Личен профил Смяна на парола Имейл известявания

Успешно се абонирахте.

За да управлявате известията си, изберете "Личен профил" и после меню "Имейл известявания"

Линде Газ България /img/frontend/nomap.png"

Линде Газ България

Напишете мнение
5 2 0
2 точки от 336 мнения
Подробна информация за фирмата
Виж подробна оценка
Редакция

Показани резултати 261-270 от общо 336


0 точки

виж подробна оценка
Заплащане
0
Уважение
0
Привилегии
0
Фирмена сигурност
0
Натоварване
0
Потенциал
0
Местоположение
0
Колеги
0
Работна среда
0

Искам да задам един изключително важен въпрос:

Как змейовете гасят свещичките на тортите си за рождения си ден?


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

Триъгълната теория на любовта принадлежи на Робърт Стернберг и е „триъгълна“, защото се състои от три компонента – страст (или физическо привличане), близост и ангажираност. От комбинацията на тези три страни на триъгълника се получават различните видове любов. Но нека първо да представя компонентите, така както са описани от тази теория:
Ако се чувствате физически привлечени от някого, вие притежавате страст, която води до чувства на възбуда и желание за физически контакт. Страстта възниква твърде бързо и оказва силно влияние върху нашите съждения. Например, хората определят тяхната удовлетвореност от първата среща изцяло на основата на физическото привличане. По този начин компонента на страстта застава в основата на първоначалните съждения за чувствата към другия.
Ако се чувствате близки или свързани с някого, вие преживявате компонента на близостта (интимността), който развива чувствата на топлота. Един от първите начини, по която тази близост се развива, е чрез опитите да се общува с другия човек чрез обсъждане на своите вътрешни чувства. Други начини за повишаване на близостта са съвместно прекарване на времето, споделяне на лични притежания, грижи за благополучието на другия, предлагане на емоционална и материална подкрепа, докосване, прегръщане.
Ако мислите, че сте влюбен и желаете да продължите тази любов, вие преживявате компонента на ангажираността, който води до мисли и чувства на обвързаност. Някои от начините за изразяване на обвързаност включват правенето на обещания, постигане на съгласие за сексуална вярност, оставане в отношението и в трудни моменти, сгодяване и женитба.
А ето как тази теория отговаря на някои от въпросите, свързани с любовта:
„Има ли любов от пръв поглед?“ Любовта от пръв поглед се случва, когато вие сте обхванати от страст без никаква интимност или ангажираност. Тази любов може да се нарече любов на очарованието и може да възникне внезапно, включва висока степен на физическа възбуда и продължава различен период от време. Ако по-късно не възникне близост или ангажираност, любовта на очарованието умира.
„Защо лятната любов не е трайна?“ Една от причините може да бъде това, че случилото се през лятото е романтична любов, която е комбинация от интимност и страст, но без ангажираност. Когато лятото свърши и двамата поемат по различни пътища, същото прави и лятната любов.
„Защо някои хора се женят след като са били заедно само един месец?“ Стернберг нарича това Холивудска любов и обяснява, че тя е комбинация на страст и ангажираност, но без близост. При Холивудската любов двама човека се обвързват само на основата на тяхната взаимна страст, но тъй като тази двойка няма близостта, която изисква време, за да се развие, отношенията имат тенденцията да се развалят.
„Може ли да бъдеш влюбен, но да не правиш секс?“ Отговорът на Стернберг е „да“ и я нарича любов на спътници, която представлява комбинация от интимност и обвързаност, но без никаква страст.
„Кой е най-добрият вид любов?“ Ако са налице и трите компонента – страст, интимност и обвързаност, резултатът е това, което Стернберг нарича пълна любов. Това е любовта, към която повечето хора се стремят. Той я сравнява с постигането на целта на програма от упражнения: след като постигнеш целта можеш да се почувстваш изключително щастлив, но няма гаранция, че това ще продължи вечно. След като постигнеш пълната любов няма никаква гаранция, че това ще продължи.
Може би е време за анализ на актуалната ви житейска ситуация и преценка какво бихте искали да промените там.Защото пълната любов може и да е най-щастливата, но най-добрата любов е тази, която имаме в момента. Безотносително дали в момента партньорските ни връзки са представени и трите страни на триъгълника на Стернберг или няма нито една страна, именно това е ситуацията, която е най-подходяща за учене за нас. И, вероятно, малко информация за геометрията на любовта помага:)!
Човек трябва да се бори с нетърпението, което е трик на анимата. Той трябва да приеме граници във времето и пространството. Ако приеме, че това нещо е полезно, този затвор на време и пространство, тогава само изчакването, отлагането, използването на времето като елемент може да помогне за повишаване на осъзнатостта.
Когато един мъж е обсебен от анимата, той усеща, че трябва веднага да направи нещо за ситуацията – крайно спешно трябва да изпрати писмо, например, или да се телефонира и да се говори. Върхът на това състояние на обсебване често е това чувство за спешност, че нещо трябва да се направи в тази минута.
Сред северните примитивни племена на Европа има приказки, които се въртят около някакво състезание, като например кой ще предизвика опонента, за да избухне той пръв. Този, който издържа дразнене и тормоз по-дълго време, без да губи контрол, печели състезанието, а изгубилият трябва да му стане слуга и да върши най-унизителни неща. Но този слуга също разполага с номера и един ден другият може да избухне и слугата може да му отреже главата!
Ако човек не допусне да го завладее такава паника или нетърпение, тогава фигурата в несъзнаваното ще започне да се променя. Това става в нашата приказка, когато войникът влиза в ковчега и се прави на умрял; той не чува и не отговоря на заплахите на черната принцеса…
Ако човек потиска възбудата, забавя действието, накрая се уморява, което е един добър начин за справяне с подобно деструктивно емоционално избухване. Затова времето е ужасно важен фактор за справяне с анимата.“


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

Борба
„В един момент го е имало, в следващия вече го няма. В един момент сме тук, в следващия вече сме си отишли. И за този кратък миг колко шум вдигаме! Колко много насилие, амбиция, борба, конфликти, гняв, омраза – само за този кратък миг! Само докато чакаме влака на гарата, вдигаме толкова шум – бием се, обиждаме се, опитваме се да притежаваме, да командваме, да доминираме, всичката тази политика. После идва влакът и си отиваме завинаги.“
Избухливият нрав или стаената ярост често прикриват дълбоко чувство на болка. Мислим си, че като отблъскваме хората, ще се предпазим от нараняване. Всъщност нещата стоят точно обратното – като покриваме раните си с броня, пречим на изцелението им. Като се нахвърляме върху другите, пречим на себе си да получим любовта и помощта, от които се нуждаем.
Ако това описание ти подхожда, време е да спреш да се бориш. На твое разположение има толкова много любов, стига само да я допуснеш. Започни, като си простиш – заслужаваш го.


настоящ служител

-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

Слабостта на екипа е Кирил и Аннамария. Няма да го бъде с това управление. Както виждам от коментарите, както е и по принцип разбирането на тези двамата, работещите хора напускат или биват принудени да го направят...и след това биват наградени с подобни коментари. Заради Кирчо се махат и напускат хора, които работят, но той има огромен страх някой да не му вземе мястото, защото не се справя. Обадете се на клиенти и даже на дистирбутори и ще разберете истината. Само звъннете във фирмата ще разберете дали Мартин е във фирмата или не, защото той е там и сам пише коментари за себе си.Потърсете го за някое приложение. А на Аннамария изобщо не и пука за нищо, затова коментарите и са нееадекватни. Имаше много оплаквания от въпросните ръководители и в момента те са под наблюдение от ръководните кадри извън България. Ааа, обадетет се ина Мария Димитрова и ще разберете за какво идевъпрос. Хората, които завършват психология, като нея, го правят за да се излекуват. Понеже тя не е успяла, е започнала работа като уреждаща транспорт. Обадете си и говорете с нея и ще разберете за какъв чоек става въпрос. Всички се оплакват от нея, допълнително уронва авторитета на фирмата. Но Аннамерия не се справя. Жалко, тъжно, трагично и смешно. Заплатите са ниски, совен на ръководстовот, а няма обяви за работа, защото фирмата няма печалба, за да плаща заплати.


бивш служител

0 точки

виж подробна оценка
Заплащане
0
Уважение
0
Привилегии
0
Фирмена сигурност
0
Натоварване
0
Потенциал
0
Местоположение
0
Колеги
0
Работна среда
0

Ако искате да се разболеете от рак, започнете работа в Линде газ. И на никой няма да му пука!


-44 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-4
Колеги
-5
Работна среда
-5

„За повечето от нас животът се основава на усилия, на някакви волеви прояви. Не можем да си представим действие без волеизява, без усилия. Нашият живот се основава на тях. Нашият социален, икономически, и тъй наречен духовен живот представлява серия от усилия, които винаги постигат някакъв резултат. И ние смятаме, че усилието е съществено, необходимо….
Думата усилие не означава ли борба да променим онова, което е, в нещо, което не е, което трябва да бъде или трябва да стане? С други думи, ние непрекъснато се борим да избегнем онова, което е, или се опитваме да го трансформираме, да го променим. Истински доволният човек е онзи, който разбира това, което е, и му отдава значението, което то заслужава. Това е истинското чувство на задоволство. То не се интересува дали притежава много или малко неща, а иска да разбере напълно значението на онова, което е. А това става възможно само когато приемете онова, което е, когато го осъзнаете, а не когато се опитвате да го видоизмените или промените….
А защо е това желание за изява? Явно желанието да се изявиш, да станеш нещо, се поражда от чувството, че си нищо. Понеже съм нищо, празен, вътрешно беден, боря се да стана нещо. Външно или вътрешно аз се боря, за да се изявя като личност, чрез дадено положение или идея. Целият процес на нашето съществувание представлява опит да запълним тази празнина. Имайки съзнанието, че сме празни, вътрешно бедни, ние се стараем или да натрупаме външни неща, или да култивираме вътрешно богатство. Правим усилия, за да избягаме от вътрешната празнота чрез действия, чрез размишления, чрез придобивки, чрез постижения, власт и т.н. Такава е нашето всекидневие…. Усилията съществуват само когато се опитваме да избягаме от вътрешната самота и празнота. Но когато ги разгледаме, когато приемем онова, което е, без да бягаме, ще открием, че идва състояние, при което няма борба. Това е състояние на творческа сила и тя няма нищо общо с борбата….
Когато човек разбере онова, което е – празнотата, вътрешната нищета, когато човек ги приеме и ги разбере напълно, тогава идват творческата същност и творческата способност, които единствено носят щастие.
Следователно действието, такава каквото го знаем, е реакция, то е непрекъснат опит да станем нещо друго, то е отрицание, бягство от онова, което е. А когато осъзнаваме самотата, за която няма алтернатива, без да я съдим или оправдаваме, тогава с разбирането на онова, което е, идва истинското действие и това действие е творческо. Вие ще разберете това, ако осъзнаете себе си в действие. Наблюдавайте действията си, не само външно, но и вътрешно – движенията на вашите мисли и чувства. Когато имате съзнание за тези движения, ще видите, че мисловният процес, който е и чувства, и действие, се определя от целта да постигнем нещо. Тази цел се появява, когато сме несигурни, а чувството за несигурност идва, когато имаме съзнание за вътрешната си празнота. Ако имате съзнание за този процес на мисълта и чувствата, ще видите, че той е постоянно свързан с борба, с усилия да променим и видоизменим онова, което е. Това е опит да постигнете нещо, а тези опити са бягство от онова, което е. Чрез самопознание и самосъзнание ще установите, че борбата и конфликтите, предизвикани от желанието да постигнем нещо, водят до болка, нещастие и невежество. Само когато съзнавате вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което е. Само в това състояние на спокойствие ще бъдете творчески личности.“


-44 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-4
Колеги
-5
Работна среда
-5

„Със сигурност има нещо много еднакво в тези много различни емоции: това, че си завладян от тях. Това може да е любов, може да е омраза, може да е гняв – може да бъде всичко. Ако то е твърде много, това ти дава чувството, че си завладян от нещо. Дори болката и страданието пораждат същото преживяване. Да си завладян изцяло от нещо, обаче, няма никаква стойност. То просто показва, че ти си емоционално същество.
Това е типичен показател за емоционалната личност. Когато има гняв, има само гняв. И когато има любов, има само любов. Сякаш ставаш пиян с емоцията сеи, сляп. Каквото и действие да дойде от това, е погрешно. Дори това да е завладяваща любов, действието, което ще дойде от нея, няма да бъде правилното.
Сведено до основата, когато си завладян от някаква емоция, ти губиш разума си, ти губиш чувствителността си, ти губиш сърцето си в нея.
Прилича на тъмен облак, в който си изгубен. Тогава каквото и да направиш, ще бъде погрешно.
Любовта не трябва да бъде част от твоите емоции. Обикновено това е, което хората мислят и преживяват, но всичко, което е твърде завладяващо, е твърде нестабилно. То идва като вятър и си отива, оставяйки те след себе си празен, разтърсен, в скръб и тъга.
Според тези, които познават човешкото същество – неговия ум, неговото сърце и неговото същество – любовта трябва да бъде израз на твоето същество, а не емоция.
Емоцията е много крехка, много променлива. В един момент изглежда, че това е всичко. В един следващ момент ти просто си празен.
Така че първото нещо е да извадиш любовта от тази тълпа на завладяващи чувства. Любовта не е нещо, което те обладава.
Точно обратното, любовта е огромна прозорливост, яснота, чувствителност, съзнателност.
Но този вид любов е много рядка, защото много малко хора някога стигат до тяхното същество…
Трябва да извадиш любовта от емоционалната хватка, където тя е била откакто си се родил, и да намериш път към съществото си. Докато любовта не стане част от твоето същество, тя не е нищо по-различно от болката, страданието, тъгата.
Един от основните уроци на любовта е, че „любовта не е чувство„. Това е особено важен урок, защото е свързан с най-разпространената заблуда сред хората, които, въпреки своя опит с махалото на сменящите се постоянно емоции, продължават да търсят доказателствата за любовта си в чувствата. И, ако се случи така, че обичта им се смени със страх, омраза, болка, гняв или ревност, търсят начин да си я върнат като накарат другия да направи така, че отново да им даде повод да изпитат обич. Накратко, търсят причината за любовта си в чуждото поведение. Но докато причината за любовта ни е в това какво прави или не прави другия човек, това не е любов, а зависимост. Истинската любов е дете на свободата. И, за да я поканим в живота си, се изисква да обърнем мисленето си наопаки – да се занимаваме не с това както прави другият, а да погледнем какво ние самите избираме да направим.Вижте дали не е, за да ви напомни да потърсите любовта на нейното истинско място – вътре в себе си, така че причината да има любов в живота ви да бъдете вие самите, а не наличието на това, което искате. След което да се опитате да промените мястото на източника на любов в живота си – вътре в себе си. Имайте пред вид че това, второто, хич не е лесно нещо. Изисква огромна вътрешна работа, която не е нищо по-различно от процеса на духовна трансформация, в който всичко се обръща наопаки. Ако имате късмет, промяната на мисленето ще доведе и до преживяването, когато чрез личен, непосредствен опит разбирате, че любовта, всъщност, е нашата истинска природа и по никакъв начин не зависи от обстоятелствата във външния свят.
Преди това обаче са целенасочените усилия за развиване на емоционална интелигентност. Когато става дума за емоционален тип личност, това означава само едно – човек не може да разбере своите чувства и затова или ги отхвърля и потиска, или се опитва да ги дресира. Тогава те стават твърде силни и го заливат. На тази твърде мощна вълна от емоции трябва да се предостави един също толкова силен ум, който да може да ги разбира. Разбирането означава мъдрост, зрялост, прозорливост… накратко, алхимично мислене.
„Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка, на емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от „егото“ на ума.


-44 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-4
Колеги
-5
Работна среда
-5

Автентичността е израз на достигането до най-вътрешните пластове на нашата същност и спонтанното им изразяване във външния свят. Затова, когато говорим за автентичност, е добре да различаваме реакциите, които идват от периферията на нашата същност, от реакциите, които идват от сърцевината. Често пъти бъркаме кое поведение е автентично, защото търсим доказателствата за него в истинността на емоционалните ни реакции, но всъщност истината може да е много по-различна. Имам предвид истината на най-вътрешната ни същност…

Това е така, защото повърхностните пластове на нашата самоличност, които са резултат от обуславянията на външната среда, са станали такава здрава част от нашето несъзнавано, че не се усещаме, например, когато реагираме на дадено житейско обстоятелство по много сходен начин на този, по който би реагирала майка ни или баща ни. Това често е начин, който не харесваме особено много, но ни е трудно да забележим, че ние самите го проявяваме и ако реакцията ни е силно емоционална, това изглежда автентичност. Да, това по някакъв начин е нашата автентична реакция, но само на този етап от нашето осъзнаване. Добре е да си я признаем, добре е да изследваме откъде идва и да продължим напред – там, където сме все повече самите себе си – в по-голяма степен осъзнати по отношение на изборите които правим, когато реагираме спрямо външните обстоятелства.

По-долу е снимка на диаграма от една книга за автентичното лидерство- „True North“, която наскоро прочетох, с автор Бил Джордж. Той я е озаглавил „да обелиш лука“ и в нея по много образен начин той показва как изглежда този процес на вървене от периферните пластове от нашата самоличност към сърцевината – там където е Автентичния Аз.
...........
Както се вижда, в периферията са неща като външния вид, езикът на тялото, стилът на лидерство, облеклото. Следват силните и слабите ни страни, нуждите и желанията. Ако продължим и стигнем до следващия пласт откриваме нашите ценности и мотивация. Най-близкият пласт до Автентичното ни аз обхваща най-чувствителните зони – там, където е нашата уязвимост, нашата Сянка, слепи петна и лежаща в основата на живота ни житейска история (основана на фактите от нашата уникална биография – най-вече семейната).
Наистина ми харесва този модел на Автентичното аз, защото показва по много недвусмислен начин цената, която трябва да платим, за да заживеем автентичен живот. А тя е да можем да показваме и своята уязвимост пред външния свят, да бъдем осъзнати, както за слепите си петна – тези, които другите хора виждат в нас, но ние не виждаме, но и за своята Сянка – това, което нито те, нито ние, можем да видим в себе си, но то е там – в нашето несъзнавано. Също така – да можем спокойно да споделим своята житейска история и нещата, от които иначе бихме се срамували, преди до достигнем автентичния си Аз, сега да са източник на дълбочина, житейска мъдрост и състрадание. Когато достигнем до нивото на автентичноста, за нас вече няма нищо срамно – има само житейски опит, който ни е направил по-любящи, по-силни… и по-смирени. Това е тайната на въпроса как да бъдем себе си – това, че до автентичността не може да се стигне без смирението. Именно то ни позволява да бъдем себе си, защото да бъдем себе си означава и да показваме своята слабост, грешки, уязвимост. Означава човешкост.
За мен, автентичността е наградата за човека, който:
е решил, че най-важното в живота му е да бъде себе си, а не да се харесва на другите и да отговаря на външните очаквания;
затова е започнал да се осмелява да поема рискове, които често водят и до отхвърляне от същите тези други хора (първата фаза на автентичното лидерство се нарича rubbing up against the world – нещо, което в превод звучи горе-долу като да се ошлайфаш докато вървиш срещу света:).
опознал е себе си, такъв какъвто е – със своите силни страни и слабости, със своите ценности и нужди, със своите страхове и вътрешни рани;
приел ги е с любов- т.е. със състрадание към себе си и към другите хора, на които подобни неща не са им чужди;
и е започнал да изразява своята същност цялостно и спонтанно, водейки се от нуждата да изразява своята вътрешна същност без да я нагажда спрямо очакванията на другите.
Цикълът се затваря. Той започва с едно желание да престанем да живеем живота си съобразно очакванията на другите, а да сме водени от целите и нуждите на собствената ни Душа, и завършва с изразяването на всичкото това, което в този процес на търсене на себе си сме открили, дори и да не се хареса от другите. Между началото и края обаче има дълъг процес – това е процесът на преминаване от периферията към сърцевината на нашата самоличност и именно тук можем да се объркаме по отношение на автентичността. Затова и реших да споделя това сега с вас.


-44 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-4
Колеги
-5
Работна среда
-5

Колкото по-добър изглежда един човек, толкова по-жесток, безчувствен и злобен е той:
Енантиодромия
Енантиодромия е този природен закон, според който всичко рано или късно се превръща в своята противоположност. За първи път описан от Хераклит като „закона за протичането назад“, той заема централно място в юнгианската аналитична психология и психотерапия, обяснявайки начина, по който протича взаимодействието между противоположностите. Според Юнг принципът на енантиодромията е толкова важен, защото управлява всички цикли на естествения живот и съдържа обяснението как се разгръщат във времето различните процеси – от май-малките до най-големите.
Не е трудно от личен опит да открием действието на този принцип в най-основния естествен цикъл в живота ни – раждането и смъртта. Рано или късно всяко раждане води до смърт, т.е. превръща се в своята противоположност. И това е валидно не само за нещата в нашия непосредствен личен опит – такива като превръщането на младостта в старост, редуването на деня и нощта, бодърстването и почивката, глада и ситостта. То обхваща и по-големите цикли, които надхвърлят рамките на един човешки живот – такива като възхода и упадъка на големите цивилизации, раждането и умирането на звезди и галактики. Енантиодромията е не само законът, който описва разгръщането на процесите във времето, но и средството да разберем какво е скритото от погледа ни съдържание, т.е. да разберем динамиката между съзнаваната и несъзнаваната психика – основната тема на интерес в психологията.
Тъй като психичният живот се характеризира с цялостност, всяка едностранчивост на съзнателната ни нагласа се компенсира с противоположно съдържание на несъзнаваната ни психика. Така както тялото ни е „бременно“ със смъртта, а младостта, макар и не толкова видимо, носи в себе си скритите процеси на стареене, така и съзнателната ни нагласа носи като своя сянка едновременно противоположна на себе си несъзнавана нагласа. Пример за това е че подсъзнанието на екстраверта е интровертно, а подсъзнанието на интроверта е ектравертно.
Съществуването на противодействащи сили не само е условието за пораждане на енергия (първия закон на термодинамиката), но тези противодействащи сили са и „неизкореними и необходими предусловия на целия психичен живот“ (Юнг, CW 14, para. 206). Енантиодромията е принципът, който обяснява как протича взаимодействието между тези противоположности и ни помага да разберем динамиката на огромен спектър от психични явления – от това как потиснати съдържания в психиката ни по-късно се манифестират под формата на психични проблеми с обратен спрямо настоящата ни ситуация знак, до психологическата символика на Христос като архетипът на цялостната личност и неговия енантиодромичен отговор – Антихриста.
Тласкани от движения с по-малка или по-голяма амплитуда ние постоянно се движим между полюсите на противоположни психични състояния. Дори хората с късмета да имат дългогодишни пълноценни партньорски връзки знаят, че в техните взаимоотношения периодите на близост и отдалечаване също се редуват. Енантиодромията е принципът, който се грижи да опознаем и двете части на спектъра, да имаме опит с противоположните прояви на едно и също нещо, той е връзката между противоположностите. Тя е условието да се придвижваме от единия край на махалото към другия така че да имаме преживяване и на двата аспекта на даден архетип, придобивайки по този начин цялостност – основното условие за интегриране на този архетип в психиката ни.
В неосъзнато си състояние ние се подчиняваме на този закон като всичко останало в природата – люшкаме се между противоположните страни на махалото, безпаметно повтаряйки редуването на едното състояние с неговата противоположност. Гневим се и след това се чувстваме виновни и разкаяни, отдаваме волята си на нещо друго извън нас и след това възставаме бунтовно казвайки, че никой никога повече няма да има власт над нас. Първият ми съзнателен спомен от подобна ситуация е от времето, когато все още бях студентка по психология и моята по-малка братовчедка ме попита защо нейна съученичка, която била най-плахото и сговорчиво момиче в класа сега се е превърнала в точно обратното – станала е много аргесивна и трудна за общуване. Тогава не знаех какво да й отговоря, но въпросът й остана в съзнанието ми. Сега вече знам – отговорът е „енантиодромията“. И в моя досегашен личен и професионален опит вече има много нови подобни примери – живи доказателства за валидността на този принцип в живота ни.
Според Юнг природата на архитипите е противоречиво двойнствена и затова ние можем да интегрираме дадено архетипно съдържание едва когато осъзнаем всички аспекти от неговия спектър. С други думи, ако току-що сме се запознали с учението на Буда за средния път и сме решили, че много ни харесва и затова ще се придържаме към средата, но ако досега сме били само в едната крайност и не знаем как изглежда другата, няма как да можем да скочим направо в средата. Разбира се, може да продължим да флиртуваме с идеята за психичната цялост в умовете си, но ако искаме тя да стане реалност в живота ни, ще трябва да платим цената от срещата с тъмната ни страна и съпътстващата това болка.
В същността си познаването на принципа на енантиодромията ни помага да сме по-мъдри и осъзнати за естествените цикли в живота. То не може да ни помогне да спрем потока на живота, който рано или късно започва да „тече наобратно“, но може да ни помогне да съзреем и да сътворим нещо ново от своя опит в света на протовоположноситте. Именно „новото“ нещо е „средното“ нещо, то е „третото“ решение, с което намираме изхода от движението между крайностите. Намираме го не в средната точка на компромиса или на механичния баланс, а в третата точка отвъд полярностите – точката, от която се залюлява махалото.


-42 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-4
Местоположение
-3
Колеги
-5
Работна среда
-5

Дори и аматьорите в психологията знаят за едиповия комплекс – тази ключова идея в психоанализата на Фройд, според която в определена възраст, между три и пет години (фалическата фаза от психосексуалното развитие) детето насочва либидото си към родителя от срещуположния пол, докато в същото време преживява чувства на съперничество към родителя от същия пол. Това е възрастта, в която, ако едиповият конфликт не се разреши по един удовлетворителен за детето начин, той продължава да се възпроизвежда и в живота му и като възрастен индивид. Това означава да се привлича от хора, които вече са обвързани, както и да преживява отчетливо съперничество към представителите на собствения си пол. Накратко, да влиза в любовни триъгълници.
Тъй като темата за любовните триъгълници е много важна, реших да преведа част от статия на невероятната Лиз Грийн, която разглежда приноса на Фройд към изследване на нейния архетипен характер. Статията се казва „Вечният триъгълник“ и е много по-обширна от превода по-долу. Надявам се, че в следващи статии ще мога да добавя още части от нея, които да задълбочат разбирането по тази вечна и много актуална тема.
„Семейните триъгълници не приключват с детството, а продължават да имат своето отражение и през останалата част от живота. Ако не са решени, те по един скрит начин навлизат в живота ни като възрастни. Ако семейният триъгълник не е излекуван, ние можем да го пресъздаваме веднъж или повече пъти с надеждата на някакво дълбоко и недостижимо ниво да намерим начин, за да го излекуваме или разрешим. Фройд развива своята идея за Едиповия триъгълник – познат също така като „семейната любовна история“ – в много специфичен контекст. Според него, ние се привъзваме страстно към родителя от противоположния пол и навлизаме в ситуация на съревнование и съперничество с родителя от същия пол. Според това доколко едиповият комплекс е разрешен в детството – и това включва както родителските отговори, така и нашия природно присъщ темперамент – нашите по-късни взаимоотношения неизбежно ще бъдат повлияни.
Ако еднозначно „победим“ и получим изключителната любов на родителя от противоположния пол, ние ще страдаме, защото никога не се научаваме да се отделяме или да споделяме. Тогава преживяваме нещо като фалшива инфантилна потентност, защото чувстваме, че сме победили съперника. Ние сме всемогъщи, което може да отвори вратата на по-късна неспособност да се справяме с всякакъв вид разочарования в любовта. И отношенията с хората от собствения ни пол може също да бъдат много разстроени.
Ако, например, момчето види своята майка и баща в конфликт и спечели едиповата битка като стане майчин заместител на съпруга, той може да изпитва дълбока несъзнавана вина спрямо баща си. В същото време може да загуби уважение към баща си, който очевидно е бил повален с огромна лекота. Образът на момчето за бащата може да бъде за слаб, импотентен и лесно победим, и по някакъв начин вътре в себе си той ще се страхува от същото това нещо, защото той също е мъж. Това момче може да се наложи по-късно в животаси да поддържа своята едипова победа като превръща всеки мъж-приятел в съперник, и като общува изключително и само с жени. Такъв мъж не се свързва с други мъже, а само с жени, които вече са във връзка с друг мъж. Връзката с майка му ще му коства неговото отношение с баща му, което може да означава, че той няма позитивен мъжки образ, към който да бъде привлечен и няма да има чувство за подкрепа от общността на мъжете край него. Неговото чувство за мъжко самочувствие и мъжка сексуалност трябва да разчитат изцяло на това дали другите жени го обичат – и колкото повече, толкова по-добре. Това е много несигурно и болезнено масто за живеене. Ние можем да приложим същата тази интерпретация и в случая на момичето и нейния баща.
Ако изцяло загубим Едиповата битка – и действената дума тук е изцяло – ние също страдаме. Тоталната едипова загуба е унижение, което може много сериозно да подкопае самочувствието на един човек. Под „абсолютен“ аз имам пред вид, че детето чувства, че никакъв емоционален контакт от никакъв вид не е бил постигнат с любимия му родител и от това произтича огромно чувство за провал. То по никакъв начин не може да стигне близо до родителя, който вероятно не е способен да даде никакъв позитивен емоцонален отклик на своето дете. Или пък другият родител е все наоколо. По-късно в живота подобно емоционално поражение може да породи разяждащо чувство за сексуална неадекватност и малоценност. То може да допринесе до много разрушителни модели във взаимоотношенията – и, не на последно място, видът триъгълник, в който човек е безнадеждно влюбен в човек, който постоянно е обвързан с някой друг.
Човек може да стане нещастният Инструмент за изневярата, винаги почуквайки на затворената врата на чуждия брак. Или да стане предаденият, безпомощно възпроизвеждайки едиповата загуба в ролята на законния партньор, който е унижен от по-голямата сила на майката – бащата – съперник. Еднозначната едипова победа и еднозначната едипова загуба еднакво ни правят неспособни да направим психологическото отделяне от любимия родител и част от нас самите никога не пораства отвъд детството. Ние можем да заседнем в повтарящи се динамики на взаимоотношения, където се опитваме да оправим първоначалната трудност чрез триъгълник.
Огромен брой хора страдат в една или друга степен от крайна Едипова победа или крайна Едипова загуба. Това, което наистина има значение, е това, което правим с тях и колко съзнателност можем да извлечем. И нищо не е толкова мощно като активатор на съзнанието, от триъгълниците във взаимоотношенията.
Мъжът може да продължи да се опитва да спечели любовта на баща си, като доказва колко е мъжкар. Тогава той може несъзнавано да създава триъгълници, които не са по отношение на жените, с които влиза във връзка, а са несъзнателно насочени към това да впечатлят другите мъже – или да ги накажат за бащиното отхвърляне.

Фирми по азбучен ред:
Използваме бисквитки, за да броим посещенията в уеб сайта. В тях не съхраняваме никаква лична информация. АЗ РАЗБРАХ Какво са бисквитки?