш в писането таланта и вдъхновението си, подобно унижение боли. Особено знаейки, че хора, които нямат такъв талант изкарват парите си на твой гръб, без да имат никакво признание към усилията ти. И така... Да живее авторското право!

До клиент от Варна!

И пътеводители ли издават? Ужас!
В Егмонт винаги се заемат с неща от които хал хабер си нямат понятие.

Пример - компютърните наръчници в миналото. Пълна пародия.

трагедия!!! купувам техните пътеводители, почти няма вярна информация, пълно е с грешки.
а за детските списания да не говорим, но поне не са толкова скъпи като гореспоменатите пътеводители.
няма ли кой да ви ги провери преди да ги отпечатате?

ЕГН-то ли да си напиша и номера на личната карта? Ти не си ли анонимен, Попов? Сигурно само един в България се казва така?? Аман от хора, на които все нещо не им е наред и им е криво.

Поздравления, г-жо Петрова! Не е необходимо да дискутираме мнението на опонента Ви, който дори е анонимен.

Петрова, а ти откъде си, като всички били от провинцията? Каква ти е работата? Дразнещ и елементарен коментар. Андрешковското мислене няма нищо общо с географията, а е манатлитет , присъщ на българи от различни краища. Ти не говориш ли на диалект. Моля само тук да не се започава със суперкомплексарските нападки кой бил и не бил от София и някои хора да обвиняват месторождението на другите за собствените си неудачи. След като родното място ти е виновно, представям си каква си специалистка. Като не ти харесва средата, какво правиш там?

Не е лошо да кандидатстват за работа в тази фирма хора и от София. При положение, че 90% от личния състав е от провинцията и работи тук само, за да си купи апартамент в Младост или Люлин, нещата няма да вървят. Има условия за развитие в тази фирма, работи се по европейски стандарти, но докато има андрешковско мислене, нищо не може да се получи. Недопустимо е главни редактори да говорят на диалект. Болезнено възпитаните и интелигентни личности, попаднали в подобно обкръжение, трудно виреят тук. А ако младите специалисти имаха и обща култура, ако четяха книги...Тогава нямаше да има езикови и фактологични грешки във всяко едно от изданията им.

Съвет към всички, които имат намерение да започват работа там:
Не го правете ако са ви е мили живота и здравето!

Заплатите са смешни.
Събота е работен ден.
Работи се извънредно непрекъснато.
Психотормоз от началниците, които са доста некомпетентни.
Добра дума няма да чуете, ще ви мачкат и убеждават колко сте тъпи.
Нямало незаменими хора!
Лоялността към фирмат трябва да е много по-голяма от лоялността към себе си.