Както казваше Джордж Карлин, които деца искат да четат, ще четат. Който иска да израсне в дадена област на науката или бизнеса (това не касае неща като инжинерни науки или медицина, където не е разрешено да се работи без ценз), той или тя ще усвои английски и ще се информира по интернет, години наред, докато станат нещата. Такива хора нямат нужда от университети, академии, институти и т.н. ОСТАНАЛИТЕ са тези, които, ако не ги бута цял живот някой по гърба, не мърдат от място. За тях се правят програми, курсове и т.н., но те си остават халтурници, които на 20 стигат едно ниво и си кретат по платото цял живот, докато биологията им не откаже на 60-80 г. Втората група, офтсите, се отнася към първата както 99:1, и това го виждам всеки ден навсякъде. И за двете групи, образователни институции са излишни. Просто в момента целият свят кара по инерция, но висшето образование глобално е схемаджийство и все повече хора почнаха да се усещат за работата. Интернет иззе функциите на образованието, а който не умее да го ползва по предназначение, не е интернетът за това виновен. Професионалистите ще продължат да командват парада, докато останалите ще пишкат по социалките как нещата в света били нагласени, как никога не сме стъпвали на луната и тая защо била така казала за оная ще я таковам таковата. Винаги офтсите са правили глупости, просто сега с интернет всеки го вижда от ясно по-ясно, а който го вижда, няма защо да си губи времето в СУ.

Софийски университет е еманация на всичко пошло и гадно което се случва в милата ни татковина. Било е време, вероятно, когато е било място изпълнено с академичен дух и идеии. То обаче е отминало, страхувам се , безвъзвратно. Тежък административен апарат, нагаждачество и некомпетентност, скромно заплащане.... Много мога да разказвам. Който е решил да започва работа там, добре да си помисли. Ако е човек с ясно съзнание и без склоност към нагаждачество , особено ака е малко къдърен НЕ Е ТОВА мястото.

Повече от мизерно заплащене, но вършиш работа за минимум 10 човека. Работно време уж от 8,30 до 17,30, нооо за да си свършиш работата трябва да седиш мнооого повече. Колегите- има двама трима, които се отнасят човешки, всеки друг и мръсно и сечено ще направи... Заплатата е колкото на чистачката, но тя няма ни език, не умение за компютър, но получавате еднакво. Само пенсионери са останали да работят, защото нямат друг избор пък и им остава две -три години за пенсия закъде да бягат? Привилегии никакви, веднъж в годината взимате 100 лв тип ваучер!!! Ако не ви се вярва пак ще го кажа: ВЕДНЪЖ в ГОДИНАТА!!! Не всеки месец, не през месец... Социални придобивки- ако си откраднете кламер-толкоз... А момент и кламери няма... Да- искат да работите, но не ви осигуряват средствата- хартия няма, кламери няма, химикалки няма...виновни тези с обществените поръчки уж.. ама че СУ не им плаща и хората бягат друг въпрос. Пълни мизерници са !!!!

Признавам, че използвам радиация с микровълни, радиочестнотни и електромагнитни вълни и радионика, за да облъчвам набелязани хора. Избирам най-вече студенти за тази цел. Използвам наемници, за да употребяват електрошокове като се прицелват главно в главата и сърцето на обекта. Разполагам апаратурата в близост до жилището и работата му. Използвам познатите си от Държавна Сигурност, МВР, болници, финансови и сродни институции, за да лиша обекта от доходи, работа и да го изолирам. Затруднявам отношенията му със здравната и съдебната система, за да не може да събере доказателства за причинените вреди. Достатъчно е да разпространя слухове, клевети, лъжи и да заплатя добре, за да го съсипя. Старая се всяко негово действие да се превърне в провал като използвам наемници, най-вече престъпници с остра нужда от пари и слаба воля, за да изпълняват определени задачи и да му попречат. Целта ми е да съсипя обекта психически и физически. Експериментирам с влиянието на радиацията върху отделните му органи като крайната ми цел е смъртта му. За тази дейност получавам високи доходи.

В една страна погледнето най-напред болниците училищата, гробищата и тоалетните и веднага ще ви стане ясно с кого си имате работа.
Тези неща не са продукт на политически амбиции, нито на финансиране. Те са сърцето на населението (средно-статискически).
Преди много години България се е славела с едно от най-качественото средношколско образование в света !!! От къде се е взело то? В бедна България обута в царвули. От къде? От сърцата на хората! Били са бедни, знаели са го много добре, но са искали децата им "да се изучат". От нашата гимназия са излизали хора, способни да поемат отговорност, да продължат да се развиват. Тогавашна Германия е приемала чуждестранни студенти без приемен изпит само от България. Колцина от нас сега това го помнят или знаят?
Та и Универисетът ни.

Професорите получават по-малко от ватман, за останалите длъжности заплащането намалява пропорционално. Асистентите започват с начална заплата по-малка от докторантската стипендия. Потенциал за развитие има, но финансирането на научни изследвания е изцяло проектно, а пари за учебни занятия почти липсва, което налага заделяне на консумативи от научни проекти за упражнения (биолог съм). От колегите има представители на всички разновидности - от много свестни до много калпави. Много често администрацията (особено в Ректората) се изживява като най-важното звено в Университета и усложнява с излишна бумащина работата на преподаватели и студенти. На хартия имаме големи отпуски, които на практика не можеш да ползваш, особено ако гледаш да си свършиш работата качествено. Съотношението работа/работно време зависи от амбициите и желанието за научна работа.

Здравейте, като бивш студент искам да кажа, че наистина повечето преподаватели се държат лошо, но има и доста готини от тях.
Не мога да кажа, че изпитите се плащат, защото докато бях там не чух такова нещо, все пак е Софийския Университет, нека да не го оплюваме толкова
Относно администрацията, ама скъпи колежки ВИЕ СТЕ ТОЛКОВА МУДНИ, БАВНИ,ФЛЕГМАТИЧНИ и ЗЛОБНИ какво повече искате

Хахахаха, евала за дългия коментар относно "престижния" ни университет! Всичките тия глупости, че е най- големия, най-престижния и незнам си какви други глупости хората знаят, че отдавна са отживелица!!! За съжаление му падна реномето и не напразно... Ужасно отношение към студентите, връзкарство, плащане на изпити и какво ли още не........ СУ е пълна нула в момента благодарение на "престижните" там...!

Мисля, че информацията казва някои отрицателни симптоми, но е прекалена. Ще препоръчам на подалия мнението да го разпечата и да го изпрати анонимно на когото трябва, за да бъде подобрена ситуацията. Но не забравяйте, това е университет със сериозен авторитет и вътрешните проблеми трябва да се решават вътре.
Успех!

Здравейте,
Работих в СУ няколко години - в администрацията. Заплатата беше под всякаква критика - в Чистота със сигурност взимат повече. Изискванията са максимални - език, компютърна грамотност, магистратура и т.н. Работно време от 9 докато си тръгне шефката - за пример тя идваше от към 16, 30 и си стоеше до късно жената, какво и пука, че ние сме там от сутринта. Отношението към персонала - ако не си роднина на някой професор или поне не си в близки любовни отношения с някои от шефовете дето може да ти бъде дядо, ако не и прадядо, значи си втора класа човек. Аз лично бях назначена на административна длъжност, но най-редовно тичах да пазарувам сандвичи, цигари и т.н., правех кафе, чистех офиса, когато чистачката не дойде, все едно аз съм лично отговорна, че чистачката е в болнични, даже веднъж се наложи да чистя и мъжката тоалетна, защото виждате ли мъжете в офиса не пускали водата и на шефката и миришеше оттам, та защо ли да не ме накара да почистя аз малко. В края на краищата нямах гръб така да се каже - не можах да се пречупя да си лягам с някой дядко професор и да си улесня живота т.е. работата. Колегите бяха много мили и добри хора - всичките до един връзкари. Аз още като видях обявата за работа в СУ трябваше да се сетя, че нещо не е наред - там никога не търсят хора, всички са с връзки, ама от къде толкова акъл. Минах през 2-3 интервюта и започнах, нямаше по-щастлив човек от мен тогава. Аз откъде да знам, че "избранниците" просто си търсели слуга. За работната среда няма да обяснявам, мога само да кажа, че ако дори си помислиш нещо веднага се намира кои да го докладва на ръководството. Да си вземеш болнични се оказа тежко престъпление, след пръвите ми болнични - за около седмица - се връщам на работа и що да видя - имейл разпратен до всички шефове, как виждате ли колежката изпаднала в затруднения да ме замества, и следващия път, когато реша да боледувам за повече от 1 ден /все едно може да си избереш срок на боледуване/ трябвало да попълвам една табличка със задачите ми за дните, през които смятам да боледувам. Много интерсно ми стана дали ще успея да предвидя следващия път, когато ми се спука някоя киста /такъв беше случаят тогава/ и ме вкарат по спешност в Пирогов, няколко дни по-рано да си попълня табличката със задачките, та да не бъде затруднено горкото девойче. Да не говорим за отпуските - моята винаги беше, когато никои, ама абсолютно никои друг не иска - например преди или след лятото, но никога, когато всички хора почиват и ходят на море - все пак не бях от кръга на избранниците - дъщерички, синчета и любовници на професори и така да се каже не се нуждаех от почивка. Не се нуждаех и от почивка за обяд - пробвах два три пъти да тичам до първия етаж, където е кафето да си взема нещо на бързо, но за нещастие точно тогава шефката спешно се нуждаеше от мен и като се връщах ми устройваше сценки за това как би трябвало да съм си на работното място и как с часове се опитва да ме открие/под часове разбирай между 5 и 7 минути - толкова ми трябваше да тичам до първия етаж и обратно/ , след което започваше да ме юрка да свърша 1000 спешни неща едновременно и горкият ми сандвич си оставаше за вечеря. Е, после свикнах, че храна не ми трябва, какво са това 9, 10, 11 часа гладен, голяма работа. Абе, въобще нямах нужда от нищо. Нито от увеличение на заплатата, нито от служебен телефон /хе, хе какъв скандал стана една събота като не си вдигнах телефона, когато ме потърси мадам, набедената шефка, и аз после и обясних, че това ми е личният номер и няма право да ме притеснява на него, ако иска да се чуваме да ми даде служебен/, нито от карта за градски транспорт /даже и чистачката имаше, ама мен ме пропуснаха някак си, то ходенето пеша на работа е здравословно все пак/, нито ми трябваха хонорарите за свършена работа - дори като напуснах така наречения счетоводител ми каза: ми като толкова знаеш сега ще ти спра и последните пари дето имаш да взимаш оттук и толкова и ги спря де. От мен да мине може да са му трябвали на човека парички, какво да го правиш, пък и нямах законното право да искам нещо, защото трудовия ми договор беше на 300лв, а останалите т.нар. хонорари си бяха на устна уговорка т.е. на тръгване си получих само заплатата по трудов договор 253лв. точно и толкова, пък и къде пише, че имам да взимам още - никъде. Разбирате сами, че и ме осигуряваха на толкова, следователно забрави за кредтити и т.н. То пък и защо ти е кредит, хората са помислили за всичко - и без това няма да можеш да си плащаш вноските с ниската си заплата така че... Та мисълта ми беше, че ако видите обява от СУ за свободна позиция по-добре не се наемайте, няма смисъл. Далеч по-добре е да работиш в Корпуса на мира - пак е без пари, но поне хората ще оценяват това, което правиш, а няма да те оценяват по произход /няма как всички да сме от голямото семейство на СУ/ или по сексуални предпочитания /няма нищо лошо в геронтофилията, но поне на този етап не ме привличат сексуално мъже с преподавателски опит над 50години/. Пък може и да се пробвате, от опит глава не боли, но ако не успеете де се впишете в средата да не кажете, че не сте били предупредени.