Работя като външен редакционен сътрудник от 5-6 години. Доколкото знам, има и щатни редактори, но с мен коментира само главния им редактор, независимо за кое издания им трябват материали.
Имат ясна политика с изисквания към материалите, заплащане, както и web-страница на която обявяват темите, които им трябват и могат да се запазват. Не ме пришпорват да бързам със статиите, но това, което им пратя, го калкулират и плащат в края на месеца. По време на "пандемията" също бяха коректни.
Препоръчвам работата за хора, които обичат да пишат и имат време - ще си докарат допълнителни доходи :)

Оставам с впечатлението, че старите коментари са все от работещи в рекламата. Има ли някой, работил като редактор/автор (такава тяхна обява видях), който да сподели впечатления - и от хората, и от характера на самата работа? Аз всъщност и преди време кандидатствах, може би преди две години, но идеята тогава беше просто за стаж. От самото интервю тогава останах с добри впечатления от шефката и главния редактор, който е съпругът й, да, но не съм разбрала тогава да има други роднини сред служителите или мениджмънта, нито някакви лични приятели, по-скоро хората изглеждаха много приятелски настроени един към друг и към мен като посетител. Ще се радвам и ако отговорите са по-конкретни (без да застрашават анонимността Ви, разбира се).

Информацията по-долу е доста остаряла. В момента заплатите са значително по-високи, а отделите се управляват от млади мениджъри.

Няма да разказвам за себе си. Ще напиша това, което бихте искали да знаете, но преди да работите в Ел Медиа няма как.
1. Не е важно да разбирате от работата, за която кадидатствате. Има обучение, сами трябва да прецените дали ви се работи подобно нещо. Заплатата е ниска 500 лв макс 700 лв може да стигне.
2. Най-важното условие, което е нужно да притежавате е да се подмазвате. Това се цени високо, затова казах, че не е важно да разбирате от работата си кой знае колко.
3. Тук ще посоча другото нещо, което се цени, но трябва да издебнете момента е да клюкарствате пред шефовете за вашите колеги. Това ви издига най=нагоре /но трябва да бъде в удобния момент/.
С няколко думи искам да кажа като обощение, че фирмата е създадена от руски възпитаници и всичко е как да кажа, като преди години, когато властваше комунизма.
Най-хубавото във фирмата е, че ако искате да пробвате като рекламен консултант и не сте работили никъде преди това за начален стаж върши работа.

Здравейте! Мнението на колежката, която е работила девет години в издателството и е получила такова несправедливо отношение ме провокира и аз да кажа своето мнение по въпроса и дано стане навик на повече хора да проверяват щателно фирмите, в които им предстои да започнат работа.
Най-напред да кажа за колектива - много позитивен, работлив и кадърен. И доста търпелив бих казала. Много готини, весели и разбрани колежки срещнах в издателството. Дотук с хубавото.
Аз работих във фирмата известно време, през което старателно се заблуждавах, че нещата не вървят заради собствените ми несъвършенства (много вреден навик). Както са описали горе другите колеги средата е напрегната, стресираща, нагала се да търпиш променливото настроение на шефката, която първоначално прави впечатление на много интелегентен и добър човек, но тази представа много бързо рухва още първите работни дни с безмислени заядливи забележки и неконтролируеми избухвания. Заплащането - посредствено, обявените проценти и бонуси наистина бяха привлекателни, но достигането им всеки следващ месец неизменно се отдалечаваше. Работата се изчерпваше с това да звъниш постоянно на хора и фирми да им пробутваш рекламни карета и да звъниш на настоящи клиенти за предстояща вноска по дадено рекламно каре. Нещо като нахалник и бирник. Ходи се и по срещи с градски транспорт, дава ти се карта от фирмата, но много от адресите са в индустриални зони и особено като си нов и то жена, е доста неприятно. Но като имаш желание, има и начин. Карахме някак си и нямах намерение да напускам, както си се знаем болшинството българи сме много търпелив народ. Само че, малко след подписването на постоянния ми договор, така се случи, че забременях. Точно в този момент всякакви човешки прояви от шефското звено семейство Манчеви, тотално приклучиха. Заявиха ми директно, че съм използвачка и да избирам дете или кариера и че в тяхната фирма позволено било само на шефките да забременяват????  Започнаха всеки ден скандали, заплахи, опити да ме накарат да напусна сама, защото иначе щели да изгонят други колежки заради мен и после да ми тежат на съвестта...Не напуснах, а излязох в болнични тъй като и бременността ми беше тежка, а като се добави цялото това напрежение в офиса и всичките нападки, сякаш не си бременна, а прокажена...Не го пожелавам на никого. След като ми изтече майчинството не можеше и дума да става да се върна, заявиха ми направо да подам молба за напускане иначе щели да ме уволнят дисциплинарно??? Отказах да подам молба и поисках да ми изплатят дължимите отпуски. Отношението и крясъците на госпожа Манчева бяха неописуеми. И това е майка на две деца. Жена. Бизнес дама. Работодател>??. Подведоха ме с документи, стигнахме до съд, но разбира се техните адвокати и връзки бяха по-силни и спечелиха делото, не ми изплатиха отпуските, не ми осигуриха работно място след изтичане на майчинството, което бяха длъжни да пазят, че даже ме и уволниха дисциплинарно. За разходите и разправиите по адвокати и цялото напрежение няма смисъл и да се говори. И всичко това, защото една от служителките на Ел Медиа забременя. Оставям вие да си правите изводите.
 

Момичета, ето пак да напиша, да поканиха ме във фирмата, дето много се надявах. Заплащането за мене си беше ОК, показаха ми и как се смята процента от продажбите на реклама, но и без него пак си става. Сега не знам ако гледате две деца и мъж дето не работи, може и да не ви стига :) , но за мене си беше суперско.
Много хубаво отношение, запознаха ме с всички документи, длъжносни характеристики, договори, цяла папка, не ми се беше случвало до сега. Другото хубаво според мен е че правят малко обучение преди да те вземат на работа. Аз и тука се отказах, за съжаление но това наисина не е за мене. Иначе другите колежки, го правеха изглежда с удоволствие, ама на мене ми беше притеснено да звъня по телефона на хора, които не познавам. Така или иначе, благодарна съм на фирмата, че ми даде възножност да опитам. Изобщо много коректни хора, не ме подведоха, както предните ми работодатели.

Теодора, аз съм съм кандидатствал при тях няколко пъти, но не са ми се обаждали за интеревю досега, макар да съм учил ПР и реклама, да съм работел по специалността си и да имам няколко стажа от много престижни агенции.
Прави ми впечатление обаче, че тяхната кандидатура за работа я срещам много често: повече от две години и то през месец. Това ме навежда на мисълта, че при тях има много голямо текучество на служители, което не говори добре за условията и отношенията на вътрешнокорпоративно ниво.
Дано да съм ти бил полезен с информацията.

Не знам за този, който е писа отдолу, но аз чувам от братовчедка си, че в рекламата взимат не лоши бонуси. Също не се налага да остават след раборно време и в почивните дни. Аз сега съм в Мола на Стамболийски и си тръгвам по това време. 
Кандидатствах преди време, но не ме взеха, защото трябваше да съм в университета три дни през седмицата. Сега в магистратурата сме заети само събота и неделя и се чудя дали да кандидатства, че гледам пак са пуснали обява.

Здравейте, ето и моето скромно мнение за това място, на което прекарах почти девет години. Ако пишех този текст преди няколко години със сигурност щях да насърча кандидатите да се пробват там...уви, нещата коренно се промениха в негативна посока.
Работна среда- ужасна, тягостна, напрежение, стрес- всичко се създава и усилва изкуствено.
Заплащане- под всякаква критика, не е мърдало от години, няма и тенденция това да стане, но не защото не могат да си го позволят, а защото не искат.
Уважение- моля? Забравете.По-вероятно е да ви се сопват, да ви гледат накриво, пък за разнообразие и някое скандалче могат да ви вдигнат.
Привилегии- пропускам...
Потенциал за развитие- равносилен на нула.
Местоположение- чудесно (наистина). Но не се подлъгвайте по хубавото място и лъскавия офис, не си заслужава.
Колеги- страхотни, наистина прекрасни, но другото като куца....
А сега по-подробно. Аз напуснах, след близо 9 години, по собствено желание, след грандиозен скандал, който ми спретна госпожа управителката-забележете, ставаше въпрос за организирането на почистването на офиса. Точно така- огромен, модерен офис, на престижно място...и липса на чистачка, че защо, след като в офиса има толкова жени, които могат да свършат тази работа и да спестят едни 200-300 лв?!
Абсолютно подкрепям предходното мнение, в офиса цари изкуствено напрежение (с нож да го режеш), създава се усещането, че всяка твоя стъпка се дебне, че нищо, което си направил не е правилно-или достатъчно. За уважение към личността и дума не може да става (поне от няколко години), преди не беше така. Всяко излизане и влизане се контролира, не дай си боже, да се разболееш, да се наложи да отидеш на изпит или нещо подобно, неприемливо в техните очи. За пример- лично (нали се искат конкретни факти)- на мен управителката ми е вдигала скандал по телефона, докато бях с детето си в болница и ми се отправи забележка от рода на, как няма кой друг да седи с него там?!!! Е, аз не съм като някои хора от фирмата, дето си зарязват децата за няколко месеца на село при бабата и дядото и те да му мислят...
Всякакви приятелски взаимоотношения са забранени, това се изтъква вече и на интервютата за работа, което е доста странно, като се има предвид, че най-високата длъжност се заема от най-добрата приятелка на управителката, а във фирмата работят мъжа и, сестра и...и това ти се навира постоянно под носа. Всички останали са натрапници, на които тя трябва да плаща заплати и затова, каквото и да направят, колкото и да се стараят, тя не е доволна.
Да, аз може да съм "кон с капаци", както ме нарече госпожата, но съм доста наблюдателна, виждах "забелването" на очи всеки път, щом разговаряше с някой от подчинените си, лицемерното отношение, вечното плюене по нечий адрес, на затворени врати в компанията на "директор реклама". И също така, може и да съм обидена, след толкова години труд, да се отнесат по този долен и груб начин, но онзи път, когато си изпусна нервите по толкова непрофесионален начин и крещя така силно и не овладяно пред целия офис и пред чужди хора, се изложих не аз, ами тя и негативите са в нейна полза. И още-да, (това към мъжа и, който така и не разбрах, какво се явява там), всички сме хора, и не- не ме интересува, какво и е било на главата на съпругата ти от сутринта- това не е професионално отношение, и не е НОРМАЛНО отношение- виковете, крясъците и нервните си кризи, нека си ги запази за у дома.
За съжаление, след моето напускане, това отношение това се е превърнало в нещо като практика и е било причина за напускането на друга колежка...
Какво друго, да, от теб се изисква максималното, но в контекста на ужасната работна среда и постоянният стрес, който се създава излишно, няма как това да се случи. Е, има и "гениални" идеи, които се сервират на събрания от управителката, като например колежките сами да си намират начин да се мотивират, било то чрез песен, филм....безумно предложение- на работното ти място нещата, които биха те мотивирали да дадеш всичко от себе си са СРЕДА, ОТНОШЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНЕ. Е, тя го е позабравила отдавна и затова колкото и са стиска, мъчи и насилва, нещата няма да се оправят. За материален стимул- и дума не може да става, заплащането е жалко, на мен лично 6 години не ми беше променяно и след като си направих уста, ми се заяви (след обичайната тирада, колко са закъсали), че видиш ли, щом като една жена роди, така де, вече не е същата и не се справя така, както преди...Интересна и обидна теория.
Единственото, което е положително, в този офис, са колежките. Има прекрасни момичета, с които за мен беше удоволствие да познавам и работя, старателни, работливи, усмихнати- много ценни хора. Жалко, че това не се оценява от ръководството и се тъпче с толкова лека ръка! Имайте предвид, че техният труд ви храни и трябва да се цени, защото рано или късно всички кадърни хора си тръгват, както се случва постоянно и ще продължи да се случва.
Пожелавам успех на всички кандидати! Още повече обаче ще се радвам мнението ми да е ценно за тези, които биха могли да си извлекат поуки от него. Написала съм го не с цел да обидя, а да отворя очите на онези, за които се отнася. Нямам идея, дали ще го прочетат някога, но е много важно да се обърне внимание на ОТНОШЕНИЕТО. Да се погледне назад и да се види, че тогава нещата вървяха и защо е било така. Все пак сме хора и трябва да се ценим и никой не е повече от другия, когато става дума за екипна работа. Запазвам и много хубави спомени, както и много ценни запознанства.
 

Здравейте,
Аз съм от малкото, които си тръгнаха от тази фирма, защото го искаха, а не защото са ги принудили.
Отношението на работодателите към служителите им е отвратително- винаги има викове, все от нещо не са доволни и единственото, което чуваш е ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ. Но не се заблуждавайте, тази дума се чува винаги, но не и като се раздават заплати. Тогава можеш да чуеш колко са недоволни от теб, как не вършиш никаква работа, а буквално си се изгърбил от такава.
Условията за работа, който се създават във фирмата са непоносими, няма нормална спокойна работна атмосфера, а във въздуха постоянно витае гняв, напрежение и нечия сърдита физиономия, най- вече на шефката и "директора реклама", който по мое скромно мнение ако не "ближеше гъза" на шефката сега нямаше да е там.
Оставям на Вас да прецените струва ли си да работите за минимално заплащане, да ви осигуряват на минималната заплата и да не получите нито лев над договоренето възнаграждение.