Ужасяваща и тягосна атмосфера инспирирана от гръцките собственици, но превърната в чист садизъм от комунистите, които са мениджъри там. Наистина това е типичен продукт на зрелия социализъм, отношенията не са се променили на йота от 30-35 години. Принципа е - издигаш се или просто оцеляваш само ако имаш роднина. Бях избран измежду 30-40 кандидата и започнах работа с много ентусиазъм, НО... така и не ми купиха компютър и аз трябваше да прося като циганче да седна на нечии комп да си свърша работата!!! Сблъсках се със силно негативно отношение от страна на прекия си началник, защото...ТОЙ ИСКАЛ СИНЪТ МУ ДА ЗАЕМЕ МОЕТО МЯСТО! И сигурно го е заел, защото колкото и да се стараех да се докажа, той просто докладвал на висшестоящите, че не ставам за работата и бях освободен след изпитателния срок под предлог, че има съкращения. А бях напуснал стабилна работа, за да работя в прехвалената стъкларска фабрика...
Никога не правете моята грешка, не ходете там, защото ще превъртите, там всичко е наопаки и не си струва нервите, които ще изхабите...Слава Богу бях само за кратко там!

Перачница на мръсни пари начело с Деяна Спасова, която лично назначава 99% от персонала за да сервилничи на гръцките псевдо-собственици(съученичка със съпругата на Румен Петков). Случайно попаднали там излитат твърде бързо. Налице е нерегламентирано следене на персонала по електронен път и донесения от ИТ екипа. Една шизо-дебилна финансова мениджърка, която тропа с крак и се тресе на саме със себе си в стаята си. Грубо потъпкване на правата като не се наемат млади жени, които нямат отгледани деца вече. Гръцки мениджърски персонал, нищо не вършешт, освен ходене по леки жени и трошене на фирмени средства. Експорт мениджърка, която единствено е спедитор на малкото качествена продукция ( 80% е брак) с камионите на приятеля си. На последно, но най-интересно място са интересите на едни хора към тези хора... на което казваме.....хайде де, какво ги чакате още, не е ли ясно вече.

Здравейте,
искам да попитам докога с тази връзкарщина в нашата страна. Скоро се явявах на конкурс в стъкларските заводи, и интервюото беше чисто формално. Казаха ми че съм топ кандидат, чаках 10 дена след него, но никой не ми се обади. В последствие, разбрах че са наели ниакаква лелка уж с повече опит.....не ти дават никаква възмоюжност да се докажеш. Интервютата са само за пред собствениците, така или иначе си назначават свои хора....докога с тази КОРУПЦИЯ, до кога?

Никога не съм работил при социализма, обаче сега разбрах какво е било. Както е написал предишния коментиращ, шуробаджанащината е страшна. Направо се чудя как от време на време взимат и някой, дето не е човек на никой, ама е сигурно, защото и работата трябва да се свърши. Не може съвсем никой да не работи, трябва да има все по някой да опъва каиша и да носи на гръб всичките си колеги. И поради тази причина всички "социални придобивки" и "привилегии" излизат направо през носа.

Равновесието в това предприятие се крепи на ръба. Работещите там са изнервени и състарени. Възможността да си използваш полагаемата годишна отпуска е минимална, поради което не малка част от работещите са с натрупани отпуски от по над 100 дни. Единствената социална придобивка е възможността за 10-дневна почивка на море или планина с поети от завода нощувки, но не всички могат да се възползват от нея. Работещите представляват интересна от психологична гледна точка общост от безкрайно нещастни хора, задържани там чрез някакво общо чувство на безизходица.

Работна среда в администрацията - отлична, в производството - кошмарна. Шуробаджанащина върла, ако си човек на някой, не е важно, че за пет пари работа не вършиш.