Личен профил Смяна на парола Имейл известявания

Успешно се абонирахте.

За да управлявате известията си, изберете "Личен профил" и после меню "Имейл известявания"

Линде Газ България /img/frontend/nomap.png"

Линде Газ България

Напишете мнение
5 2 0
2 точки от 335 мнения
Подробна информация за фирмата
Виж подробна оценка
Редакция

Показани резултати 91-100 от общо 335


бивш служител

-37 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
3
Работна среда
-5

Като бивш служител в тази компания мога да кажа, че колежката в отдел специални газове, дето “подаде оплакване в полицията за психически и сексуален тормоз” беше ниска, дебела и грозна мъжемразка, сексистка и егоцентричка. То поне едни гърди да имаше да покаже нещо на мъжете да се порадват, а то и толкова нямаше. Плоска като дъска с голям и дебел задник. Кой ли пък мъж ще я задява изобщо!? Явно й се е искало само…

От колегите в София съм чувал, че я е мързяло да гледа. Изключително некомпетентна жена в бранша. Пълна въздухарка и общо взето специалистка в манипулациите и лъжите. Комплексарка с психически отклонения. По цял ден се дрогирала и напивала, спяла през деня, докато е на работа, лъжела клиентите, не си вдигала телефона и изградила изключително лош имидж на компанията в България, докато в другите държави не е така, защото там все пак има професионалисти на тази ключова позиция. Като идваше в Стара Загора в базата, смърдеше здраво на джибри. Яко поркаше. Голяма излагация за фирмата. Добре, че е напуснала.

Много трябва да се внимава с нея, защото постоянно стои зад маската на хрисима, добродушна и мила жена.

Голяма измамница!


-41 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-3
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-3
Работна среда
-5

Психопатията не е психично заболяване, а разстройство на личността. Психопатът е човек, който не притежава съвест, но не защото не схваща разликата между добро и зло, а просто защото не може емоционално да ги разграничи.

Той се отличава с поразителна липса на съпричастност и загриженост за околните. Ако при другите хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, то при психопатите това е невъзможно.

Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло при психопатите не работят. Това за жалост може да доведе до поредица последици за околните хора, които често се превръщат в плячка за психопата.

Той трудно може да бъде разпознат дори и от специалист, защото умело влиза в ролята на съвсем нормален човек. Ето обаче някои тревожни сигнали, които комбинирано сочат, че може би си имате работа с психопат и трябва да внимавате:

На пръв поглед той е изключително чаровен

Точно както актьорът може да влиза в множество роли, психопатът ще си сложи маска на нормалност, която да го направи симпатичен и приятен в очите на другите. Той често е душата на компанията. Обича да печели одобрението на околните, така че да може по-късно да ги манипулира по-лесно.

Психопатът излъчва самоувереност, която по естествен начин привлича околните. Вероятно има стабилна работа и чудесно симулира, че е "гражданин за пример". Като цяло не е трудно човек да се впечатли от психопат и да му се довери.

Обърнете внимание на това дали е грандоман

Психопатът често вярва, че е по-умен и по-силен, отколкото реално е. Той обича да се заобикаля с успешни и властни хора, защото това повдига собствения му статус. Чувството му за собствена важност често води до пропукване на маската му. Психопатът ще те настъпи, без да му мигне окото, ако нямаш статус или ценност, от които той да се възползва.

Често се държи безотговорно и импулсивно

Психопатът има склонност да не вижда нищо лошо в начина, по който се държи и приема света, дори когато обективно има място за притеснение. Супер характерен за него е отказът да поема отговорност за решенията си или за последиците от тях.

Тази му склонност се изразява най-ясно под формата на постоянна безотговорност. Психопатът е фокусиран върху собствените си желания. Той прави каквото си иска, когато си поиска. Това може да доведе до изневери, лъжи, кражби.

Психопатът може да води безразборен полов живот, както и да напуска работа, когато му е доскучало или не му се занимава.

Той просто не спазва правилата

Ако човекът, който подозирате в психопатия, се движи винаги строго по правилата и нормите, най-вероятно няма за какво да се тревожите. Психопатът не признава авторитети и обичайно гледа на себе си като на човек над закона. Може би затова около 25% от мъжете в затворите по света са психопати.

Проверете дали въпросният човек е имал проблемно детство. Повечето психопати са имали.

Показва ли емоции, когато ситуацията предполага?

Особено характерна за психопата е липсата на съвест и неспособността за емоционално разграничаване на доброто от злото. Обикновено на него не му пука дали наранява някого с действията си, ако те му помагат да изпълни целите си.

Психопатът не спазва моралните принципи, които останалите в обществото смятат за важни. Ето защо може да тръгне да съблазнява половинката на свой приятел да кажем или да прецака колега в работата, за да получи повишение. Без да чувства вина след това.

Психопатът не познава това чувство. Но пък може доста добре да имитира емпатия с цел да се хареса на околните. Нищо чудно да даде пари на просяк пред вас например.

Психопатите не реагират обичайно на тъжни поводи като смърт, наранявания и други негативни поводи, които разстройват останалите.

Влиза ли в ролята на жертва?

Психопатите са експерти в това да си играят с чувствата и несигурностите ви, така че да можете да погледнете на тях самите като на жертви. Това помага да намалите защитните си сили и ви прави уязвими на бъдеще експлоатация от тяхна страна.

Ако ролята на жертва е комбинирана и редувана с изблици на неприемливо поведение и зли действия, би трябвало да се замислите за истинската природа на този човек.

Психопатите са патологични лъжци

Психопатът няма задръжки и притеснения относно лъжата. Той лъже за малки неща, измисля цели истории, дори когато няма обективна причина да се скрие истината, той пак ще излъже поне малко.

Той не се смущава или срамува от това. Даже се гордее. А ако си мислите, че сте го хванали, той просто ще измени така нещата, че ще замаже умело положението, лъжейки още повече. Държи се спокойно, излъчва увереност и те лъже в очите.

И велики манипулатори

Психопатът е способен да те накара да правиш неща, които иначе не би извършил. Със средствата на умелата манипулация и пословичния си чар, с лъжите си и игричките си, той те използва като кукла на конци по пътя към своята цел. Той ще се сприятели с теб, ще изучи слабостите ти и после ще ги използва умело срещу теб и за лична изгода.


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5


Разнообразие от зеленчуци, изложени за продажба
Зеленчуците са голяма група храни, включваща различни части от ядивни растения, с изключение на сладките плодове, зърнено-житните и зърнено-бобовите храни и ядките. Разграничението между зеленчуците и някои други храни, най-вече плодовете, не винаги е отчетливо и често се основава на кулинарната и културна традиция. Така към зеленчуците най-често се отнасят листа, стъбла или корени на определени растения, но също и плодове с по-ниско захарно съдържание, като доматите, или семена, като зеления фасул.

Първоначално зеленчуците са събирани от праисторическите хора от диворастящи растения, като началото на тяхното култивиране в някои части на света е между X и VIII хилядолетие пр. Хр. Първите зеленчукови култури са характерни за съответната област растения, но с времето се пренасят и видове от отдалечени части на света. Днес повечето зеленчукови култури се отглеждат навсякъде по света, където климатичните условия позволяват това, а понякога в защитена среда и в по-неподходящи райони. Китай е най-големият производител на зеленчуци в света, а международната търговия дава възможност на потребителите да купуват зеленчуци, отглеждани в отдалечени части на света. Мащабът на отглеждане на зеленчуковите култури варира в широки граници от производство за лична употреба до големи предприятия с обширни монокултурни насаждения. В зависимост от вида на зеленчука, събирането на реколтата може да бъде последвано от оценяване, сортиране, обработка и предаване на продукта към търговската мрежа.

Някои зеленчуци се консумират сурови, а други задължително трябва да претърпят термична обработка, обикновено варене. Обикновено зеленчуците се влагат в основни ястия и супи, а много рядко и в сладки ястия. Не играят важна роля в храненето на хората, като обикновено имат ниско съдържание на мазнини и въглехидрати, а високо на витамини, минерали и баластни вещества.


Съдържание
1 Дефиниция
2 История
3 Класификация
4 Хранене и здраве
5 Производство
6 Съхранение
7 Кулинарна употреба
8 Бележки
Дефиниция

Схема на отношението между зеленчуците в кулинарен смисъл и плодовете в ботанически смисъл
Понятието „зеленчук“ няма точна общоприета дефиниция и обхватът му може да се различава в зависимост от контекста. В най-широк смисъл зеленчуци са всички храни от растителен произход.[1] По-точно определение е: „всяка част от растение, консумирана като храна, която не е плод или семе, но включвайки зрелите плодове, които са част от основни ястия“.[2][3] Извън тези дефиниции остават ядивните гъби и водорасли, които, макар и да не са растения, често се разглеждат в кулинарията като зеленчуци.[4]

В посоченото определение на „зеленчук“ недобре изяснено остава разграничението между зеленчуците и плодовете. Понятието „плод“ има конкретно значение в ботаниката – част от растението, която се развива от завръзите на покритосеменните растения. Тази дефиниция се различава от разговорното значение на думата – докато прасковите, сливите или портокалите са плодове и в двата смисъла, много ботанически плодове, като патладжани, чушки или домати разговорно се определят не като плодове, а като зеленчуци. Разговорната интерпретация е възприета и в нормативни документи, като Митническата тарифа.[5] Тази група зеленчуци се нарича плодови зеленчуци.

История
Преди появата на земеделието хората са ловци-събирачи – те събират ядивни плодове, ядки, стъбла, листа, корени и грудки, търсят мъртви животни и ловуват живи, за да се изхранват.[6] Смята се, че началото на земеделието е горското събирачество в разчистени участъци на екваториалните гори – полезните растения са идентифицирани и растежът им се насърчава, като в същото време нежеланите видове се премахват. Тези практики са последвани от отглеждането на растения чрез селекция на сортове с желани характеристики, като едрите плодове или бързия растеж.[7]

Макар най-ранните свидетелства за опитомяване на треви като пшеницата и ечемика да са открити в Плодородния полумесец, вероятно земеделието възниква независимо в различни части на света в периода от X до VIII хилядолетие пр. Хр.[8]

В продължение на хилядолетия ниската производителност на селското стопанство ограничава разнообразието на храните за основната част от населението, което рядко има достъп до месо и обикновено се храни с някаква основна храна, направена от ориз, ръж, ечемик, пшеница, просо или царевица. Добавянето на зеленчуци е важно за разнообразяването на такава диета.

Един от основните центрове на ранното зеленчукопроизводство е районът на Месопотамия и Древен Египет. Тук е и центърът на зърнопроизводството в древната човешка история. Богатите влажни почви и възможностите за напояване от водите на Нил, Тигър и Ефрат са позволили лесното отглеждане на няколко реколти от разнообразни зеленчуци. Съществуват сведения, че шумерите са отглеждали лук, репички, боб и маруля.

Диетата на древните египтяни е базирана на хляба, често замърсен с пясък, който поврежда зъбите им. Месото е рядкост, но рибата е по-обичайна. Тези храни се допълват с различни зеленчуци, като тиквички, зелен фасул, лук, праз, чесън, репички и марули.[9] Херодот описва как в Египет се отглеждат разнообразни зеленчукови култури като лук, чесън, репички, кориандър, зеле, бакла. При проучване на пирамидите са открити древни счетоводни документи, които описват количествата зеленчуци, с които са изхранвани строителите на гигантските каменни строежи. Основният консумиран зеленчук е бил лукът. Лукът и чесънът са били широко застъпени като ценни дарове за египетските божества. Семена от бакла пък са откривани в гробници на управители от петата египетска династия. В медицината бобът е използван като целебно средство при запек, болен език и проблеми с пикочнополовата система при мъжете. Листата от маруля са давани като дарове на божеството Мин, а консумацията им е служила като афродизиак и средство за повишаване на плодородието. Лещата, нахутът, лупината и грахът са зеленчукови растения, също добре познати на египтяните.


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

Знаем, че отхвърлянето боли, но то може да нанесе вреда на психическото ни здраве, която отива далеч отвъд емоционалната болка. Ето 10 по-малко известни факти, които описват различните ефекти, които отхвърлянето оказва върху нашите емоции, мислене и поведение.

1. Отхвърлянето се усеща като болка, буквално. Изследвания с магнитен резонанс показват, че същите зони на мозъка, които се активират, когато изпитваме физическа болка, се задействат и при емоционалното отхвърляне. Ето защо отхвърлянето наистина боли.

2. Парацетамолът намалява болката, предизвикана от емоционално отхвърляне. В едно проучване, тестващо хипотезата, че отхвърлянето наподобява физическата болка, изследователите дават на някои участници ацетаминофен (парацетамол), преди да преди да ги накарат да си припомнят болезнено преживяване от миналото, в което са били отхвърлени.

Хората, които получили парацетамол, докладвани значително по-малко емоционална болка, в сравнение с участниците, получили хапче, съдържащо само захар.

3. Отхвърлянето е имало жизненоважна функция в нашето еволюционно минало. В епохата на лов и събирателство, да си отлъчен от племето е равносилно на смъртна присъда, тъй като е трудно да оцелееш дълго сам.

Еволюционните психолози смятат, че мозъкът е разработил система за ранно предупреждение, за да ни алармира, когато сме били изложени на риск от остракизъм. Така онези, които са чувствали отхвърлянето по-болезнено (т.е., при които мозъкът го е възприел като физическа болка), придобиват еволюционно предимство: те са по-склонни да коригират поведението си и следователно да останат в племето.

4. Повторното преживяване на болката от социално отхвърляне е по-ярко от спомена за физическа болка. Опитайте се да си припомните преживяване, в които сте чувствали значителна физическа болка. „Ъ?”, реагира мозъкът ви. С други думи, споменът не може да предизвика физическа болка. Но опитайте да преживеете отново болезнено отхвърляне (всъщност, недейте - просто го назовете с думи), и ще ви залеят куп чувства, които сте изпитвали тогава. Нашият мозък поставя приоритет върху преживяването на отхвърляне, защото сме социални животни, които живеят в "племена."

5. Отхвърлянето дестабилизира нашата “нужда от принадлежност“. Всички имаме една основна нужда: да принадлежим към дадена група. Когато бъдем отхвърлени, тази необходимост е дестабилизирана и изключването, което чувстваме, усилва емоционална болка. Повторното свързване с тези, които ни обичат, или общуването с хората от групите, с които се чувстваме силно свързани, които ни ценят и ни приемат, може да успокои емоционалната болка след отхвърляне.

6. Отхвърлянето създава ударни вълни на гняв и агресия. През 2001 г. здравното министерство на САЩ публикува доклад, който посочва, че отхвърлянето е по-опасен рисков фактор за насилието сред подрастващите, отколкото наркотиците, бедността, или участието в улични банди. Безброй изследвания са показали, че дори леките ежедневни откази карат хората да изливат агресията си върху невинни минувачи. Но голяма част от тази агресия се обръща навътре.

7. Отхвърлянето ни праща на разрушителна мисия срещу нашето самочувствие. Често романтичният отказ ни кара да търсим вината в себе си, да се вайкаме всичките си недостатъци и да сипем ритници върху самочувствието си, което вече е съборено в калта. Повечето романтични откази са въпрос на различия в характерите и липса на химия, несъвместими начини на живот, различни приоритети или други подобни въпроси, които касаят взаимоотношенията между двама души. Обвиненията към себе си и атаките към самооценката ни само задълбочават емоционалната болка и правят възстановяването по-трудно.

8. Отхвърляне временно понижава IQ-то. Нужно е само човек да си припомни скоро преживяно отхвърляне, за да се справи значително по-зле на последващи тестове за интелигентност, тестове за краткосрочната памет, както и тестове за вземане на решения. Когато се опитваме да се справим с болезнено отхвърляне,не можем да мислим така ясно.

9. Отхвърлянето не реагира на разумни аргументи. Няколко души участват в експеримент, в който биват отхвърлени от непознати. Експериментът е нагласен: "непознатите" са подставени лица. Изненадващо обаче, дори разкритието, че отхвърлянето не е било действително, не успява да облекчи емоционалната болка, която участниците усещат. Дори когато им се казва, че непознатите са членове на презирана от тях група като Ку-клукс-клан, това не е достатъчно, за да успокои наранените чувства на хората. И все пак...

10. Има начини за лечение на психологическите рани, които отхвърлянето нанася. Има начини да се предотвратят психологическите, емоционални, когнитивни и социални проблеми, които обикновено следват. За да направи това ефективно, човек трябва да разгледа всяка една от тези психологически рани (т.е., да успокои емоционална болка, да се намали гнева и агресията, да защити самооценката си и да стабилизиране нуждата си да принадлежи към общност).


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

https://www.youtube.com/watch?v=B3qRhwkPVTc


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

1. Защо отхвърлянето боли толкова много?

Когато някой ви отблъсне, в мозъка ви се активират същите зони, които реагират и на физическата болка. В един експеримент доброволците, които погълнали болкоуспокояващо, преди да си припомнят травматичен случай на отхвърляне от своето минало, съобщили, че изпитват по-слаба емоционална болка от участниците, които пили само плацебо.

Отхвърлянето е толкова болезнено, че може да промени дори мисленето ни. Хора, помолени да си припомнят такъв епизод от живота си, показали по-слаби резултати на тестове за интелигентност, за краткосрочна памет и за вземане на решения от останалите.

Смята се, че отхвърлянето е придобит чрез еволюцията механизъм за ранно предупреждение, че ще бъдем изритани от племето си, което в нашето пещерно минало е било равносилно на смъртна присъда. Вероятно затова отхвърлянето ни кара да се чувстваме толкова откъснати от реалността и самотни; то разклаща усещането ни, че принадлежим към някаква общност. Затова, когато го почувстваме, е жизненоважно веднага да се свържем с хората, които са ни близки и ни приемат, и да се оставим на обичта и усещането за топлота, които те ни дават. Така ще компенсираме първичния страх, че ще останем сами.

2. Ако е толкова полезно да мислим за чувствата си, защо размислите върху трудни въпроси са толкова мъчителни?

Когато мислим за начина, по който сме се чувствали след болезнено преживяване, често достигаме до проблясъци и изводи, които намаляват емоционалния дистрес и ни позволяват да продължим напред. Точно това е и основният принцип на психоанализата като метод за лечение на душевни травми. Когато обаче се човъркаме за нещо неприятно, просто превъртаме отново и отново едни и същи мисли в главата си, едни и същи спомени и тревоги, но не достигаме до по-доброто им разбиране. Само ставаме още по-разстроени и гневни.

Това самоизмъчване може да стане даже вид зависимост, тъй като вниманието към лошите спомени и мисли ги прави още по-болезнени, което на свой ред ни кара да човъркаме раните си още повече. Тези цикли не просто засилват емоционалния дистрес, но с времето хормоните на стреса, които освобождаваме при тревожните размисли, ни поставят на сериозен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Ето защо всеки път, когато ни нападнат черните мисли, трябва съзнателно да се разсейваме с активно, положително действие - спортът, например, кара тялото ни да освобождава хормони на щастието, които ще се противопоставят на буреносните облаци.

3. Възможно ли е да спасим самочувствието си от ефекта на провала?

Да. Провалите нараняват самочувствието ни, защото променят начина, по който гледаме на света – целите започват да ни изглеждат недостижими, а способностите ни – твърде незначителни, за да се справим с предизвикателствата. За да спасим самочувствието си от тежкия удар на провала, трябва да преодолеем чувството на безпомощност, което го следва по петите.

Ако се тюхкате за „липсата си на способности”, оплаквате „лошия си късмет” или приемате, че „не ви е било писано”, сами се правите ненужно безсилни. Ако настоявате да се вините по някакъв начин за провала си, съсредоточете се върху онези неща, които са били във ваш контрол, като например планирането и изпълнението.

След това обмислете многото начини, по които може да подобрите тези аспекти, информирайте се по-добре, подгответе се по-добре, инвестирайте повече усилия и ресурси и засилете волята си (това става с редовни упражнения). И после опитайте пак!

4. Защо хората, които са наранили нечии чувства, продължават да се чувстват виновни дори след като са се извинили?

Обикновено вината е една полезна емоция, тъй като ни предупреждава, когато действията или бездействието ни са наранили някой друг. Така получаваме чудесната възможност да обмислим ценностите си и да се подобрим в името на всеобщото благо.

Затова вината е чудесен „защитник на връзките”. Когато обаче стане прекалена или се задържи твърде дълго, вината нанася повече щети, отколкото носи ползи. Тя може да увреди способността ни да се съсредоточаваме и да се радваме на живота.

Когато се чувстваме виновни, след като вече сме се извинили, причината обикновено е в това, че извинението не е било достатъчно силно, за да предизвика искрена прошка у другия. Често забравяме най-важната съставка, която прави извинението ефективно – изразяването на ясна емпатия към чувствата на обидения.

Когато обясните, че наистина разбирате как се е чувствал другият и какво е преживял, а после покажете, че ви е ясно как вашите действия (или бездействие) са му се отразили, е много по-вероятно да получите искрена прошка. Скоро след това чувството ви за вина ще се успокои.

5. Защо, дори когато ежедневно си повтаряме позитивни твърдения, имаме ниско самочувствие?

Позитивните твърдения като „заслужавам истинска любов” и „ще преуспея в работата” често не действат на хора с ниско самочувствие. Те даже могат да ги накарат да се чувстват още по-зле.

Когато твърденията не са във връзка с установените ни убеждения, ние ги отхвърляме подсъзнателно. Ако чувстваме, че не сме достойни за обич, повтарянето, че я заслужаваме, ще предизвика негативна реакция в подсъзнанието ни и само ще ни напомни колко самотни се чувстваме.

Вместо това хората с ниско самочувствие трябва да използват самоутвърждаващи изречения. Това са твърдения, които подсилват качествата и уменията, които вярваме, че вече имаме. Например „Ще бъда верен, грижовен и подкрепящ съпруг” или „Аз съм отговорна и мотивирана, и имам отлична трудова етика”.

Направете списък на най-хубавите си качества и напишете кратко есе за това защо едно или друго от тях са важни (и как сте ги проявявали в миналото). Това е великолепен навик, който трябва да се превърне в ежедневие за хората, чието самочувствие не е добро.


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

https://www.youtube.com/watch?v=LVaVxziILks


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

https://www.youtube.com/watch?v=rqYyIL1ckBQ


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

„Трябва да изградим чувство на благодарност и да сме признателни за всичко, което се случва с нас, знаейки, че всяка стъпка напред е крачка към постигане на нещо по-голямо и по-добро от сегашното ни положение." - Брайън Трейси

Силата на благодарността е толкова голяма, че е неделим елемент по пътя към щастието и просветлението. Именно това чувството ни кара да се усещаме в своя център и в хармония с всичко около себе си. А нали именно това е щастието!

Най-простичкото определение за думата благодарност (съставена от думите „благо" и „дарявам") е: Чувство на уважение към някого или нещо, на признание на заслугата му за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо; признателност.

„Благодарността е най-здравословната от всички човешки емоции. Колкото повече се изразява благодарност за това, което притежаваш, толкова по-вероятно е в бъдеще да се увеличи това, за което да благодариш." – Зиг Зиглър

Благодарността е изключително мощен източник на позитивна енергия. Всеки от нас знае, че в живота няма нищо случайно и Вселената откликва на нашите мисли, думи и действия. Следователно това, което излъчваш, това и ще получиш като отговор. Казано по друг начин: „Каквото повикало, такова се обадило." Ако не си благодарен за това, което имаш, то ти бива отнето. Простичък закон. Следователно, за да работи и формулата за щастие, неизменна част от нея е да оценяваме стойността на това, което притежаваме, и да сме признателни. Хората, които не изпитват благодарност, в повечето случаи подхранват своето его и поради тази причина са нещастни.

Когато в сърцата ни отсъства благодарността, там се настанява трайно завистта. Вторачваме се във всичко, което другите притежават, без да си даваме ясна сметка за цената, която тези хора са платили, за да притежават всичко това. А това е много порочен кръг. Защото бидейки неблагодарни за това, което вече притежаваме, каквото и да получим няма да ни е достатъчно.

Всеки от нас има за какво да изрече „Благодаря!" на Бог, Вселената, всеки има своята вяра и разбирания. Има толкова много неща, хора, събития, дарби, които притежаваме, за които можем да сме благодарни. Можем всеки ден да отделяме части от минутата, за да изкажем своята признателност. И всекидневно можем да намираме нови и нови неща, за които да изпълваме сърцето си с това светло чувство.

Проявлението (излъчването) на благодарност е установяване на пряка връзка с Вселената (Бог), благодарение на които се случва всичко около и в нас. Когато благодарите, благото ви се връща.

„Често хората ме питат как успявам да бъда щастлив, въпреки че съм без ръце и без крака. Отговарям им набързо, че имам избор. Мога да бъда ядосан, защото нямам крайници, или мога да бъда благодарен, че имам воля и цел. Аз избрах благодарността." – Ник Вуйчич

Животът е прекрасен. Сутрин можете да се събудите и да сте щастливи, защото е нов ден изпълнен с нови предизвикателства и изживявания! Практикувайте признателност! Убедете се сами в силата на благодарността. Благодаря!

Благодарността е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някой е получил или ще получи нещо. Преживяването на благодарност исторически се фокусира върху няколко световни религии и е разглеждано обширно от философите на морала като Адам Смит.
Систематичното изследване на благодарността в психологията започва около 2000 г., може би защото психологията традиционно се фокусира повече върху разбирането на нещастието, отколкото на разбирането на позитивните емоции. Все пак с идването на позитивната психология[3] благодарността става главен фокус на психологическите изследвания.[4] Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта.


-45 точки

виж подробна оценка
Заплащане
-5
Уважение
-5
Привилегии
-5
Фирмена сигурност
-5
Натоварване
-5
Потенциал
-5
Местоположение
-5
Колеги
-5
Работна среда
-5

За психопатията лек няма!
Психопатията се проявява в патологични черти на характера, неуравновесеност и дисхармония на личността. Сред личностите с психопатия се срещат хора с различно интелектуално развитие, някои от тях са високонадарени. За съжаление дори високият интелект не може да коригира психопатния характер, а обикновено се наблюдава точно обратното – психопатията се отразява на мисленето, правейки го едностранно и субективно.

Фирми по азбучен ред:
Използваме бисквитки, за да броим посещенията в уеб сайта. В тях не съхраняваме никаква лична информация. АЗ РАЗБРАХ Какво са бисквитки?