Работех в ИМРО до скоро и имах щастието договорът ми да бъде прекратен по взаимно съгласие без заплащане на неустойка. За мойта позиция бях вързан с договор от 640 часа, които трябва да изработя преди да напусна или да платя 3500лв. неустойка. (не ме питайте как стана прекратяването, доста главоболия имах и аз, но и те ;) Това което е най-дразнещото във фирмата за мен беше нечовешкото отношение към персонала и липсата на потенциал за кариера (за мен supervisor на call center не е особенно голям връх в кариерата, а и това е почти невъзможно да ви се случи в ИМРО). Да речем, че липсата на особенно развитие се компенсира до някъде от заплащането, което за колегите с по-добри езикови умения не беше толкова лошо, но отношението на висшестоящите беше нещо което не ми даваше мира. Никой себеуважаващ се човек не би намерил място там.

Това е затвор. Скука , отврат и терор над работещите. Не си струва парите. Много лъжи за да започнеш, после - нищо общо с обещаното. Договор на изпитателен срок в полза на работодателя. Ако сте изпаднали дотам да работите за имро, не се съгласявайте да е в негова полза - искайте да е в полза на двете страни. Ще ви лъжат, че това е стандартното. Няма такава гара, не приемайте в полза на работодателя, защото като ви писне не можете да се измъкнете без да ви ударят по джоба.

Цитатът е от друг сайт, но мисля, че е доста интересен и затова го публикувам. Надявам се авторът да не се сърди:
Имро вече "си намира хора чрез Елитро. Имро е белгийска фирма, която извършва дейността си от България, само защото тук работната ръка е най-евтина (в сравнение с другите държави от ЕС). Самите й шефове си го признават. Отношението им към служителите е отвратително. Смятат, че българите са крадлива, лъжлива, мързелива и лицемерна нация, от която само чрез строг контрол могат да припечелват. Ето някои правила, на които можеш да се наслаждаваш всеки ден, ако от Елитро те препратят към Имро:

1. Говориш непрекъснато по телефона. Ако направиш пауза между два разговора, по-голяма от 10 секунди, идва да те смъмри супервайзор. Имаш по около 400 разговора на ден.
2. Не можеш да разговаряш с колегите си по време на работа, дори с тези, които седят до теб.
3. Не можеш да консумираш никакви напитки и храни, освен през почивката извън сградата. Не можеш да дъвчиш дъвка, нито пък да смучеш бонбони, било то дори за болно гърло.
4. Престоят ти в тоалетната се отброява в секунди, ако е повече от 3:00 минути - ставаш подозрителен, т.е. според шефовете се скатаваш от работа, както и ако отидеш до тоалетна повече от 4 пъти в рамките на един работен ден :)
5. Ако имаш проблем/въпрос, вдигаш ръка и стоиш така докато не дойде някой да ти помогне.
6. Нямаш достъп до интернет, нямаш нищо на компа, освен работните ти програми.
7. Тормозиш хора по телефона, обиждат те, псуват те, крещят ти в ушите (защото си със слушалки и микрофон, на които нямаш право да намаляваш звука) и въпреки това трябва да си любезен и да им се подмазваш, защото разговорите ти се записват и прослушват от шефа ти.
8. Не можеш да вършиш нищо друго, докато говориш по телефона, освен да държиш мишката с дясната/лявата ръка и да гледаш в монитора.
9. Личният ти мобилен телефон трябва да е изключен докато си на работа.
10. Търпиш всичко това, защото си подписал договор, който гласи, че ако напуснеш или бъдеш уволнен от фирмата преди да са изтекли първите шест месеца, плащаш неустойка от няколко хиляди лева. Това са парите, които фирмата е платила за задължителното ти 4-месечно обучение по фламандски език и предлагане на услуги/стоки по телефона. Хитро, а :)
Ако всичко това все още те изкушава и ти се ходи в казарма за шест месеца - успех! :))))"

Sredno zapla6tane,ujasna atmosfera,nekompetenten menagement,absolutna lipsa na perspektiva...moga da prodylja o6te.Rabotil sym 3 god. v tazi firma i neinite filiali - M1 Call,Euroccor i t.n.Zapo4nah kato student,posle prodyljih.6te spomena 3 imena-... .... ....!Sled tolkova vreme se usetiha,4e te ne stavat,no e kysno tolkova hora bqha napusnali.Naj-tragi4no e orno6enieto kym horata.Principyt e sledniqt - ti napuska6,no 6te doidat drugi hora,ni6to,4e sa investirali v teb(Helpdeska).Idei i predlojeniq ne se obsyjdat

Робтех там в студентския си период пред 3 год. Основното заради което напуснах е отношението от така наречените Топ Супервайзори - комплексирани момченца, жалка картинка, както и небезизвестната .... - стоеше на входа на тоалетната и не ни пускаше до края на работното време. Парите бяха сносни за студент. Иначе строго се спазваше раб. време и почивките. Научаваш се да говориш по телефона докато отсреща те псуват ......, а супервайзора ти крещи зад гърба все едно си куче.

Откъде да започна, може би първо от призива си към всеки, който има мисли дали да започне в ИМРО - не си губете времето! Най-слабите показатели за фирмата са уважение и потенциал за развитие. Колкото и да си кадърен, колкото и да полагаш усилия, развитие за служителя - нулево. Няма абсолютно никаква връзка между служителите и менижмънта. Може да си работил 3 години при тях, но ако ги поздравиш на улицата ще се чудят кои си, няма да се сетят, че работиш за тях. Единственото, което интересужа тези хора е колко повече пари ще получат от корпоративните си клиенти и колко ще минимизират разходите си, а основния разход в тази схема е работника. За всеки един затова се гледа като на разход. Управленски постове в тази фирма има точно два, а всички, които се водят суперзвайзори страдат точно толкожа, колкото и обикновените телефонисти. Един светъл лъч е скорощните промени в хелпдеска, където дългогодищната мениджърка беще освободена, но това трябваще да стане далеч по-отдавна. За колегите - има много точни единици, като цяло лощата обстановка се създава повече от менижмънта и техните абсурдни рещения. Заплатите бяха високи преди, но сега са нищо особено. Като цяло, не си губете времето!

Мнооого дълго време съм прекарала в тази фирма и мога да кажа: 1. самата работа - работи се само за чуждестранни клиенти, в 90% от случаите белгиици. Контактува се само с клиенти на фирмите, за които се работи. Изнервящо е, защото доста от клиентите са проблемни и се обаждат, за да крещят. Но пък човек придобива представа как се държат хората в "цивилизованите страни". 2. Колеги- повечето са супер пичове, с изключение на селянчетата, дето се натискат и се подмазват, защото ако ги изритат няма къде другаде да ги вземат на работа. 3. Заплата: в колцентъра- не знам( от доста отдавна не съм там), но в хелпдеска - чисти минимум 900 - 1000лв. Който както иска да го разбира - за едни- малко, за други -много. 4. мениджъмънт - пълна трагедия.Ако не са служителите да подскажат на мениджърите кое е добро и кое не е, положението ще е още по-трагично. За 80% от супервайзорите важи максимaта " Не е много тъп, ама е супер прост". Действия като "мисля" и "предлагам промени" са непознати. Работата им е само да сегласяват с шефовете и да кимат покорно с глава. 5. Привилегии - нищичко. Само някои ходиха за 2-3 дни до Белгия. И нищо повече. Коледните и Великденски премии са само мечта. Но пък правят много хубави партита веднъж-дваж годишно. И те така, както се казва. Ако трябва да сме честни, ако мениджмънта на фирмата беше читав, щеше да е готино да се позадържи човек там за малко по-дълго.

И така имайки вече над 2,5 год. (макар и с прекъсване) стаж в тази невероятна пералня за пари. Спокойно мога да кажа че грам не си заслужава. Все се надявах че по някое време неща ще се пооправат, все се обещаваха радикални промени, но освен за към по-зле друго не се променяше. Макар че ИМРО в първите си 6 месеца беше добър работодател, то и до там си оставаше "първите 6 месеца".
Повечето хора който са работили там ме познават доста добре, за тези който те първа искат да работат там - лично аз никога вече!
Вие няма да имат мнение, Вие няма да се никой, Вие ще се пришпорвате постоянно с "по-вишестоящите", постоянно ще се променя информацията доставена до вас, но вие ще обирате пещикирите. И разбрира се списъка си продължава...
Защо ли се задържах аз толкова време!? - Еми до тогава винаги съм си представял добър старт за начало на една кариера (което малко или много го получих, макар и с много инат).
НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ И ВИЕ, НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА!!!

Пиша с уговорката, че работех в ИМРО, докато "студентствах" и докато работех междувременно като барман. :-) А това беше преди ... 3 години.
Заплащане: не мога да кажа, че беше ужасно добро - все пак работех на още едно място, за да имам някакви пари "за харчене". С други думи - не съм хванала тези "високи заплати", за които се говореше.
Уважение: нямаше такова нещо... Отнасяха се с всички нас (обикновените работници) супер тъпо. Все едно ние трябва да сме им благодарни, че ни плащат жълтите стотинки...
Привилегии: ами аз не си спомням да са били многобройни... За привилегия считам това, че си маркирахме с електронни карти началото и края на работния ден. :-)
Фирмена сигурност: хмм... Тя съществува ли изобщо някъде?!
Съотношение работа / свободно време: откровено казано, почти нямах свободно време... Младост 4 ми струваше 3 автобуса, мръзнене по спирките и страх, докато се прибирах вечер от поредната смяна...
Потенциал за развитие: вероятно е имало... Затова сложих и оценката "0".
Местоположение: ами вече казах, че Младост 4 не е най-удобното място за работа... Ако осигуряваха някакъв транспорт, щеше да е по-добре.
Колеги: е, имаше готини колеги, имаше познати от Университета и т.н.
Работна среда: определено напрегната! Но все пак не твърде лоша. :-)

Първо искам да отбележа, че съм работил във фирмата преди 2 години, но от това което чувам от бивши колеги нещата отиват на още по-зле.
1. Заплащане - беше едно от нещата, които мотивираха да започнеш работа в Имро, но по-късно решиха, че заплатите са високи и ги орязаха. 2. Уважение - от работодатели и шефове - никакво. 3. Привилегии - не са много, но има фирми, които дават далеч по-малко.Все пак може да научиш Холандски приличнои при това да ти плащат. 4. Фирмена сигурност - само ти викат и гледат да се заядат за каквото и да е. Самият аз съм чувал да се отправят обиди към колеги. 5. Свободно време - местоположението е в Бизнес парк Младост 4, а аз живея на другия край на София, така че 3-4 часа пътувах всеки ден. 6.Потенциал за развитие има, ако имаш старание, но няма много накъде да се расте. 7. Както отбелязах офисът на фирмата за мене лично е доста далече. 8. Колеги - имаше ги всякакви, но повечето бяха свестни. 9. За работната среда мога да отбележа, че е доста нагнетена.