Изразявам съгласие с предидущия коментатор. Проблемът е с бързото развитие и с кадрите. Но ако погледнем по-надълбоко - изглежда този проблем в крайна сметка опира до мениджърите от средно ниво, слабият подбор на кадри е плод на тяхната преценка. Иначе съм напълно съгласен, че шефът ще изслуша всеки и ще възприеме казаното, ако е смислено и мотивирано. И за гъзолизците изразявам съгласие - някои идват час по-рано на работа, само за да заемат челните места на паркинга, не за да свършат някаква работа. Но това разбира се съвсем не значи, че не се справят добре с поставените им задачи. Въпрос на характер.

Мисля, че за фирмата е казано всичко в тези коментари, в контекста на поговорката "За умрял или хубаво, или нищо". Та в тази връзка се оказва, че фирмата е напълно читава и здрава, защото има както плюнки, така и лустро. Основният й проблем е, че е бързоразвиваща се. Другият проблем е липсата на качествени кадри. Работя от доста години и съм се нагледала на претенциите на кандидатите или новопостъпилите на работа. Задържат се онези, които имат достатъчно развито чувство за отговорност и са отворени за решаване на проблемите - най-вече със собствените си недостатъци. Не казвам, че сме съвършени - напротив, в тази луда и динамична среда трябва и да си малко луд, за да издържиш. И още един фактор - мотивацията, също обуславя избора.
Ръководството е също несъвършено - ама дайте да имаме претенции към него тогава, когато ние сме постигнали съвършенството, а? Та по въпросите за недостатъците на ръководството - разбираема е неадекватността им на моменти, добре, че трае кратко. При тази динамика трябва да си ясновидец и добре да хвъряш боб, за да можеш да бъдеш адекватен на постоянните промени. Факт е, че фирмата се развива главоломно, има вече три работещи и печеливши фабрики, персоналът се увеличава - значи все пак главите, които се грижат за управлението, са си на мястото и бързо влизат в час.
Екипът - като навсякъде - всеки носи себе си. Вижте се в огледалото - същите са като вас и хората около вас, вкл. и работещите в тази фирма.
Мисля, че злобата се излива от онези, които са натрупали в себе си напрежение, породено от раздвоението - не са доволни от нещо, но си натискат парцалите, защото не им стиска да си кажат зора (а често и защото осъзнават несъстоятелността на претенцията си).
Когато вярваш, че си прав, застани на тази позиция и я отстоявай - убедена съм, че шефът ще се вслуша в довода, ако е основателен. Между другото той иска точно това - не гъзолизци (както писа един отсвирен), а мислещи и будни служители, които не спят по бюрата, не търпят нередностите, а искат да участват в живота на фирмата.

До кандидатката за работа - не разбирам кое ви обиди? Може би споменаването на фризьора, което, поради някакви комплекси, приематекато намек за фризурата си? Ако имате очакване за конкретни фрази, които искате да чувате, разпращайте ги във фирмите, в които кандидатствате за работа, за да ви го прочита някой, когато се обадите, макар че не разбирам с какво сте си го заслужили. Но определено имате предразположеност да приемате тенденциозно думите на хората. Това означава, че имате проблем със себе си, който можете само вие да си решите, а не да искате от хората около вас да го решават вместо вас.
И още нещо - дори и да сте права (съвсем хипотетично) и да има някоя служителка във фирмата, която да е лоша и груба, защо прехвърляте тези й недостатъци върху самата фирма? Обвинявате ли медицината или клиниката, когато попаднете на некадърен лекар?!

Тъй като мнението е субективно, пречупено през собственото светоусещане на човек, аз реших мнение да не изказвам. Ще разкажа една случка от вчера с продължение днес.
Кандидатствам в Мастер Стийл Профайлс за позиция "Асистент във Външно търговски отдел". Обажда ми се една жена да ме покани на интервю. Говори много бързо, прекъсва ме, не дава възможност да си изместя часа на интервюто с един час, тъй като съм извън града и ми трябва време да се придвижа. Бил направен график от управителката, провеждане на интервюта през 15 минути, и не можело да се размества. Казва ако съм решила да се отказвам да и кажа веднага. С мъка ми дава следващ час. При уточняване на адреса последва: „как може да не знаете адреса, аз съм на 40 години и знам...”. При опита си да кажа, че не съм от Пловдив, отново бях прекъсната с думите: „добре вие не сте на 40”.
Това отношение по телефона ме накара да се замисля и проверя що за фирма е съответната. Отварям настоящият сайт и прочитам мнението за Търговския директор. Това ме отказва напълно.
Рано сутринта днес (за да имат време да реагират на промяната в плановете) се обаждам на дадения телефон, за да отменя интервюто. Разговарям с друга служителка, разбрахме се културно.
След няколко часа получавам обаждане от вчерашната дама. Монолога продължи така:
„Разбрах, че сте се отказали от интервюто, искам да ви кажа, че един интелигентен човек ще прочете между редовете и ще разбере, че фирмата е квалитетна.......както за една жена в един град могат да се носят добри и лоши слухове, така е и за една фирма..........искам да ви кажа че знам фирмата от 5 години, работя в нея от 3 месеца...............мен ме познава целия град и щом аз ходя на квалитетен фризьор, значи, че и работя в квалитетна фирма”.
И ми затвори телефона.

Да, наистина в тази фирма има кой да те чуе, ще те чуят, може и да те оценят, може и много високо да те оценят и даже прекалено високо, но познайте защо - защото просто нямат какво друго да слушат, а са жадни за това, което всеки собственик иска да знае - "как вървят нещата?". Липсва сравнителната оценка с обективни външни фактори. Малко като мъничките деца, които обичат да им четат приказки, и ги смятат за единствената реалност, но после започва - отсяване на смислената литература, от нея - тази, която подхожда на твоя светоглед и т.н. но тези неща не са още достигнати в тази прохождаща фирма, и едва ли скоро ще бъдат достигнати.....

Намерих сайта и изразявам мнението си със съзнанието, че за хората търсещи работа ще е важно да прочетат написаното от мен. Провокирана съм от мнението за "хайваните" и "комплексирания собственик". Аз съм един от "хайваните", които 7 години не са се отказали да работят с Мастер , за Мастер и в Мастер и съм от т.н. образовани хайвани- имам 3 висши образования- моето , на баща ми и на дядо ми /читат Чърчил/, имам претенции за интелигентен, мислещ и изразяващ мнението си човек, който винаги е имал смелостта на седне н масата и да изрази мнението си. И най-важноо е, че в тази фирма винаги са готови да те "чуят", а не просто да "слушат"....... И ако имаш смелостта, образованието, знанието и желанието да направиш нещо за себе си- опитай и кандидатствай за работа в Мастер, и няма никога да чуеш собственика да казва : "Фирмата ми", а винаги говори за "фирмата ни" и ако успееш да осъзнаеш, че работейки за него, всъщност ти работиш и защитаваш собствените си пари. Но има и друго решение, ако се съмняваш, ако не искаш да дерзаеш- просто си направи своя фирма и работи за себе си, само за своите пари и създай перфектната фирма и среда. Щото ако очакваш да получиш решения за всяка твоя отговорност и задължение, бъди сигурен,че не ти е мястото в Мастер, а трябва да търсиш друго работно место с номенклатура "проста работна пчеличка-изпълнител", зависи от твоите приоритери и стремежи........ И не си губи времето в чата да четеш мнението да другите, ОПИТАЙ И СЪЗДАВЙСВОЕ СОБСТВЕНО МНЕНИЕ и няма да съжаляваш........

Разбирам!!!
Явно работят хора които им е трудно да броят до 100!
Е като остареят (понежа са млади сега) дано се научат...
Ех, ех , ех родна действителност!!!
Честит Празник - 1 май!

"100-те най-бързо развиващи се компании" е твърде твърде широко понятие. само ако се опиташ да изброиш до 100 ще се умориш:))) до 10 е по-приемливо и всичко извън 10 може да е плод на конюнктура, на общ растеж в бранша и т.н.


но тук говорим за качества -
някои височини са абсолютни, а други се постигат с опита и трудностите, на които си подложен в специфична среда. трудно е да се каже кои се придобиват благодарение на лични качества и кои благодарение на силни протекции. хубавото е че има изключително приятни, страшно готини, ентусиазирани и млади хора. това винаги радва. :)))

И в крайна сметка някой ще напише ли нещо добро за тази фирма?
Има ли бивши работници, които биха споделили нещо хубаво? Моля Ви пишете!!!

Една просперираща и добре развиваща се фирма с ясни цели и стратегия.Не виждам защо е нужно някой, който не е успял да се донаже в нея се опитва да урони престижа на фирмата по този начин.Не се ли замисля, че за да се докажеш, където и да било без значение дали в Мастер Стийл Профайлс АД или някъде другаде не е това начина.Примерно трябва малко търпение,сиво вещество и разбира се възможности.Не е нужно да си мислиш, че компанията за която си работил е имала проблем в управлението, а да се замислиш ти защо не си се вписал в колектива след като фирмата е една от 100-те най-бързо развиващи се компании.Бих попитала защо човек търси винаги причините извън себе си, а не ги потърси преди всичко в себе си.....

Само ще добавя и това - в някакъв момент се стига до отказ от вършене на "добра работа", просто защото това не се оценява - понякога покриваш колега, който не е смогнал навреме да си свърши неговата работа, вършиш нещо, което никой не ти е възложил, или което трябва да се свърши, но никой друг освен теб не се сеща или НЕ ЗНАЕ, че рябва да бъде свършена. И това, че ти си "спасителния пояс" никой не го знае, най-малкото прекия ръководител и може да лъсне чак ако/когато се разбере, че твоята собствена работа не си свършил (поради липса на време). Тогава вместо плюс получаваш минус в оценката. След няколко такива опита си казваш - защо да работя повече, като мога да работя само колкото се иска, (като качество говоря), а да получавам по-високи оценки. Тук естествената вина пада върху преките ръководители, че не знаят кой какво в кой момент и колко е свършил. Затова е вярно казаното, че никой ни си знае ясните параметри на работа или ако си ги знае и си ги спазва, нещата много ще закуцат с тези кадри, както си и куцат междувпрочем.