Дали кредитният контрол е на ниво? Събират ли се парите достатъчно активно или човекът, който се занимава с това само отбива номера?

Linde България.

Предлаганата продуктовата гама включва:

мотокари – дизелови и газокари с товароподемност от 1,2 до 52 тона
електрокари с товароподемност от 1 до 4,8 тона
складовата техника (ръчноводими електрически ниско и високоповдигащи транспалетни колички, стакери, ричтраци, комисионери, ордер пикери, тристранно обработващи и ръчни палетни колички) с товароподемност от 1 до 2,5 тона
контейнеровози (ричстакери) за пълни и празни контейнери с товароподемност от 8 до 45 тона
*Ex proof машини за работа във взривоопасна среда
Фирмата поддържа на склад резервни части за всички модели подемно-транспортни машини Linde.

Високо-квалифицирани специалисти осигуряват гаранционния и извънгаранционния сервиз на доставената техника. С цел подобряване на сервизните услуги е изградена мрежа от 5 филиала в градовете – София, Пловдив, Варна, Габрово, Шумен и Стара Загора. Време за реакция на сервизен екип на цялата територия на България е до 24 часа.

Успоредно с тези дейности цялостна рециклация на техника с марка Linde предназначена, както за българския, така и за европейския пазар.

Основни параметри
Модел: H30D-02
Сериен номер: 351G07024230
Товароподемност: 3000 kg
Работна височина - H: 4.500 mm
Мин. височина - H1/H2: 2.200 mm
Година: 2001
Гаранция /месеца/: 03
Дължина на вилиците: 1.150 mm
Клас на присъединяване: 3А
Допълнителни параметри
Локация: Варна
Двигател: Дизел
Повдигателна уредба: Triplex
Повдигателна уредба: Със свободен ход
Марка: LINDE
Техническо състояние: Отлично
Външно състояние: Много добро
Трансмисия: Автоматична
Екстри: III секция
Екстри: Присъед. уредба
Екстри: Сигнална лампа
Осветление: Да
Гуми: Супереластични
Състояние на гумите: Задоволително
Опции: Боядисване: 500 лв.
Опции: Нови гуми: -15% Т.О.
Опции: Безплатна доставка: по договаряне

11010000 10010000 11010001 10000000 11010000 10110011 11010001 10000011 11010000 10111100 11010000 10110101 11010000 10111101 11010001 10000010 11010001 10001010 11010001 10000010 00100000 11010000 10110101 00100000 11010000 10111101 11010000 10110101 11010000 10111111 11010001 10000000 11010000 10110000 11010000 10110010 11010000 10111000 11010000 10111011 11010000 10110101 11010000 10111101 00101100 00100000 11010000 10110111 11010000 10110000 11010001 10001001 11010000 10111110 11010001 10000010 11010000 10111110 00100000 11010000 10111101 11010000 10110101 00100000 11010000 10111110 11010001 10000010 11010001 10000101 11010000 10110010 11010001 10001010 11010001 10000000 11010000 10111011 11010001 10001111 00100000 11010000 10110010 11010000 10110101 11010001 10000000 11010000 10111101 11010000 10111110 11010001 10000001 11010001 10000010 11010001 10000010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111101 11010000 10110000 00100000 11010001 10000010 11010000 10110010 11010001 10001010 11010001 10000000 11010000 10110100 11010001 10001111 11010000 10111101 11010000 10111110 11010001 10000010 11010000 10111110 00101110 00100000 11100010 10000000 10011110 11010000 10010000 11100010 10000000 10011100 00100000 11010000 10111100 11010000 10111110 11010000 10110110 11010000 10110101 00100000 11010000 10110100 11010000 10110000 00100000 11010000 10110101 00100000 11010000 10111011 11010000 10111000 11010001 10000110 11010000 10110101 11010000 10111100 11010000 10110101 11010001 10000000 11010000 10110101 11010000 10111101 00101100 00100000 11010000 10111101 11010000 10111110 00100000 11010000 10111110 11010001 10000010 00100000 11010000 10111011 11010000 10111110 11010000 10110011 11010000 10111000 11010001 10000111 11010000 10110101 11010001 10000001 11010000 10111010 11010000 10110000 00100000 11010000 10110011 11010000 10111011 11010000 10110101 11010000 10110100 11010000 10111101 11010000 10110000 00100000 11010001 10000010 11010000 10111110 11010001 10000111 11010000 10111010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111101 11010000 10110101 11010000 10110011 11010000 10111110 11010000 10110010 11010000 10111110 11010001 10000010 11010000 10111110 00100000 11010001 10000010 11010000 10110010 11010001 10001010 11010001 10000000 11010000 10110100 11010000 10110101 11010000 10111101 11010000 10111000 11010000 10110101 00100000 11010000 10111101 11010000 10110101 00100000 11010001 10000001 11010001 10000010 11010000 10110000 11010000 10110010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111111 11010000 10111110 00101101 11010000 10111100 11010000 10110000 11010000 10111011 11010000 10111010 11010000 10111110 00100000 11010000 10110010 11010001 10001111 11010001 10000000 11010000 10111101 11010000 10111110 00101110 00100000 11010000 10010010 11010001 10000001 11010001 10001010 11010001 10001001 11010000 10111101 11010000 10111110 11010001 10000001 11010001 10000010 00100000 11100010 10000000 10011110 11010000 10010000 11100010 10000000 10011100 00100000 11010000 10111100 11010000 10111110 11010000 10110110 11010000 10110101 00100000 11010000 10110100 11010000 10110000 00100000 11010000 10111000 11010000 10110111 11010000 10111111 11010000 10111110 11010000 10111011 11010000 10110111 11010000 10110010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111011 11010000 10111000 11010001 10000111 11010000 10111101 11010000 10111000 11010001 10001111 00100000 11010001 10000001 11010000 10111000 00100000 11010000 10111110 11010000 10111111 11010000 10111000 11010001 10000010 00100000 11010000 10110010 00100000 11010000 10111111 11010000 10111110 11010000 10110100 11010000 10111010 11010001 10000000 11010000 10110101 11010000 10111111 11010000 10110000 00100000 11010000 10111101 11010000 10110000 00100000 11010001 10000001 11010000 10110010 11010000 10111110 11010000 10110101 11010001 10000010 11010000 10111110 00100000 11010001 10000010 11010000 10110010 11010001 10001010 11010001 10000000 11010000 10110100 11010000 10110101 11010000 10111101 11010000 10111000 11010000 10110101 00101110 00001101 00001010 00001101 00001010 11010000 10011111 11010001 10000000 11010000 10111000 11010000 10111100 11010000 10110101 11010001 10000000 00111010 00001101 00001010 00001101 00001010 11010000 10010001 11010000 10110000 11010001 10001001 11010000 10110000 11010001 10000010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111100 11010000 10111110 11010000 10110110 11010000 10110101 00100000 11010000 10110100 11010000 10110000 00100000 11010000 10111010 11010000 10110000 11010000 10110111 11010000 10110010 11010000 10110000 00100000 11010000 10111101 11010000 10110000 00100000 11010001 10000001 11010000 10111000 11010000 10111101 11010000 10110000 00100000 11010001 10000001 11010000 10111000 00101100 00100000 11010001 10000111 11010000 10110101 00100000 11010000 10111111 11010000 10111110 11010001 10000001 11010000 10111011 11010000 10110101 11010000 10110100 11010000 10111101 11010000 10111000 11010001 10001111 11010001 10000010 00100000 11010001 10001001 11010000 10110101 00100000 11010001 10000001 11010001 10001010 11010000 10110110 11010000 10110000 11010000 10111011 11010001 10001111 11010000 10110010 11010000 10110000 00101100 00100000 11010001 10000111 11010000 10110101 00100000 11010000 10110101 00100000 11010000 10110111 11010000 10110000 11010000 10111111 11010000 10111110 11010001 10000111 11010000 10111101 11010000 10110000 11010000 10111011 00100000 11010000 10110100 11010000 10110000 00100000 11010000 10111111 11010001 10000011 11010001 10001000 11010000 10111000 00101110 00100000 11010000 10100001 11010000 10111000 11010000 10111101 11010001 10001010 11010001 10000010 00100000 11010000 10111100 11010000 10111110 11010000 10110110 11010000 10110101 00100000 11010000 10110100 11010000 10110000 00100000 11010000 10111110 11010001 10000010 11010000 10110001 11010000 10110101 11010000 10111011 11010000 10110101 11010000 10110110 11010000 10111000 00101100 00100000 11010001 10000111 11010000 10110101 00100000 11010000 10110001 11010000 101100

Фирмата извън България е много добра. Тук е побългарена- тъпчи и унижавай. Управителката, милата, не разбира много много от същността на работата. Нищо не прави, нищо не иска да решава и да носи отговорност. Тя е половин румънка и понеже България е под ръководството на Румъния, затова са я поставили на тази длъжност. От други колеги знам, че е луда и често изпада в неадекватни състояния, крещи и издевателства над служителите. Заради невежеството си по отношение на производство и продажби, жената прехвърля отговорността върху т.нар. търговски директор- расист, сексист, пълен с комплекси човек, невежа, който отбива номера, че работи. Човека търси несигурни мъже за работа, които да тормози. Ако си компетентен, си на мушката му и постоянно съботира такива хора. Лъже безумно, постоянно, за всичко. Почти през цялото време си стои у тях или е за риба и от там командва като лъже, че пътува. Често урежда срещи, на които не ходи. Изобщо не разбира от този тип продажби, редовно прави от „мухата слон”, постоянно крещи, изопачава истината. Ако има по амбициозен от него, го накисва, измисля лъжи, тормози го, докато служителят се откаже. И клиенти и дистрибутори казват за него, че само говори и лъже и нищо не прави. Наричат го „въздух под налягане”. В тази фирма работещите хора са на прицел на тези двамата и на постоянен психически тормоз. Ако работиш добре, тези двамата+старите служители се опитват да те смажат. Въпросният директор протектира жената от логистиката (супер агресивен елемет, от който и служители и клиенти се оплакват ежедневно), защото тя му е доносник. Ако работиш добре, те натоварват с работа и отговорности поне за двама, извън длъжностната характеристика. Служителите от финансов отдел са повече от търговците, което е пълен абсурд. Има постоянно текучество на хора и дистрибутори. Заплатите са ниски, тормозът голям. Да, много добра фирма, но тук е побългарена-щом си шеф, значи не трябва да работиш, а само да тормозиш работещите. Няма контрол отвън и тези си правят каквото си знаят. Управителка+директор- „Дай на простака власт и му гледай сеира”. Жалко! Много хора се готвят да напускат заради абсурдното ръководство.

Аргументът е неправилен, защото не отхвърля верността на твърдяното. „А“ може да е лицемерен, но от логическа гледна точка неговото твърдение не става по-малко вярно. Всъщност „А“ може да използва личния си опит в подкрепа на своето твърдение.

Пример:

Бащата може да казва на сина си, че последният ще съжалява, че е започнал да пуши. Синът може да отбележи, че баща му сам е стар пушач. Това не променя факта, че когато синът остарее, може да съжалява, че е започнал да пуши.
В България
Използването на argumentum ad hominem в България е явление, което е ясно различимо и разпознаваемо в анонимните дискусионни форуми, където се срещат коментари с атаки от типа ad hominem. То не е подминало и Фейсбук, където вече съществуват групи с правила, предвиждащи ограничаващи проявите на подобни атаки.

В политическия живот на страната също се среща използване на ad hominem в различните му разновидности.

Един типичен пример е случилото се през юли 2011 с полицай Констатин Иванов, напуснал системата на МВР след разкритията, които прави за неправомерни списъци на коли, които не бива да се спират от КАТ за проверки [10]. След предаване по бТВ полицаят е принуден да напусне, а неговият началник публично го критикува и изкарва пред медиите информация от служебното му досие [11]. Тези аргументи „ад хоминем“ не правят твърденията на полицая по-малко верни, но създават неблагоприятна представа за източника на информацията, т.е. опитват се да повлияят на общественото мнение и да го настроят срещу самия полицай, а оттам – и срещу изнесените от него данни за неправомерно третиране от страна на МВР за дадени фирми и лица.

През 2015 – 2016 г. се наблюдават такива атаки и сред представителите на съдебната власт, които са обект на критики. Т.напр. главният прокурор Сотир Цацаров на призива на бившия министър на образованието Христо Иванов да си подаде оставката, отвръща с атаки срещу Иванов, обяснявайки, че последният щял да има политическа кариера или да работи в неправителствения сектор и допълва: „Аз имам и съвсем ясна представа за... начина, по който гледа хората в очите или не гледа хората в очите, но това не ми е критерий.“ По този начин Сотир Цацаров се опитва да създаде неблагоприятен образ на Иванов с цел да омаловажи същността на искането му.[12] Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов пък бе подложен на атака от страна на определена група медии, като бе обявен от тях за милионер, женкар, живеещ на широка нога и т.н.[13] По този начин медиите се опитват да създадат отрицателен образ на съдията, който произнесе слово срещу корупцията в държавата.[14] В тези два случая целта е една и съща – да се повлияе на общественото мнение, като то бъде насочено срещу Христо Иванов и Лозан Панов.

Разпространено е използването на атака ad hominem при Интернет троловете, които използвайки анонимността в Интернет, атакуват опонента си чрез един от посочените по-горе прийоми. Докато ad hominem с известни участници (например в политиката) е стар и изпитан начин за отклоняване на дискусията, но все пак носи известна отговорност, ad hominem с участието на Интернет трол има възможност да постигне не само целта, но и да позволи безнаказаното разпространение на слухове, клевети и обиди по адрес на опонента.

Ad hominem (ад хоминем, от лат.: „към/срещу човека“ или „към/срещу личността“), още „argumentum ad hominem“ (аргумент към човека) или лична нападка[1] се нарича аргумент в логиката, реториката и критичното мислене, който е насочен към личността на опонента, а не към неговия аргумент.[2] Обичайно се класифицира като неформална логическа грешка[3] и по-точно – като ирелевантност, която отклонява вниманието на опонента и аудиторията от темата на диспута, и ги насочва към личните качества на атакувания.

Някои автори различават различни подвидове логически заблуди: ad personam („към личността“) – личностни нападки, състоящи се в критика или оскърбление на опонента; ad hominem circumstantiae – обяснение на гледната точка на опонента чрез заобикалящи го обстоятелства; ad hominem tu quoque („ти също“) – насочване на вниманието към това, че опонентът подлежи на критика със своя собствен аргумент.

Същност
Аргумент срещу човека е налице когато заключението на опонента се отхвърля само въз основа на някаква негова личностна характеристика. Този аргумент е измамен, тъй като това кой изказва даден аргумент е ирелевантно към въпроса дали този аргумент сам по себе си е добър или не. Качеството на аргумента следва да се оценява въз основа на истинността на предпоставките му и логическата връзка между предпоставки и заключение, а не въз основа на източника на аргумента.[4]

От логическа гледна точка аргументацията ad hominem има следната форма:

P1: Човек „A“ твърди „X“.
P2: За „А“ е известно нещо неприемливо или дискредитиращо.
——————————————————————————————
∴ Следователно, твърдението „Х“ е невярно.
и следователно може да се приеме като логическа грешка, като неверен силогизъм.

В такава форма логическата некоректност на дадения пример е очевидна: фактът, че лицето, твърдящо нещо, може да бъде характеризирано с някаква отрицателна черта, не може да повлияе на верността на неговото твърдение.

Не всеки аргумент, който атакува личността обаче е логически грешен.[5] Логическата грешка се случва тогава, когато (1) участник в диспут отхвърли аргумент или твърдение на другиго и (2) участникът атакува личността, която представя този аргумент или твърдение, вместо да оцени качествата на самия аргумент. Следният абзац е пример за персонална критика, която не е логически погрешна:

Вследствие на идеологическите своеволия на Сталин са измрели милиони хора.
Сталин безспорно е един от най-бруталните диктатори на 20 век.
Тази лична нападка не е логически погрешна, тъй като тя не атакува аргумент на Сталин, който да бъде отхвърлен на основата на личните му качества. Липсва погрешното твърдение, че даден аргумент на Сталин трябва да бъде отхвърлен, защото самият Сталин е бил лош човек.[6] Когато обект на обсъждане е самата личност, атаката срещу нея не е логически погрешна. Не е налице и логическа грешка когато в съдебно заседание се преценява достоверността на свидетелски показания. Така например личен интерес на свидетел може да компрометира показанията му като доказателство. Такъв личен интерес не означава автоматично, че свидетелят лъже, но ако показанията на този свидетел са единствената основа, на която може да се вземе решение, достоверността им има значение.[7] Твърденията, че нечий аргумент е неверен, защото му е платено, за да излъже, или защото е бил под влияние на опиати, също попадат извън кръга на логическата грешка.[8]

Аргумент към личността имаме и когато се пренасят позитивни, а не само негативни черти от личността към аргумента ѝ. Така например логически грешно би било дадена информация да се кредитира като достоверна или даден аргумент – като правилен, само защото личността, която ги изказва, се ползва с добра репутация.[9]

Видове
Към личността (ad personam)
Оскърбителен ad hominem или ad personam. Обикновено включва обида или опит да се унизи опонента, като се посочат факти, характеризиращи самия опонент, но нямащи никакво отношение към неговата/нейната аргументация. Основният принцип на този вид ad hominem е да се създаде обща отрицателна представа за личността на опонента, а следователно да се създаде и впечатление за неговата аргументация като произхождаща от източник, незаслужаващ доверие. Тази тактика е логически грешна, защото обидите и отрицателните факти за характера на опонента нямат логическа връзка с верността на неговите аргументи или твърдения.

Примери:

„Не може да вярваш на Иван, когато той казва, че предлаганата политика ще помогне на икономиката. Та той самият е безработен“.
„Предлаганото от кандидатката Милена райониране на града е смешно. Та самата тя има глоба за неправилно паркиране през 2003 г.“
"Иван Костов не разбира нищо от капитализъм, защото е публикувал статия в „Работническо дело“ след 10 ноември 1989 г."
Такъв оскърбителен ad hominem може да се използва и при оценяването на творби на културата, базирани на поведението на твореца или на отношението към него на някоя известна личност, например:

"Това, че „Борис Годунов“ е била любимата опера на Сталин, доказва, че самата опера може да се харесва само на диктатори."
„Херберт фон Караян е бил нацист, следователно той е слаб диригент.“
Към обстоятелствата (ad hominem circumstantiae)
Ad hominem circumstantiae указва, че някой е попаднал при такива обстоятелства, които карат опонента да приеме определена позиция или изрази определено мнение. Ad hominem circumstantiae представлява атака, основана на недостоверност на източника. Тази атака ad hominem circumstantiae е също грешна, защото фактът, че опонентът е изказал едно определено мнение или е заел определена позиция, не прави неговата аргументация по-малко вярна.

Пример:

„Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“
Ти също (tu quoque)
Ad hominem tu quoque („ти също“) се отнася до твърдение, че човекът, използващ даден аргумент, е действал или говорил в противоречие със собствените си твърдения. Когато едно лице „А“ критикува действията на лицето „Б“, отговор в стил „ти също“ би бил, че „А“ е извършвал същото, за което сега критикува „Б“.

Истината е философско понятие, което няма едно единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване, в съответствие с фактите или действителността. Специфични дефиниции на истината се използват в математиката, логиката, философията на науката, правото и религията. В разговорния език означава искреност в действията. Противоположното на истина е лъжа.

Съответствие с действителността (семантична теория за истина) е, когато 'P' е вярно, ако и само ако P е вярно, или когато абстрактната идея съответства на нейния реален обект (кантианска епистемология), абсолютната истина (метафизика) е източникът на всичко, от което всичко произлиза, тя съдържа в себе си възприемаемите качества и характеристики, или когато едно заключение е направено вярно (логика).

Във философията няма общоприето определение на термина и съществуват множество различни понятия за истината, както и възгледи за това кои обекти/твърдения/изказвания/заключения могат да бъдат истинни или неистинни, за начините за определяне на истинността и за това дали истината е субективна, относителна, обективна или абсолютна.

Видове истина
Абсолютна истина
Основна статия: Абсолютна истина
Абсолютната истина не се разглежда като процес, тя е статична, неизменна. Познанието на абсолютната истина е това, към което трябва да се стреми философията, въпреки че като цяло се наблюдава отдалечаване на съвременната философия от онтологическите въпроси. Човешкият разум винаги ще бъде ограничен в определени рамки, и няма да има възможност да разкрие напълно абсолютната истина.

В някои религии, в частност християнската се твърди, че абсолютната истина се открива сама на човека, тъй като абсолютната истина това е самият Бог. Философските системи са ограничени, защото са създадени от човешкия разум, който също е ограничен. Един пример за абсолютна истина може да бъде изказването на Декарт: „Мисля, значи съществувам“ (на латински: Cogito, ergo sum).

Относителна истина
Относителната истина е философско понятие, което утвърждава, че абсолютната истина е труднодостижима, дори невъзможна. Съгласно тази теория е възможно само приближаване до абсолютната истина, като при това приближаване се създават нови представи, а старите отпадат. Създава се динамика, при която истината зависи от отделни обстоятелства и периоди. Теориите, утвърждаващи съществуването на абсолютната истина, често се наричат метафизика, а теориите за относителната истина – релативизъм. Понятието относителна истина се използва в учението за диалектиката. Разновидност на относителната истина е справедливостта, правдата. Тя винаги отразява текущото ниво на нашето знание за природата на явленията.

Обективна истина
За обективна истина обикновено се говори в правото. Това е такава истина, която по съдържание не зависи от субекта. Трябва да се отбележи, че по форма обаче винаги зависи. Хората могат да съществуват и да се развиват само благодарение на обективната истина за процесите, явленията, структурите и формите на материята. Без обективна истина не може да има субект, който да разсъждава, да я търси и доказва, не може изобщо да има познание. Мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалната реалност и подвластни на нея като нейно отражение. Обективните материални структури служат за изграждането на символи, термини, понятия и категории. Материалната обективна истина и реалност съществува извън и независимо от човека.

Субективна истина
Субективната истина е винаги пречупена през погледа на човек. В определени случаи субективната истина може да се доближава, и дори да съвпада с обективната.

Истина в логиката
Логиката се занимава с моделите на разума, които могат да помогнат да разберем дали дадено предположение е истина или не. Въпреки това, логиката не се занимава с истината в абсолютния смисъл, както например метафизиката. Логиците използват формален език, за да изразят истини, от които те се интересуват, и в този смисъл може да се говори за истина само в определено тълкуване или истина в някоя логическа система.

Логичната истина (наричана също аналитична истина или необходима истина) е положение, което е вярно във всички възможни светове[1] или при всички възможни тълкувания, в контраст с факт (наричан също необходимо и достатъчно условие), който е верен само в този свят, тъй като се е разгърнал исторически.

Истина в математиката
Има два основни подхода към истината в математиката. Те са теория на моделите и теория на доказателствата. Исторически погледнато, с развитието през деветнадесети век на Булевата алгебра математическите модели на логиката започват да третират истината, представена като Т или 1, като произволна константа. Неистината е произволна константа, която може да бъде представена като F или 0. Тези символи могат да бъдат манипулирани в съответствие с набор от аксиоми и правила, често давани под формата на таблица с булеви изрази.

В началото на ХХ век в математиката за истинни се приемат тези положения, които са доказуеми във формална аксиоматична система. Това разбиране отпада с развитието на положения и изявления, които са истинни, но не могат да бъдат доказани в рамките на системата.[2]

В края на ХХ век се достига до изграждане на специфични Диофантови уравнения, за които не се знае дали имат решение,[3] или дори ако имат, не е ясно дали са краен или безкраен брой решения. По принцип, континуум хипотезата не може да бъде доказана или опровергана с използване на стандартните аксиоми на теорията на множествата.[4][5] По мнението на някои, след това е също толкова разумно да се вземе континуум хипотезата или нейното отрицание като нова аксиома.

Който се интересува, какво е положението в Линде Газ, препоръчвам да прочете първите мнения за фирмата, защото те отразяват реалната действителност.
Очевадно някои се опитва да прикрие истината като копира разни текстове нямащи никакво отношение към целите на този сайт, но те много лесно се игнорират само с един клик-"сортирай"

Разнообразие от зеленчуци, изложени за продажба
Зеленчуците са голяма група храни, включваща различни части от ядивни растения, с изключение на сладките плодове, зърнено-житните и зърнено-бобовите храни и ядките. Разграничението между зеленчуците и някои други храни, най-вече плодовете, не винаги е отчетливо и често се основава на кулинарната и културна традиция. Така към зеленчуците най-често се отнасят листа, стъбла или корени на определени растения, но също и плодове с по-ниско захарно съдържание, като доматите, или семена, като зеления фасул.

Първоначално зеленчуците са събирани от праисторическите хора от диворастящи растения, като началото на тяхното култивиране в някои части на света е между X и VIII хилядолетие пр. Хр. Първите зеленчукови култури са характерни за съответната област растения, но с времето се пренасят и видове от отдалечени части на света. Днес повечето зеленчукови култури се отглеждат навсякъде по света, където климатичните условия позволяват това, а понякога в защитена среда и в по-неподходящи райони. Китай е най-големият производител на зеленчуци в света, а международната търговия дава възможност на потребителите да купуват зеленчуци, отглеждани в отдалечени части на света. Мащабът на отглеждане на зеленчуковите култури варира в широки граници от производство за лична употреба до големи предприятия с обширни монокултурни насаждения. В зависимост от вида на зеленчука, събирането на реколтата може да бъде последвано от оценяване, сортиране, обработка и предаване на продукта към търговската мрежа.

Някои зеленчуци се консумират сурови, а други задължително трябва да претърпят термична обработка, обикновено варене. Обикновено зеленчуците се влагат в основни ястия и супи, а много рядко и в сладки ястия. Не играят важна роля в храненето на хората, като обикновено имат ниско съдържание на мазнини и въглехидрати, а високо на витамини, минерали и баластни вещества.


Съдържание
1 Дефиниция
2 История
3 Класификация
4 Хранене и здраве
5 Производство
6 Съхранение
7 Кулинарна употреба
8 Бележки
Дефиниция

Схема на отношението между зеленчуците в кулинарен смисъл и плодовете в ботанически смисъл
Понятието „зеленчук“ няма точна общоприета дефиниция и обхватът му може да се различава в зависимост от контекста. В най-широк смисъл зеленчуци са всички храни от растителен произход.[1] По-точно определение е: „всяка част от растение, консумирана като храна, която не е плод или семе, но включвайки зрелите плодове, които са част от основни ястия“.[2][3] Извън тези дефиниции остават ядивните гъби и водорасли, които, макар и да не са растения, често се разглеждат в кулинарията като зеленчуци.[4]

В посоченото определение на „зеленчук“ недобре изяснено остава разграничението между зеленчуците и плодовете. Понятието „плод“ има конкретно значение в ботаниката – част от растението, която се развива от завръзите на покритосеменните растения. Тази дефиниция се различава от разговорното значение на думата – докато прасковите, сливите или портокалите са плодове и в двата смисъла, много ботанически плодове, като патладжани, чушки или домати разговорно се определят не като плодове, а като зеленчуци. Разговорната интерпретация е възприета и в нормативни документи, като Митническата тарифа.[5] Тази група зеленчуци се нарича плодови зеленчуци.

История
Преди появата на земеделието хората са ловци-събирачи – те събират ядивни плодове, ядки, стъбла, листа, корени и грудки, търсят мъртви животни и ловуват живи, за да се изхранват.[6] Смята се, че началото на земеделието е горското събирачество в разчистени участъци на екваториалните гори – полезните растения са идентифицирани и растежът им се насърчава, като в същото време нежеланите видове се премахват. Тези практики са последвани от отглеждането на растения чрез селекция на сортове с желани характеристики, като едрите плодове или бързия растеж.[7]

Макар най-ранните свидетелства за опитомяване на треви като пшеницата и ечемика да са открити в Плодородния полумесец, вероятно земеделието възниква независимо в различни части на света в периода от X до VIII хилядолетие пр. Хр.[8]

В продължение на хилядолетия ниската производителност на селското стопанство ограничава разнообразието на храните за основната част от населението, което рядко има достъп до месо и обикновено се храни с някаква основна храна, направена от ориз, ръж, ечемик, пшеница, просо или царевица. Добавянето на зеленчуци е важно за разнообразяването на такава диета.

Един от основните центрове на ранното зеленчукопроизводство е районът на Месопотамия и Древен Египет. Тук е и центърът на зърнопроизводството в древната човешка история. Богатите влажни почви и възможностите за напояване от водите на Нил, Тигър и Ефрат са позволили лесното отглеждане на няколко реколти от разнообразни зеленчуци. Съществуват сведения, че шумерите са отглеждали лук, репички, боб и маруля.

Диетата на древните египтяни е базирана на хляба, често замърсен с пясък, който поврежда зъбите им. Месото е рядкост, но рибата е по-обичайна. Тези храни се допълват с различни зеленчуци, като тиквички, зелен фасул, лук, праз, чесън, репички и марули.[9] Херодот описва как в Египет се отглеждат разнообразни зеленчукови култури като лук, чесън, репички, кориандър, зеле, бакла. При проучване на пирамидите са открити древни счетоводни документи, които описват количествата зеленчуци, с които са изхранвани строителите на гигантските каменни строежи. Основният консумиран зеленчук е бил лукът. Лукът и чесънът са били широко застъпени като ценни дарове за египетските божества. Семена от бакла пък са откривани в гробници на управители от петата египетска династия. В медицината бобът е използван като целебно средство при запек, болен език и проблеми с пикочнополовата система при мъжете. Листата от маруля са давани като дарове на божеството Мин, а консумацията им е служила като афродизиак и средство за повишаване на плодородието. Лещата, нахутът, лупината и грахът са зеленчукови растения, също добре познати на египтяните.

Бившата колежка май си е пила хапчетата, че като гледам два дни няма плюене срещу Линде