Заплатите не са особено високи, но това не е големият проблем. Най-неприятното в тази фирма е, че се назначават некомпетентни хора на мениджърски позиции. Освен това ръководството изобщо не се интересува какво мислят работните мравки и пчелички, а това са хората, които изпълняват конкретната работа и се сблъскват с реалните проблеми. Кадърните и инициативни служители бързо се демотивират, а некомпетентните просто правят всичко възможно да се окопаят, та никой да не може да ги бутне. От гледна точка на сигурността нямам критики. Потенциалът за развитие е спорен (гради се основно на случайности и лични връзки). Местоположението е еднакво (не)удобно за всички - в центъра. Колегите са едно от нещата, които ме задържат в тази фирма, поне в моя отдел.
Ако идвате с голямата кошница, вероятно ще се разочаровате. Ако сте с по-скромни очаквания, може и да ви хареса.

Средата и колегите не са лоши. Проблем са заплатите - ниски са от гледна точка на нормалната издръжка. Развитието вътре зависи от списанието или отдела.

Когато започвах работа в Санома Блясък бях повече от щастлива, мотивирана и амбицирана, че започвам нещо ново в живота си, което ще ми даде стабилна позиция, върху която самата аз да се надграждам. Уви, оказа се нещо съвсем различно. Неадекватно е отношението на управленския състав към работещите, тяхното желание за развитие и инициативност са по-скоро порицавани, отколкото толерирани. Фирмата ми напомня за красиво яйце, изрисувано тъкмо по Великден, с най-цветните и искрящи боички, така че всеки да му се възхищава, но отвътре яйцето е запъртък - кух и развален, грозно миришещ. А не става все да си със запушен нос. Лошото е, че в един момент просто свикваш с миризмата. Но пък с липсата на адекватно възнаграждение на труда, не е лесно да свикнеш. Просто живеем в свят, където смешна заплата от фирма, която може да си позволи да ти плаща поне двойно, се тълкува като подигравка. Освен че не стига за адекватна издръжка...

На пръв поглед Санома Блясък е голяма и просперираща фирма. Но не и когато си вътре в нея и с течение на времето ти стават ясни някои неща.
1. Няма значение какво можеш - колкото по-схващаш нещата, толкова си по-опасен за началниците си. Съответно те, както и тъй нареченият мениджър човешки ресурси, се оптиват да ти втълпят колко си некадърен всъщност и как можеш да бъдеш заменен във всеки един момент;
2. Ръководните постове (главни редактори, началник отдели) по правило се дават на слабо компететни хора без опит и без култура. По-лесно манипулируеми са.
3. Който знае много-много и каже нещата такива, каквито са, бива "помолен да напусне". Заради разминаване във виждането за компанията, разбирате ли!
4. Нивото на писане и правене на списанията пада с всеки изминал ден. Важното е да влизат реклами - следователно всичко е наред.

Ако някой иска да се развива в това, което прави, иска да контактува с интелигенти, нормални и разсъждаващи хора, наистина обича работата си и претендира да получава достойно възнаграждение за нея, Санома Блясък не е правилното решение.

Преди известно време това беше доста добро място за работа откъм условия, култура на общуване и заплащане, но в момента заплатите изостават доста от общото темпо и се наемат хора не според професионализма и опита, а "за по-малко пари", което много сваля нивото. Прекият ръководител на екипа, в който работя, е неадекватен относно работата си - пропускал е нива, работи бавно, не схваща същността на проблемите, няма качества да ръководи, да взема решения и да се бори за осъществяването им. Прехвърля всичко върху подчинените си, а ние го носим на ръце, ръководим се сами и му вършим задълженията. Същевременно никой от шефовете не забелязва това. Напоследък текучеството е сериозно и има защо. Може би ако се обърне повече внимание кой се назначава, за да ръководи и мотивира, нещата могат да се подобрят чувствително.

Работя в Санома от доста време. Харесва ми компанията,условията на труд, офиса,по-голямата част от екипа, но ...
Има огромна некомпетентност от страна на някои мениджъри и хора от ръководния екип. А най-много от всичко ме възмушава заплатата, която претендират (шефовете), че е добра, а всъщност е фиктивна за позицията и работата ми. Не разбирам как може да е такава пародия в големите компании в България - показ, изхвърляне и претенции отвън, а отвътре някои служители се чудим как да свързваме двата края.
Това ми е мнението - приятна работа, но малко пари ... А така семейство не се храни!