Видях, че търсят нови хора, затова реших да споделя с кандидатстващите.
Н а интервюто бях впечатлен от обстановката – „българско представителство на немската фирма tesa”, офиса е в лъскава бизнес сграда с красива гледка към летището, говори се на английски език, карат се лъскави коли, красиви девойки ти носят кафе, мъже в костюми говорят за нови пазари, а телефоните им звънят постоянно …
Считах се за богопомазан, че избраха мен, но действителността се оказа друга:
Щях да бъда мениджър продажби (такава беше и обявата), а се оказах търговски представител
Обещаха ми бунуси, според постигнатите резултати, но се оказа, че бонусна система въобще липсва и бонусите са мираж
Обещаха ми кола „като на колегите” (те карат Тойоти Авенсис, а шефа БМВ), а се оказа че ще карам една въшка Сузуки, на което не работеха ел стъклата
Щях да получа район с клиенти – в офиса ми очертаха на една карта района и ми казаха да ходя да си търся клиенти
Щях да правя някоя друга доставка, когато е спешна за ВИП клиенти – по цели дни правех доставки поред на клиентите. След това ме питаха защо нямам поръчки от нови клиенти и защо ми е мръсна колата (сам си плащаш автомивката)
Бях момче за всичко, включително да разнасям някакво списание до другия край на София в определен час и после „ти защо нямаш поръчки от твоите клиенти”
Работното време беше 8,30 – 17 с половин час обедна почивка, а редовно се стоеше до 18-18,30 да си говориш с шефовете
Командировка се тръгва в 5,15 сутринта и се прибираш в 23ч. след 3 дни (ходил съм само една с колега, но разбрах, че така е всеки път). Командировка се ходи всяка седмица.
Всеки път, като влезеш в офиса те посрещат с въпроса, колко поръчки имаш и защо са толкова малко.
В офиса трима колеги ползвахме един компютър и той беше на една колежка, която не беше всеки ден в офиса. Но както ми обясниха „нямаш работа в офиса, твоята работа е на улицата в колата”
Колежките ми обясниха, че няма кой да ми прави кафе, пък и работата ми била на улицата, а не в офиса
Каталозите бяха кът и не се раздаваха, защото се пазеха (просто бяха прекалено малко)
Продуктите са скъпи, а още 2-3 фирми ги предлагат. Макар и „неофициални вносители” техните цени са по - ниски
Има две момчета (за мен са болни мозъци), те живеят за работата – когато и да дойдеш на работа, те вече са там и винаги си тръгват след теб. За командировките вече споменах от 5,15 до 23ч. по няколко дни. Карат като състезатели, защото вечно не им стига времето за „още 2-3 срещи”. Винаги говорят по телефона, докато карат, защото иначе докато караш е загубено време. А често записват заявки в същото време. Занимават се със всичко – работят с клиентите в цялата страна, правят доставки, ходят по институции, когато се налага, лепят лепенки в склада, монтират рекламни витрини и огради, доставят всичко необходимо за офиса …
Има две колежки в офиса – едната е някаква връзкарка – има си собствена стая и по цял ден си говори по телефона с приятелки, за къде си е купила самолетни билети да ходи на екскурзия. Другата е (от болните мозъци), живее за да работи. Всяка стока, заявка или доставка минава през нея. Върти целия офис. Отговаря за склада. Когато колегите имат по – дълго работа в офиса, тя взема колата и посещава клиенти. Посреща всички в офиса и им прави кафе, прави ревизии на склада.
Мога още да пиша, но мисля, че става ясно за какво става въпрос. Да, представителство на немска фирма, но по българо – гръцки манталитет (шефовете са гърци).