Приятели вместо да четете мнения за конкретна фирма дали е коректна или не. Ето начин как може да си докарате малко странични доходи от този сайт:
https://www.coinpayu.com/?r=cuculcan
Плащат в биткойн, ползвам го вече повече от 5 години и си докарвам до 0.02 BTC на месец, което в паричен еквивалент е около - 750 $. тъй като успях да си развия акаунта почти на макс.

Позитиви:

Местоположение на офис - няма какво да си говорим, идеален център, просторен офис с големи прозорци, фирмени лаптопи, чудесни монитори в офиса; прекрасни колеги - интелигентни и съвестни; добри придобивки - плодове и напитки, ваучери за храна, Мултиспорт карта, допълнително здравно осигуряване; разнообразна работа - рядко скучаеш; възможност за развитие и регулярно повишение на заплатата.

Негативи:

Неравномерно разпределен труд - много от колегите са пред бърнаут, а има такива, които имат по 5-6 малки задачки на ден и работят изцяло от вкъщи; липсата на социален елемент – хибриден модел, който сам по себе си не е лоша идея, но колегите са свикнали да работят главно от вкъщи, цяло чудо е да се сприятелиш с някого. Много от колегите работят от други градове и така могат да минат години, в които ти да не ги видиш. Социалният елемент би олекотил неимоверно многото работа. Заплатите не са особено високи и се чака около 2-3 години (с постоянно настояване), за възможност да израснеш във фирмата.

Общо мнение:

Чудесно място, ако попаднеш на добър мениджър, екип и клиент/и. Но и трите трябва да са налице :)

От позицията на 3+ години във фирмата, ще се опитам да споделя максимално обективно положителните и отрицателните страни.

Фирмата е 100% коректна относно това, за което сте се договорили. Осигурява на пълна заплата. Заплатата се плаща в определен ден и за години не е имало и ден закъснение (за Коледните празници се плаща и по-рано). Работа по празниците или уикендите (в натоварени периоди) е по желание и се заплаща повече, както е по закон. За Коледа има и допълнителни подаръчни ваучери на стойност 100лв. За навършване на 1,2,3 и т.н години във фирмата - също.

Преди пандемията получавахме по 20 лв през определен период за team lunch (ние си плащаме, след това ни връщат парите); веднъж седмично поръчваха пица; плодове, кафе, мляко, чай и т.н; beer hour в петък; на „празници“ като Хелоуин, св.Валентин и др.разчупваха обстановката с украси, весело настроение, почерпки.

Негативите обаче също не са малко. Това, което важи за всички екипи е изключително голямото натоварване. Фирмата се развива, привлича нови клиенти, но екипите са малки за огромното натоварване. Бях в отдел Enquiries, където положението драстично се влоши последната година. Напрежението и натискът са неописуеми, защото клиентите имат очаквания, а никой не комуникира ясно, че сме претрупани с работа и офертите не стават за секунди. В зает период получаваме по 50+ на ден (при 5 човека екип), които се приоритизират според важността на клиента. Когато една оферта отнема дни на един човек, за останалите 49+ оферти трябва да се погрижат други членове на екипа (от останалите 4). Когато тийм лидерът е постоянно въвлечен в безумни срещи на по-високо ниво (срещи, от които екипът пряко рядко има полза), екипът е с още един ефективно вършещ работа човек по-малко (оставаме 3). Хипотетичните 49+ оферти за деня обаче също изискват понякога часове работа на оферта. Да кажем, че една оферта средно може да отнеме час-два, това означава 4-6 оферти на ден на човек. С тримата останали служители стигаме до 3 х 6= 18-20 от останалите 49+ за деня.

И така нещата се затлачват, защото обемът на работа е неимоверно голям спрямо това, което реално може да се свърши (било като компенсираш с невзимане на почивки или стоиш часове след работно време). Системата, с която работим намали скоростта си поне двойно, което допълнително те бави на всеки клик и докато клиентите си гонят поисканите оферти, ти гледаш в тавана, защото „инструментите“, с които са ти дали да работиш НЕ СТАВАТ. При което, естествено, ти си виновен, защото си бавен.

Уводните обучения са безмислени и загуба на време както на обучаващия (който в това време би могъл да свърши реална работа в екипа си), така и за обучаващите се, които са от отдел Х, но им представят отдели У, Z. Обученията вътре в екипа са далеч по-полезни, но обикновено няма време поради гореизброените и накрая новият колега е хвърлен в дълбокото и ако изплува-изплува.

Губи се изключително много време в безсмислена комуникация и препредаване на кой, какво, кога къде, и на кого бил казал; често се получава развален телефон, защото вместо А директно да попита Я, всичко трябва да мине през Б, В, Р, Е, и Щ, че и по два пъти.

Заплащането е ниско за столицата. Повишенията от миналата година не се случват или са неадекватни. Оправданието е пандемията, докато очевидно пандемията не пречи на работата да се увеличи петкратно.
Назначават се хора със стартови заплати по-високи от тези на служители на по 3-4 г. Т.е. старши служители, които изнасят фирмата на гърба си, не получават очаквани и обещани повишения, но пък нови хора, които дори нямат намерение да се задържат и не само, че все още не могат да работят изобщо, но увеличават и забавят обема работа, взимат повече от теб. Обидно.

Общо взето: ако имате здрави нерви и не се впечатлявате от това, че външни фактори ви пречат да си свършите работата (бавна система, бавен интернет, постоянните ъпдейти и десетки обяснения по имейл) навреме и качествено; ако успеете да получите това, което искате и заслужавате; ако се абстрахирате от това, че хора, които нямат идея как се случват нещата, ви дишат във врата постоянно, това не е най-лошото място.

Повечето мнения са верни - фирмата има своите плюсове и минуси.
Моята позиция беше project manager и единственото положително нещо бяха колегите + локацията на офиса, но в днешните условия, това няма особено значение.
Екипът (екипите), с които работих бяха кадърни, позитивни и мотивирани хора, винаги сме си помагали.
Откакто се работи от вкъщи обаче нещата не са особено приятни дори и с колегите, защото силното натоварване не дава възможност да се говори с някого извън твоя екип (дори и междуекипната комуникация е трудна).
Когато работехме в офиса, веднъж месечно имаше пици за обяд + седмични зареждания на плодове (тук трябва да кажа, че те бяха под бройка, тоест на човек се падаха по един банан и една ябълка за седмицата).
На всяко тримесечие има т. нар. team lunches, които повечето екипи правят на вечеря, за да може спокойно да седнат и да си поговорят, а не да се бърза в работно време (така или иначе е практически невъзможно да си използваш цялата почивка, без съвестта ти да те гложди, че имаш много работа и трябва да се върнеш). Самите вечери не са лоши, но в тях се полагат по 20 лв. на човек, което е постижимо, но и ограничаващо. Все пак бих включила това като плюс.
Предлага се също и допълнително здравно осигуряване, което аз не съм ползвала, съответно не зная дали и до колко е ефективно в различните сектори (зъболекар, гинеколог и тн).
Негативите също са ясно изписани и в предишните мнения - огромно натоварване и количеството работа не отговаря на възможностите на работниците (говорим за всеки, който се старае да си върши работата кадърно). В този случай се завърта един порочен кръг от твърде много клиенти, на които се обещават велики дела, а всъщност фирмата няма капацитета да покрие обещанията си. Придърпват се големи имена като, които изглеждат добре в портфолиото на фирмата, но са силно изикващи и е практически невъзможно само един ПМ да се справи с натоварването от проектите им. Казвам това, защото често само по един човек отговаря за големи клиенти и това води след себе си стоене извън работно време, сериозно психическо натоварване и буквален бърнаут (не обичам тези думи, но е така) за служителите. Това пък води до грешки в работата и обвинения спрямо ПМ-а, които са неоснователни, защото фирмата не може да изпълни изискванията си от клиента и едновременно с това да даде достатъчно време на ПМа да си свърши работата, без въпросният ПМ да получава мини инфаркти всеки ден.
Самата фирма има огромни изисквания към работниците, но е неспособна да намери достатъчно кадри, за да успее да даде също толкова добри условия за работа (винаги има оправдания защо няма хора, винаги).
Ако трябва да се сравнят цените, ТР е една от сравнително евтините фирми на пазара, но това е негатив в работната среда, защото бюджетите често не стигат и това ощетява всички по линията, сътоветно ПМът е човекът, който трябва постоянно да се пазари с преводачи, клиенти и тн, за да може да покрие изискванията в длъжностната си характеристика.
Ако някой реши да напусне, а това се случва често, веднага започват да се дават обещания за промяна, но реални действия за подобрения почти не съм виждала (може да има постоянни преговори между мениджмънта, но финални решения няма). Което ме подсеща и за друг минус - почти няма прозрачност в работата между отделите - всеки е сам за себе си и, въпреки че на теория се обяснява как всички трябва да работят заедно, то това е силно неприложимо, заради хаоса, който съществува във фирмата. Принципът е - главата не знае какво прави тялото.
Преди се повишаваха вътрешно хора към позиция ТМ, но дори и тези решения се редуцираха, защо - не зная. Факт е обаче, че качествените кадри напускат със скоростта на светлината и външни хора се наемат, за да упвавляват екип, който знае какво работи по-добре от ТМа си. Според мен, ако такова действие/наемане се наложи, то трябва да е изключение, а не практика.
В момента във фирмата почти няма служители на повече от 2-3 години, а ако има - те са на позиция ПМ или senior ПМ - тийм мениджърите са нови и тях реално ги обучват ПМите за проектите, защото ТМите работят на равно с ПМите, няма практическо разделение на позициите, защото няма достатъчно кадри.
И ето го отново затворения кръг.
Попринцип е лесно да се хули бивш работодател, аз все пак съм напуснала с причина, но в ТР натоварването действително е огромно и често не си заслужава, ето защо и текучеството на хората там е толкова голямо.

Като повечето фирми, translate plus си има и добри, и лоши страни. Добрите страни са, че колегите са млади, интелигентни и готини хора, има много възможности за учене и поемане на инициатива, както и за развитие. Екипите обикновено са сплотени, помагат си и се подкрепят. Мениджърите се държат човешки и влизат в положението на всеки. Ако има някакъв проблем или конфликт, се търси разумен начин те да бъдат решени.
Виждам, че в долните коментари изключително се набляга на това колко на брой мениджъри били наети от вън (което не е непременно лошо нещо), но истината е, че много от мениджърите през годините са били и са вътрешни хора, които са започнали от най-ниското ниво и съответно, понеже са имали (или придобили) знанията, качествата и уменията, нужни за мениджърска позиция, са били повишени на нея.
Лошите страни са най-вече голямото натоварване и често несъразмерното количество работа, с което повечето хора не успяват да се справят. Това се дължи на голямото текучество във фирмата, което пък се дължи на натоварването, и така за съжаление се завърта един порочен кръг. Фирмата прави усилия за увеличаване на човешкия си ресурс и се надявам да успее да го постигне.
Заплащането е по-скоро под средното и според мен следва да се преразгледа, тъй като то си остава един от основните стимули за служителите, особено в толкова динамична и натоварена среда. Фирмата прави някои стъпки за въвеждане на нови социални придобивки и действително започна да предлага карти мултиспорт и допълнително здравно осигуряване, но за съжаление, въпреки напредъка, това се случва твърде бавно и има много с какво да наваксва. Липсват почти изцяло всякакви социални събития и тийм билдинги. Офисът е неприветлив, което обезмисля хубавата му локация.
Друг голям недостатък е, че часовете, заработени след работа, не се заплащат, което е изключителен пропуск, тъй като на повечето хора регулярно им се налага да остават след работа поради натовареността (и когато това е масово, не може да се твърди, че се дължи на липса на организираност у служителите).
Въпреки всички недостатъци, за мен translate plus е добра компания за някой, който тепърва започва кариерата си и е мотивиран да учи нови неща и да се развива. Впечатленията ми са също така, че фирмата прави опити да подобри условията си (значително по-осезаемо в последната година), така че потенциалът ѝ според мен е добър.

Думата, с която може да се опише фирмата, е МИЗЕРНА във всеки един смисъл. Това е една фирма с претенции, каквито не може да покрие, защото няма нужния бюджет. Аз, за щастие, не съм била на великата позиция project manager, но мога да гарантирам, че всички по-ранни мнения тук за позицията са верни. Хората на тази позиция са засипвани с работа дотолкова, че да не си взимат никакви почивки. Дори взимането на почивки не се гледа с добро око. Всеки е толкова изморен и изтощен, че всички си мълчат, разминават се по коридорите като зомбита и нямат никакво желание за социален контакт и общуване, камо ли приятелства.
Единият отдел, в който бях в транслейт е QA and linguistic resources (or whatever the f this was). Първоначалната ми мениджърка със сигурност не беше най-приятната жена на света, но си рабираше страшно много от работата и я вършеше както трябва. Това, което ми направи грозно впечатление още тогава е как всички й се подмазваха докато имаха изгода от нея, а когато напусна всички казаха колко не я харесват и се радват, че я няма. Със следващата мениджърка на отдела нещата не са много по-добре. Тази жена очевидно има някакви проблеми и комплекси, които решава да си избива на екипа. Самият екип бяхме много сплотени и близки, което на други места се цени и насърчава, но на тази дама не й хареса, че си говорим и споделяме разни неща. Една сутрин просто дойде и ни извика на среща, на която ни забрани да си говорим за неща различни от работа. Не мисля, че дори в училище съм се чувствала толкова неадекватно, колкото тогава. Тази въпросна дама успешно накара едното момиче да напусне, а мен да сменя отдела. Мерси, за което.
Това, което видях в новия отдел е наистина колко много е мизерна фирмата и как се броят някакви левчета за тоалетна хартия и се чудим как тази седмица да поръчаме по-малко бири, за да имаме бюджет за хартия.. за други неща да не говорим. Хората си сглобяват сами столовете и масите и редовно просто няма стол, на който да седне някой нов човек. Очакваше се от хората от фирмата да сглобяват и пренасят мебели, сякаш сме хамали, просто защото не им се даваха пари и за това.
Откъм социални събития и ивенти положението пак е много зле. Има две партита на година на кръст, с които си мислят, че им минава номера и толкова. Никаква социална ангажираност, никакво старание служителите да са приятели и да им е приятно да са заедно, напротив- пасивната агресия и злобните погледи са най-често срещаните неща там.
Не мога да пропусна и господин Operations Manager Deputy шериф ли е там, какъв е, не е ясно. Като чуете някаква такава титла предполагам си представяте някакъв спретнат и рескектиращ човек, ама не! Този човек е причината на хората, които са от малки населени места да им излиза лошо име. Няма абсолютно никакъв вид, никога не е бил представителен и никога не бихте се сетили, че този е някакъв си шеф там. Освен че и смърди, е доста неграмотен и не може дори да се изказва правилно. Ще дам пример с най-любимото ми нещо от него: опита се да даде единствено число за "данни" което според него беше "данна".. за какво говорим..
Освен този блестящ индивид, и останалите мениджъри не са много по-далеч от неговото ниво. Естествено,наемаха се външни хора масово, като един от последните беше приятел на въпросния шериф от по-горе. Тяхната цел не е да помогнат на служителите си, а да хвърлят side-eyes и да пръскат пасивна агресия върху всички. Да не говорим как всички са се учили да менажират хора от "How to be a manager for dummies". Тотална неадекватност и неквалифицираност.
Друго любимо нещо е как тези мениджъри един сладък следобед се измъкнаха ТАЙНО да отидат на специален тиймбилдинг само за тях. Пак повтарям, останалите плебеи такова нещо не сме видели в тази фирма. След това имаха наглостта да си постнат снимката в месечния нюзлетър. Но иначе през въпросния ден, екипите им не знаеха къде са техните манни небесни в 4 следобед.
Не мога да не спомена и тотално липсващия ХР отдел. Ако имаш конфликт с някого ще ти кажат: говори с мениджъра си. Ако конфликта е с мениджъра ти? .. Ами шанс. Ходи си търси ХР някъде другаде.
А великата сага с купуване на нова кафе машина, бюджетът за която бешее.... таа дааа... 60лв. Да, правилно прочетохте. Бяхме принудени да купим нещо, което прилича на китайска детска играчка. Та така с удобствата в офиса.
Денят, в който си дадох предизвестието беше най-щастливият ми от много време насам. А на последния ми ден, хората ми честитяха и казваха, че ми завиждат.
Не си губете и един ден в тази змийска дупка, не си струва да си тровите нервите и здравето на подобно място и при подобни подли хора. И в най-простия кол център ще е в пъти по-добре, отколкото в Транслейт Плюс.

Довършвам си мнението от по-долу...

- Нереално текучество на хора – всеки месец напускат средно 5-7 човека, горе долу толкова и се назначават и персоналът просто се подменя, един излиза – един влиза. Повечето колеги се задържат по едва няколко месеца – разбира се, връзват те с предизвестие от 2 месеца, за да могат да са сигурни, че ще намерят кой да те замени преди да тръгнеш. Загледайте се в профила на ТП в jobs.bg – едни и същи обяви са там постоянно и това не е защото компанията се разраства (в това се опитва да ви убеди мениджмънта), а просто защото постоянно се подменя напуснал персонал.

- Ще ви обещават много възможности за развитие, но не се лъжете – такива НЯМА! За PM-и горе-долу единственото праволинейно развитие е в team manager. Но за времето ми в компанията на отворени team manager-ски позиции бяха наети трима външни кандидати (спекулира се, че са познати на по-висшите членове на екипа в София), вместо възможността тези позиции да се дадат на хора, които вече са в компанията.

- Различно „третиране” на различните екипи – имам предвид, че за екипи тип localization engineering, enquiries, linguistic resources, hr and admin правилата са много по-гъвкави - на всеки 40 до 60 минути излизат за цигара, кафе, разходка – неща немислими за project manager-ите, които през това време изпушват от работа. Напрежението при тях е много по-малко и overtime не съществува.

- Постоянно има проблеми със системите, все нещо забива, все нещо крашва и тотално проваля това, което правите в момента. Прекарвате значително количество време в чакане на системата да се оправи, за да можете да си вършите работата, което ви забавя и ви възпрепятства да си вършите работата с темпото, което искате.

- Лошо впечатление ми направи следният факт: в обявите си в jobs.bg ТП посочват flexi-time като един вид придобивка – т.е. имате възможността да идвате на работа между 9 и 9.30 всяка сутрин, за да не се притеснявате в случай на задръстване, успиване, etc. Това се push-ва много силно и по време на тренинга, като ви се казва, че е абсолютно окей да използвате този flexi-time и ви се обяснява дори как някои колеги нарочно идват по-късно (т.е. 9.30 вместо 9), за да избегнат трафика. Да, ама не! Решите ли да се възползвате редовно от тази „придобивка” ще получите много негативна връзка от team manager-a си, който ще ви каже, че злоупотребявате с щедростта на работодателя.

- Офис пространството е тип open space, но реализиран по плачевен начин. Шумно, отвсякъде нещо се случва и някой говори, столовете и бюрата на колегите от другите екипи са прилепени до вашите, нямате никакво лично пространство.

Като заключение бих казала, че ако нямате никакъв опит и това би било първа работа за вас, може и да намерите нещо позитивно в translate plus (изграждането на някакъв опит в project management-a, работата с клиенти, бизнес комуникация, работа с различни софтуери и т.н.). Но ако имате опит зад гърба си, както и отлично ниво на английски (а да не споменавам ако говорите и втори език), няма смисъл да си губите времето с тази аматьорска компания. Няма да получите нищо друго освен обтегнати нерви, унизително отношение спрямо вас, извънреден незаплатен труд.

Наистина е жалко, защото компанията почти няма аналог на българския пазар, самото естество на работата е много интересно (ако имате интерес в тази сфера), но условията, които се предлагат, са смешни и направо обидни.

Като бивш служител на позиция Project Manager искам да изложа всички позитивни и негативни по мое мнение страни, свързани с работата в translate plus.

Позитиви:

-Колегите в по-голямата си част са интересни, интелигентни хора, с различен background, образование и т.н.

-В зависимост от екипа, в който попаднете, работата ви може да бъде изключително интересна. Но това наистина зависи – transcreation екипите се занимават с интересни маркетинг кампании, докато други екипи превеждат manual-и на косачки, резачки, слухови апаратчета и т.н. Много е субективно кой какво намира за интересно.

- Локацията на офиса е комуникативна с удобни транспортни връзки.

-Веднъж месечно се поръчва пица за обяд в офиса, а всеки петък можете да се почерпите с алкохолна или безалкохолна напитка в края на работния ден.

Негативи:

-Чак след година и половина получавате допълнително здравно осигуряване.

- Колкото и да са интересни колегите, натовареността на работата не позволява много време за приказки и социализиране. Почти не видях колеги, които да поддържат отношения извън офиса и извън работно време.

- Не се организират никакви събития, позволяващи колегите да се опознаят в социална среда. Няма тийм билдинги. На 3-4 месеца се организират тийм лънчове, но те са за всеки екип отделно – съответно не помагат да опознаеш колегите извън екипа си. Най-голямото „социализиране” е за максимум 10 минути в кухнята в петък на по бира.

- Служителите са разделени на два етажа, т.е. почти нямаш никакъв контакт и допирни точки с колегите на другия етаж – a.k.a. половината софийски колеги. В резултат много хора дори не се познават, може да се разминете на улицата по време на обедната почивка и да не знаете, че работите в една и съща компания.

- При започването на нови колеги, те не биват представени по никакъв начин на останалите. Имената им са включени в news letter-a за месеца, но дотам. Имайки предвид огромното текучество и фактът, че постоянно започват нови хора, това означава, че постоянно сте заобиколени от нови лица, които не познавате.

- Обемът на работа е нечовешки – направо да си го кажем - modern day slavery, изключително много работа за смешни пари (смешни в контекста на това колко работа се върши за тях). По мои наблюдения и обменен опит с други колеги, заплатите на Project Manager-ите варират между 1200-1400 нето, без абсолютно НИКАКВИ допълнителни придобивки.

- Работата никога не свършва, а напротив – ако има 5 човека в екип, между които да се разпределят задачите, то размерът и обемът на задачите е поне като за 10 човека. Отделно постоянно някой отсъства (отпуска, болничен, изпити, болно дете) и всичките му задачи се изсипват върху останалите членове на екипа му. В резултат във всеки даден момент може да ви се връчи задача свършена на 20, 30, 50 или 80% и вие трябва да минимално време да се запознаете в детайл с всичко, което се е случило досега, и да поемете нататък – докато жонглирате още 1000 неща.

- Абсолютно неадекватни и неквалифицирани мениджъри. Не очаквайте човешко отношение от мениджъра си, очаквайте да ви мачкат и подтискат, да отговарят на въпросите ви с ОФФФФФ и пуфтене, липсват им всякакви лидерски качества, не намират нуждата да ви оказват съпорт по време на първите ви месеци в компанията. Целта първите месеци е да ви смачкат дотолкова, че да се съмнявате в собствените си знания и умения, да се чувствате като абсолютно незнаещи и неможещи и едва ли не да се благодарите, че ви търпят.

- Overtime-ът е нещо съвсем нормално и често срещано в tp – разбира се, не се заплаща. Мениджърите много удобно ви казват, че никой не ви кара да стоите след работно време, докато същевременно ви изсипват куп нови задачи 1 час преди да трябва да си тръгнете и подчертават колко е спешно и важно да се свърши всичко. Така че реално нямате избор, освен да останете до толкова часа, колкото е нужно, за да завършите всичко. Може и да не останете overtime, само че не забравяйте, че гоните крайни срокове за доставки – т.е. днешната работа рядко може да бъде оставена за утре, без да има импликация върху крайният срок. Съответно – с вързани ръце сте и искате-не искате – работите допълнително.

- Работата е непредвидима и много стресова – най-редовно се случва преводач да обърка нещо или да не достави превод (на време или изобщо) и вие трябва да се оправите с това както прецените за добре. Преводачите са фрийлансъри, които не биват санкционирани по никакъв кой знае колко тежък начин за закъсняла доставка, непълна доставка, лошо качество и т.н. Така че им е все едно дали ще закъснеят или не, единствените, които си скубят косите от паника и нерви, са project manager-ите. В същото време докато се опитвате да мислите алтернативни решения как да оправите кашата, клиентът ви пищи по имейл, скайп и телефон как си иска доставката на момента – след 5 такива работни дни на седмица се чувствате ментално изтощени.

- На интервюто ще ви обяснят как работата на project manager-а е: възлагат му проект, той търси най-подходящия лингвист в системата, свързва се с него и възлага проектът. Това, което не ми казват обаче е, че бюджетите за повечето проекти са толкова ниски (tp чарджват клиентите си супер ниски цени, за да не ги изгубят като клиенти, нищо че говорим за гиганти като Mercedes, Nescafe, PMI и т.н.), че нито един лингвист не иска да се навие да работи за такива смешни пари. Ще се случи лингвисти да ви кажат как ги обиждате като им предлагате толкова ниски бюджети. Затова може да се наложи да търсите с часове или дни, преди да можете да възложите даден проект, като в същото време гоните и краен срок, което допълнително ви стресира и изнервя.

- Няма никакви социални придобивки – не получавате нищо извън заплатата си, която повечето колеги си изработват в троен размер (предвид количеството извънредна работа, която вършат). Получавате както казах пиците веднъж в месеца, свежи плодове всяка седмица и кафе и чай – неща, които според мен дори не бива да се броят като бонус, а като нещо нормално, което работодателят да предоставя.

Експлоататорска фирма, която търси само евтини работници с минимални умения и овчи манталитет, които няма да възразяват, когато ги мачкат, претоварват или им отказват повишение. Ако имате някакъв опит и добра квалификация няма да ви се обадят след интервюто - от 2019 г. фирмата се отказа да наема квалифицирани кадри, защото те разбира се искат адекватно заплащане. Сега наемат неквалифицирани хора, които имат ниво на английски език Б1 максимум, не могат да напишат един грамотен имейл без темплейт, камо ли да комуникират адекватно с клиенти или да имат някаква представа от управлението на преводачески проекти. Една идея по-добро от това е, когато наемат току що завършили студенти също без опит, но с някаква квалификация. И двата типа работници са ниско платени (почват на 900-1000 нето) и нямат нужното да претендират за повече. Повечето Проджект Мениджъри напускат след 1-2 години, защото им става ясно, че обещанията за растеж, повишения и развитие са лъжи. Тавана на заплатата е 1,400 нето, ако издържите целия тормоз след 2 години, които не си струват предвид стреса, наложителния неплатен оувъртайм, за да се свърши цялата тази работа. На думи никой не ви кара да седите оувъртайм. Но ако не го направиш няма как да си свършите работата. Ако не си свършите работата и не покриете таргетите по Key Performance Index(KPI), които никога не ви се казват и са неясни, вашият Тийм Мениджър ви привиква на среща където почва да ви чете конско и да ви заплашва, след това буквално ви седи на главата и ви налага психологически тормоз ежедневно, брои колко пъти излизате от офиса за нещо, колко минути сте си надвишили обедната и изисква компенсации. Ако кажете, че просто толкова много работа не може да се свърши за 8 часа, ви обвиняват, че сте некадърни и неорганизирани, това си е ваш проблем. В договорите никъде не пише, че ви се плаща на количество свършена работа или, че има таргети и KPI, които да покривате, плаща ви се за 8 часов работен ден, който е с 1 час обедна почивка и 30 минути за персонални хигиенни нужди (да, това е описано в трудовата характеристика), тоест 9 ч. и 30 минути. Но като поработите малко там и ви става ясно, че има таргите и KPI, които се крият от вас, за да може винаги да ви казват как не работите достатъчно и все не сте направили достатъчно и да ви манипулират да се преработвате и да ги надминавате. Защо ли? Защото тогава Тийм Мениджърът ви печели бонус, когато вие си надминете таргите, нищо, че той/тя не ви помага в 90% от проектите. Кадърния Проджект Мениджър го зарязват да се оправя сам. Аз лично винаги гледах да си свърша проектите максимално бързо, независимо от дадения срок, просто така ми харесваше да ги отмятам, съответно винаги таргите ми за месеца са били надминати и Тийм Мениджърът ми е прибирал тлъстичък бонус, за който аз не знаех дълго време. След като ми натрупаха още важни клиенти с големи, сложни и скъпи проекти, когато хора от екипа напуснаха и не наеха нови на тяхно място аз поисках повишение, защото искаха от мен да върша моята и на още 2ма човека работата, огромен обем. Отказаха ми повишение или да махнат някои от клиентите от мен - нямало други опитни хора, които да ги работят, тогава реших, че ще спра да си давам зор да свършвам проектите по-рано. Работех така, че да ги свърша в срок и нищо повече, колкото можех да свърша от 9 до 6 без да седя оувъртайм и толкова. Точно след 1 месец ясно си е проличало, че не надминавам таргите и Тийм Мениджърът ми ме привика на заплашителна среща с конско да ми каже как цифрите са по-зле, представянето ми не е било както преди, как "ние губим пари". Кои ние питах аз, аз не получавам бонуси? прекипя ми и не си мълчах, Тийм Мениджърът веднага смени от нападателни нападки на извинителен тон, как не казвал, че не си върша работата, но мога повече - явно се притесни, че ако прекали и на мен ми писне и се махна един куп големи клиенти няма кой да ги работи и ще стане още по-зле. С право се притесни, 1 седмица след това си пуснах оставката и се радвам, че вече нямам общо с тази фирма. От момента, в който подадох предизвестието вече спряха да ми помагат дори за най-минималните неща - нямало кой, екипа бил достатъчно натоварен, оправяй се. Е, оправих се, колкото мога за 8 часа без да се пренатоварвам и без да се старая да надминавам таргите и да изкарвам бонусче за Тийм Мениджъра. Клиентите почнаха да се оплакват, че не им се обръща достатъчно внимание, че офертите за проекти се бавят, почнаха да търсят сметка на Сейлс Акаунт Мениджърите, които в 90% от случаите нищо не правят по развитите клиенти, цялата им работа се върши от Проджект Мениджърите, а после пак Сейлсовете взимат бонуси от печалбите. Сейлс Акаунт Мениджърите най-много търсят нови клиенти, но по развити клиенти не работят, освен ако няма оплакване, най-често клиента пише мейл на Сейлс и Сейлса го препраща на Порджект Мениджъра и го кара да му свърши работата. За мое удоволствие клиентите оцениха колко добре аз си вършех работата, как познавах изискванията и нуждите им за проектите, не бяха никак доволни от това, че се махам и някой некомпетентен и необучен човек поема проектите им в последния момент - буквално им се съобщи два дни преди последния ми ден на работа. Това само показва колко са некомпетентни Тийм Мениджърите и Ръководството Опс Мениджмънт в София, дори не подсигуриха някой що годе компетентен ПМ да поеме клиентите ми, които почнаха сериозно да се оплакват и да заплашва да се откажат от транслейт плюс, клиенти които имат проекти за 100 и над 100 хиляди Евро на година. Мисля, че това описва добре как ръководството на тази фирма нито има мисъл за устойчив бизнес в бъдещето, нито искат/знаят как да си задържат клиентите или кадърните служители. Фокусирани са на бързата, не качествената продукция и на евтините, не качествените служители, за това има огромно текучество на служители и на клиенти.

Здравейте!Кандидатствах във фирмата една позиция, след две интервюта и тест, ми казаха, че въпросната позиция е закрита и няма да търсят хора за нея. Предложиха ми обичайната им позиция, за която винаги имат обява в джобс.бг - translation manager - съгласих се да ме интервюират за нея, за да видя какво представлява и дали ще ме заинтригува, разбрахме се на следващата сутрин да се чуем, за да уговорим среща, но ейчарката така и не си вдигна телефона и повече и не чух нищо от тях! Мисля, че всеки, който отделя от времето си, след като е бил избран от самите тях за достатъчно добър кандидат, за да бъде извикан на интервю, трябва да получава фийдбек без значение какъв е той. Не съм работил във фирмата, както вече стана ясно, просто исках да споделя, че за мен са некоректни и пускат фалшиви обяви с цел да привлекат кандидати и накрая им заявяват, че такава позиция няма. :)