Ако видите някой над 50-те със смучки,
да си знаете, че това са следи от ЕКГ!

Тези на пръв поглед семпли коледни сладки събират толкова много аромати, имат удивителен вкус и припокриващи се текстури. Напомнят за лебкухен, но са по-пикантни заради пипера. Това изобщо не трябва да те притеснява, защото не са люти, а усещането е по-скоро като затопляне. Наравно с останалите аромати обединени в медената смес; използването на определен вид набухвател, които ги прави по-въздушни и порести; тънката захарна глазура, която контрастира на меката и дъвчаща сърцевина, тези прости курабии са моят фаворит за коледна сладка тази година.
Забелязвам, че с всяка изминала Коледа предпочитанията ми за коледни десерти стават все по-прости и се свеждат до класически, да не кажа старомодни рецепти от света, които старателно издирвам и изпробвам у дома. Докато преди години се зареждах с най-разнообразни резци за сладки на коледна тема, бърках роял айсинг в индустриални количества и после го оцветявах в поне четири цвята, разточвах захарно тесто, по което лепях от най-блестящите захарни декорации, рисувах и декорирах сладки, които бяха хубави за гледане, но не особено приемливи за ядене, в последните няколко години избирам семплото, не напудреното, не блестящото, вкусното. Това вкусно, за мен става все по-привлекателно.

С какво са отличителни тези курабии?
Техниката на приготвяне. Изглеждат най-обикновени, но под този непринуден външен вид са се скрили много изненади. Тестото и по-точно техниката за неговото приготвяне е като на лебкухен – меден сироп, в който се добавят подправките, последвани от останалите сухи съставки и накрая яйце. Тестото е различно и с това, че не съдържа мазнина. Единствената такава идва от жълтъка на яйцето. Това прави сладките приятно дъвчащи, особено след тяхното отлежаване от поне 4 дни – любимият ми момент да им се насладя изцяло.

Набухвателят. За да се направи едно такова тежко тесто въздушно, му е необходим набухвател. Разбира се! И тук, авторът на книгата, от която адаптирах рецептата ме убеди да използвам нещо по-различно от бакпулвер и дори от сода бикарбонат. Тя заговори за амонячна сода. Заради миризмата, не е от най-прекрасните неща, с които искаме да се занимаваме, но тази миризма бързо изчезва с изстиването на сладките. Идеята да се използва амонячна сода е за да създаде повече и по-бърз обем на тестото докато се пече. Курабиите стават почти двойни във фурната, а текстурата им е пръхкава – нещо, което е трудно постижимо без мазнина и специална техника. Заради наличието предимно на подсладители (мед и захар) и брашно, това тесто става екстремно дъвчащо, особено след като престои известно време. А след като е набухнало екстремно с помощта на амонячната сода, в него се създават въздушни пространства, съответно и повече обем, което прави изпечените курабии много приятни за дъвчене. Те са дъвчащи, но и порести. Наистина изключителна текстура.

Подправките. В тези курабии има 9 (девет) подправки. Осем от тях се съдържат в сместа за коледни сладки, а онова което ги различава от останалите коледни курабии със същите подправки е белият пипер. Не се страхувай да го добавиш. Той дава приятна пикантност без да люти. Ароматът му не е натрапчив, но е отличителен.

Глазурата. Курабиите се покриват с най-семплата глазура приготвена от пудра захар и вода. В случая, част от водата се заменя с лимонов сок, за повече свежест и баланс на сладкото. Това, което е добре да се избягва, е курабиите да се покриват с твърде много и твърде плътна глазура, защото усещането в цялата хапка ще бъде предимно на захар. Плътната глазура разваля и удоволствието от дъвчащата сърцевина на курабията. Затова тя трябва да се направи по-течна. Освен, че ще бъде по-удобна за работа, ще покрие курабиите с тънък слой, който след като стегне ще допринесе за приятен контраст между хрупкавата сладка повърхност и меката ароматна среда на сладката.
Немски коледни курабии с бял пипер и захарна глазура
Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

За около 25 броя.

За тестото:

160 г мед
75 г захар
2 чаени лъжици смес от подправки за коледни сладки
1/8 чаена лъжица смлян бял пипер
1 чаена лъжица амонячна сода
1 супена лъжица тъмен ром, леко затоплен
300 г брашно
1 чаена лъжица какао
1/4 чаена лъжица сол
1 яйце
За глазурата:

150 г пресята пудра захар
1 супена лъжица лимонов сок
1 супена лъжица вода

Приготвяне на тестото и изпичане на курабиите
Медът и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен котлон докато захарта се разтопи. Отстраняват се от котлона и към тях се добавят сместа от подправки и белият пипер. Оставят се настрана.

Отделно в голяма купа се смесват брашното, какаото и солта. Оставят се настрана.

Амонячната сода се разтваря в затопления ром. Изсипва се в медената смес и се разбърква.

Медената смес се добавя в купата с брашното и се разбърква грубо. Накрая се добавя яйцето и се омесва меко, леко лепкаво тесто.

От тестото се оформят топчета, колкото голям орех, като дланите се намокрят периодично с вода, за да не лепне тестото. Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго.

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна на 190ºC. Курабиите се пекат 10-12 минути. Не трябва да покафеняват и ще бъдат все още меки, когато се извадят от фурната. Оставят се в тавата 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

Приготвяне на глазурата и глазиране на курабиите
Пудрата захар се смесва с лимоновия сок и водата. Разбъркват се хубаво. Трябва да се получи течна глазура. Ако има нужда се добавя още малко пудра захар или вода, докато се получи удобна за работа консистенция.

Курабиите се потапят в глазурата, излишната се изтръсква и се поставят върху решетка докато глазурата стегне напълно. Глазурата върху курабиите трябва да бъде полу-прозрачна. Това дава хубав контраст от тънък хрупкав слой на повърхността и меката дъвчаща сърцевина на курабиите.

Стават още по-хубави 3-4 дни след приготвянето. Съхраняват се в кутия или буркан няколко седмици. Идеални са съчетани с греяно вино, коледен пунш.

https://www.enlightened-consciousness.com/this-is-why-introverts-infjs-remove-people-from-their-lives-with-the-door-slam/

От дълго време се смяташе, че гъбичките са просто кожно заболяване, което може да бъде напълно стабилизирано и не представлява опасност. Напоследък статистическите данни показват, че гъбичките са причина за маса сериозни заболявания. И дори ако ситуацията с болестта се стабилизира от гледна точка на външни признаци, отрицателните процеси продължават в тялото.

За първи път с масовото разпространение на гъбички по стъпалата и ноктите хората са се сблъскали още през Средновековието. Смятало се е за грях да се мият, освен това, поради липсата на топла вода, е нямало особен смисъл да се къпят, също така са могли да настинат, а мръсотията е благоприятна среда за развитието на гъбички. Ох, колко са страдали горките хора, защото е било просто нереално да имат гореща вана. Всички са ходили при лекари, молили са те да направят нещо, защото краката им в ботушите се изпотявали и сърбели ужасно. Хиляди хора са починали от заболявания, причинени от елементарно неспазване на хигиена.

Те помогали както са могли - издърпвали ноктите в корена, а какво друго да правят. Сега са други времена, може гъбичките се лекуват без такова варварство. И тогава гъбичките по краката или ноктите били истинско мъчение. Прекланям се пред смелостта и търпението на онези хора, които тогава са били "лекувани"..

Разбира се, премахвайки ноктите хората са се отървавали от гъбичките, но това не е 100% ефективен метод. Можете ли да си представите какво е да ходиш шест месеца без нокти на краката? Дори и днес, когато забележим за пръв път гъбички, възникват много въпроси. Какво ще се случи, ако не се лекуваме от гъбички? Трябва ли да се премахва нокътя? Как да се лекуваме? Какво да направим, за да направим ноктите ни отново здрави?

Колкото повече мислим за това, толкова повече възникват въпроси. С ваше разрешение ще отговоря на тези въпроси. Може би ще научите за много нови неща за гъбичките.

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО НЕ ЛЕКУВАМЕ ГЪБИЧКИТЕ?

Лечението на гъбички не е лечение на настинка или остри респираторни инфекции, които хората са свикнали да лекуват с импровизирани средства. Гъбичките са опасен враг на тялото. В процеса на жизненоважна дейност те отделят токсини, поради които имунитетът намалява и в резултат на това се развиват болести на вътрешните органи и тежки алергични реакции.

При хора на възраст над 40 години гъбичната инфекция е основната причина за чести настинки, астма и неправилно функциониране на вътрешните органи. В тази възраст, инфекцията на ноктите може да предизвика дерматит на краката. Ето защо, не можете да отлагате лечението на гъбичките. Запуснатото заболяване води до обща дистрофична форма на онихомикоза, която причинява опасни усложнения за живота.

http://zodiakalen.com/6-neshha-za-koito-shhe-szhaljavate-sled-vreme-ako-ne-gi-promenite-sega/

https://www.youtube.com/watch?v=ZElw2LPHQl8






Не искам да ме гази слонски валяк -

не ми омръзва да съм жив…

И мразя се, щом стана жалък -

да пея, без да съм щастлив.



Аз хладния цинизъм не обичам,

а хрътките презирам въобще -

през рамото ми някой да наднича,

и пощата ми червей да чете.



Аз мразя мижетурки полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Не искам гнидата във гръб да стреля;

и в упор да е – пак съм бесен аз!



Не ща със клюки да ме калят,

и с подозрението зло;

Не искам змийски да ме галят,

да стържат с вилица стъкло…



Дрънчи ухилената тиква -

тя плаче само за ритник. ..

Честта отдавна е реликва -

днес ценно е да си сплетник.



Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието силно ненавиждам,

не съм и фен на слабостта.



Презирам се, когато се изнизвам.

щом бият някой без вина;

и щом мълча, когато изрод

изхрачва в някой своята злина.



Аз мразя и манежи, и арени -

командвани от някой зъл простак.

Дори след най-„великите” промени,

не се подлагам – братче, няма как!

Да наистина... И аз се чудя как могат да назначават толкова импотентни хора, с толкова малки, меки пишки и никакви топки!

Абе кво ви пука за тая. беше най-грозната и дебелата в фирмата. не знам що ръководството назначава такива кът нея. само командваше. добре че е управлението

- Докторе, открих големи бучки под гърдите си!
- Бабо, успокой се, това са ти капачките на колената.

Гей на литургия.Попът маа насам, натам кандилото.Геят се провиква:
- Сестро, чантичката ти гори!

Свети Валентин наближава.
Моля, използвайте на този ден презервативи, че доста скорпиони се навъдиха вече!

Първите 15 секунди от бременността бяха зашеметяващи!

По - добре да държиш целулит в ръцете СИ, отколкото да зяпаш силикон по телевизията.
/ДРЕВНА МЪЖКА ПОГОВОРКА/

Ако габровец ви препълни чашата с чай , то не е от щедрост,а за да не можете да сложите захар

Пешо обичаше да е с чорапи когато прави с*кс, но приятелката му упорито настояваше да ползва презервативи.

Лети щъркел...
и носи някакъв дядка...
- Признай най-накрая, че се загубихме! - казал дядката...

- Тате, аз как съм се появил?
- Аптеката беше затворена синко!

Знаеш ли по какво се разбира, че един човек е още млад ? Когато все още може да си мие краката в мивката.

Когато чуя:
"Обичам те не заради външността, а заради характера ти", се изнервям. Характерът ми е още по - кофти.

Значи, многопрофилна болница съкратено се пише МБАЛ, ами ако е еднопрофилна, как се пише?

Радваме се че колежката е умряла. Вече няма да има дебели жени, без гърди с големи гъзове на този свят дето се крият с одеала пият и смъркат бело.