Изпълнителният директор работи единствено и само за личното си облагодетелствуване. Възлагането и контрола се осъществява устно чрез най-приближените без обратна връзка. Мениджирането представлява неадекватно възлагане на хазартен принцип с упражняване на натиск. Ако стигне задачата до Team Leader – а или подчинените трябва да се отгатне, какво точно се има в предвид, но това не се случва и нещата се забатачват или не се изпълняват както трябва. Ако изразиш собствено мнение или още по-лошо –се аргументираш и мнението ти оспорва фантазиите на баш шефа то вече си в немилост (забравяш за премии и повишения). Ако задачата ти е напълно неясна в областта на ненаучната фантастика имаш колкото си искаш свободно време. Вярно че на всеки 1 час може да те питат „Докъде стигнахме (с оная работа)?”, но ако се правиш че работиш може да изкараш до пенсия /разбира се това важи само, ако си от групата „Силно мой човек”/. Компетентност на колегите – на повечето специалисти, които отдавна напуснаха- изключителна. Но при тези условия повечето колеги се евакуираха и критериите за новодошлите приближени са никакви, но те са осеяни от илюзията че са на върха на айсберга. Иначе привилегии – има. Най-вече с редовното заплащане. Ако искате все пак да се пробвате изчакайте докато директора на фирмата си смени инициалите на някакви други. Успех!

Условията във фирмата като цяло са сравнително добри, като изключим управлението обаче. Именно в него се корени и западането на фирмата в последните години. Израстването е почти невъзможно (освен ако не лижете задника на шефа почти денонощно). Лошо е и отношението към служителите, постоянно се упражнява психически тормоз над почти всички от страна на директора (за закъснения, болнични, пиене на кафе и какво ли още не). Напоследък има и подмяна на персонала - назначават се близки на директора и се разкарват всички останали.
Съвет: Ако ще е Овергаз, по-добре в някоя от другите фирми към холдинга.