Имах ''щастието'' да се запозная лично с Калоян и Ива Димитрови. За съжаление, всичко написано по-горе е вярно. Двамата са арогантни, нагли, безочливи и си мислят, че всичко са им длъжни. Държат се пренебрежително и грубо, гледат отвосоко и смятат, че другите хора са им под нивото. Истински комплексари със самочувствие без покритие.
Ако искаке да се чувствате като истинско нищожество можете да започнете работа при тях. ''Удоволствието'' е гарантирано.

М ЕНД К ЕООД или Калоян 23 ЕООД
Представителите на фирмата са Ива Василева-Димитрова и съпругът й Kaloyan Dimitrov. Умишлено ги изписвам така. Това са имената им във фейсбук, където можете да ги видите в пълния им блясък (ще добавя линкове към профилите им най-отдолу). Двамата въртят доста солиден бизнес с цветарски магазин, сексшоп Амстердам и започват новото си начинание в онлайн магазин, който ще се нарича Artmade.
Кандидатствах именно по обявата за "специалист ръчна изработка на декоративни стоки" в Артмейд в jobs.bg. 
Извикаха ме на интервю. Не ми харесаха от пръв поглед, но това няма значение. Все пак търся работа, а не хора, с които да се харесваме. Дадоха ми хвърчащ лист с въпроси, на които да отговоря. По време на разговора разбрах, че търсят хора, които да вършат доста неща - да работят със всевъзможни материали, да се занимават със сайта, да са на линия за работа 24/7, защото можело да има много поръчки, да снимат артикулите, които правят и да обработват снимките и изобщо все едно да въртят магазина сами. Въпреки това идеята ми хареса, тъй като обичам да съм заета, да снимам и да изработвам разни неща. Разделихме се с обещанието, че ще ми се обадят до края на седмицата за второ интервю, ако ме одобрят.
Обадиха ми се, видяхме се, обсъдихме това-онова. Казаха ми, че заплатата ще бъде 400лв (чисти), което ми се вижда малко, имайки предвид какво очакват да се върши. НО наистина исках да се занимавам с това - хем ще науча нещо, хем ще ми е от полза в CV-то. Беше сряда (17.12.14г.). Трябваше да си подготвя документите до петък (19.12.14г.). Работата щяла да започне около 12.01.15г., защото щели да пътуват, но искали до тогава договорът да бъде подготвен. Оказа се, че живеем в един квартал и ми обещаха да се срещнем още в петък вечер и да им дам документите лично.
Седя си аз в петък вечерта вкъщи. Обаждат ми се приятели да се видим. Отказвам им, защото чакам бъдещите ми работодатели. Те нито се появиха, нито се обадиха. Казано с други думи - вързаха ми тенекия.
На следващия ден Калоян Димитров ми се обади, за да ми каже къде да отида, за да си предам документите (Ломско шосе 109) в един от двата им магазина там. След празниците минах и ги оставих, а Ива и Калоян още не ми се бяха обадили.
Свързаха се с мен чак на 17.01 (! месец по-късно след първото интервю !) и то за да ме попитат дали още искам да работя за тях(?!). Междувременно бях загубила надежда и започнах пак да преглеждам обяви и да пускам CV-та (в последствие отказах интервюта, защото уж имах обещание за работа). Поколебах се, но още ми се занимаваше с неща, които наистина ми харесват. Предложи да се видим след 3дни, но вечерта преди срещата ми изпрати смс (що за работодател праща смс, вместо да се обади!?), че няма да смогнат за срещата. Цитат от смс-а "... Нека да се разберем във вторник в 11 часа в офиса? Утре ще се чуем!...". Пратен е в неделя. В понеделник никой не ми се обажда. Имайки предвид факта, че на 19.12 не ми се обадиха и не се появиха, реших, че срещата отпада. Ни вест, ни кост до 20.01, когато вече не издържах и им писах смс, че си искам документите и че чакането за работа не ми плаща сметките. Най-накрая Ива се свърза с мен (отново с смс), в който пишеше, че щом една уговорка не е отменена, то СПОРЕД НЕЯ, тя остава. Пак се сетих за петъчната тенекия. Въпреки това ми се обади на 21, а на 22.01 се видяхме. Калоян се държа надменно и арогантно. Няма да ми стигне място, за да пресъздам целия разговор, но в общи линии той се направи, че не помни уговорката за петък вечер, че не е длъжен да ми се обажда за такива неща, че аз съм тази, която трябва да се съобразява. Според него вижданията ни за коректност се разминават (т.е. ТОЙ може да ми връзва тенекии по всяко време), осведоми ме, че ТОЙ дава парите и затова АЗ трябва да мълча и да му търпя некоректното и арогантно поведение. ТОЙ има много неща, за които да мисли и няма време за 30 секунди да направи телефонно обаждане, с което да отмени среща. Или с други думи, тези, които работят или имат амбиции да работят за него, са твърде ниско в йерархията, че да си направи труда да помисли за тях. Иронично, нали? Все пак тези служители се блъскат, за да ходят той и жена му в Бразилия за коледните и новогодишни празници. Разговорът с този индивид беше дълъг и поне си направих удоволствието да не му се оставя да ме подритва, а да го затапя и до края на срещата да си гледа върховете на обувките. Затова пък говорих с жена му. Доуточнихме това-онова и ме осведоми, че започвам работа в понеделник (26.01). Прибрах се у нас, започнах подготовки (трябваше да нося стативи, палатки и фонове за продуктова фотография, поискаха ми списък с нещата, които ползвам най-често и т.н.).
В крайна сметка, драги ми Смехурко, днес (24.01) арогантния и самовлюбен човечец ми звънна, за да ме осведоми, че е "решил да не започвам работа при тях". Обясни ми откъде да си прибера документите. Не било "нищо лично" (и лицемерен на всичкото отгоре) и ми пожела успех.
Съжалявам за фермана, хора, но исках да Ви споделя всичко това, за да не се подлъжете с тези "работодатели". Ще ви загубят времето и/ли ще им работите за никакви пари (ако плащат изобщо).
Успех на всички в търсенето на перфектната работа! Мисля, че всеки заслужава да работи това, което му носи удоволствие!
https://www.facebook.com/iva.v.vasileva?fref=ts
https://www.facebook.com/kaloyan23

Привет! Ще Ви разкажа една интересна история за въпросната фирма. Истината е, че дори не съм сигурна, че това е името на фирмата. Напълно склонна съм да смятам, че е фалшиво, за да не се озоват тук. Но за да съм сигурна, че ще Ви предпазя от тези работодатели, ще споделя, че имената им са Ива Василева-Димитрова и съпругът й Kaloyan Dimitrov. Умишлено ги изписвам така. Това са имената им във фейсбук, където можете да ги видите в пълния им блясък. Двамата въртят доста солиден бизнес с цветарски магазин, сексшоп Амстердам и започват новото си начинание в онлайн магазин, който ще се нарича Artmade. Кандидатствах именно по обявата за "спедиалист ръчна изработка на декоративни стоки" в Артмейд. Линк към обявата: http://www.jobs.bg/archive_job_view.php?job_sid=2551694&version_sid=0Извикаха ме на интервю. Истината е, че не ми харесаха отпръв поглед, но това няма значение. Все пак търся работа, а не хора, с които да се харесваме. Дадоха ми хвърчащ лист с въпроси, на които да отговоря. По време на разговора разбрах, че търсят хора, които да вършат доста неща - да работят със всевъзможни материали, да се занимават със сайта, да са на линия за работа 24/7, защото можело да има много поръчки, да снимат артикулите, които правят и да обработват снимките и изобщо все едно да въртят магазина сами. Въпреки това идеята ми хареса, тъй като обичам да съм заета, да снимам и да изработвам разни неща. Разделихме се с обещанието, че ще ми се обадятдо края на седмицата за второ интервю, ако ме одобрят.Обадиха ми се, видяхме се, обсъдихме това-онова. Казаха ми, че заплатата ще бъде 400лв (чисти), което ми се вижда малко, имайки предвид какво очакват да се върши. НО наистина исках да се занимавам с това - хем ще науча нещо, хем ще ми е отполза в CV-то. Беше сряда (17.12.14г.). Трябваше да си подготвя документите до петък (19.12.14г.). Работата щяла да започне около 12.01.15г., защото щели да пътуват, но искали до тогава договорът да бъде подготвен. Оказа се, че живеем в един квартал и ми обещаха да се срещнем още в петък вечер и да им дам документите лично. Седя си аз в петък вечерта вкъщи. Обаждат ми се приятели да се видим. Отказвам им, защото чакам бъдещите ми работодатели. Те нито се появиха, нито се обадиха. Казано с други думи - вързаха ми тенекия.На следващия ден Калоян Димитров ми се обади, за да ми каже къде да отида, за да си предам документите (Ломско шосе 109) в един от двата им магазина там. След празниците минах и ги оставих, а Ива и Калоян още не ми се бяха обадили. Свързаха се с мен чак на 17.01 (! месец по-късно след първото интервю !) и то за да ме попитат дали още искам да работя за тях(?!). Междувременно бях загубила надежда и започнах пак да преглеждам обяви и да пускам CV-та (в последствие отказах интервюта, защото уж имах обещание за работа). Поколебах се, но още ми се занимаваше с неща, които наистина ми харесват. Предложи да се видим след 3дни, но вечерта преди срещата ми изпрати смс (що за работодател праща смс, вместо да се обади!?), че няма да смогнат за срещата. Цитат от смс-а "... Нека да се разберем във вторник в 11 часа в офиса? Утре ще се чуем!...". Пратен е в неделя. В понеделник никой не ми се обажда. Имайки предвид факта, че на 19.12 не ми се обадиха и не се появиха, реших, че срещета отпада. Ни вест, ни кост до 20.01, когато вече не издържах и им писах смс, че си искам документите и че чакането за работа не ми плаща сметките. Най-накрая Ива се свърза с мен (отново  с смс), в който пишеше, че щом една уговорка не е отменена, то СПОРЕД НЕЯ,  тя остава. Пак се сетих за петъчната тенекия. Въпреки това ми се обади на 21, а на 22.01 се видяхме. Калоян се държа надменно и арогантно. Няма да ми стигне място, за да пресъздам целия разговор, но в общи линии той се направи,  че не помни уговорката за петък вечер, че не е длъжен да ми се обажда за такива неща, че азсъм тази, която трябва да  се съобразява. Според него вижданията ни за коректност  се разминават (т.е. ТОЙ може да ми връзва тенекии по всяко време), осведоми ме, че ТОЙ дава парите и затова АЗ трябва да мълча и да му търпя некоректното и арогантно поведение. ТОЙ има много неща, за които  да  мисли и няма време за 30 секунди да направи телефонно обаждане, с което да отмени среща. Или с други думи, тези, които работят или имат амбиции да работят за него, са твърде ниско в йерархията, че да си направи труда да помисли за тях. Иронично, нали?  Все пак тези служители се блъскат, за да ходят той и жена му в Бразилия за коледните и новогодишни празници. Разговорът с този индивид беше дълъг и поне си направих удоволствието да не му се оставя да ме подритва, а да го затапя и до края на срещата да си гледа върховете на обувките. Затова пък говорих с жена му. Доуточнихме това-онова и ме осведоми, че започвам работа в понеделник (26.01). Прибрах се у нас, започнах подготовки (трябваше да нося стативи, палатки и фонове за продуктова фотография, поискаха ми списък с нещата, които ползвам най-често и т.н.).В крайна сметка, драги ми Смехурко, днес (24.01) арогантния и самовлюбен човечец ми звънна, за да ме осведоми, че е "решил да не започвам работа при тях". Обясни ми откъде да си прибера документите. Не било "нищо лично" (и лицемерен на всичкото отгоре) и ми пожела успех.Съжалявам за фермана, хора, но исках да Ви споделя всичко това, за да не се подлъжете с тези "работодатели". Ще ви загубят времето и/ли ще им работите за никакви пари (ако плащат изобщо).Успех на всички в търсенето на перфектната работа! Мисля, че всеки заслужава да работи това, което му носи удоволствие!