Да напиша и аз няколко реда за КФН. Кандидатствах за много висока длъжност в началото на годината. По документи ме одобриха. Насрочиха дата за интервюто, на което се явих пред 3-членна комисия. Поговорихме си е много меко казано. То си бе направо много сериозно интерво от близо час време. От доста години съм в сферата, бил съм на доста нива, като съм започнал от най-ниското. Отидох на това интервю само и единствено, както се казва, да си сверя часовника. Е, сверих го. Излезнах от интервюто в доста приповдигнато настроение, защото знам как се представих и, ако някой ми дойде на такова интервю и аз съм в комисията, го взимам на секундата. Та, след 2 месеца (!), полючих един благодарствен мейл, че "правилният" кандидат трябва да има оценка над добър 4, а моята била 3,95... Жалко. Единственото, което направих, бе да се изсмея гръмко и искрено, но както и да е... Така, че очаквайте "прозрачност" и коректно отношение. Ама друг път...

Като бивш служител мога да споделя, че новите заплати, които бяха въведени през 2018 г., след промяна в закона за КФН и модела на финансиране на институцията изцяло въз основа на събраните от поднадзорните лица и бизнеса такси за предлаганите услуги. Нещо повече, от тази година дори получиха 10% увеличение заради повишаване на заплащането на хората в бюджетния сектор.
Сега служителите на КФН вече не са държавни служители, а са по Кодекса на труда и са нормални служители както всички останали в тази държава, вкл. като сами заплащат осигуровките си.
Младши експерт - 1400 лв.
Старши експерт - 2200 лв.
Главен експерт - 3000 лв.
Актюер - 4800 лв.
Началик на отдел - 4500 лв.
Директор на дирекция - 5500 лв.
Придобивките им обаче намаляват поголовно - по-малко допълнителен платен годишен отпуск, нямат допълнително здравно осигуряване, нямат допълнително пенсионно осигуряване с вноски от работодателя, както се практикува от някои публични институции (Агенция "Митници", БНБ, Министерство на финансите), ДМС-то е на 3 месеца и е символично (понякога от 100 - 120 лв и пак е на око според симпатичността на експерта спрямо началника му), нямат обособено място за хранене, сградата е тип "аквариум" и всички работят в открито пространство, заедно. Дори началниците на отделите нямат кабинети, а за директорите на дирекции са пригодени ъгли, с прегради, които имитират някакъв кабинет. Прозорците им не се отварят и на практика зиме/лете те са затворени в общо пространство с лоша климатична система. Новата сграда в центъра е крайно неподхояща за работа на толкова много хора, при такъв тип работа.
Обикновено хората работят в КФН за CV и контакти, след което при първия възможен случай напускат и отиват в бизнеса, в поднадзорно лице. Остават тези, които не са амбициозни и нямат алтернатива или такива, които имат силна политическа подкрепа и се вписват в контекста на политическото ръководство на Комисията. Експертността и професионализмът се стопяват с всеки изминал ден. Когато не си съгласен с ръководството или отказваш да подпишеш дадено решение, което е политически импониращо на ръководството, но не и на експертното ти становище, те канят да си тръгнеш.

Кандидатствах за работа в КФН, преминах успешно теста и интервюто. Накрая бях класирана втора или поне така ми отговориха. Междувременно, започнах работа на друго място. 4 месеца след кандидатстването ми се обадиха, че има свободно място в същата дирекция, но в друг отдел, различен от този, за който кандидатствах. Естествено, не приех, защото ми харесва настоящата ми позиция.
От мои познати, които са работили в Комисията знам, че сега работят в общо пространство 30 души, всички мълчат или шепнат, дори когато трябва да проведат служебни разговори, защото трябва да пазят тишина. Служебните им телефони са намалени до минимум като звук, за да не се пречи. Всички са забили глави в мониторите си и общуването е ограничено. Заплащането за старши експерт започва от 2000 лв бруто, отделно 1% клас прослужено време. На всеки 3 месеца имат ДМС, но то е символично и е малко тип "приятел на шефа". През 2019 г. не са имали профилактични прегледи поради необявен конкурс. Политическата страна на нещата е много силно изразена. Политически верни са не само председателят и заместниците му, а вече и хората надолу по веригата. Текучеството е много голямо, има много професионалисти, които просто не могат да приемат спускането на непрофесионални, неекспертни решения. Често се пишат актове и наказателни постановления под диктовка отгоре.

Някой, който знае, може ли да ми каже дали заплатите, които се пишат в медиите са истински или са по-ниски?

Здравейте, вчера бях на интервю в така нареченото "КаФеНе". Явно от КФН четат коментарите, защото сега тактиката им се е променила. От 6 души на тест, който беше сравнително лесен, бяхме допуснати 6-тимата. Но ИНТЕРВЮТО.....!!! Дори ми зададоха въпрос на английски, при изискване в обявата за владеене на ниво B1 и все пак работа в българска държавна администрация. Разбира се въпросът също не беше правилно зададен, но не можах да повярвам до къде може да стигнат за да те откажат. Обявеното работно място беше за "главен инспектор" към инспектората на комисията, а комисията назначена за конкурса започна да разпитва какви лидерски умения имаш, като че ли кандидатстваш за директор!!! Накараха ме да се почувствам доста неудобно, въпреки че се бях подготвил за това развитие и съжалявам че не им отвърнах подобаващо! Може пак да кандидатства на друг опорочен конкурс за да им го върна!
Вече не те режат на теста, а на интервюто. Наложило се е да се потрудят повече след коментара на предишния кандидат!
В моя случай избрания човек беше ясен още на теста. Влезе там и на интервюто с нахлупена бейзболна шапка, така че да не се виждат дори очите му!!! Предполагам, че целта е била да не го разпознаят вече работещите там, понеже е близък на друг техен колега или ръководител!
Ясно е че на тези заплати няма как да допуснат случаен човек. Аз отидох за да видя, ако има други любопитни като мен ходете на техните конкурси, но се подгответе и не им се връзвайте на провокативните въпроси! Така или иначе няма да ви наемат!!!

Здравейте,

Ако не ви е обещана работа там, изобщо не си губете времето да кандидатствате в Комисията за финансов надзор. Преди конкурса е ясно кой ще бъде избраният кандидат.

Работил съм само в частния сектор, но реших да се пробвам в КФН, макар че и децата знаят, че всички конкурси в администрацията са нагласени.

Учих 4 дни плътно закона за КФН, правилника за дейността и още около 10 подзаконови актове - материалът е сложен и трудно се помни. Явих се на изпит заедно с още 4 човека, с които бяхме допуснати. Всичките изкарахме приблизително еднакъв брой точки и не взехме изпита. Въпросите съответно бяха така измислени, че ако предварително не ги знаеш, вероятността да вземеш теста граничи с 0 - много детайлни, основани на подробности. Макар че бяха казали да учим правилника и закона за КФН, от там нямаше и нито един въпрос. Само един кандидат, предварително набелязаният, беше оценен с една точка по-ниско от максималния брой точки. Ужасна наглост! Ясно е, че целият тест е бил предварително разпространен до правилния човек....

Моят съвет е да не си губите времето и силите в КаФеНето. Парите за държавната администрация може и да се добри, но не и за бранша. Колегите са различни, така че няма да обобщавам.
Показателно е относно парите, колегите, работата среда и т.н., че от работещите от преди няколко години вече няма почти никой (освен сред началниците), а редовно пускат обяви за набиране на персонал на всякакви позиции и в различни дирекции.
Местоположението в момента е добро - в центъра на София.
С две думи, ако сте много отчаяни пробвайте, ама не се надявайте на нещо и ... ако не ви вземат не са разочаровайте!

Не си губете времето да кандидатствате за работа там. Нагласени конкурси, ниски заплати, отвратително отношение към служителите, никакви възможности за развитие.

Здравейте, относно работа по обява в КФН, просто не го използвайте, винаги съм знаел че всички конкурси са нагласени, но тяхното е толкова очевадно, че ни си заслужава човек да си губи времето да ходи на конкурс в КФН, още на етап тест те прецакват, първо в обявата с допуснати кандидати ти посочват за коя дата ще е теста и отдолу се посочва и литературата която трябва да се използва за решаването на теста. Подготвя се кандидата чете литературата и отива на теста като повече от 50% са въпроси от съвсем друго естество, а не по същество възоснова на длъжностаната характеристика и изискванията за длъжността.Като има въпроси отговорите на които ги няма в посочената литература, това се прави умишлено. След като види човек това веднага му светва сигналната лампа че този конкурс е за " наш човек" дори видях кой е човека.След теста никой от учр не си прави труда да те уведоми по имейл или друг начин дали си издържал теста или не, такова нещо не съм виждал в други държавни структури. Всичко е опорочено застава пред теб комисия от 7 члена, която при 4-5 кандидата явили се на теста се явяват квестори.

Една изключително сериозна опасност за бъдещето на българския капиталов пазар (и икономиката като цяло) се игнорира масово от финансовата преса. Компрометирането на служители от Комисията за финансов надзор не случайно не е любима тема на журналистите, които държат да запазят добри взаимоотношения с ведомството.
Сред професионалните среди обаче, безпокойството нараства. Става дума за една конкретна личност - Ина Райкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
„Какво тук значи някаква си личност” – ще възликне мнозинството.
Всеки предприемач обаче е наясно, че бъдещето на компанията му зависи от персонала и обслужването на клиентите. Колко пъти ще посетите ресторант, в който сервитьорите са намусени и мудни, ако ще собственикът да е самият Уорън Бъфет, да речем?
Когато опре до една държавна институция, чиято цел е да регулира и надзирава ключова област като капиталовия пазар, евентуалните последствия от нелоялни, некоректни или неетични служители са още по-сериозни.
Първо – българският фондов пазар така и не успя да излезе от инкубатора. Масовият инвеститор, който подхранва щатските борси, например, у нас не съществува, и едва ли скоро населението ще се престраши да премине от спестовни влогове на по-рискови вложения - въпреки усилията на финансовия министър Дянков да откаже хората от депозитите с безумно налагания данък върху лихвите.
Да оставим настрана отделния инвеститор – без функциониращ пазар, родните компании са отрязани от една жизненоважна навсякъде по света алтернатива за набиране на капитал. Това означава, че всеки удар по реномето на пазара, е удар по икономиката като цяло – поне в дългосрочен план.
И когато една скромна личност, но на ключов пост, утежнява и без това безнадеждната поне засега борба на родната борса да оцелее и да се развива, е време да се чуе глас в тази насока, и регулаторите да предприемат адекватни мерки за почистване на собствения си двор. С други думи – да уволнят ленивия и намусен сервитоьр, който отгоре на това надписва сметките.
Важи ли асоциацията за надписване на сметките в случая с Ина Райкова? Наблюдателите на политическата сцена вероятно я помнят от 2009 г., когато тя бе поддръжник на партия Лидер на злополучния бизнесмен Христо Ковачки, станал обект на обвинения в злопупотреби и данъчни и банкови измами.
Политическите й пристрастия, правилни или не, са нейно конституционно право, но съмнение буди и факта, че г-жа Райкова отделно се разследва от Комисията за конфликт на интереси, а сред брокерите изобилстват слухове за корпуция.
Според инвестиционните посредници, повереният й отдел функционира, меко казано, неефективно. Без основателни причини се отхвърлят молби, шушука се за рушвети.
Макар че компенетните органи би трябвало да са тези, които да разкрият дали слуховете са основателни, има и други истории, които подхранват съмненията на бранша.
Сред тях е изненадващият възход на адвокатското дружество „Токушев и съдружници” – фирма, която до скоро бе известна на малцина. Миналия месец кантората стана лидер по брой обслужени поднадзорни на КФН лица. Този успех намира обяснение в обществената тайна, че г-жа Райкова е в интимни отношения с Токушев – достатъчен повод да светне червената лампичка и да се заговори сериозно за търговия с влияние.
Тъй като засега темата се обсъжда предимно от шепа смелчаци по форумите, Комисията за финансов надзор удобно си прави оглушки и не е заела официална позиция относно носещите се слухове. Именно това мълчание обаче прави ситуацията още по-опасна.
В случай, че г-жа Райкова е наистина виновна, изниква въпросът – защо регулаторите не се раздвижат и не сложат край на корупцията и машинациите? А ако тя е невинна, апатията и нежеланието на ведомството да оневини служителката си ще нанесат точно такива щети над капиталовия пазар, колкото и ако нарушенията бяха наистина факт.
КФН вероятно е наясно с все по-оживените спекулации по темата, обхванали финансовите среди.