https://www.youtube.com/watch?v=o_l4Ab5FRwM

https://youtu.be/9YOWac8oRZI

https://www.youtube.com/watch?v=IVYOZfWF1cY

16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име.
1 Ето списъкът на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.
4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.
7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.
10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.
13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.
16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.
22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;
29 и наименува го Ной, като думаше: Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.
30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
8 А Ной придоби Господното благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.
13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

Защо е цитирано името ми? Как се осмелявате? Никога не съм работила в тази компанийка и няма и да работя.Как може такова нещо, да уронвате авторитета ми!

22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

Преди време бях на интервю в тази фирма и въпросният Кирил ми направи много лошо впечатление. Говореше високо, не изислушваше, само се хвалеше. Понеже съм работил в газовия бранш ми направи впечатление некопетентността му, а и бях чувал това онова за него, за Линде газ. Мои познати, които са работили там ми казаха, че е голяма каша и напрежение, голям стрес, всеки се оплаква. Затова си намерих съвсем друга работа и виждам че съм бил на прав път. Линде газ са популярни с това, че няма никаква екипност, никакъв ред. Абе голям хоас било там. Като гледам коментарите ми се струва че не са в ред тези хора.

1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

Да открия разликата между духовност и религиозност навремето за мен беше голямо облекчение. Болката, безсмислието и несправедливостта в света, в който живеех, ми се струваше толкова голяма, че само нещо също толкова голямо (всъщност, още по-голямо) можеше да ми помогне да намеря смисъл в тяхното съществуване. Проблемът беше, че традиционната религия нито по форма, нито по съдържание отговаряше на тези мои въпроси за смисъла. Нещо повече – не й вярвах. Виждах попове, чието излъчване и поведение не ми вдъхваше никакво доверие. Когато гледах лицата на светците в църквите, те ми изглеждаха твърде бледи, нещастни и изпити, за да имам и на тях доверие, че ще ми помогнат да намеря щастието в живота си. Образът на Христос за мен беше символ на безсмислено и изключително болезнено мъченичество, тъй като не разбирах как така са го разпнали, за да изкупи нашите грехове, но въпреки неговото изкупление нито светът върви на добре, нито аз в тоя свят се чувствам добре… Докато не намерих отговора – извън религията. Първо, в книгите на Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш Бог“, а след това в много други книги, които представяха една съвсем различна гледна точка от тази на традиционната религия. Малко по малко започнах да разбирам, че религиозност и духовност са две различни неща, които понякога съвпадат, но понякога нямат нищо общо едно с друго.

Ако все още не сте направили това разграничение вътре в себе си, но имате нужда от вяра, която да е различна от религията, по-долу ще ви представя накратко теорията на Морган Скот Пек за четирите нива на развитие на съзнание. Тя беше първият отговор, който дойде в отговор на нуждата ми от разбиране на смисъла на човешкия живот в рамките на По-голямото цяло. Оттогава са изминали много години и много прочетени книги, но това, което тогава разбрах, все още е много живо и е най-доброто по отношение на тази тема. В момента го представям по памет, но за подробности можете да прочетете сами в книгите на Морган Скот Пек.

Според д-р Пек първото ниво на съзнание е антисоциално – на това ниво на развитие ние сме същества без изградена система от вярвания за това кое е правилно и кое е погрешно. Всъщност, ако имаме някакво вярване, то е: „Животът е джунгла и в нея оцелява по-силния“. С други думи – няма правила. Това е нивото на съзнание на най-ниско развитите човешки индивиди, на престъпниците и хората с антисоциално поведение.

Второто ниво на съзнание е религиозното съзнание. То е представлява по-висока степен на осъзнатост, тъй като дава определена система от правила и ритуали, които да внесат ред в хаоса, характерен за по-долното ниво. Църквата, свещениците и религиозните ритуали, неделните проповеди или личните изповеди, четенето на Библията и другите свещени текстове – всички те дават структура и яснота, която е липсвала досега. Помагат обществото да функционира по-безпроблемно като дават предписанията за това какво е редно и какво не е. „Не лъжи“, „не убивай“, „Не прелюбодействай“… десетте Божи заповеди дават ясни наставления за това как хората да живеят заедно. Това е и първата форма на духовност, защото в нея се появява Бога и се определя отношението на човека спрямо Него, но тя е относително незряла, тъй като се основава на външен източник на вярата – допускането, че това което свещениците казват и което пише в свещените книги е вярно. Не се поставя под съмнение достоверността на посредниците между Бога и човека – с други думи, на всички атрибути на религиозната институция.

Затова атеистичното съзнание, което отхвърля религиозната вяра, според Морган Скот Пек е по-висока степен на съзнание. То е третата, по-развита форма на духовно съзнание и е такова, защото поставя центъра на истината вътре в човека, а не вън от него. Докато вярата на човека от второто ниво на съзнание има характеристиките на детската наивност и доверчивост и приема за чиста монета това, което външните авторитети му казват, тук зрелостта на съзнанието идва именно от доверието в собствения опит. Това е стадият на експерименталното, научно-изследователското мислене и вярванията, които човек си създава са продукт на собствения му опит и наблюдения. На това ниво, обаче, липсва концепцията за Бога – тя все още е реалност, трудно познаваема по пътя на логиката и научните експерименти.

Богът, обаче, се връща обратно при човека – или по-точно човекът се завръща към Бога, на четвъртото ниво – на мистицизма. Това е съзнание, при което Богът не е концепция, наложена отвън, а реалност, която е вътрешно присъща на човека и като такава може да бъде лично преживяна. На това ниво вярата в Бога отстъпва пред познанието на Бога. Четвъртото ниво на съзнание обединява търсенето на Бога от второто ниво с доверието в личния опит от третото ниво, за да предложи една съвсем нова концепция за духовността. На това ниво на съзнание мистиците от всички различни религиозни традиции говорят на един и същи език (вижте суфизма например) и различията, които подклаждат различните религиозни войни, са изчезнали. Директното преживяване на Бога на това ниво е свързано с дълбоки трансформиращи преживявания на единение с всички и всичко, на безусловна любов и екстаз, на безсмъртие и непрекъсваща връзка с Първоизточника.

Това беше нещото, което аз търсех – научна гледна точка към Бога. Връщането назад към страхливата набожност на баба ми или отказването от силата на ума и доверието в собствения ми опит, вече беше невъзможно, но и пътят напред не беше ясен. Точно тази нова концепция за духовността като Бога вътре в мен, който няма нужда да му вярвам, а само да бъда осъзната и в тишината на медитацията да го преживея директно, беше отговорът, от който имах нужда. Вече нямах нужда от посредници, за да общувам с Бога – той беше вътре в мен и единственото, което трябваше да направя е да пренеса изследователската си лаборатория вътре в мен и застана в позицията на вътрешния наблюдател на всички процеси, които преминават вътре в мен.

На днешния ден се почита Свети преподобни Макарий Египетски - съвременник и ученик на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитви, като вършел чудеса. Починал в мир на 97-годишна възраст.

На 19 януари се чества и Свети Марк Ефески, който е един от най-големите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременници Нови Василий, Нови Богослов и Стълб на православието.

Той е единственият епископ, който не е подписал унията с папа Евгений IV и така се е спасила нашата православна вяра.

Днес имен ден празнува Макарий.

Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17). Нашият Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени, преобрази и обнови естеството и душата, поради престъпването на заповедта, низвергната от страстите, и да възсъздаде отново, като я съразтвори със Своя Божествен Дух. Той е дошъл да направи вярващите в Него нов ум, нова душа, нови очи, нов слух, нов духовен език, с една дума - да направи всички нови човеци или нови мехове, като ги помаже със светлината на Своето познание, за да влее в тях ново вино, тоест Своя Дух. Защото казва, че ново вино се налива в нови мехове (Мат. 9: 17).

2. Както врагът взема подчинилия му се човек и го прави нов за себе си, като го обгражда с вредоносни страсти, помазва го с духа на греха и влива в него виното на всякакво беззаконие и зло учение, така и Господ, след избавлението на човека от врага, го е направил нов, помазал го е със Своя Дух, влял е в него виното на живота, новото учение на Духа. Който е превърнал пет хляба в множество хлябове, дал е на безсловесната по природа ослица глас, обърнал е блудницата към целомъдрие, направил е така, че изгарящият по природа огън е оросявал хвърлените в пещта, и е укротил естеството на диви зверове и лъвове за Даниила, Той може и запустялата и подивяла от греха душа да претвори в Своята благост, кротост и мир със светия и благ Дух на обещанието.

3. Както пастирът може да излекува болна овца и да я опази от вълците, така само истинският пастир Христос е могъл да дойде и погиналата и покрита със струпеи овца - човека, да изцели от греховната нечистота и проказа и да го върне при Себе Си. Предишните иереи, левити и учители не са могли да изцелят душата с приноси на дарове, жертви и поръсване с кръв и дори са били неспособни да изцелят самите себе си, защото и сами били свързани с немощи: защото, както е речено, не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове (Евр. 10:4). А Господ, показвайки немощите на тогавашните лекари, е казал: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23), като с това изразил следното: "Аз не съм като тях, неспособните да изцелят себе си; Аз съм истински лекар и добър пастир; Аз съм положил душата Си за овците, мога да изцеля всяка душевна болест и немощ; Аз съм непорочен агнец, веднъж принесен в жертва, и мога да изцеля онези, които идват при Мене." Истинското изцеление се подава на душата само от Господ; защото е казано: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29), тоест греховете на душата, повярвала в Него и обикнала Го от цялото си сърце.

4. Затова добрият пастир изцелява покритата със струпеи овца, а овца овца не може да изцелява. И ако словесната овца - човекът, не бъде изцелена, няма да влезе в небесната Господня Църква. Така се говори и под сянката и образа на закона. Защото това дава да се разбере Духът, когато говори за прокажения и имащия телесен недостатък. Казано е: който е прокажен или има телесен недостатък, да не влиза в църквата Господня (Лев. 21:17-23). На прокажения е предписано да иде при иерея и да го умолява да дойде в дома му и да възложи ръце на мястото, уязвено от проказата, и да го изцели (Лев. 13). По същия начин и Христос, истинският Архиерей на идещите блага, снизхождайки към душите, поразени от греховна проказа, влиза в телесната им скиния, лекува и изцелява страстите; и тогава душата вече може да влезе в небесната Църква на светиите, на истинския Израил. Защото, ако душа, която носи в себе си греховната проказа на страстите, не пристъпи към истинския Архиерей и още сега не бъде изцелена от Него, няма да влезе в стана на светиите, в небесната Църква. Като непорочна и чиста, тази Църква изисква непорочни и чисти души. Защото е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).

5. Истински вярващата в Христа душа трябва от сегашното порочно състояние да премине в друго, добро, сегашното унизено естество да промени в друго, божествено естество, и да стане естество ново при съдействащата сила на Светия Дух; и тогава тя може да стане благопотребна за небесното царство. А да достигнат това могат само онези, които вярват, истински Го обичат и изпълняват всички Негови свети заповеди. Ако при Елисей дървото, което по природа не потъва във водата, е изнесло върху себе си желязото, тежко по природа, без съмнение Господ още тук ще прати лекия, подвижен, благ и небесен Свой Дух и с Него ще облекчи, окрили и издигне в небесните висини душата, потънала във водите на лукавството, ще претвори и ще промени нейното собствено естество.

6. Както във видимия свят никой не може сам да преплува и премине морето, ако няма лек и удобен кораб, който е построен от дърво и може да се носи по водите, защото иначе ще потъне и загине, така и душата не може сама да премине, да преодолее и преплува горчивото море на греха, непроходимата без­дна на лукавите сили и тъмни страсти, ако не приеме в себе си подвижния, небесен, лекокрил Дух Христов, Който потъпква и отхвърля всяко лукавство. Чрез Него тя ще може да шества право и да встъпи в небесния пристан на успокоението, в града на царството.