Заплащане - ниско, особено отнесено към бранша, обема работа и очакваните резултати.

Уважение - недоверие, високомерно и иронично отношение към новодошлите колеги и техните идеи. Служителите, които отдавна са във фирмата имат доста привилегии, новите обаче нямат и са набутани в ъгъла както в професионално, така и в социално отношение и това причинява невероятно разделение между хората. Отпуската половината те задължават да си я вземеш август. Макар и рядко, началници крещят на колеги, което е недопустимо.

Привилегии - от придобивките има само допълнително здравно осигуряване (което всяка фирма предлага вече) - няма хоум офис (само за отделни хора, дългогодишни служители), няма мултиспорт карта, няма бонуси за добро представяне, отпуската е само 20 дни, което е нищо.

Фирмена сигурност - постоянно се променят скоупа и рикуайърмънтите по проектите, документация изобщо липсва, за процеси да не говорим. Работи се на парче.

Натоварване - липса на ясно дефинирани задължения, критерии за успех и очаквани резултати. Постоянно се променят скоупа и рикуайърмънтите по проектите, документация изобщо липсва, за процеси да не говорим. Работи се на парче. Всичко това прави работния процес изключително тежък.

Потенциал - за новите служители никакъв шанс за израстване, освен ако не правят овъртайм. Високите позиции се използват като награда за дългогодишни служители, без значение дали имат качества за мениджъри или не.

Местоположение - сравнително добро, все още има къде да се паркира ако дойдеш достатъчно рано. Има и къде да се яде. С това се изчерпват предимствата на локацията. Въздухът е много мръсен.

Колеги - има 2-3 качествени специалисти, от които има какво да се научи, останалите или плетат интриги, или изпадат в истерии, или са твърде високомерни, за да ти обърнат внимание изобщо.

Работна среда - мрачен офис, постоянно течение, доста неудобни столове. Минимален онбординг за новите хора, но се изисква да навлязат в нещата буквално за няколко дни и да работят така сякаш са тук от години. Също така, никой не посреща новите хора, не ги представя, не се интересува от тях, само от работата им и от печалбата, която могат да донесат на фирмата. На тях се гледа като на бойни единици, роботи някакви, а не като на живи хора с емоции и идеи.

Ако някой ми беше разказал всичко това, нямаше да повярвам, че при този глад за ИТ кадри в европейска държава в 21ви век може да съществува такова място. Бягайте далеч!

Заплащенето е според зависи, кой какво си е заслужил :). Уважение има когато и ти се отнасяш към колеги и шефове с такова..... нали знаете "каквото повикало такова се обадило". Бонуси си има когато си ги заслужиш. Колегите са СУПЕР :). Работната среда е напълно нормална имаш си лично пространство не като някои други фирми да е PC до PC.
Който не му изнася да работи за тях.... фирми има много ходете и си търсете късмета ;)

Всеки човек е оценен според уменията, качествата и усилията, които влага в своята работа. Компанията има ясна финансова политика за служителите си. Хората тук са уважавани и като специалисти и като отделни личности и ако има забележки и упреци, то те са свързани с работния процес и са с цел той да бъде оптимизиран и грешките да не се повтарят. Какво значи да си привилегирован? Ако е, да си оценен защото се стараеш, да има привилегировани. Ако искаш да си получаваш заплатата и да идваш на работа когато си поискаш и да не се съобразяваш с другите звена, които са зависими от твоята работа, това не е привилегия, а слободия, която никоя уважаваща себе си компания не търпи. Съотношението работа, свободно време зависи освен от сроковете на проектите, които понякога са кратки, така и от екипната работа. Да налага се работа извън работно време, но тя се заплаща. Ако искаш да се развиваш като специалист, на никои не е отказано посещаване на курсове, купуване на литература, но защо ли хората толкова много плачат на тази тема, без да проявяват никаква инициатива в тази посока и да кажат от какво имат нужда? Местополжението никога не може да бъде идеално за всички. Колегите са приятни и разбрани хора, естествено е да има и недоразумения, но в крайна сметка, това не е инкубатор, всички сме хора и имаме насторения. Работната среда е нещо, върху което много трябва да се работи. Изграждането на екип е трудна задача и зависи освен от хората които управляват и от самите служители. Никои не може да ти нареди да говориш с колегите си или да обсъждаш това по което работите заедно, трябва сам да го направиш. За да си част от проспериращ екип, който харесваш трябва и сам да положиш усислия за това. Не става само с ядене. Естествено е когато си разочарован по някаква причина, да виждаш само негативите. В И -кард има хора, които работят от основаването на фирмата и според мен, за да са толкова лоялни имат основателни причини.

Zashto vinagi drug ni e vinoven? Kolega moje bi ne e Vasha rabota da znaete, no e normalno v edna organizacia edni hora, koito sa doprinesli poveche i rabotiat poveche ot 5 godini, da bydat po priveligirovani ot drugi. Zavisi kakvo razbirash i ot privilegia, tova da se polzvash s po goliamo doverie i da poluchash poveche pari mislia, che e poveche ot logichno. Tezi typotii s rabotnite stancii izobshto ne gi razbrah. Firmata ima mnogo iasni pravila za overtime i bonus sistema, taka che ne pishi gluposti, ako ti si bil tolkova zaluhan che daje i tova ne si rabral za prestoia si tuk, znachi e dobre, che te niama. Nai cennoto, e che ekipa e edinstveno ot profesionalisti, vsichki kolegi razbirat ot rabotata si i myrzelivite i nekydyrni otpadat. Politikata mi dopada,rabotim za golemi klienti i sobstveni proekti, koito syzdavash ot 0.

Заплащане: По-ниско от средното в бранша. На моменти си скъсваш задника от работа без това да бъде отчетено и обвързано с каквито и да е било бонуси и други поущрения. Осигуровки минимални, трудовите договори са рядкост.
Уважение: Докато си мълчиш, слушкаш и работиш усърдно (робче един вид) - уважение голямо, едни хубави усмивки, едно майчино отношение...в момента, когато възникне проблем обаче обстановката се обръща на 360. Грубостта, заплахите, обидите и лошия тон стават водещите сили. А относно критиката по отношение на работа - ръководството не веднъж е показвало, че не му дреме.
Привилегии: За някои служители - привилегии колкото искаш. За други никви. Базата на което се определя това ли. Никакви! Явно някои са по-симпатични от други. Да видим до кога работните пчели ще кротуват и ще печелят заплатите и привилегиите за търтейте във фирмата.
Фирмена сигурност: Съдейки по голямото текучество, по-скоро трябва да говорим за несигурност в оцеляването на фирмата. И то е нормално при условие, че ръководството не хае за съвестните си служителите (дето бачкат като луди) и смята че успехите им се дължат на "гениалното" управление и мазненето на парньорите. Като гледам скоро там ще останат само шефовете и привилигированите служите (с хубави заплати и мързелива работа - как да напуснеш питам?)
Съотношение работа / свободно време: Нема коментирам. Неплатената работа събота и неделя тука е традиция. Поощрява се бачкането до късно вечер. Ако не си просиш допълнителна работа се смята, че се скатайваш и мързелуваш.
Потенциал за развитие: работи се по интересни проекти ма тва е единственото положително на тая фирма. Ако търсите развитие в кариера се откажете - то всичко на всичко има 2 стъпала. Що се отнася в професионален план развитие има, но всяка друга фирма може също да ви го предложи.
Местоположение: БАН. Има ядене наблизо, магазини, добър транспорт. Не е в центъра ма става.
Колеги: Ако не броим привилигированите, другите са бомба. Страхотни професионалисти и добри хора.
Работна среда: Обикновено спокоина и дружелюбна, но когато има проблеми става напрегната. Земат да си подобрят условията за работа, че е срамно служители да си купуват работните станции и други такива.

Edinstvenoto hubavo neshto beshe....... hubavia SEX

Nekorektno otnoshenie + losho zaplashtane , intrigi mejdu kolegi