„Трябва да изградим чувство на благодарност и да сме признателни за всичко, което се случва с нас, знаейки, че всяка стъпка напред е крачка към постигане на нещо по-голямо и по-добро от сегашното ни положение." - Брайън Трейси

Силата на благодарността е толкова голяма, че е неделим елемент по пътя към щастието и просветлението. Именно това чувството ни кара да се усещаме в своя център и в хармония с всичко около себе си. А нали именно това е щастието!

Най-простичкото определение за думата благодарност (съставена от думите „благо" и „дарявам") е: Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност.

„Благодарността е най-здравословната от всички човешки емоции. Колкото повече се изразява благодарност за това, което притежаваш, толкова по-вероятно е в бъдеще да се увеличи това, за което да благодариш." – Зиг Зиглър

Благодарността е изключително мощен източник на позитивна енергия. Всеки от нас знае, че в живота няма нищо случайно и Вселената откликва на нашите мисли, думи и действия. Следователно това, което излъчваш, това и ще получиш като отговор. Казано по друг начин: „Каквото повикало, такова се обадило." Ако не си благодарен за това, което имаш, то ти бива отнето. Простичък закон. Следователно, за да работи и формулата за щастие, неизменна част от нея е да оценяваме стойността на това, което притежаваме, и да сме признателни. Хората, които не изпитват благодарност, в повечето случаи подхранват своето его и поради тази причина са нещастни.

Когато в сърцата ни отсъства благодарността, там се настанява трайно завистта. Вторачваме се във всичко, което другите притежават, без да си даваме ясна сметка за цената, която тези хора са платили, за да притежават всичко това. А това е много порочен кръг. Защото бидейки неблагодарни за това, което вече притежаваме, каквото и да получим няма да ни е достатъчно.

Всеки от нас има за какво да изрече „Благодаря!" на Бог, Вселената, всеки има своята вяра и разбирания. Има толкова много неща, хора, събития, дарби, които притежаваме, за които можем да сме благодарни. Можем всеки ден да отделяме части от минутата, за да изкажем своята признателност. И всекидневно можем да намираме нови и нови неща, за които да изпълваме сърцето си с това светло чувство.

Проявлението (излъчването) на благодарност е установяване на пряка връзка с Вселената (Бог), благодарение на които се случва всичко около и в нас. Когато благодарите, благото ви се връща.

„Често хората ме питат как успявам да бъда щастлив, въпреки че съм без ръце и без крака. Отговарям им набързо, че имам избор. Мога да бъда ядосан, защото нямам крайници, или мога да бъда благодарен, че имам воля и цел. Аз избрах благодарността." – Ник Вуйчич

Животът е прекрасен. Сутрин можете да се събудите и да сте щастливи, защото е нов ден изпълнен с нови предизвикателства и изживявания! Практикувайте признателност! Убедете се сами в силата на благодарността. Благодаря!

Благодарността е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някой е получил или ще получи нещо. Преживяването на благодарност исторически се фокусира върху няколко световни религии и е разглеждано обширно от философите на морала като Адам Смит.
Систематичното изследване на благодарността в психологията започва около 2000 г., може би защото психологията традиционно се фокусира повече върху разбирането на нещастието, отколкото на разбирането на позитивните емоции. Все пак с идването на позитивната психология[3] благодарността става главен фокус на психологическите изследвания.[4] Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта.

За психопатията лек няма!
Психопатията се проявява в патологични черти на характера, неуравновесеност и дисхармония на личността. Сред личностите с психопатия се срещат хора с различно интелектуално развитие, някои от тях са високонадарени. За съжаление дори високият интелект не може да коригира психопатния характер, а обикновено се наблюдава точно обратното – психопатията се отразява на мисленето, правейки го едностранно и субективно.

Ново лекарство при шизофрения се слага веднъж на 3 месеца

- Проф. Миланова, няколко случая на агресия, свързани с хора с шизофрения, отново повдигат въпроса увеличават ли се болните и има ли проблеми в тяхното лечение?

- Психозите, сред които е и шизофренията, са с приблизително постоянна честота в последните години - боледуват около 0,8 до 1% от населението. Знае се, че заболяването изисква много сериозно лечение и след постигането на ремисия тя трябва да се поддържа. Това значи, че поддържащата терапия е част от основното лечение при шизофрения. Самата болест е тежка, защото засяга хора в млада, активна възраст. Боледуват по равен брой мъже и жени, като се смята, че при мъжете протича по-тежко. Има и общи симптоми, но заболяването може да протича по различен начин и като симптоми, и като развитие. Много рядко са болните с един пристъп на шизофрения, по-честият вариант е, че с всеки следващ пристъп се задълбочават трайните промени.

- От какво зависи постигнатата ремисия да продължи по-дълго?

- Напоследък много се коментира този въпрос, тъй като медицината търпи сериозно развитие включително и психиатрията. Има

все повече

възможности тези

хора да бъдат

поддържани с

лекарства така,

че да бъдат включвани в рехабилитационни програми, да имат по-лесна интеграция и да живеят извън институциите. Колкото по-дълго един болен е далеч от болницата и не се влошава, толкова по-малка е тежестта за обществото.

Един от големите проблеми на тези заболявания обаче е непридържането към лечение - болните не приемат, че са болни и не си вземат лекарствата. Около 1/3 от хората с шизофрения вземат медикаменти нередовно, а 1/3 въобще не вземат. За тези групи трябва да има по-различно отношение - пациентите да бъдат обучени за хода на болестта и възможните последици, за да се мотивират да вземат лекарства. Делът на отказващите лечение се увеличава с периода на проследяване - колкото повече напредва болестта, толкова повече болни не си пият лекарствата. Това важи за цял свят. Като общество трябва да осъзнаваме, че тези хора са без лечение и последиците от това: по-чести хоспитализации, грубо и агресивно поведение, злоупотреба с психоактивни вещества.

- Може ли този проблем да бъде преодолян?

- Непридържането към лечението е факт при всички хронични болести. Това е проблемът с ниската степен на съдействие, или съучастие в терапията, от страна на пациента. Различното при нас е, че при психози не може да се очаква такова съдействие и един от начините за компенсация е чрез лекарства с продължително действие. Проблемът не е, че тези болни се увеличават, а, че излизайки от болницата с овладяно остро състояние, повечето “увисват”, особено ако са без близки. Липсва дългосрочната грижа за тези хора. Нужно е да се създадат много дневни центрове, където освен медицинска помощ да получават и социална подкрепа - да работят това, което могат, и да се интегрират. В това отношение сме много обнадеждени от новия екип в Министерството на здравеопазването, че може да подобри грижата за психичноболните.

- Българските пациенти имат ли добър достъп до модерни терапии?

- Да. Всички съвременни лекарства са налични у нас и се реимбурсират от здравната каса, стига пациентите да са осигурени. Новата генерация медикаменти за лечение на психози са създадени в последните 20 г., нямат изразени тежки странични реакции и дават възможност на пациентите да живеят извън институциите. И тъй като не можем да разчитаме, че таблетките ще се вземат редовно, има нови форми с дълго действие. Първо приложението беше през 2 седмици, после веднъж на месец, а най-новата инжекционна форма, която вече се предлага и у нас, се поставя през 3 месеца. Става дума за групата на дългодействащите атипични антипсихотици с интрамускулно приложение, която дава изключителна възможност

чрез 1 инжекция

веднъж на 90 дни

пациентът да живее

спокойно

Много повече хора могат да ползват тези лекарства вече, те отскоро са у нас и се реимбурсират.

- Имате ли пациенти, които работят и водят нормален живот чрез тези лекарства?

- О, да. И учещи, студенти, и работещи хора. Има и доста примери на пациенти, които са били принудени да прекъснат следването си или работата си и чрез съвременното лечение се връщат. И те тепърва могат да се увеличават, тъй като тези лекарства сега навлизат. Колкото по-рано стартира това лечение, толкова по-малко пристъпи и болнично лечение се очакват.

- Има ли връзка между употребата на психоактивни вещества и психозите?

- Напоследък има тенденция хората, които идват на лечение при нас, да са употребявали някакъв вид дрога. Най-често става дума за амфетамини, марихуана и вещества от новите дроги. Не може да се каже кое е първо и кое последица - дали употребата на дрога е довела до психоза, или обратното, но се забелязва успоредност.

- Означава ли, че се увеличават и хората, които, вземайки наркотици, идват като нови пациенти в психиатрията?

- Определено, сериозно нараства броят на хората, които идват с психоза и имат данни за предшестваща употреба на наркотици. Има връзка между употребата на дрога и развитието на психоза. Не всички, вземащи наркотици, развиват психоза, но не може да се отрече ролята включително и на марихуаната в провокирането на психотични пристъпи. Някои хора попадат в психиатрия еднократно, други може да се върнат с нови пристъпи, а при трети заболяването протича като шизофрения, без да вземат психоактивни вещества. Става дума за млади хора и особено мъже.

- Как може да се ограничи тази тенденция?

- Нужно е младите да се информират много повече за възможните последствия от употребата на дрога, а не да си дадат сметка за какво става дума чак след като попаднат в болница. Не е вярно, че марихуаната е безобидно нещо - има хора, при които се провокира психоза след пушене на трева. Ако по време на такова пушене човек получи психотичен пристъп, трябва да се търси помощ. Рисковете от употребата на наркотици трябва да се знаят от цялото общество. Виждаме, че те се простират и на пътя, т.е. върху много повече хора.

Паралелни светове
Разумният човек би могъл да промени Света към много по-добро. Или към Зло. Представете си, че има паралелен на нашия свят където Невежеството е Сила, а Злото е Добро. Свят, който не е подходящ за нашите души и добрите, зли хора хора се опитват да съкратят пребиваването на човеците в него до максимално кратък срок, във възможно най-малка популация.
Ще започна промяната към по-зло чрез налагане на дезинформация, чрез уеднаквяване на образователната система по целия свят. Това образование, промиване на мозъци ще бъде задължително за всеки, налагано с полиция, глоби, затвор, медийно разобличаване, обществен натиск.
Ще заменя религиозната секта, показваща част от истината, с друга и единствена секта. Това ще бъде науката, със същата йерархия, жреци и ритуали, във вид на доктори на науките, професори, академици, нобелови лауреати. В тази секта външни хора няма да се допускат, всяко "ново" откритие, ще бъде нова догма, която се базира на стари лъжи. Или цитираш и модифицираш старите "знания", или сектата те смачка, изхвърля, анатемосва.
По този начин ще бъде скрита която и да е голяма Истина, в сложно описани малки полу-истини. Огромни корпорации, глобални научни организация, до последната университетска лаборатория ще работят в една посока... да предоставят откъснати от контекста на основата Истина, малки полу-истини. Знанията за храната, за водата, въздуха, почвата, тялото, космоса, физиката, химията, математиката, гинекологията... всичко ще бъде тясно специализиарно, отделено от останалите полу-знания. Изолация на всяка "наука" в своя подсекта, чрез свои догми, свой език (терминология). Всичко просто ще бъде поднесено безкрайно сложно и непонятно за почти всеки човек в този свят, непонятно дори за нисшите жреци в собствената секта. С изключение на малък елит, подбран от мен, върховния Злодей, никой няма да знае какво представлява дори храната. Невежеството е сила, силата на Злото.
Върховното познание в такъв свят ще бъде невъзможно, защото да събереш всички полу-истини, пребивавайки във всяка една подсекта, изучавайки нейният абсурден език, един живот няма да стигне. Освен върховният Злодей, никой няма да знае в какъв свят живее, какво същество представлява, с каква цел е на тази планета.
Атакувайки знанията на човеците, те са лесно манипулеруеми. Чрез малки нюанси на историята им можа да ги подтикна към глобални войни или дори омраза един към друг. Това ще запълни цялото им битие, те ще бъдат патриоти, войници, глупаци. И няма да застрашават разкриването на истината. Програмирани в дълг към някакви морални полу-истини (закони) наемници ще смазват всеки, който се доближи до Истината. Чрез "демокрация" и "свобода на словото" дори свободно-мислещите ще се чувстват длъжни да споделят пред всеки истината си. Една глобална мрежа под постоянен надзор от анализатори и изкуствен интелект постоянно ще следи за свободно-мислещите. Всяка стъпка към истината от тях ще бъде наказвана, с от финансов удар до физическа елиминация.
Ще объркам всеки човек с под-истина, която може да бъде проверена, но която е несъществена. Дори разумни хора ще бъдат подведени, че разумът и душата им се намират в клетките на мозъка, а тялото им е съвкупност от месо, кости и кръв. Глобални изследвания с огромен ресурс и време за разучаване на безсмисления геном, който е откъснат от общият смисъл на телесната ни обвивка. Ето защо старите религии трябва да бъдат обявени за невежество, защото в тях неразумно са оставени знания за същността на тялото и връзката му с душата.
За какво им е душа на временно пребиваващи на това Зло място? Хей, аз не съм Зъл, аз им правя услуга. Чрез всички тези тайни, секти, материализъм, суета, войни... се грижа за душите да прекарват много по-кратко време в този Ад. Иначе биха се мъчили стотици години, ако не и хиляди.
Много важна част от моя план за моя план е да убедя дори на подсъзнателно ниво, че щастието се измерва в пари, а любовта е нищо повече от секс. По този начин и "науката" ще върви, полицаи и данъчни ще се стимулират да са част от добре организираното зло. Всеки човек с удоволствие ще си губи времето да бъде роб на безсмислени хартийки, пилеейки живота си в строежи на хартиени замъци. От събиране на хартийки, запълване на времето за осъзнаване с време за "работа", Истината ще бъде добре опазена. Който не събира хартийки, няма как да оцелее, защото няма да има достъп до храна и подслон, обществото ще го отхвърли като аутсайдер. Умен човек, който не слугува на хартийките, ще бъде обявен за луд. А убедиш ли околните му, че е такъв, те ще се мобилизират наистина да му разрушат психиката, да го накарат да приема наркотици, да го вкарат в лудница, от която никой здрав не излиза.
Могъщ инструмент в моя зъл план ще бъде сектата на Медицината, моята нова Велика инквизиция. Медицината ще служи на хартийки. Също както органите на реда ще организират престъпността, включително със свои кадри, така и за медицината - всеки излекуван пациент, ще бъде пирон в ковчега на безсмислието ѝ.
Медицинската секта ще бъде върха на организирания геноцид, човек дори няма да може да прочете рецептата и диагнозата си от "лекаря", а всички процедури ще бъдат непонятни за него. За да бъдат объркани случайно навлезлите в медицината хора, те ще бъдат тясно специализирани само в една област. Общ лекар на цялото тяло няма да се толерира. Може да има доктор по костите, по очите, по зъбите, по половите органи. Но доктор по човека... това е Ерес за Медицината, такъв доктор ще бъде изгорен на кладата на безпаричието и общественото осмиване.

-- .- -.- . / .-.. --- ...- . --..-- / -. --- - / .-- .- .-.

Летните жеги са царското време на хвърчащите насекоми. Най-близко до нас и конете по време на езда, в обора или на манежа са конските мухи. Всички знаем, че хапят до кръв. Колкото по-горещо е лятото, толкова повече мухите полудяват. Високите температури ги ожесточават, ухапването им е почти „жилене”. Неслучайно са наречени щръклици. Нападат без да подбират добитък и хора. Нападат конете най-вече при температура на въздуха 15-16 градуса. При съчетание от високи температури и сух въздух загиват. Живеят 4-5 седмици. Конските мухи обикновено живеят и нападат навън, само по заблуда влизат в помещения. Най-активни са в летните слънчеви следобеди между 12:00 и 16:00 часа.

Ухапването от конска муха при хората прилича на синя пъпка. Първоначално се зачервява и отича. Червеният кръг около ухапаното достига 5-6 сантиметра. На втория ден червеното става мораво синьо, продължава да сърби, а пъпката оздравява бавно. Пъпките от тази „инвазия” сърбят – сърбят до полуда и не дават покой нито през деня, нито в хладните часове на нощта.

След ухапване не се паникьосвайте. Това е токсична, а не алергична реакция. Единствено пчели, стършели и оси могат да причинят алергия. Дори към комара няма алергия, а фармакологична реакция към вещества, които се съдържат в слюнката му.

Така е и при ухапванията от конската муха, въпрос на реактивност от страна на ухапания. При някои хора веществата, които се съдържат в слюнката на тези мухи, причиняват по-остра реакция. Отокът и посиняването се получава от микроскопичен кръвоизлив. От веществата намиращи се в слюнката на мухата, кръвоносните съдове се разширяват. При голям оток, освен вода, от кръвта излизат и други съставки – най-често еритроцити. Затова отначало петното е червено, а след това става синьо, зелено и жълто, като при всеки хематом.

Ухапаното място е добре да се дезинфекцира със спирт или какъвто имаме под ръка. При по-бурно изразените реакции с по-големи отоци и силни сърбежи, приложете студен компрес. За успокоение на кожата и спадане на подутината помагат различна гама препарати, като например.

Д-р Маргарита Милева







Има мухи, които пред нищо не спират по пътя си. Миналата седмица група приятели се бяха събрали на маса, все яки мъже, мускулести, но те бързо омекнаха, щом видяха да влиза мухата. Мухата се завъртя наоколо и веднага седна на масата, опита всички мезета, отпи от виното, виното й хареса повече от мезетата, та затуй премина само на вино и през цялото време потупваше приятелите по рамената и от всички най – силно бръмчеше. Накрая приятелите изведоха мухата, като я придържаха под мишниците, защото тя едва се държеше на краката си, и я оставиха на улицата, а мухата продължи да бръмчи: браво! и прави ви чест!, после си тръгна по улицата с криволичене, срещна друга група приятели и веднага се залепи за тях, за да им разкаже за ония, дето я били изоставили. Новата група реши да се качи в движение в трамвая, за да се спаси от мухата, но и мухата не е глупава, тя веднага се залепи за трамвая, докато накрая се разбра, че нямало къде да спи, та отиде с едного да спи в къщата му. Човекът легна на канапето, а мухата легна в леглото и хърка през цялата нощ.

Ето как мухата може да изхвърли човека дори от леглото му!

Веднъж млада жена обясняваше на съдиите в съда, че мъжът й се бил свързал с конска муха. Те били женени съвсем отскоро и жената забелязала, че някаква конска муха се върти около мъжа й, но в началото не й обърнала особено внимание. По – късно конската муха почнала да се обажда по телефона в къщи. Аз не зная как една конска муха може да се обажда по телефона, но жената твърдеше много настоятелно, че се била обаждала, дори разказваше цели пасажи от това, дето й е говорела мухата. После мъжът почнал да се губи вечерно време и накрая жената решила да разкаже някому за конската муха. Човекът, комуто разказала, излязъл прозорлив. Двамата проследили мъжа, видели го как се срещнал с конската муха в едно кафене, после по здрач влезли в градината. Боже господи, той се целувал с мухата! На мухата й било много весело изглежда, защото се смеела, сякаш я гъделичкали. Тогава жената избухнала и ударила плесница на мухата, а мухата почнала да си скубе косите. Косите й били прегорени във фризьорниците, та лесно се скубели. Като видяла, че мъжът ще тръгне, конската муха веднага се залепила за него, защото е конска муха и за нея това е лесно, разбира се. Ето свидетелят е тук и той може да разкаже всичко. Съдиите попитаха свидетеля истина ли е всичко за тая конска муха и той каза, че е истина. Мъжът също призна и след като трима говорят едно и също, за съда вече е истина… Тъй че ако понякога човек се мъчи да се изскубне от мухата, то в други случаи той тръгва подире й и дори може да преспи с нея, колкото и странно да ни се струва това.

По повод на тая история някои по – стари хора разказваха страшни спомени за варварската испанска муха. Когато се появила испанската муха, добитъкът и хората мрели като мухи, във всички дворища се носел дим, защото горели мокра слама и смрадливи треви. Ще требиш мухата ли! Всичко се било свило по домовете, клечало зад прозорците и гледало как мухата вилнее като еничарин. Общинският бик скъсал синджирите и тръгнал свиреп из улиците. На едно място го срещнала мухата, бикът размахал острите си рога, но мухата го прегазила и той веднага станал на мърша. Ето колко страшна е била тая муха и слава богу, че оттогава не ни е навестявала!

„Трябва да изградим чувство на благодарност и да сме признателни за всичко, което се случва с нас, знаейки, че всяка стъпка напред е крачка към постигане на нещо по-голямо и по-добро от сегашното ни положение." - Брайън Трейси

Силата на благодарността е толкова голяма, че е неделим елемент по пътя към щастието и просветлението. Именно това чувството ни кара да се усещаме в своя център и в хармония с всичко около себе си. А нали именно това е щастието!

Най-простичкото определение за думата благодарност (съставена от думите „благо" и „дарявам") е: Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност.

„Благодарността е най-здравословната от всички човешки емоции. Колкото повече се изразява благодарност за това, което притежаваш, толкова по-вероятно е в бъдеще да се увеличи това, за което да благодариш." – Зиг Зиглър

Благодарността е изключително мощен източник на позитивна енергия. Всеки от нас знае, че в живота няма нищо случайно и Вселената откликва на нашите мисли, думи и действия. Следователно това, което излъчваш, това и ще получиш като отговор. Казано по друг начин: „Каквото повикало, такова се обадило." Ако не си благодарен за това, което имаш, то ти бива отнето. Простичък закон. Следователно, за да работи и формулата за щастие, неизменна част от нея е да оценяваме стойността на това, което притежаваме, и да сме признателни. Хората, които не изпитват благодарност, в повечето случаи подхранват своето его и поради тази причина са нещастни.

Когато в сърцата ни отсъства благодарността, там се настанява трайно завистта. Вторачваме се във всичко, което другите притежават, без да си даваме ясна сметка за цената, която тези хора са платили, за да притежават всичко това. А това е много порочен кръг. Защото бидейки неблагодарни за това, което вече притежаваме, каквото и да получим няма да ни е достатъчно.

Всеки от нас има за какво да изрече „Благодаря!" на Бог, Вселената, всеки има своята вяра и разбирания. Има толкова много неща, хора, събития, дарби, които притежаваме, за които можем да сме благодарни. Можем всеки ден да отделяме части от минутата, за да изкажем своята признателност. И всекидневно можем да намираме нови и нови неща, за които да изпълваме сърцето си с това светло чувство.

Проявлението (излъчването) на благодарност е установяване на пряка връзка с Вселената (Бог), благодарение на които се случва всичко около и в нас. Когато благодарите, благото ви се връща.

„Често хората ме питат как успявам да бъда щастлив, въпреки че съм без ръце и без крака. Отговарям им набързо, че имам избор. Мога да бъда ядосан, защото нямам крайници, или мога да бъда благодарен, че имам воля и цел. Аз избрах благодарността." – Ник Вуйчич

Животът е прекрасен. Сутрин можете да се събудите и да сте щастливи, защото е нов ден изпълнен с нови предизвикателства и изживявания! Практикувайте признателност! Убедете се сами в силата на благодарността. Благодаря!

Благодарността е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някой е получил или ще получи нещо. Преживяването на благодарност исторически се фокусира върху няколко световни религии и е разглеждано обширно от философите на морала като Адам Смит.
Систематичното изследване на благодарността в психологията започва около 2000 г., може би защото психологията традиционно се фокусира повече върху разбирането на нещастието, отколкото на разбирането на позитивните емоции. Все пак с идването на позитивната психология[3] благодарността става главен фокус на психологическите изследвания.[4] Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта.

зло (български)

ед.ч. зло
членувано зло·то
мн.ч. зли
членувано зли·те

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло. 4. Нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.

-- .- -.- . / .-.. --- ...- . --..-- / -. --- - / .-- .- .-. .-.-.- / -.-. .... .. .- --- -.-.--

Злото никога не спи!

Злото е религиозен (и на моралните съждения) термин, описващ нещо, което е тотално погрешно, неправилно, неморално или пък вредно. То е израз на абсолютна негативност - обратното на позитивизма и доброто. В много култури символизира смъртта, липсата на добър живот. Според някои монотеистични религии (като християнството и исляма) център на злото са дяволите и водачът им Луцифер /или Сатаната/. От тях се зараждат престъпността, завистта и всички човешки пороци.

Зло е всеки акт-съзнателен или несъзнателен, извършен от едно разумно същество спрямо друго живо същество или природата, с цел увреждане, унижаване или присвояване. Зло е всеки акт, който е насочен против реда и еволюцията, и подпомага хаоса и регреса.

Проявите на злото са:всеки опит да бъде увредена природата и плодовете на нейната еволюция в лицето на материята, растенията и животните. И всеки опит да бъде подчинено, ограбено, увредено, унизено, измъчвано, държано в неведение /манипулирано/ излъгано, подведено и т.н. друго същество.

Носители на злото са всички същества, които, възползвайки се от гореизброените методи, се опитват да вредят на други същества и природата, да паразитират на техен гръб, смучейки от тяхната собственост, или от плодовете на техния труд-във всичките му форми и разновидности.

Добро и зло е дихотомия във философията, етиката и религията и същевременно нормативно-оценъчна философска категория, относима към оценка на социалните явления, действията и мотивите на homo sapiens, и означава в обобщена форма, от една страна дължимото и нравствено позитивното, и обратното - нравствено негативното и осъдимото.

Отделни религиозни системи, като авраамическите и манихейството, които са изпитали влиянието на зороастризма, възприемат дихотомията на добро и зло като антагонистичен дуализъм, в борбата между които злото трябва да бъде победено.

Хората са подвластни не само на стихиите и прищявките на природата, но и на собствените си вътрешни пориви и емоции - положителни и негативни. Емоционалните състояния, на които хората сме подвластни, могат да бъдат могъщи. Дотолкова могъщи, че, силните емоционални и душевни състояния били възприети като "невидими сили", които обсебвали човека. Негативните емоционални състояния били възприемани като "външни влияния", идващи "отвъд" видимия свят - от отвъдния свят на мъртвите. Разбира се, тези "влияния" не идвали "отвъд", а от човешкото несъзнавано.

В миналото, гнева и агресията се считали за нормална част от човешкото поведение. За "обсебени от зли духове" се считали хората с психически отклонения или страдащите от СТРАННИ болести.