Габи, искаш да се чувстваш като европеец?! Ами пусни тогава жалба до Инспекцията по труда. Дори ще ти дам допълнителен съвет - нека жалбата бъде адресирана и до главната инспекция на национално ниво. На куриера поискай да ти върне номерче с обратна разписка. В жалбата опиши така семпло ситуацията, както си я изложила в поста си. Ако те е страх от юридическата страна на нещата, пиши ми на имейл [email protected]. Ще ти помогна  с каквото мога. Не за друго, а защото ме е яд от държавната ни кочина,  в която живеем. В случая с Литъл Лора има начин да се отрови живота на собствениците, така че да заигаят по правилата :) 
Така е, Габи...не гласуваме, не се държим като европейци с гражданска позиция, не подаваме сигнали за нередности...само мрънкаме ли, мрънкаме! Така няма да се промени нищо в държавата ни, повярвай ми! Успех!

Здравейте....
Реших да пиша тук, понеже не искам други да останат разочаровани и излъгани, като мен.
Преди да започна да работя в „Литъл Лора“ съм работилa на няколко други места. Такова чудо, като при тия собственици не съм срещала. В часност от Кристияна и от нейната майка, която също е част от персонала, но според мен е сложена за да бъде очите и ушите на дъщеричката си.
Да започнем от там че по закон в България работната седмица е 40 часа. Всичко след тия часове се води извънереден труд. Но за г-жа Кристияна Данкова няма такова нещо като закони. Работи се на смени, като всяка смяна е с плаваща продължителност от 8 до 10,11,12,13 часа. Няма събота, няма неделя. За целия месец всеки служител има право на 3 почивни дни, но не последователни. За отпуск да не говорим. Такова чудо няма. Заплащането е просто под всякаква критика. Заплатите са от 300 до 400 лева, като всеки служител се осигурява на минималната работна заплата.
Отношението към персонала е просто обидно. Главните действащи лица, които играят ролята на „шефове“ са собственичката Кристияна, нейната майка, както и нейното синченце. Не са редки случаите, когато обиждат служителите си. Често създават интриги между тях.
Много от вас, ще си кажат „само за лятото и после си тръгвам“. И аз така си мислех но изкарах доста повече от едно лято. Но дори за „едно лято“ да е, не мисля че трябва да си тровите нервите с тези хора.
Написах това, понеже много хора в този сектор казват „така е при нас“ .
Аз мисля, че е крайно време да се спре с всичко това. Все пак само млади хора започват подобна работа. Крайно време е да бъдем европейци и да потърсим правата си и да ги отстояваме. Преди всичко човек трябва да има самоуважение. Трябва да се научим да уважаваме първо себе си за да може и другите да ни уважават.