В продължение на коментарите на колегите от Кока Кола относно подобието на мениджър – Емил Кузманов, ще изразя и аз крайно негативното си мнение към това маймуноподобно. Как изобщо е възможно такива хора да стават мениджъри?! Как успя от новоизлюпен мениджър в Адеко да накара целия OTC екип да напусне за отрицателно време?! Ясно е, че не може да бъде търпян от никого, но как той успява изобщо да търпи самия себе си? Той е едно съчетание от комунизъм, безумна некомпетентност, мания за контрол и избиване на комплекси на гърба на служителите си. Своеволията му и наглостта, с която изнудва подчинените си е дори подсъдна! Такъв тип порочни практики и нарушения на човешките права не трябва да се толерират в 21-ви век, а това че разни самозабравили се примати се имат за нещо недосегаемо говори лошо и за тези, които допускат това да се случва и за самата компания! Не смятам, че е нормално да се молиш за един ден отпуска при свършена работа и пак да ти се прави проблем и да те разиграват. Той какво, като наследство ли си ги пази тия отпуски?! И редовния му номер е да те кара да работиш по време на едвам договорената ти почивка или по време на официален празник! Като цяло при Емил Кузманов нямаш право на отпуска, а ако можеше щеше да ти ограничи и правото да дишаш! Не е възможно и ден почивка да имаш, когато изрода реши, че ще си ползва почивния си ден и тогава пак ще те следи и проверява дали и какво работиш. Това може би е преродения Сталин, който е решил, че ще става мениджър на финансов отдел, но по - скоро трябва да се преориентира като шефче в Била или Кауфланд, определено повече ще му отива!
Рано или късно глупостта и некадърността на този човек ще лъсне, когато остане сам и няма да може да се прикрива зад служителите си като кърлеж! Той много добре умее да си приписва чужди заслуги и да тероризира хората си, само и само да може да угоди послушно на знайни и незнайни хора и всичко това да бъде негов дивидент и в ущърб за тези под него! Вместо да се чуди как да помогне, единственото нещо в главата му беше как да ни натоварва още и още – рискувайки здравето ни, докато ни пречи да си вършим работата с безумния начин на организация, който той налагаше и непрестанните му грешки, които ние бяхме длъжни да оправяме. Отива му описанието на абсолютен паразит, който единственото нещо, което умее е да участва в разни срещи и да агресира подчинените си. Тарикат на дребно, безскрупулен лъжец, хаотичен натегач, мизерник! Бягайте надалеч ако чуете някъде неговото име, където и да попадне занапред, току виж пак някоя долнопробна компанийка се навие да го вземе за мениджър-шефче.
Чувствай се суровакан от напусналите си служители, Емиле! Приятно потъване в простотията ти!