Г-жа Любомира Щрикс (оправителката и собственичка на салона) е пример за отвратителен работодател и човек.
По-надменно и унизително отношение от стана на работидател не бях срещала и се надявам да не срещна повече !
Ще започна от интервюто за работа:
Г-жата ме посрещна с привидно доброжелателно отношение, което рязко се промени веднага след като подписах договора за работа. Договора беше не трудов , а ученически. Интересното при този договор е, че няма клауза за прекратяване и в който е описано, че тъй като въпросната фирма ще те обучи да работиш с конкретна апаратурата, то ти си длъжен 2 години да работиш за нея.
Заплатата в договора беше 800лв (бруто)+ % от процедурите направени от теб. Съвсем умишлено размера на въпросния % не беше описан.
Работното ми време беше по 10 часа на ден 2на 2 работни дни. Нямах фиксирана почивка през тези 10 часа, уговорката беше да излизам за обяд, когато няма клиенти, но ако се забавя повече от 15 Мин следваха злобни забележки.
Въпреки , че ясно в договора беше описана длъжностната ми характеристика, за госпожата аз бях също чистачка, рецепционистка и човек за всичко.
Ежедневие бяха забележките за всевъзмижни неща и коментирането на клиентите с другата колежка.
След като реших, че повече за и със такъв човек не мога да работя и търпя в обкръжението си, подадох молба за напускане. С неухота разбрах, че предизвестието за напускане трябва да е 2 месеца (пак повтарям, нещо което не беше опоменато в договора). Госпожата дори ме заплаши, че ако реша да си тръгна по-рано от заявените 2 месеца, ще ме съди.
След изтичане на предизвестието и напускането ми зачаках заплата, която получих доста по-късно и то със 300 зора и непрекъснато настояване от моя страна. Процентите, които бях заработила за 3 месеца не ми бяха изплатени с думите “ Това е бонус, който ако реша аз го давам”.
След кореспонденция с бивша моя колежка, работила там разбрах, че тя дори и и заплата не е получила. Явно това да не изплаща пари е редовна практика на госпожата.